Закон на държавата и обществото. Устройствените закони

Конституцията регламентира две форми на собственост: публична и частна. Значение има характерна на вещите. Публична собственост са вещите извън гражданския оборот – такива, с които не могат да се извършват разпоредителни и отчуждителни сделки (покупкопродажба, ипотека, дарение). Частна собственост са вещите, които са в гражданския оборот. Титуляри на публичната собственост са държавата и общините. Те могат да бъдат и титуляри на частна собственост, заедно с гражданите и юридическите лица.

Конституцията установява режим на неприкосновеност на частната собственост. Допуска се принудително отчуждаване (но не и национализация) и се посочват условията, при които е възможно: 1. да бъде предвидено със закон; 2. да е за държавни или общински нужди; 3. да се докаже, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин; 4. да бъде дадена предварителна компенсация, равна на пазарна стойност.

В чл. 18, ал. 1 на Конституцията са изброени обектите, които са изключителна държавна собственост. Те могат да принадлежат само на държавата и тя не може да ги отчуждава. Държавата осъществява суверенни права върху обектите в чл. 18, ал.2 и ал.3 от Конституцията. Тя може да предоставя различни вещни права върху тези обекти на частни юридически и физически лица, но запазва правото си на собственост. Тя може да установява монопол върху определени обекти и дейности, когато е обществено необходимо, като по този начин ги превръща в изключителна държавна собственост. Тези обекти могат да се ползват по начин, посочен в конституцията – концесия и разрешение за дейност.

Конституцията провъзгласява земята като основно национално богатство. Тя е поставена под особената закрила на държавата и обществото. Чужденците могат да придобиват право на собственост върху земи само чрез наследяване по закон. Те трябва в тригодишен срок обаче да прехвърлят земята на български граждани или на държавата. Те могат да придобиват различни вещни права върху нея – право на строеж, право на ползване и други.

Юридическия статус на гражданина се състои от два правни института. Първият е този на българското гражданство, а вторият е на правата, свободите и задълженията на гражданите. Гражданството е правна и политическа връзка между лицата и държавата, която има траен и устойчив характер. То е правно-политическата принадлежност на физическите лица към държавата.

Чужденците и лицата без гражданство, които временно или постоянно пребивават на територията на Република България се намират по юрисдикцията на нашата държава. Те имат всички права и задължения по Конституцията, с изключение на тези, за упражняването на които изрично за изисква българско гражданство (например, нямат избирателни права). За защита на своите права и законни интереси те могат да използват всички юридически механизми, които притежават българските граждани. Те не могат да бъдат изгонени или предадени на друга държава против волята си, освен при условията и реда, посочени със закон.
17. Българско гражданство – определение. Правни последици от наличието на гражданство.

Български граждани са лица, по отношение на които е възникнала правно-политическа връзка с българската държава, съдържанието на която са правата и задълженията на лицето към държавата и правата и задълженията на държавата към лицето. Наличието на българско гражданство е предпоставка лицата да упражняват в пълен обем основните и други права и свободи, които им се предоставят и да изпълняват задълженията си. Освен това гражданството гарантира защита вътре и извън територията на страната. Забранено е лишаването от гражданство на български граждани и държавата не може да откаже на български гражданин да влезе на територията на страната.

Съществуват два основни способа за придобиване на българско гражданство – принципа на произхода (на кръвта) (1) и принципа на месторождението (на земята) (2). Вторият е субсидиарен по отношение на първия. Освен това българско гражндаство може да се придобие по натурализация (3) или то да бъде възстановено (4).

1. Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Това е основен принцип за придобиване на българско гражданство. По произход се придобива гражданство от момента на раждане на детето, без да необходимо да се извършват някакви юридически действия от страна на родителите.

2. Принципът на земята се прилага, когато лицето, родето на територията на българската държава, няма основание да придобие гражданство по произход. По този начин се избягва безгражданственост на лицата. Лице, родено в България или на обекит, върху които се разпростира държавния суверенитет, от родители небългарски граждани, придобива българско гражданство, ако не придобива гражданство въз основа принципа на произхода (гражданството на своите родители). Дете, намерено на територията на РБ с незивестни родители придобива българско гражданство.

3. Натурализацията е способ за придобиване на гражданство на определена държава от чужди граждани или лица без гражданство. Законът изисква пет условия, за да се придобие по този начин гражданство: 1. пълнолетие; 2. разрешение за постоянно пребиваване от поне 5 години; 3. неосъждане от български съд; 4. доходи или занятие (издръжка); 5. владеене на български език. Облекчения режим изисква лицето да е постоянно пребиваващо 3 години и да отговаря на останалите условия.

4. Възстановяване се извършва, когато едно лице е било български гражданин, но на някакво основание е загубило това си право. На български граждани по произход не може да бъде отказано това право.

Основните права и свободи могат да бъдат обособени в три групи:

Лични права и свободи:

1. Право на живот – с най-голяма значимост. Умишленото посегателство над това право се наказва като най-тежкото престъпление (доживотен затвор без право на замяна).

