Закон за данък върху добавената стойност 2014 зддс 2014 в сила от 01. 01. 2007 г



страница6/13
Дата06.05.2017
Размер2.27 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Глава десета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА (ДЕРЕГИСТРАЦИЯ)


Общи положения

Чл. 106. (1) Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

(2) Регистрацията се прекратява:

1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;

2. по инициатива на органа по приходите, когато:

а) е установил основание за задължителна дерегистрация;

б) е налице обстоятелство по чл. 176.

Основания за задължителна дерегистрация

Чл. 107. Основание за задължителна дерегистрация е:

1. смъртта на физическото лице;

2. смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;

3. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако:

а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;

б) не са налице условията по буква "а" и лицето в 14-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1;

4. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация;

б) прекратяване на кооперацията;

в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса.



Основания за дерегистрация по избор

Чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:

1. за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;

2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3, когато:

а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;

3. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, когато:

а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;

4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

(2) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.

Процедура за дерегистрация по инициатива на лицето

Чл. 109. (1) В случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

(3) Заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

(5) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.

(7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 2 за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта по ал. 5 за дерегистрация.



Процедура за дерегистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. 110. (1) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато:

1. е налице основание по чл. 107, т. 1 и 2 за задължителна дерегистрация;

2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1;

3. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) е налице основание за дерегистрация по чл. 176.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. В останалите случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация.



Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период

Чл. 111. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец;

2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при смърт на регистрирано по този закон лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията;

3. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрация;

4. за наличните активи - публична държавна или публична общинска собственост;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период - за стоките и услугите, които се били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, се приема, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли.


Глава единадесета.
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ


Общи положения

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Документирането на доставките с място на изпълнение на територията на страната се извършва по реда на тази глава.

(2) Документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на тази глава, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:

1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.

(3) Документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) В случаите по чл. 113, ал. 11, когато фактурата или известието към фактурата се издава от лицето, на което се доставят стоките или услугите, ал. 2 и 5 не се прилагат.

(5) Доставчикът не прилага ал. 1 за доставки с място на изпълнение на територията на страната, когато данъкът е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. лицето не е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или неговият постоянен обект на територията на страната не взема участие в доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - няма постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

2. лицето е установено в друга държава членка или има постоянен обект в друга държава членка, от който е извършена доставката.



Данъчни документи

Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

1. фактурата;

2. известието към фактура;

3. протоколът.

(2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.

Издаване на фактура

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

(3) Фактура може да не се издава:

1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

4. за продажби на самолетни билети;

5. при безвъзмездни доставки;

6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;

7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

а) се издава документ по реда на специален закон, или

б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури и известия към фактури от негово име.

(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.

(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.

(12) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронни фактури и електронни известия към фактури се смятат за издадени на датата, на която доставчикът или друго лице, действащо от негово име, предостави фактурите и известията към фактурите, така че да могат да бъдат получени от клиента.

(13) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) За две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 - 15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем, а при вътреобщностни доставки - в срока по ал. 5.



Изисквания към фактурите

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

1. наименование на документа;

2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

3. дата на издаване;

4. име и адрес на доставчика;

5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

6. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

7. име и адрес на получателя по доставката;

8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

13. размера на данъка;

14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

3. размерът на данъка, дължим по доставката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 141 2006/112/ ЕО".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва "обратно начисляване", както и основанието за това.

(5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.

(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Фактурата може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12, 14 и 15, когато сумата на данъчната основа и данъкът не превишават 100 евро или тяхната равностойност в левове, с изключение на документиране на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка, на вътреобщностни доставки и на дистанционни продажби на стоки.

(8) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите по чл. 111а, ал. 3 издадената от данъчно задълженото лице - доставчик, фактура може да не съдържа реквизитите по ал. 1, т. 12 и 13.

(9) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.

(10) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.

(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освен чрез контрола на стопанската дейност по ал. 10 автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват чрез следните примерни технологии:

1. квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или

2. електронен обмен на данни.



Дебитни и кредитни известия

Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

(2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.

(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;

2. основанието за издаване на известието.

(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.

(7) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Известието към фактура може да не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 12, 14 и 15, освен когато се документират доставките с място на изпълнение на територията на държава членка, вътреобщностните доставки и дистанционните продажби на стоки.



Коригиране на фактурите и известията

Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

(2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

(3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:

1. основанието за анулирането;

2. номера и датата на документа, който се анулира;

3. номера и датата на издадения нов документ;

4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.



Издаване на протоколи

Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката;

2. в случаите по чл. 57 - от регистрираното лице - вносител;

3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице - доставчик;

4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 161 и 163а - от регистрираното лице - получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона.

(2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:

1. номер и дата;

2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;

3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;

4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;

5. данъчната основа;

6. ставката на данъка;

7. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;

8. размерът на данъка;

9. (нова - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата - когато такава е издадена до датата на издаване на протокола;

10. (нова - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора, и номер и дата на фактурата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;

2. основанието за издаване на новия протокол;

3. увеличението/намалението на данъчната основа;

4. увеличението/намалението на данъка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.



Касови бележки и подаване на данни

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

(2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г.) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

(4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:

1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;

2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;

3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;

4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;

5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

(5) При експлоатацията на фискалното устройство и интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Българския институт по метрология сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

(7) Алинеи 1 и 6 не се прилагат от доставчик/получател - петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

2. разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент;

3. осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система по т. 2;

4. подава данни в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10.

(8) Данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

(9) Алинея 8 не се прилага:

1. от лице по ал. 8 - получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:

а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

б) не извършва продажби на течни горива;

в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;

2. от лице по ал. 8 - получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.

(10) Данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

(11) Данни по ал. 10 не се подават от:

1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;

2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция "Митници", че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;

4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;

5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;

6. получателя по ал. 9, т. 2.



Отчет за извършените продажби

Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

(4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Отчет за извършените продажби или покупки при специален ред на облагане (Загл. доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 120. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;

2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;

3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;

4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;

5. данъчната основа;

6. ставката на данъка;

7. размера на данъка.

(2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) За извършените услуги по глава осемнадесета регистрираното по чл. 152 лице съставя електронен регистър, който съдържа най-малко следната информация за всяка извършена доставка:

1. име, адрес и електронен адрес на клиента;

2. вид и количество на услугата, предоставена по електронен път;

3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;

4. номер и дата на издадената фактура за доставката;

5. данъчната основа;

6. приложимата ставка на данъка;

7. размера на данъка;

8. начин на плащане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За доставка на стоки и услуги, за които е приложим специалният ред на облагане по глава деветнадесета "а", по които доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, получателят - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените през данъчния период покупки, който съдържа най-малко следната информация:

1. количество и вид на стоката или вида на услугата - за всяка доставка;

2. датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем;

3. покупна цена - за всяка доставка;

4. ставката на данъка;

5. размера на данъка.

(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Електронният регистър по ал. 3 и отчетът за извършените през данъчния период покупки по ал. 4 се съставят най-късно в последния ден на данъчния период.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница