Закон за горите в сила от
Раздел III. Горска сертификация
Изтегляне 474.08 Kb.
|
Свързани:
Naredba за gorskite teritorii
- Навигация на страницата:
- Глава трета. СОБСТВЕНОСТ Раздел I. Право на собственост
| Раздел III.
Горска сертификация Чл. 20. (1) Горската сертификация е доброволен инструмент, който се прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите с помощта на набор от стандарти. (2) Горска сертификация се извършва от независими, недържавни сертифициращи органи. (3) За извършената сертификация на стопанисващия горската територия се издава сертификат от сертифициращия орган по определена от него процедура. (4) Със сертификата по ал. 3 се удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи. Чл. 21. Горската сертификация е непрекъснат процес и осигурява: 1. надеждна и независима проверка от трето лице на дейностите по стопанисване на горските територии и проследяване на продукцията от горите; 2. съответствие с международните норми за сертификационна акредитация и разработване на стандарти; 3. прилагане на световно утвърдените принципи за баланс между икономическите, екологичните и социалните измерения в управлението на горите; 4. равнопоставеност по значение и участие на заинтересованите страни в създаването на стандартите; 5. постигане на баланс в интересите на заинтересованите от стопанисването на горските територии страни; 6. избягване на ненужни пречки при търговията с продукти от гората; 7. ползването на обективни и измеримо-приложими стандарти, адаптирани към местните условия; 8. недопускане конфликт на интереси в сертификационния процес от страна на участниците; 9. прозрачност при вземане на решения и задължителни консултации със заинтересованите страни в процеса на сертифициране; 10. осъществяване на непрекъснато подобрение в управлението на горите; 11. достъпност за всички желаещи да прилагат системата и ефективност на разходите за всички страни в процеса на сертификация. Глава трета. СОБСТВЕНОСТ Раздел I. Право на собственост Чл. 22. Правото на собственост върху горските територии принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините. Чл. 23. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху горски територии. (2) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху горски територии. (3) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. (4) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на ал. 3. (5) Чужденци - граждани на трета държава, както и чуждестранни юридически лица, създадени в съответствие със законодателството на трета държава, могат да придобиват право на собственост върху горски територии при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, както и чрез наследяване по закон. Чл. 24. (1) Лицата по чл. 23, ал. 5, които придобиват право на собственост върху горски територии чрез наследяване по закон и за които не е предвидено друго в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. (2) За лицата по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху горски територии, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му. (3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата изкупува горските територии по цени, определени с наредбата по чл. 86, ал. 2. Чл. 25. Частна собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или общинска собственост. Чл. 26. Не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост. Чл. 27. (1) Държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините. (2) Горските територии са изключителна държавна собственост, когато са определени за такива с друг закон. (3) Публична държавна собственост са: 1. горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности; 2. горските територии - държавна собственост, попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите; 3. горските територии - държавна собственост в защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии; 4. горските територии - държавна собственост, включени в територии за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство; 5. защитните горски пояси; 6. семепроизводствените градини, клоновите колекции, географските култури и дендрариумите, както и горските разсадници с национално значение съгласно приложение № 2; 7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите. (4) Горските територии - държавна собственост, извън посочените в ал. 2 и 3 са частна държавна собственост. (5) Собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи: 1. акт за държавна собственост; 2. договор за придобиване право на собственост; 3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота. (6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 28. (1) Общинска собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити от тях чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или частна собственост. (2) Публична общинска собственост са горските територии - общинска собственост: 1. предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности; 2. попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите; 3. попадащи в защитени територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии; 4. включени в териториите за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство. (3) Собствеността на общината върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи: 1. акт за общинска собственост; 2. договор за придобиване право на собственост; 3. решение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота. Чл. 29. Собствениците на горски територии трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици или на обществото. Изтегляне 474.08 Kb. Сподели с приятели:
|