2. Никой не можа да бъда подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Забранена е и насилствената асимилация на отделни лица или групи хора от небългарска националност.

3. Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни и други опити без неговото доброволно писмено съгласие. Никой не може да бъде принудително лекуван, освен ако не застрашава здравето и безопасността на другите.

4. Право на лична свобода и неприкосновеност – допуска се неизбежна отбрана като средство за предотвратяване на посегателство над това право. Има възможност за ограничаване на това право от компетентните държавни органи.

5. Право на неприкосновеност на жилището – може да се наруши с решение на съдебната власт, за предотвратяване на престъпление или при крайна необходимост.

6. Право на защита

7. Право на закрила от държавата

8. Забрана за вмешателство в личния живот

9. Забрана за следене, фотографиране, филмиране, записване и подлагане на други подобни действия

10. Свобода и тайна на кореспонденцията

11. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен и да бъде осъден само на основание самопризнанието

12. Свободно придвижване по територията на страната

13. Право и задължение да изучава и ползва български език

14. Свобода на съвестта, мисълта, вероизповеданието, убежденията, получаване и разпространяване на информация

Политическите права и свободи създават условия за участие на гражданите в политическия живот и преди всичко в осъществяване на публичната власт. Реализират се чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции – държавните органи, партиите и другите политически структури.

Активно - чрез него участват във формирането на държавните представителни и други изборни органи. Трябва да са български граждани, навършили 18 години, за да имат право да избират държавни органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в допитвания до народа (с изключение на тези, които са под запрещение и с наказание лишаване от свобода).

Пасивно – правото на едно лице да бъде избирано. Трябва да са навършили 21 години и да нямат друго гражданство освен българското. За президент и вицепрезидент трябва да е български гражданин по произход; да е навършил 40 години и да е живял последните 5 години на територията на страната.

2. Свободни средства за масова информация, неподлежащи на цензура – основно средство за изразяване на политическо мнение (свобода на словото – принцип, върху който се основава, съществува и развива всяко демократично общество).

3. Право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации – форми на колективно изразяване на отношението на гражданите по политически, икономически, културни и други въпроси.

4. Право на свободно и доброволно сдружаване
21. Социално-икономически права и свободи – обща характеристика, видове

Те са в сферата, която касае личните отношения между социалните индивиди – брак, семейство, здравно осигуряване, образование и др. Свързани са със задоволяване на материалните, духовните и други потребности на гражданите.

3. Право на сдружаване в синдикални организации и съюзи за защита на интересите в областта на труда

4. Право на стачка – за защита на своите колективни икономически и социални интереси

5. Право на обществено осигуряване и социално подпомагане

8. Брак и семейство – право на граждански брак (доброволен съюз между мъж и жена); право и задължение на родителите да отглеждат и възпитават децата си до навършване на пълнолетие

9. Право на здравословна и благоприятна околна среда

10. Културни и творчески права – авторско право и сродни права.
22. Основни задължения на гражданите. Обвързаност на правата със задълженията.

Изпълнението на задълженията е израз на отговорността на гражданина пред обществото и пред другите граждани. Те удовлетворяват обществени и държавни интереси и чрез тях – интересите на гражданите.

Правата и задълженията са взаимно свързани. Без да изпълнят задълженията си, гражданите няма да могат да изпълняват до голяма степен и правата си. Някои права са изрично посочени и като задължения – право и задължение на образование, право и задължение за отглеждане и възпитаване на децата и т.н.

Правата и свободите са гарантирани в конституцията и съответните закони, като за нарушаването им се носи съответната отговорност – гражданска, административна, наказателна.

Избирателната система е съвкупност от обществени отношения, регулирани в правото, които възникват при и по повод учредяването на политическото представителство (упълномощаването на дадено лице/група лица да упражняват политическата власт от името на суверена). Без такова представителство нито едно лице/институция не може да претендира да упражнява публичната власт.

Формите за учредяване на политическо представителство са две:

1. Мажоритарна – тя е по-стара и по-елементарна. Позната е в две разновидности – с относително мнозинство или с абсолютно мнозинство.

1.1. (в UK за парламент) – за избран се счита този кандидат, който е получил най-много гласове, без значение колко. Има недостатък, защото винаги изкривява отразяването на политическите предпочитания на избирателите; дава превратно отражение, но пък създава стабилно мнозинство в самия парламент (обиквено 60% в парламента, означава около 20% в обществото)

1.2. Приема се, че едно лице е избрано, ако е получило повече гласове от останалите кандидати, но не по-малко от 50% + 1 от действителните гласове. Тази система коригира превратното отражение на първата, но може да доведе до блокиране на избора (рядко се случва). Ако на първи тур никой не събере 50% + 1, се провежда втори тур, където системата се преобразува в такава с относително мнозинство (намален е и броят на кандидатите – обикновено до 2 или 3).

