Закон по време и място
Причиняване на наводнение
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
- Навигация на страницата:
- Субект
- 30. Престъпления против държавната тайна. Обект
- Обективна страна (форма на изпълнително деяние)
- 1. Същност на наказателния процес.
| Причиняване на наводнение:
Обект: Живот или имот на друго лице. Обектвивна страна (форма на изпълнително деяние): Овобождаване на големи водни маси, които имат значителна ударна сила. Може да се осъществи както с действие така и с бездействие. Субект: НОЛ Субективна страна: Пряк и евентуален умисъл. Квалифицирани обстоятелства: Ако са последвали значителни вреди – умишлено или по непредпазливост. Ако е последвала смърт на друго лице, но само по непредпазливост. 30. Престъпления против държавната тайна. Обект: Отбранителната способност на Република България. Предмет: Факти, сведения и предмети които съставляват държавна тайна. Обективна страна (форма на изпълнително деяние): Разгласяне на информация предствляваща държавна тайна. Субект: НОЛ. Субективна страна (форма на вина): Пряк и евентуален умисъл. 1. Същност на наказателния процес. Наказателния процес е държавна дейност, която има за предмет разглеждането и решаването на наказателни дела по определен и предвиден в закона ред – т.нар. гарантирана от закона процесуална форма. Това е държавна дейност, което определя, че какъвто е типът държава , то такъв е типът правна система. Наказателният процес е човешка дейност и тук действат обективно същесвуващивродени психични механизми. Формата гарантира, че ще бъдат спазени правата и законните интереси на гражданите. Това е едно формално производство и има единна гарантираща процесуална форма. Тя гарантира разкриване на обективната истина и защитата на правата и законните интереси на гражданите. По своята същност НП представлява дейност, извършвана от оправомощени държавни органи с участието на представители на обществеността и граждани за разглеждането и решаване на наказателни дела. Държавните органи тук са органите на досъдебната фаза – прокурор , следствие и дознание, и съдът. Представителите на обществеността вземат участие в НП в качеството на съдебни заседатели. Гражданите участват в НП като обвиняеми, частни обвинители, частни тъжители, граждански ищци, граждански ответници, защитници или повереници, експери, преводачи, тълковници, поемни лица и свидетели.Наказателният процес се провежда от държавните органи и единствено те осъществяватръково Всички процесуални действия са правно регламентирани, което означава ,че те се извършват само в случаите и по реда и със средствата , указани в НПК. Ето защо те са правни действия. Извършването на всяко правно действие погасява съответно правоотношение. Това са такива обществени отношения, които се пораждат м/у участниците в наказателното производство, те са правни отношения, защото се регламентират от закона. Възприето е ,че НП правоотношения имат властнически х-р, в смисъл, че поне един от участниците е държавен орган, който е носител на властниески правомощия. НП правоотношения могат да възникнат м/у държавни органи; м/у държавни органи и представители на обществеността; м/у държавни органи и граждани, привлечени за участие в процеса. Субектите на НП правоотношения винаги са носители на права и задължения. Гражданите са длъжни да изпълняват задълженията си ,но не са длъжни да упражняват правата си. Държавните органи обаче са длъжни да упражняват правата си ,предоставени им от закона за защита на правата и интересите на гражданите и държавата и затова говорим за правомощия на държавните органи. Задачите на НП са формулирани в чл.1 от НПК. Чл.1 : ал.1 НПК определя реда, покойто се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличавване на виновните и правилно прилагане на закона. ал.2 като осъществява задачите по ал.1 НПК сигурява защита от престъпни посегателства с/у РБ, срещу живота, свободата,честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интерси на ЮЛ и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността. Прието е тези задачи да се делят на пряка и основна. Пряката задача е визирана в ал.1, а иманно: да се установи дали деянието е извършено;да се установи дали то съставлява престъпление. Да се разобличат виновните означава да се докаже по несъмнен начин обвинението. Правилното прилагане на закона може да доведе до случаи, при които в хода на разследването се установява, че деянието не е извършено или, че то не съставлява престъпление, както и,че привлечените към отговорност лица не са виновни. Основната задача на НП са формулирани в ал.2: да се осигури защита от престъпни посегателства на установения от