Закон на държавата и обществото. Устройствените закони

2. Решения – те биват индивидуални (за избиране на министър-председател на РБ) и нормативни. (за приемане на процедурни правила за избиране на министърпредседател на РБ). Това за актове на правоприложение.

3. Декларации и обръщения – това не са правни актове. Те са израз на отношението на Народното събрание към проблемите на външната и вътрешната политика.

4. Правилник за организацията и дейността на Народното събрание – регулира конституирането, вътрешната организация, реда и формите на дейност на парламента. Не е само вътрешноустройствен и организационен акт, но и регулира законодателна, контролна и др. материя. Той е нормативен акт с юридическа сила, равна на закона, като трябва да е съобразен с Конституцията.

Политическият представител изразява политическите интереси на онези, които представлява. Свободен мандат – избирателите нямат право да отзовават НП; той гласува по съвест и убеждение, представлявайки целия народ. Мандатът е упълномощаване на НП да осъществяват правата на техния суверен, който няма тази възможност (народът не може да се събира). НП може да е само български гражданин, над 21 години, който не е под запрещение или с влязла в сила присъда лишаване от свобода. Има несъвместимост на някои служби с правото да бъдеш НП. Ако стане министър, правото му се пази (мандатът се прекъсва, като е възможно възстановяване).

Свързва се с характера на политическото представителство – идеята, че ПП трябва да разполга с абсолютна свобода при изразяване на интересите на своите избиратели и народа като цяло при упражняване на дадената му власт. За да се стигне до независимост от другите структури на публичната власт и частни и корпоративни интереси НП има наказателна нерикосновеност, наказателна неотговорност и индемнитет (право да получава финансови средства, чрез които да упражнява функциите си и възнаграждение за своята дейност). Ннеотговорност е забраната да се търси наказателна отговорност за изказани от него мнения и гласувания в НС и в неговите органи и по време на пълномощията му и след прекратяването им. Ннеприкосновеност е забраната да се възбужда наказателно преследване с/у НП за извършено от него престъпление по време на пълномощията му. Ако НП извършни състав на престъпление извън посочените дейност, възниква наказателна отговорност, но не може да се възбуди наказателно преследване освен с разрешение на НС или неговия председател. (при тежки престъпление (с лишаване от свобода за повече от 5 години)).Той може да бъде задържан само при извършване на тежко престъпление.

Предсрочно прекратяване на пълномощията:

1. При подаване на оставка (приема се с решение на НС)

2. Смърт

3. При установяване на неизбираемост/несъвместимост

4. При влизане в сила на присъда
38. Президент на РБ – характеристика. Вицепрезидент.

Президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява РБ в международните отношения. Той заема особено важно място в системата на държавните органи. Той изпълнява балансираща роля в отношенията между държавните органи. Функциите му са главно три групи: представителни (приема акредитивни писма; назначава дипломатически представители; посреща чужди държавни глави), арбитражни (балансира отношенията между държавните институции посредством предоставените му правомощия), функции по отбраната и сигурността (върховен главнокомандващ и председател на Консултативния съвет по национална сигурност). Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидента. Двамата се избират от обща листа – трябва да са над 40 години и последните 5 години да е живял в страна + условията за НП. Могат да бъдат избрани на същата длъжност само още един мандат. Вицепрезидентът няма собствени правомощия. Президентът може да възложи част от своите, посочени в Конституцията (помилване и убежище, например).

Компетентността на президента може да бъде самостоятелна, съвместна с Парламента, Правителството и ВСС и обвързана. Българският президент не е типичен парламентарен държавен глава, тъй като има самостоятелна компетентност при упражняване на изпълнителната власт и споделена такава пак в тази власт, която е с по-широк обем. Правомощията на президента са най-вече в областта на външната политика, сигурността, въоръжените сили. Изпълнителната власт е споделена (sharing of powers) между Правителството и Президента, като допълнителен механизъм за гарантиране разделението на властите.

1. Президентът осъществява представителни функции в сферата на международните отношения

2. Правомощия по отбраната и сигурността (върховен главнокомандващ на Въоръжените сили; оглавява Консултативния съвет за национална сигурност)

3. Конститутивни правомощия – съставяне на правителство (самостоятелно съставя служебното такова); назначава 1/3 от КС, назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС по предложение на ВСС.