2. Пропорционална – депутатските мандати се разпределят между партиите и коалициите в съответствие с получените от тях действителни гласове. Адекватно отразява предпочитанията на избирателите. Тя обаче трудно създава еднопартийно мнозинство в парламента. Практиката е да управлява правителство на малцинството или коалиционно правителство. Два са основните моменти при тази система – начина на подреждане на листите и начина на определяне на резултата. В България се осъществява система твърди листи (който е по-напред има право да получи мандат). Избирателите не могат да изберат персоналния състав на парламента и да подреждат по свой начин местата в листите, както е при гъвкавите листи. При тях обаче може да се стигне до там, че лидерите на дадените партии да не влезнат в парламента.

В България има 4% изборна бариера за партиите. Депутатските мандати се разпределят по методиката на Д’Ондт. Активно и пасивно избирателно право. Закон за избиране на ВНС; Закон за избиране на президент и вицепрезидент; Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове; Закон за местните избори; Закон за избиране на народни представители. Премахнат е прекия избор на кметове на райони в София, Пловдив и Варна и на кметства с население под 500 души.

За приемане на закони кворумът е 121; за изменения и допълнения на конституцията е 180 или 160 в зависимост от броя на гласовете необходими за нейното изменение или допълнение. С обикновено мнозинство (1/2 от присъстващите) се приемат законите, решенията, декларациите и обръщенията. С абсолютно мнозинство (1/2 от всички НП) се гласува вот на недоверие или вето на президента. Квалифицирано мнозинство (3/4 или 2/3 от всички НП) се прилага при приемане, изменение и допълнение на Конституцията. С 2/3 се приемат и решения за повдигане на обвинения към президента.

НС образува временни комисии по конкретен повод за проучване, анкети или отделни въпроси от своята компетентност. Те преустановяват съществуването си след изтичане на срока, за който са създадени или предсрочно с решение на НС.

На основата на партийната принадлежност или политическата ориентация с парламента НП доброволно се обединяват в парламентарни групи. Те не са вътрешни органи на НС, а партийноорганизационни обединения. ПГ може да се формира при наличието на 10 НП (ако има по-малко прекратява съществуването си – или се присъединяват към някоя или независими). ПГ си избират ръководство, което да направлява тяхната дейност. Те имат особено място, защото президентът е длъжен да се консултира с тях при възлагане на проучвателен мандат за съставяне на правителство.
32. НС – орган на законодателната власт. Законодателен процес – фази.

33. Парламентарен контрол
34. Правомощия на НС - класификация

НС се създава, за да решава задачи в различните сфери на обществена дейност. То притежава съответните правомощия, регламентирани в Конституцията. Съвкупността им определя пределите на неговата компетентност. Те могат да се обособят в две групи: 1. по осъществяване ръководство на вътрешната политика на държавата; 2. по осъществяване на външната политика.

1. НС е титуляр на законодателната власт в България. Той създава правни норми от най-висш разряд, с най-голяма юридическа сила. Законодателните правомощия включват:

Приемане, допълнение, изменение и отмяна на закони

Приемане на държавния бюджет

Установяване на видовете данъци и определяне на техния размер

Принудително отчуждаване на собственост; държавен монопол; концесии; изменяне предназначението на селскостопанската земя; определя изключителните обекти на държавна собственост; правото на строеж

2. Конституивните правомощия са съществен елемнт от статуса на НС. НС избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение избира МС. То избира и освобождава председателя на БНБ, на СП и на други институции. Освен това участва във формирането на КС (1/3 от неговия състав) и ВСС (11 члена).

3. Правомощия по външната политика:

Ратифицира и денонсира международни договори.

Обявява война и само то има право да сключи мир. Обявява военно или друго извънредно положение;

Разрешава изпращането и използването на български сили в чуьжбина и пребиваване и преминаване на чужди в Б-я.

5. Създава и изменя Конституцията – с изключение на материята, резервирана за ВНС

6. Контролни правомощия – парламентарен контрол

7. Други правомощия – национални референдуми, насрочва избори за президент; дава амнистия

Актовете са формата, в която се изразяват и обективират волеизявленията на НС, като орган на публичната власт относно упражняването на компетентността му в сферата на тази власт, предоставена от конституцията. Суверенът предоставя публичната власт чрез т.нар. учредена власт. По дефиниция волята на Парламента трябва да е воля на народа (общата воля). Актовете на НС са:

1. Законите – основен акт на НС, има най-висша юридическа сила в сравнение с другите актове (с изкл. на Конституцията и международните договори). Всеки друг правен акт, който несъответства на волята, изразена в закона, е недействителен. Ако има противоречие между норма на закона и норма на Конституцията, КС е компетентен. Ако той не е установил, че законът е противоконституционен, дори той видимо да е такъв предписанията му трябва да се следват. Законите първично и грайно регулират основни обществени отношения. Конституционни закони (инкорпорират се в К.); Кодекси, Закони. Законите подлежат на контрол за противоконституционност (само при сезиране на КС). Те се обнародват в ДВ и влизат в сила 3 дена след обнародването. Действат по отношение на всички лица на територията на държавния суверенитет на България.