Конституцията ред, живота, свободата, честта и законните интереси на гражданите на РБ, както и на ЮЛ. Така стаава ясно, че непосредствената задача е средство за постигане на основната задача на НП. Основни функции на НП: Това са основните направления ,в които се развива наказателно-процесуалната дейност и самата тазаи дейност реализираща се в тези направления. Функция по ръководство и решаване на въпросите по делото. Тя намирта израз в процесуалната дейност, насочена към осигуряването на законосъобразно развитие и приключване на процеса със съответен акт. В досъдебната фаза тя се осъществява от прокурора, а в съдебната фаза от съда. Тази функция винаги се осъществява от държавни органи. Функция по обвинението. Изразява се в дейността по необходимостта по повдигане на обвинение и по неговото обобсноваване. Тази функция се осъществява от прокурора както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса. Независимо тази функция може да се осъществява от граждани и представители на обществеността – това са частен обвинител, частен ищец, частен тъжител, повереници. Функция по защитата. Намира израз в дейността да се обоснове недопустимостта по повдигане на обвинението и неговото оборване. Тя се осъществява от обвиняемия, неговия защитник, от гражданският ответник и неговия повереник и от обществения защитник. Трите основни функции са взаимно обусловени и заедно те определят структурата на НП. Не може да съществува обвинение или обратно, както е немислимо тези две функции да се осъществяватвън и независимо от ръководно-решаващата. Всякога обвинителната и защитната функция се свеждат до обосноваване на съответната теза. Това обосноваване може да се прави само въз основа на доказателствен материал, събран по делото по реда и със средствата , указани в НПК. Структура на НП. НП е единна система, която се състои от две фази – досъдебна фаза или прозводство; и съдебна фаза. Досъдебното производство се извършва под две форми: Предварително производство, което се осъществява от следовател като орган на съдебната власт. То минава през три стадия: образуване; предварително разследване; и действия на прокурора след завършване на предварителното разследване. Полицеиско производство, реализирано от органите на изпълнителната власт – дознател. Това производство от своя страна има две форми: бързо полицейско производство и дознание. Структура на съдебната фаза: Подготвителни действия по разглеждане на делото в съдебно заседание Съдебно заседание на първа инстанция в пет етапа: Подготвителна част или действия по даване ход на делото Съдебно следствие или събиране на доказателствения материал Премия на страните – съдебните речи Последна дума на обвиняемия Постановяване на присъдата Съдебно заседание на въззивна инстанция. Тя преминава през същите етапи, има контролно-отменителна ф-я. Съдебно заседание на касационна инстанция. Има контролно-отменителен х-р Действия по привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда Съществува и извънреден стадий, наречен проверка на влезли в сила присъди или т.нар. възобновяване на наказателни дела по новооткрити обстоятелства. Всеки стадий представлява система от процесуални действия и правоотношения, обединени от съответна специфична задача. На второ място стадиите на процеса се характеризират със своята неизбежност, която е присъща черта за всеки стадий. Това означава стадият е такъв елемент на НП, чието отпадане извън предвидените в закона случаи води до опорочаване на производството. На трето място всеки стадий приключва с процесуален акт, в който ръководно – решаващия орган закрепва вътрешното си убеждение по въпросите, стоящи за решаване в съответния стадий. С постановяването на процесуалния акт приключва стадият, но не винаги делото преминава в следващия стадий. В повечето случаи, за да стане това са необходими допълнителни действия. През посочените стадии преминават само делата от общ х-р, които имат за предмет п-я от общ х-р. Има обаче и т.нар. наказателни дела от частен х-р, които имат за предмет п-я , преследвани по тъжба на пострадалия. Особеното за тези дела е: не се провежда предварително производство – осъществяват се само стадиите от съдебната фаза ; образуват се само, когато пострадалото лице е поискало това, доката делата от общ х-р се образуват служебно от компетентните държавни органи независимо отволеизявленията на пострадалите или други лица. Стадиите се осъществяват в посочената поредност, но конкретно дело може да не премине през всички стадии – например когато прокурорут прекрати производството изобщо няма да се достигне съдебната инстанция. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|