4. Право на вето (във връзка със законодателната дейност); обнародва законите

5. Други правомощия

Според Конституцията президентът издава укази, отправя обръщения и послания. Указите са ненормативни юридически актове. Те се издават по конкретни въпроси, например за насрочване на избор за парламент и местни органи или уреждат индивидуални обществени отношения – за назначаване на посланици и др. Указите се издават по инициатива на президента, по инициатива на МС, по инициатива на ВСС, на граждани и на чужди граждани и др. Те подлежат на приподписване (контрасигнатура) от министър-председателя или съответния министър. Приподписването е израз на съвместната отговорност на президента и Правителството. Подписан указ се обнародва в ДВ. Някои укази не подлежат на приподписване (такива към коити изпълнителната власт няма пряко отношение; тези за служебно правителство; за проучвателен мандат; за разпускане на НС; за връщане на закони за ново обсъждане).

П и ВП разполагат с имунитет, както и НП. Той включва неотговорност и неприкосновеност. За разлика от наказателната неотговорност на НП, тази на президента е такава въобще. Не може да бъде породена каквато и да било отговорност за действия, извършени при изпълнение на функциите му и з издадените от него актове. Изключение се допуска при държавна измяна и нарушение на Конституцията. Обвинение могат да повдигнат ¼ от всички НП (решението се мотивира по политическа целесъобразност) и то се приема с 2/3 мнозинство, като процедурата по търсене на отговорност продължава в КС (там решението се мотивира чисто юридически). Неотговорността на президента е функционална за разлика от тази на НП. Ако състава на нарушението е в частние му живот, той ще носи наказателна или имуществена отговорност.

Президентът се ползва и с наказателна неприкосновеност. Може да възникне наказателна отговорност, но не може да бъде възбудено наказателно производство чак след изтичането на мандата.

Срокът на пълномощията на П и ВП е 5 години. Те се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред КС; 2. трайна невъзможност да изпълнява своите правомощия; 3. тежко заболяване и смърт; 4. държавна измяна или нарушаване на Конституцията. При предсрочно прекратяване на правомощията, ВП встъпва в длъжност до изтичане на мандата?!. Ако той не е в състояние, председателят на НС встъпва в длъжност на президент, като запазва и стара си длъжност, само за два месеца и се насрочват нови избори за президент.

МС е висш изпълнителен разпоредителен орган, който оглавява основната система от държавни органи, изпълняващи функции от изпълнителната власт. МС е основа на система на изпълнителната власт. Към нея спадат и президент, Комисия за финансов надзор, Сметна плата и други. МС отглавява тази система – агенциите, комисиите, министерствата, регионалните структури, областното управление. МС е колективен орган на изпълнителната власт (включва министър-председател, неговите заместници и министрите). МС се избира от НС – подчертава се парламентарния характер на републиката. Обаче няма йерархическа обвързаност между МС и НС.

Президентът осъществява важни функции при съставяне на правителството, но решаващ фактор е парламентът. При предварителната фаза участие вземат президентът и парламентарните групи. Той възлага на най-голямата по численост след консултации да предложи кандидат за министър-председател и възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на предложения кандидат, ако отговаря на условията за избираемост. Той трябва в седемдневен срок да предложи листата на бъдещото правителство. Ако това стане, президентът предлага на НС да избере този министър-председател, който предлага структурата и персоналния състав на МС. НС гласува an bloc за и против целия проект. Ако бъде избран (с обикновено мнозинство), МС полага клетва пред НС, което води до неговото конституиране. Ако се провали първия проучвателен мандат (кандидатът не предложи листа или НС гласува против), президентът възлага на втората по численост парл. група, а ако и тя се провали, той преценява на коя група да даде мандат. Ако се провали и 3тата ПГ, президентът разпуска НС, насрочва нови избори за НС (задължително се насрочва дата) и назначава служебно правителство.

Конституцията не се обвързва с определяне на броя и видовете министерства. Членовете на МС трябва да отговарят на условията за НП и да са само български граждани. Министерската длъжност е несъвместима с тази на НП.

МС няма определен срок на пълномощия => не говорим за предсрочното им прекратяване. Прекратяване може да бъде:

1. с гласуване на недоверие на МС или на министър-председателя или при неполучен вот на доверие (не се гласува)

2. с подаване на оставка на министър-председателя (оставката се гласува от НС)

3. при смърт на министър-председателя

Правомощията на МС не са определени от Конституцията. На практика се предоставя възможност да се упражнява властническа компетентност в широк параметър. Конституцията само определя функциите, които има МС. Така тя дава представа за правомощията на МС без да ги изброява.:

1. Ръководи и осъществява външната и вътрешната политика – единственото ограничение е в рамките на Конституцията и законите – предлага посланиците и постоянните представители; утвърждава и денонсира международни договори

2. Осигурява обществения ред и националната сигурност – свързано е със създаване на структури, които да ги гарантират.

3. Осъществява общото ръководство на въоръжените сили – освен това предлага на парламента да обяви военно или извънредно положение

4. Осъществява общото ръководство на държавната администрация – назначава и освобождава областните управители; освен това създава ведомства без ранг на министерства – държавни агенции, изпълнителни агенции и др.

5. Ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисване на държавното имущество.

6. Има право на законодателна инициатива и да сезира КС.

МС издава следните актове:

1. Постановления – те са нормативни актове. Регламентират в съответствие със законовите разпоредби отношения, които се предоставени за уреждане от МС. Имат формата на правилници и наредби.

2. Разпореждания и 3. Решения – ненормативни актове (регулират конкретни обществени отношения)

Актовете на МС подлежат на контрол за законосъобразност и могат да бъдат отменяни от ВАС.

Отношенията на МС с НС се изразяват при институтите „вот на доверие” и „вот на недоверие. Министър-председателят носи отговорност за целята политика на правителството пред НС.

Отношенията между правителството и президента – съвместна компетентност, процес на съгласуване (трябва да има единни по съдържание волеизявления); контрасигнатура (указът на президента трябва да бъде подписан от мин-предс.) При служебно правителство президентът назначава и определя структурата на МС. Правителството е длъжно да се отчива пред него.

МС има слаба възможност за влияние върху съдебните органи. Прокуратурата и следствието изпълняват по-скоро функции от изпълнителната власт. В голяма част от страните от ЕС те са към изпълнителната власт. Министърът на правосъдието е председател на ВСС (макар да няма глас, има влияние).

Правителствената отговорност е съществен белег на парламентарната система за управление. МС може да упражнява своите функции в изпълнителната власт (прилагане на законите), доколкото се ползва с доверието на НС, като по този начин се приема, че той разчита и на доверието на народа, който е суверен на публичната власт.

Процедурите за търнете на политическа отговорност на МС са конституционно установени. На първо място това е институтът на „вот на невоверие”, който се гласува от парламента по предложение на 1/5 от НП по общата политика или по конкретен повод. Необходимо е абсолютно мнозинство, за да бъде прието решението. Ако бъде прието мин-председателят е длъжен да подаде оставката на правителството. Ако не бъде прието предложението, в 6-месечен срок не може да се иска гласуване на недоверие на същото основание. Не може да се прави аналогия, че при отказване на даден законопроект, народните представители гласуват инцидентен вот на недоверие.

Вотът на доверие е правен институт, който позволява на МС да провери дали и доколко се ползва с доверието на представителите и му позволява да дисциплинира парламентарното мнозинство с оглед постигането на дадени задачи в изпълнителната власт. Ако ВД бъде приет, то 6 месеца не може да бъде искан вот на недоверие на същото основание (изпреварващ ход). Често се използва този метод, за да се събера необходимите гласове, за да се прокара един закон (обвързва се вота с приемането на закон). Вот на доверие може да бъде поискан по цялостната политика или по конкретен повод. Ако вотът не бъде приет, министър-председателят е длъжен да подаде оставката на правителството и се стартира процедура по съставяне на ново правителство (може да бъде от същото мнозинство). Вотът се приема с обикновено мнозинство, затова е по-лесно правителството да оцелее при вод на недоверие.
45. Правен статус на министрите като членове на МС и като спец. изпълнителни органи. Правомощия, актове.

Министрите имат две компетентности: като членове на МС, който е колективен орган на изпълнителната власт и като еднолични органи на публичната власт. Те осъществяват ръководство на съответния отрасъл или сфера на държавна дейност. Министерствата имат административен апарат, който се формира от министъра и му сътрудничи в неговата дейност. Конституцията не определя правомощията на министрите. За всяко министерство има устройствен закон, който конкретизира управленските правомощия на съответния министър. Той издава правилници (нормативни актове по прилагане на закон в неговата цялост), наредби (актове по отделни норми или части от закони), заповеди (организират администрацията в министерството и създават права и задължения за конкретни лица и конкретни случаи), инструкции (дават указания за прилагане на нормативните актове, които са издали). 1, 2 и 4 се обнародват в ДВ и влизат в сила след 3 дена, а 3 влизат в сила веднага. Министрите носят отговорност (политическа, дисциплинарна и наказателна). Актовете им подлежат на съдебен контрол за законност (ВАС).

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Понятието съдебна власт включва дейностите по предварително разследване, прокурорският надзор и правосъдието. Органите на съдебната власт са съдилищата, прокуратурата и следствието. Основни принципи:

1. Независимост – съдебната власт е независима и при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закони. Гаранции за това са: несменяемост след 3-годишен стаж; имунитет (съвпада с този на НП); несъвместимост; деполитизираност; самостоятелен бюджет.

2. Законност – магистратите осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона.

3. Равенство на гражданите през закона и пред съда. 4. Състезателност.

