Закон за движението по пътищата в сила от 01. 09. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г

(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;

2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.

Чл. 121. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.

Чл. 122. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водачът на пътно превозно средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.
Раздел XXIII.
Поведение при пътнотранспортно произшествие
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

2. когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;

б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;

в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

г) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;

д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;

е) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.

3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

2. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието, ако при произшествието има пострадали хора.

Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:

1. при произшествието има убит или ранен човек;

2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;

3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;

4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;

6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;

7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;

8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 и реда за информиране съгласно ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.
Раздел XXIV.
Особени правила при превоз на пътници и товари
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Чл. 127. (1) Превозваните товари трябва:

1. да не създават опасност за участниците в движението;

2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;

3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;

4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.

(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.

(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.

Чл. 128. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя, водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за сигнализиране на товара и на пътното превозно средство и за почистване на пътното платно.

Чл. 129. Опасните товари се опаковат, етикетират, маркират и превозват съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) Допустимата максимална скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в населено място, е 40 km/h, извън населено място - 50 km/h, по скоростен път и по автомагистрала - 90 km/h.

(2) Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се извършва само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива - извън платното за движение, най-малко на 200 метра от населено място или от обозначена вододайна зона.

1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;

2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;

3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;

4. да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.

(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната.

1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;

2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;

3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;

4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.
Раздел XXV.
Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) Могат да не използват обезопасителни колани:

1. бременните жени;

2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

Чл. 137б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:

1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група 0 - за деца с тегло под 10 kg;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;

3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;

4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;

5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;

2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

Чл. 137в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:

1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 - за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;

2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.

(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.

(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.

(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.

Чл. 137г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца са одобрени съгласно изискванията на:

1. Правило № 44, серия от изменения 03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на наредба по чл. 138, ал. 4 относно одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване, или

2. Правило № 129 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

(2) Системите за обезопасяване на деца се монтират в съответствие с информацията за монтажа (инструкциите за употреба), предоставена от производителя на системата за обезопасяване на деца, в която се посочват начинът и типовете превозни средства, на които може да се използва безопасно.

(2) Пътниците в превозните средства от категории M2 и M3 се уведомяват за задължението да поставят обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини:

1. от водача;

2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата;

3. чрез аудио-визуални средства;

4. с табели и/или пиктограма, поставени на видно място над всяко място за сядане.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е компетентният орган за одобряване на типа на нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли.

(3) Одобряването на типа на нови колесни и верижни трактори за селското и горското стопанство, на ремаркетата за тях и на сменяемата прикачна техника се извършва по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби за условията и реда за одобряване на типа на нови пътни превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, както и за индивидуално одобряване на нови превозни средства.

(5) Съответствието на превозните средства с приложимите към тях технически изисквания се установява чрез извършването на процедури за:

1. ЕО одобряване на типа на нови превозни средства;

2. одобряване на типа на нови превозни средства, произвеждани в малки серии;

3. индивидуално одобряване на превозни средства;

4. изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN код) на превозните средства, произведени в Република България.

(7) Пускането на пазара на нови пътни превозни средства, за които се изисква ЕО сертификат за одобряване на типа, се извършва въз основа на валиден ЕО сертификат за съответствие с одобрения тип.

(8) Пускането на пазара на нови компоненти или отделни технически възли за превозни средства, за които се изисква одобряване на типа, се извършва с нанесени обозначения в съответствие с изискванията на приложима наредба по ал. 4 или по приложимо правило на ООН/ИКЕ.

(2) При подаване на заявление за извършване на процедури за одобряване на типа производителят представя пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" декларация, че не е направил искане пред друг орган по одобряването и не е започнала процедура за одобряване на същия тип в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава от Европейското икономическо пространство. Декларацията се подава при процедури за:

1. одобряването на типа на ново превозно средство - базово, некомплектувано, комплектувано и напълно комплектувано;

2. одобряването на типа на ново превозно средство по отношение на система/определени технически характеристики, на система, компонент или отделен технически възел;

3. национално одобряване на типа на превозни средства, произвеждани в малки серии;

4. индивидуално одобряване на превозни средства;

5. одобряване на типа на части или оборудване за превозни средства.

(3) При превозни средства със специално предназначение производителят попълва и декларация за произход на базово/некомплектувано превозно средство.

(4) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" създава и поддържа национална информационна система за издадените от нея одобрения на типа на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли и за получената информация по отношение на сертификатите за одобряване на типа, предоставена от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 138б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" определя и нотифицира техническите служби, които извършват или контролират извършването на изпитванията, необходими за одобряването и извършването на проверки за установяване на съответствието с техническите изисквания и с изискванията за съответствие на производството на превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип.

Чл. 138в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) Техническите служби са юридически лица или еднолични търговци, които:

1. притежават необходимите капацитет, специализирани технически познания и доказан опит в специфичните области, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4;

2. съответстват на изискванията на стандартите, приложими към извършваните от тях дейности, посочени в наредбите по чл. 138, ал. 4.

(2) Съответствието с изискванията по ал. 1 се удостоверява с оценъчен доклад и сертификат за акредитация по стандартите, посочени в ал. 1, т. 2.

(3) Оценъчният доклад по ал. 2:

1. се изготвя от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" в резултат на проведена процедура за оценка на техническа служба при спазване на изискванията, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4;

2. се издава за дейностите, за които техническата служба кандидатства да извършва, и с обхват, в който да са включени методите за изпитване и/или проверки, съгласно наредбите по чл. 138, ал. 4, с които се въвеждат Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (OB, L 263/1 от 9 октомври 2007 г.), и Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета.

(4) Техническа служба, която е определена и нотифицирана от друга държава - членка на Европейския съюз, се нотифицира за техническа служба и на Република България. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" признава оценъчен доклад, издаден от национален орган на друга държава - членка на Европейския съюз, определен за компетентен по чл. 42 на Директива 2007/46/ЕО, когато техническата служба ще извършва изпитванията и проверките на територията на държавата, издала оценъчния доклад.

(5) Сертификатът за акредитация по ал. 2 се издава от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от националния орган по акредитация на държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 138г. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) За издаване на удостоверение за определяне на техническа служба лицето по чл. 138в, ал. 1 или упълномощен негов представител подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" с приложени към него документи, посочени в наредбите по чл. 138, ал. 4.

(2) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" провежда процедура по оценка на техническата компетентност на кандидата и на съответствието му с приложимите изисквания след получаване на заявлението и документите по служебен път от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Процедурата по оценка се извършва в срок до 6 месеца след установяване на пълнотата и точността на документите, приложени към заявлението по ал. 1, като за резултата Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" издава доклад. Докладът от оценката се предоставя на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(3) При положителна оценка в доклада по ал. 2 или по чл. 138в, ал. 4 и за обхвата, предложен в него, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава удостоверение за определяне на техническата служба със срок на валидност - срока на валидност на сертификата за акредитация, но не повече от три години. Съдържанието на удостоверението се определя с наредбите по чл. 138, ал. 4.

(4) Техническите служби подлежат на периодичен надзор от органа, изготвил оценъчния доклад и издал сертификата по чл. 138в, ал. 5, при условия и по ред, определени с наредбите по чл. 138, ал. 4. Техническите служби, които са представили оценъчен доклад, издаден от национален орган на друга държава - членка на Европейския съюз, предоставят на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" информация за всички промени в нотификацията и докладите от извършените надзорни проверки в едноседмичен срок от тяхното издаване. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да поиска техническата служба да предостави доклад за актуалните акредитации на службата.

(5) За дейностите по оценка, надзор и повторна оценка на технически служби Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" събира такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:

1. технически изправни;

2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) обозначени със съответните опознавателни знаци;

4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март.

(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:

1. обезопасителен триъгълник;

2. аптечка;

3. пожарогасител;

4. светлоотразителна жилетка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2000 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Допуска се обозначаване на автомобили с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози само ако са включени в списък към лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.

Чл. 140. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила от ДВ, бр. 81 от 2016 г. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност (без новите пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализирани служители на Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги". Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране.

(3) Редът за регистриране и отчет на превозните средства - собственост на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на външните работи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и бронираната, колесната и верижната техника, влекачите и специалната техника на Министерството на вътрешните работи се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър. Формата, размерът и видът на регистрационните номера на превозните средства на въоръжените сили се съгласуват с министъра на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.

(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Декларацията за обстоятелствата по ал. 2 може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) (1) Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.

(2) Право на безплатен достъп в реално време имат всички държавни органи, организации и юридически лица, които обработват данните по силата на закон или акт на министъра на вътрешните работи.

(3) Министърът на вътрешните работи публикува ежемесечно данни за регистрираните пътни превозни средства в портала за отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.

(4) Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се регистрират:

1. нови моторни превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4;

2. нови колесни трактори за селското и горското стопанство, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

3. пътни превозни средства, които не са внесени по законоустановения ред;

4. пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146;

5. пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на изоставено регистрирано моторно превозно средство се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, и предоставяне на табелите с регистрационните номера. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.

(8) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Прекратяване на регистрацията на изоставено регистрирано моторно превозно средство, на което табелите с регистрационните номера липсват и не могат да бъдат издирени по надлежния ред, се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, като моторното превозно средство се идентифицира по номера на рамата или друг идентификационен номер. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.

(9) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.

(10) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

(11) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

(12) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Възстановяването на служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство по реда на ал. 11 се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2.

(13) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

(2) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на праводателя, когато отчуждаването е извършено чрез публична продажба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2008 г.) Копие от договора за прехвърлената/придобитата собственост с данните на лицата по ал. 1 и 2 може да бъде предоставено от всяко от лицата по електронен път като сканирано изображение във формат, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Изменение в конструкцията на колесни трактори и теглените от тях ремаркета се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, и самоходните машини, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и по реда на наредбата по чл. 140, ал. 2 относно регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, подлежат на периодични прегледи за проверка на техническата изправност по реда, определен в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Пътните превозни средства подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност, както следва:

1. леките автомобили - на третата и петата година от първоначалната им регистрация като нови, след което - всяка година;

2. автобусите и таксиметровите автомобили - на всеки 6 месеца;

3. тролейбусите и трамвайните мотриси - на всеки 6 месеца;

4. товарните, специалните автомобили, ремаркетата и полуремаркетата с допустима максимална маса над 750 kg, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години - всяка година, след което - на всеки 6 месеца;

5. мотоциклетите и ремаркетата с допустима максимална маса не повече от 750 kg - на всеки две години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Пътните превозни средства, превозващи опасни товари, подлежат на преглед за установяване на годността им да превозват определени опасни товари всяка година.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които имат връзка с безопасността на движението, опазването на околната среда и изправността на шумозаглушителните им устройства, определени в наредбата по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2006 г., в сила от 20.10.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност на леките таксиметрови автомобили, автобусите и превозните средства, с които се извършват превози на опасни товари, включва освен елементите по ал. 4 и допълнителни елементи, свързани с предназначението на превозните средства, определени с наредбата по ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Прегледите за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист.

(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Резултатите от извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се регистрират в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Информационната система за електронно регистриране отчита извършените от контролно-техническите пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в реално време. Изискванията към информационната система се определят с наредбата по ал. 1.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на колесните трактори и теглените от тях ремаркета.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и на лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) копие от съдебното решение за регистрация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или от документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, съответно актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) удостоверение за актуално съдебно състояние за юридическите лица с нестопанска цел;

3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;

4. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) документи, удостоверяващи съответствието с изискванията към лицето, извършващо прегледите, към контролно-техническия пункт, към председателя на комисията, извършваща прегледите, и към техническите специалисти, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.

(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните условия:

1. сградите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) председателят на комисията, извършваща прегледите и техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1 и са включени в регистъра по ал. 9;

3. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) лицата по ал. 2 отговарят на изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на заявлението. Неразделна част от разрешението е списък на председателя на комисията, извършваща прегледите, и на техническите специалисти.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на разрешение, когато:

1. кандидатът не отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;

2. сградите, в които е разположен контролно-техническият пункт, или съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване, с които ще се извършват периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;

3. председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническите специалисти не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;

4. не са представени документите по ал. 3;

5. на кандидата е издавано разрешение, което е било отнето за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки технически пункт за срок 5 години.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър за издадените разрешения по ал. 2, на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се вписват в регистъра по ал. 9, когато отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, и се заличават от регистъра:

1. по искане на лицето, получило разрешение по ал. 2;

2. по искане на лицето, вписано в регистъра;

3. при повторно извършени нарушения на правилата за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства;

4. когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед;

5. при повторно нарушение на изискването техническият специалист да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в определения с наредбата по чл. 147, ал. 1 срок, че индивидуалният му печат е изгубен, откраднат или унищожен;

6. когато председателят на комисията, извършваща прегледите, е предоставил паролата си за достъп до информационната система по чл. 147, ал. 8 на друго лице и то я използва;

7. когато техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва;

8. когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист престанат да отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.

(11) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Заличаването от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на оправомощено от него длъжностно лице.

(12) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Заповедта по ал. 11 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(13) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Председател на комисията, извършваща прегледите, или технически специалист, заличени от регистъра по ал. 9 на някое от основанията, предвидени в ал. 10, т. 4 - 8, не могат да бъдат вписани отново в регистъра в продължение на две години от датата на заличаването.

(14) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 17.10.2010 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;

2. с прекратяването на дейността на лицето по ал. 2;

3. с изтичането на срока, за който е издадено;

4. по искане на неговия притежател;

5. с отнемането на разрешението по реда на чл. 148б.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са длъжни да:

1. извършват прегледите за техническа изправност в съответствие с условията и реда, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;

2. поддържат материалната база, съоръженията и средствата за измерване в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;

3. осигуряват на контролните органи по чл. 166 възможност за проверка на материалната база, съоръженията и средствата за измерване, както и да им предоставят за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства.

