Закон за Данък Върху Добавената Стойност
Основания за задължителна дерегистрация
Изтегляне 2.37 Mb.
|
Основания за задължителна дерегистрация чл. 107. Основание за задължителна дерегистрация е: 1. смъртта на физическото лице; 2. смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър; 3. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2; 4. прекратяването на лицето в случаите на: а) прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация; б) прекратяване на кооперацията; в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец; г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса. Основания за дерегистрация по избор чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква: 1. за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация; 2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3, когато: а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв., и б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация; 3. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, когато: а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация; 4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна дерегистрация. (2) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон. Процедура за дерегистрация по инициатива на лицето чл. 109. (1) В случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107. (2) В случаите по чл. 108, ал. 1 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. (3) Заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона. (4) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация. (5) В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. (6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. (7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по ал. 2 за дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта по ал. 5 за дерегистрация. Процедура за дерегистрация по инициатива на органа по приходите чл. 110. (1) Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато: 1. е налице основание по чл. 107, т. 1 и 2 за задължителна дерегистрация; 2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1; 3. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) е налице основание за дерегистрация по чл. 176. (2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. В останалите случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация. Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период чл. 111. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или 2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1. (2) Алинея 1 не се прилага: 1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец; 2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при смърт на регистрирано по този закон лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията; 3. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрация; 4. за наличните активи - публична държавна или публична общинска собственост; 5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период. (3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период. (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, се приема, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли. Глава единадесета. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ Данъчни документи чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е: 1. фактурата; 2. известието към фактура; 3. протоколът. (2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано. (3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство. Издаване на фактура чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. (2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. (3) Фактура може да не се издава: 1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице; 2. за доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47; 4. за продажби на самолетни билети; 5. при безвъзмездни доставки; 6. за доставки на услуги по глава осемнадесета; 7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки: а) се издава документ по реда на специален закон, или б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица. (4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. (5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1. (6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването. (7) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име. (8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1. (9) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. (10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. Изисквания към фактурите чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа: 1. наименование на документа; 2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално; 3. дата на издаване; 4. име и адрес на доставчика; 5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице; 6. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) 7. име и адрес на получателя по доставката; 8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят; 9. количеството и вида на стоката, вида на услугата; 10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането; 11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; 12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък; 13. размера на данъка; 14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка; 15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства. (2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително: 1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка; 2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка; 3. размерът на данъка, дължим по доставката. (3) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС". (4) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. (5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6. (6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените по електронен път фактури се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини: 1. чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или 2. чрез електронен обмен на данни, или 3. по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Каталог: web -> files -> files files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо files -> Закон за Здравното Осигуряване Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|