Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Пазарни лихвени проценти
- Структура на лихвените проценти
| Основен лихвен процент, който се определя от националната банка и по който се кредитират търговските банки. Той е главният инструмент в ръцете на националната банка за провеждането на рестриктивна или политика на “скъпи” пари и експанзионистична или политика на “евтини” пари. - Пазарни лихвени проценти, които са с няколко пункта над основния лихвен процент. Те се определят от два параметъра – основния лихвен процент и състоянието на пазара на заемния капитал. Пазарните лихвени проценти имат за база основния или сконтовия процент на националната банка и показват голямо разнообразие. Все пак те могат да се разграничат на: пазарен лихвен процент за първокласни клиенти (т.нар. праймрайт) и пазарни лихвени проценти за всички останали кредитополучатели. Праймрайтът е малко по-нисък от пазарните лихвени проценти на обикновените кредитополучатели, но по-висок от основния лихвен процент. Пазарните лихвени проценти са разнообразни и конкретното им равнище се определя от пазарно- конкурентните условия в икономическата и банковата сфера в частност. Все пак границите, в които те се колебаят, не са големи – до два три пункта. Структура на лихвените проценти Икономистите винаги са се интересували от проблема за прогнозиране на лихвените проценти. Причината е в това, че измененията на лихвените проценти оказват влияние върху стойността на бъдещите плащания. В монетарната теория се различава срочна и рискова структура на лихвените проценти. Под срочна структура се разбира състоянието, при което ценни книжа с еднакви характеристики мога да имат различни лихвени проценти, защото времето, оставащо до падежа им, е различно. Финансовите специалисти разграничават пет фактора, които влияят на лихвената структура: ▪ Срока на погашение; ▪ Риска от неплатежоспособността; ▪ Данъчното облагане на дохода от ценната книга; ▪ Ликвидността; 109 ▪ Наличие на пут и кол-опции. Рисковата структура на лихвените проценти се изразява във връзката между облигации с един и същ срок до падежа но с различни лихвени проценти. Облигациите като ценни книжа представляват едно формално обещание на заемателя да изплати на кредитора купонния доход и номиналната сума на предварително определен срок. Когато заемателят не може да изпълни задълженията си спрямо кредитора, възниква неплатежоспособност. Рискът от неплатежоспособност се дължи на това, че заемателят не извършва очакваните по договора плащания на купонния доход и номиналната стойност на облигацията към своя кредитор в установените срокове. Точно този риск предполага, че банките, отпускащи кредити, могат да претърпят определени загуби поради неплатежоспособността на своите кредитополучатели. В съвременното общество са развити множество механизми за защита на капитала, събиран от банките под формата на влогове и пасивната страна на техните баланси. Целта е да се намали рискът неплатежоспособността достигнала кредитополучателите на една банка да предизвика неплатежоспособността и на финансовата институция като цяло. Един от методите за подобна защита е класификацията на кредити според риска, на който се излага банката, която ги отпуска, и определянето на законови провизии са всяка една от тези групи. Този въпрос в българското законодателство се разглежда в Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|