1. контролно-техническият пункт или лицето по чл. 148, ал. 2 престанат да отговарят на изискванията на този закон или на наредбата по чл. 147, ал. 1;

2. периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се извършват от технически специалист, който не е вписан в регистъра по чл. 148, ал. 9;

3. контролно-техническият пункт е оборудван със средства за измерване, които не са одобрени по реда на Закона за измерванията или не са преминали задължителна проверка по реда на същия закон;

4. не е спазен срокът за уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", определен с наредбата по чл. 147, ал. 1, за изгубени, откраднати или унищожени документи, с които се удостоверява, че превозното средство е технически изправно;

5. в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед;

6. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на пътните превозни средства, определени с този закон или с наредбата по чл. 147, ал. 1, извън случаите по т. 5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) В заповедта по ал. 2 се постановява:

1. отнемане на предоставените на лицето по чл. 148, ал. 2 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед;

2. отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл. 148, ал. 2;

3. прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл. 147, ал. 8.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Отнемането подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 148в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишен текст на чл. 148б - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, регистрирани по реда на този закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Удостоверението за регистрация се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него длъжностно лице след представяне на копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или документ за регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или от документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, удостоверение за актуално състояние, декларация за липса на открита процедура за обявяване в несъстоятелност, списък на превозните средства, с които ще се извършва пътната помощ, и телефонния номер за повикване на пътната помощ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Агенция "Пътна инфраструктура".

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) категория L:

а) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L1 - моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по-голям от 50 cm³ - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 km/h независимо от вида на задвижването;

б) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L1е - мотопеди - моторните превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 km/h, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 cm³ или с 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;

в) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L2 - моторните превозни средства с три колела, произволно разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с работен обем не по-голям от 50 cm³ - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 km/h независимо от вида на задвижването;

г) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L2е - мотопеди - моторните превозни средства с три колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 km/h, двигатели с вътрешно горене с принудително запалване с работен обем не по-голям от 50 cm³ или не повече от 4 kW максимална мощност нето в случай на други двигатели с вътрешно горене; или не повече от 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;

д) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L3 - моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем над 50 cm³ - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална скорост над 50 km/h независимо от вида на задвижването;

е) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L3e - мотоциклети - моторните превозни средства с две колела без кош, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 cm³ и/или конструктивна максимална скорост, по-голяма от 45 km/h;

ж) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L4 - моторните превозни средства с три колела, несиметрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с работен обем над 50 cm³ - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална скорост над 50 km/h независимо от вида на задвижването (мотоциклети с кош);

з) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L4e - мотоциклети - моторните превозни средства с две колела и кош, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 cm³ и/или конструктивна максимална скорост, по-голяма от 45 km/h;

и) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L5 - моторните превозни средства с три колела, симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с работен обем над 50 cm³ - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с максимална конструктивна скорост над 50 km/h независимо от вида на задвижването;

к) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L5е - мототриколки - моторните превозни средства с три колела, симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 cm³ и/или конструктивна максимална скорост, по-голяма от 45 km/h;

л) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L6e - леки моторни превозни средства с четири колела и маса без товар (без масата на акумулаторните батерии при електрическо задвижване) не повече от 350 kg, конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 km/h, двигатели с вътрешно горене с принудително запалване с работен обем не по-голям от 50 cm³ или не повече от 4 kW максимална мощност нето в случай на други двигатели с вътрешно горене; или не повече от 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;

м) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория L7е - четириколки - моторните превозни средства с четири колела и маса без товар (без масата на акумулаторните батерии при електрическо задвижване) не повече от 400 kg или 550 kg за моторни превозни средства за превоз на товари с максимална мощност нето на двигателя не повече от 15 kW;

2. категория М - моторни превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, към които спадат:

а) категория M1 - моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;

б) категория M2 - моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона;

в) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория M3 - моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t;

3. категория N - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, към които спадат:

а) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория N1 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t;

б) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория N2 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t;

в) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория N3 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 t;

4. (отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

5. категория О - ремаркетата, включително полуремаркетата, към които спадат:

а) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория О1 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 t;

б) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория О2 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 0,75 t, но не повече от 3,5 t;

в) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория О3 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 10 t;

г) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) категория О4 - пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 10 t;

6. категория G - моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория M или N и с повишена проходимост.

(2) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са:

1. клас I - превозни средства, в чиято конструкция са предвидени площи за стоящи пътници с възможност за тяхното придвижване в салона на автомобила;

2. клас II - превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници със или без площ за стоящи пътници; площта, предназначена за стоящите пътници, е в прохода между седалките; когато има обособено място за превоз на стоящи пътници, неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки;

3. клас III - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.

(3) Моторните превозни средства от категориите M2 и M3 за превоз на не повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са следните класове, обозначени с латински букви:

1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) клас А - превозни средства, конструирани за превоз и на стоящи пътници; автобусите от този клас разполагат с места за сядане;

2. клас В - превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)