5. Право на защита и презумция за невинност. 6. Демократично начало (съдебни заседатели)

Системата на СВ интегрира 3 относително самостоятелни подсистеми: на съдебните, на прокурорските, на следствените органи. Структурата на съдилищата включва районните (първа инстанция по всички дела, които не са подсъдни на други съдилища), окръжни (първа инстанция и въззивна/втора по делата на районните съдилища), апелативни (въззивна инстанция по първоинстанционните дела на окръжния съд, както и други дела по закон). Съдилищата издават актове: определения и разпореждания (по хода на делото); присъди (окончателни актове по наказателни дела) и решения (при гражд, админ. и др. дела)

ВКС осъществява съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Той е касационна (трета инстанция) – може да връща дела за решава от същия съд. Решенията му са окончателни и не подлежат на обжалване (взимат се с обикновено мнозинство при кворум 2/3). ВАС осъществява съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите при административното правораздаване. Той е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно съобразността на административните актове. Само той може да се произнася по законосъобразността на актовете на МС и отделните министри. Съдебните актове по административните дела подлежат на двуинстанционно обжалване. Решенията се взимат с обикновено мнозинство при кворум 2/3.

Структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. Гл. прокуратура се ръководи от гл. прокурор, подпомаган от зам. гл. прокурор. Прокуратурата е единна и централизирана система. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ. Главния прокурор осъществява контрол за закони и методическо ръководство върху дейността на оснаталите. Той може да сезира КС. Функциите на прокуратурата са да привлича към наказателна отговорност и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; да упражнява надзор за изпълнение на наказателни и др. принудителни мерки; да приема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване на самоуправно нарушени права (надзор върху досъдебното произвоство). Прокуратурата е независима от съда.

Следствието осъществява досъдебно производство (предварително разследване по наказателни дела).

ВСС е специален административен орган на СВ. Той осъществява кадровата политика и решава основни организационни въпроси. Състои се от 25 члена, които са да юристи с високи нравствени и професионални качества и минимум 15 години стаж. 11 от тях се избират от НС, 11 от делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи, а останалите 3 са председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор. ВСС се председателсва от министъра на правосъдието, но той няма право на глас. ВСС предлага на президента да назначи/освободи председателите на ВАС, ВКС, гл. прокурор и директора на НСС; определя съдебните райони и седалищата на съдилищата; броя на съдиите, следователите и прокуроридте (освобождава ги и ги назначава, определя възнагражданието им); внася проект за бюджет на съдебната власт в МС.

Макар да се нарича съд, КС не е съдебен орган и не осъществява правосъдие. Той е особен държавен орган, който не може да бъде отнесен към никоя от трите власти. КС е независима специализирана юрисдикция, предназначена да осигури спазването на Конституцията и правовата държава. Той заменя парламентарния механизъм за контрол за конституционност на законите. Той се явява арбитър между трите власти. КС има свой самостоятелен бюджет.

КС се състои от 12 съдии. 1/3 се избира от НС, 1/3 от президента и 1/3 от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии се избират юристи с високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 години трудов стаж. Те трябва да бъдат български граждани без друго гражданство. Няма възрастово ограничение. Мандатът им е 9 години, което е условие за тяхната независимост по отношение на други институции. На всеки 3 години се сменя 1/3 от състава на КС. КС е единственият действащ орган, който не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем. На първото заседание конституционните съдии полага клетва, с което встъпват в длъжност. Първото заседание се открива и ръководи от най-възрастния съдия. На него се избира председател с абсолютно мнозинство. Той има мандат от 3 години.

Конституционният съд дава задължително тълкуване на Конституция, решава спорове за компетентност между висшите държавни органи, произнася се за конституционността на политическите партии, по обвинения с/у президента и вицето и др.

1. Контрол за конституционност на законите и другите актове – съдът се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на НС и на актовете на президента

2. Задължително тълкуване на Конституцията – само пояснява съдържанието на кп норми, въпреки че има отклонения.

3. Решава спорове за компетентност между НС, президента и МС и между органите на централната изпълнителна власт и органите на местно самоуправление.

4. Решава спорове за конституционност на политически партии и сдружения

5. Решава спорове за законността на изборите за президент/вице и НП

6. Произнася се по обвинение за държавна измяна или нарушаване на Конституцията от страна на президента/вицето

7. Предсрочно прекратява мандата на президента, вицепрезидента, НП и конституционни съдии

Конституционния съд приема решения (основните актове, чрез които се произнася по същество на спорове и искове – обданородват се в „Държавен вестник); определения (произнася се по допустимостта на исковете и споровете); разпореждания (оформя своите ръководни и административни решения). КС заседава при кворум 2/3 от всички съдии (8), решенията се взимат с абсолютно мнозинство (7). При снемане имунитета на Ксъдия има мнозинство 2/3 (8), а при обвинения с/у президента кворума е най-малко ¾ (9).