Бвп и връзката му с безработицата



Дата01.02.2018
Размер64.54 Kb.



МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

Дистанционно обучение
Бакалавърска програма
Специалност “Бизнес администрация”

Учебна дисциплина “Макроикономика”

К У Р С О В А Р А Б О Т А



На тема: БВП и връзката му с безработицата


Разработил: Проверил:

……………………… ........................................



Фак. № .......

2016 г.




Увод
Поради това, че един от проблемите на макроикономиката е именно БВП и неговата връзка с безработицата, аз се спрях именно на този проблем като тема на моята разработка. От важно значение е да се познава връзката между безработицата и БВП не само за дефинирането на подходяща политика, но и за постигане на макроикономическа стабилност.

Измерителя на икономическата активност в конкретна държава е именно Брутния вътрешен продукт. В зависимост от размера на БВП се прави извод за това какъв е стандарта на живот в тази държава.

Много икономисти са на мнение, че има взаимовръзка между БВП и динамиката на безработицата. В икономиката тази зависимост се изразява посредством закона на Оукън, който разкрива идеята, че нарастването на производството в икономическия цикъл се нуждае от по-голям брой заети лица и в същото време намаляване на броя на безработните.

Основната цел, която искам да постигна с тази курсова работа е да разкрия връзката между БВП и безработицата.



Изложение:
Измененията в обема на съвкупното производство дава отражение на равнището на безработица и равнището на заетост в рамките на едно стопанство.

Безработицата по своята същност представлява понятие, което описва и обхваща всички, които не са заети и не получават доход, но в същото време търсят работа и имат намерение да работят и да получават доход.

Зависимостта, която е на лице между БВП и безработицата е обратнопропорционална, а това означава, че има намаляване на равнището на безработица, когато нараства съвкупното производство и обратно, равнището на безработица нараства, когато намалява съвкупното производство. Причините за съществуващата обратнопропорционална зависимост са високите равнища на икономически растеж, които водят до увеличение на съвкупното търсене, а то води до разкриване на нови места за работа, наемане на допълнителни трудови ресурси, за да може да се задоволят потребителските нужди и предпочитания. В следствие на това равнището на безработица намалява.

Артър Оукън има значителен принос за извеждане на съществуващата връзка между брутния вътрешен продукт и безработицата. През 1962 г. публикува трудът си, в който се разкрива взаимовръзката между съвкупното производство и равнището на безработица. Разкрива се обратната зависимост между брутен вътрешен продукт и безработицата, която е известна в икономиката под закона на Оукън. Съществената и повтарящата се връзка и взаимозависимост между БВП и безработицата в икономическата теория е известна като закон на Оукън1.

Всяко общество е ориентирано към нарастване на стандарта си на живот на своите граждани чрез увеличение на производителността. Това означава, че за да съществува фиксирано равнище на безработица трябва постоянно да нараства обема на производството. Едновременно с това, в резултат на спада в броя на безработните се увеличава размера на заплащането на труда, тъй като броя на работещите е по-малко и в резултат на това предлагането на труд е по-малко. Без значение от това, нивото на безработица не може да се намали под определено ниво, което в икономиката е известно като естествено ниво на безработица. В състава на естественото ниво на безработица се включват както текущата безработица, така и структурната безработица. В случай, че нивото на безработица се намира под естественото равнище на безработица има огромна заплаха от нарастване на инфлацията и икономиката може да прегрее.

Според закона на Оукън безработицата е отражение на икономическия спад в производствената дейност. Съгласно този закон безработицата съвпада със състоянието на рецесия.

Когато стопанството на дадена държава функционира на ниво на безработица около естествената й норма, се предполага, че потенциалното равнище на производство е достигнато.

При отклонение от естествената норма се прави връзка с отклонението от БВП, който е произведен действително от потенциалния брутен вътрешен продукт.

При случай, че производството се намира на по-ниски ниво от потенциалното, някои от производствените фактори остават неизползвани, а при случай на използване ще настъпи повишаване на стандарта на живот.

Фирменото производство ще се намира под нивото на оптималните възможности, а това е свързано с наемане на много по-малко на брой лица и в резултат на това ще се увеличи броят на безработните.

Нарастването на броя на безработицата ще даде негативно отражение върху обществеността, ще настъпи финансова де стабилизация, депресия, нарастване на престъпността, населението ще обеднее и т.н.

Имайки се в предвид всичко това, може да се изведе извода, че от изключително важно значение е да се осъществят социалните цели, свързани с намаление на броя на безработните лица, възможно най-голям обем на производството и цените да станат стабилни.

По този начин законът на Оукън доказва причинно следствената взаимовръзка, която е на лице между БВП и равнището на безработица. Характерно за този закон е следното:



  • Трябва да бъде на лице нарастване на реалия БВП, с цел да бъде премахната възможността за увеличение на безработните лица;

  • Оукън обяснява изменението, което настъпва в безработицата чрез промените, които се появяват в приратса на реалния БВП в рамките на една година.

Тази зависимост, изведена от Оукън се основава на изследване, направено в стопанство, чиито размери са големи, има малка безработица, траен растеж на икономиката и висока капитализация. Като се базира именно на тази предпоставка, Оукън сравнява потенциалните равнища на производството и естественото равнище на безработицата, които са близки до действителните. Анализът му се различава по изискването, имащо връзка с това, че икономическия растеж трябва да е устойчив, а това не е типично за нито едно стопанство през последните няколко години в целия свят.

Може да се кажи, че стопанства, отличаващи се като силно развити и с висока капитализация не могат да използват максимално производствените си мощности и наличните си трудови ресурси в рамките на един по-продължителен период от време.


Заключение:
По своята същност брутният вътрешен продукт е сума от пазарните стойности на произведените крайни стоки и услуги в рамките на една държава за една година.

Безработицата е социални и икономическо явление, характерно за пазарното стопанство. Безработицата е отражение на несъответствието, което съществува между търсенето на труд и неговото предлагане.

Наличието на безработица показва, че стопанството на дадена държава функционира под равнището на потенциалния си продукт. От друга страна дава информация, че пълната заетост на ресурсите в стопанството е нарушена и в следствие на това възникват негативни обществени последици.

Нарастването на безработицата води до намаление на БВП, а това се отразява върху стандарта на живот, значително намаление на размера на инвестираните средства и свиване на производствената дейност.

Изменението, което настъпва в съвкупното търсене променя равнището на безработицата.

Между брутния вътрешен продукт и безработицата съществува зависимост, която в количествено отношение се изразява с помощта на закона на Оукън. Според този закон всеки пункт в %, с който безработицата е над естествената си норма, реалния БВП е 3 пункта под потенциалния. Съгласно него безработицата намалява в случай, че се увеличава равновесния реален БВП и с намаляването на равновесния БВП се увеличава безработицата.

За да може да се поддържа безработицата на естественото си ниво, реалния БВП трябва да следва потенциалния БВП.

БВП трябва да се увеличава с такива темпове, с каквито се увеличава потенциалното съвкупно производство.

Върху валидността на съществуващата зависимост между брутен вътрешен продукт и равнището на безработицата, известно под закон на Оукън, въздействат много фактори - социални, икономически и политически.

Използвана литература:
1. Методи Кънев, “Макроикономика”, изд. ”Мартилен”, 2014г., София;

2. С. Фишър, Р.Дорнбуш и Р.Шмалензи, “Основи на микро и макроикономиката”, София, 1997 г.;



3. http://www.mgu.bg/sessions/07/4/edimov.pdf


1 С. Фишър, Р. Дорнбуш и Р. Шмалензи, “ Основи на микро и макроикономиката” София, 1997 г.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница