Задача на хората е да се учат от съби- тията. Защото с мащаба си, с бързината, с която се развиват, събитията показват, че хората трябва да се

218 живота от Космоса (177)
Богомилството
Задачата на богомилите е била да обновят отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувството понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено. Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начина чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, чеда живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички Това е пътят, който са следвали богомилите – Пътят на служенето, Пътя на Любовта и братството. С отричането на убийството на хора и животни, защото теса били против смъртното наказание, богомилите се

219 издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва пиршества не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Що се отнася до въпроса за брака, женитбата, обикновените богомили са се женили и са имали семейства и деца, а безбрачието е било за съвършените, които са били като апостоли на учението и затова е трябвало да са свободни от семейни задължения. Като истински християните са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не сее борил с държавата, нито е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не саи служили. Понеже теса били добри гражданите са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Теса се придържали строго към думите на Христа: Дайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.“ От това следва, чете са плащали данъци. Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже того развращава иго отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Знаели сакато християни, че богатството и собствеността отдалечават човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, носа се стремели да имат толкова, колкото име необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, теса го раздавали на бедните и угнетените. Теса били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, аса гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Теса устройвали грамадни общежития, където всеки е

220 внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В тях липсвала всякаква власти всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макари да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи. Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина сина живот. Итака общината растяла с всеки нов ден. Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен животи да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове наедно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество ведно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеалът, към който всеки да се стреми. Богомилите били трудолюбиви. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правели апостол Павел. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. Богомилите не се стремели към властта, с политика не

221 се занимавали и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се при- даде Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини унаси в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, можели да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкоши мизерия Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите сакато една надстройка, като един резултатна окултно- мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степенна развитие. За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа.

222 И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължина преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава пътна лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя – тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власти държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука. Христо Досев разсъждава последния начин Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тиранина своята воля, съвести мисъл. Иисус сравнява деспотизма, власт- ничеството със сатанизма. Недоброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трона Сатаната Богомилите заявявали Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват, и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, аса работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Християнството поначало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвалите, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у

223 някои благородни души. Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи – че всички хора са братя и сестри и са сравни права. Христо Въргов характеризира богомилите последния начин Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личности на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият

Изтегляне 2.39 Mb.

Сподели с приятели: