Задача по „Български фолклор" М. Арнаудова „Крали Марко в народния епос" 2
Изтегляне 126.86 Kb.
|
Свързани:
inbound5687981788945824317
- Навигация на страницата:
- Мотивът за смъртта в хайдушките песни - Николай Ненов
- Парпулова Л., Българските вълшебни приказки. С., 1978
| - Жениш ме, мамо, годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш, че женя ли се, или не - мене ме змей люби. Семантичната редица 'змей – мълния – огън' е съществена за характеристиката на змея. Неизменно определение за този персонаж е, че той е огнен. Общобългарско е схващането, че в битките си с враждебните демони той хвърля огън, от който става мълнията. Това е негов основен белег и от части на него той дължи уважението, което му отдава народната вяра. Основната причина тук е сакралното отношение към огъня, за което има многобройни свидетелства в цялата обредна система. Според народната вяра на българите изключителната сила се предава на всеки, който изяде сърцето на змея – частта притежава качеството на цялото. Децата родени от връзка между змей и девойка са юнаци с голяма сила. Син на змей е българският епически юнак Змейче Михаилче. Представата за голямата физическа мощ на змея се трансформира в друга негова хипостаза – на змея воин. Това схващане, сравнително рядко за българския фолклор, се среща в митическите балади. Змейската (змийската) принадлежност е обичайната форма за изразяване на идеята за принадлежност към митическия свят. Чувстовото за безкрайна изменчивост, което внушава змията с вида и поведението с, вероятно обуславя възможността чрез средствата на митотворчеството това същество да бъде превърнато в един от най-обхватните митологически символи, примиряващи в себе си, като че ли несъчетаеми характеристики. Мотивът за смъртта в хайдушките песни - Николай Ненов Мотивите за героя запалил кошара с агънца, разкопал нови гробове, подпалил църква или манастир. Гробовете, които персонажът разкопава, често се определят като „нови”, разположени са в гора до Нова църква. Начинът на достигане до определеното място напомня изпитание. При делбата на гробовете на Стоян се паднали три нови гроба, където лежали юнак, девойка и невеста – „тя кат чи ни бе умряла,/тя кат чи ли бе заспала”. Погребаните са временно мъртви участници във възрастово-полови посветителни обреди. „Грешният хайдутин” може да разпознае мома от невеста без да контактува с тях, по външни белези, характерни за съответното социално ниво – сплетени коси, дрехи и т. н. Присъствието на татари показва митологическо възприемане на действителността, в която Чуждите (реалната татарска опасност, езичниците или поставените извън социума непосветени) са пришълци от отвъдното, от Тартара. Разкопаните гробове са три, не само заради устойчивото число във фолклора. Триадата девойка – невеста – юнак присъства в множество варианти на песните за три синджира роби. Съществуват варианти, къдетео в гробовете се намират момък и мома – Тодорчо и Тодорка. В разказ за наказана жена, неспазваща забраната за работа през Тодоришката неделя (грях) се споменават „тодорови деца”. Налице са персонажи, наричани на Св. Тодор, с календарни обредни практики под патронажа на същия светец, които имат връзка с посветителни обреди за юноши. В запис от Търновско грешният хайдутин отварял гробове край с. Латиново, в Латинските гробища. Латини присъстват в топоними от цяла България. В българската книжнина през Средновековието понятието носи религиозен смисъл, маркиращ католическото вероизповедание. В група песни на „грешния хайдутин” се пада сандъче (ново), а в него мома – Св. Неделя. В някои варианти сандъчето е „бащино имане”, а малката девойка не била „една ми влаха – влахинка”, а Св. Неделя. Атрибутите приндлежащи към „бащиното имане” най-често се определят, като шамански. Такива са „сребърно рало” (съзвездието Ралица, Орион), сабя с девет огледала, кожух (руба, рухо) от вълчи кожи. Славяните приравняват персонажите Св. Неделя и влаха-влахинка, под тях е възможно да се крие характерен за шаманските представи персонаж, назоваван в някои традиции „аями” (небесна жена). В българския вариант на тези представи, персонажът също притежава функциите на невеста, разпознаван най-често, като невестулка (власица). В някои текстове Св. Неделя строи мостове, по които ще минат човешки души, тя приема функциите на психопомп или на негов помощник. В друг запис Добър юнак вижда светици, престорени на птици – Св. Сряда „златоуста”, Св. Петка „златокрила”, Св. Неделя – „съвсем злата”. Парпулова Л., Българските вълшебни приказки. С., 1978 Изтегляне 126.86 Kb. Сподели с приятели:
|