Мнима крайна необходимост ще има, когато едно лице причинява вреди, действайки при грешка относно обществената опасност на своето поведение.
оправдан стопански риск = не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск, за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избегнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт ... не поставя в опасност живота и здравето на другиго...и е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на настъпилите вредни последици.
5 Вина
Понятие за вината. Вина и наказателна отговорност. Форми на вината и техните видове. Схващания за вината. Отношение към обществената опасност и противоправност.
Престъпление е всяко общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Обществената опасност, противоправността и наказуемостта са обективни свойства на престъплението. Вината е субективен елемент.
вина = проявеното чрез деянието конкретно психическо отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер, което отношение получава отрицателната морална оценка на обществото и се изразява в умисъл или непредпазливост.
Включва три компонента:
интелектуален момент (отразяване в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието)
волеви момент (целта, която си поставя)
емоционален момент (мотивация и вземане на решение).
Две основни форми:
съзнателна форма = умисъл и самонадеяност
несъзнателна форма = небрежност
Вината е определена във връзка с предвиждането (сигурно или вероятно) на конкретните последици от деянието. Непредпазливите са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
Вменяемостта е предпоставка за формиране на вина. Вината е предпоставка за наказването, освен ако е налице обстоятелство, изключващо наказуемостта. Умисъл
Определение на умисъла. Психически и волеви моменти. Пряк и евентуален умисъл – съдържание, разграничение. Особености при отделните престъпления. Други видове умисъл.
умисъл = осъзнаването на общественоопасния характер, предвиждането на неговите общественоопасни последици и желанието или допускането на тези последици.
Интелектуалният момент включва кумулативно предвиждане настъпването на конкретните последици и осъзнаването на общественоопасния характер.
Волевият момент е умисълът на дееца към настъпването на последиците.
Пряк умисъл= предвижда сигурното или вероятно настъпване на последиците.
интелектуален - предвижда и съзнава; волеви – желае и цели.
Евентуален умисъл = предвижда вероятното настъпване на последиците.
интелектуален - предвижда и съзнава; волеви – не цели, но допуска.
Разграничение: и при двата интелектуалният момент е, че предвижда конкретните последици, но при пряк възможно или сигурно, а при евентуален само възможното.
Основно се различават по волевия : при първия се цели пряко, а при втория се съгласява с възможното настъпване на последиците.
При “просто извършване” съставът е самото деяние.
При “резултатните престъпления” в състава е вкл. точно определени последици.
Видове:
|
