Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изготвяне на планове за действие при непредвидени обстоятелства
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Методи за управление на ликвидността
- Активен метод
- Пасивен метод
| Изготвяне на планове за действие при непредвидени обстоятелства По принцип надзорните органи смятат, че с колкото повече планове за действие при непредвидени обстоятелства разполага една банка, толкова по-вероятно е тя да оцелее при евентуална ликвидна криза. При това, разчетите не трябва да се изработват единствено, за да се спази формалното регулативно изискване за съществуването им. За да бъде реалистичен, на първо място, планът следва ясно да описва как ще гарантира навременната информация за ликвидните нужди на банката и какви са съответните отговорности на конкретните длъжностни лица. Забавянето на информация или неточната информация, както и хаотичните действия на отговорните лица могат да допринесат за повече вреди, отколкото засилване на ликвидната позиция на банката. На второ място, банката следва да има изградена стратегия по отношение поведението на активите и пасивите си. При отлив на средства, банката трябва да е наясно как ще осъществи по-агресивна стратегия на пласиране на активи, на кои пазари и при какъв 94 размер на пропусканите печалби. Очевидно ситуацията може да наложи банката да се откаже от някои кредитополучатели, или да не бъде изрядна към тях. Тя следва предварително да ранжира своите клиенти според значението им и да знае от кои от тях може да се откаже през различните етапи от ликвидната криза. Поддържането на добри връзки с останалите банки и други потенциални кредитори по време на нормален бизнес на банката ще я подпомогне в случай на неотложни ликвидни нужди. Планът на банката следва ясно да отчита възможния обем на средствата, които би могла да привлече от ключови кредитори и постоянните клиенти на банката. Методи за управление на ликвидността Всички решения, които взема банката, при управлението на ликвидността, трябва да са съобразени и да съответстват на задължителните правни норми и установените вътрешни правила. При управлението на ликвидността банката цели: ✓ Текущият поток от средства от активи с приближаващ падеж с добавените към него нови източници на финансиране да бъде достатъчен за покриване на текущите потоци от задължения по изискуеми пасиви; ✓ Структурата на портфейла от ликвидни активи да позволява минимизиране на загубите от по-ранно ликвидиране на позиции с активи; ✓ Предсрочното изтегляне на депозити от клиентите да не застрашава банковата ликвидност; ✓ Рискът от концентрация на активи и пасиви да не бъде заплаха за ликвидността; ✓ Отклонението от предвижданите по срокове постъпления от средства, идващи от погасяване на задължения, да не стане причина ликвидността сериозно да бъде застрашена; Съществуват три основни метода за управление и поддържане на ликвидността: Активен метод Активният метод предполага поддържане структурата на активите, позволяваща покриване на ликвидните нужди на банката чрез преструктуриране (прегрупиране) на активите, без използване на външни източници на ликвидност. Методът се базира върху поддържането на матуритетната ликвидност на активите, т.е. инвестиране в активи с падеж, идентичен на времевия хоризонт на очакваната ликвидна недостатъчност. Пасивен метод Пасивният метод предполага използването на външни източници на ликвидни средства. Например: кредити от междубанковия паричен пазар; ломбардни и сконтови заеми от централната сметка при централната банка; емисия от собствени ценни книжа; сключени споразумения за обратно изкупуване (репо операции) и други. В условията на Валутен борд обаче, кредитирането на търговските банки от БНБ е възможно само при възникване на ликвиден риск засягащ стабилността на банковата система. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|