Закон за интеграция на хората с увреждания Цели на Закона

Трудотерапията е активен кинезетерапевтичен метод, при който се ползва системно трудовата дейност, специално подбрана според заболяването, формата и фазата му и функционалното и психическо състояние на човек. Тя е предназначена да подпомогне цялостното възстановяване на организма, намиращо израз в настъпващи у болния положителни био-физиологични, психични и социално-етични изменения. Организацията на трудотерапията трябва да бъде устроена така, че лицето да вижда обществената полезност на своя труд, защото всеки труд представлява неотделимо съчетание от физически и умствени усилия заедно със социално обоснована мотивировка за него.

1. 
   Организиране на оптимален режим на трудотерапия, съобразен с психофизиологичните дадености и особености на потребителя;
   
2. 
   Придобиване на знания, умения и ориентири, относно заобикалящата среда;
   
3. 
   Коригиране на недостатъци в емоционално-волевата сфера;
   
4. 
   Развитие на двигателни умения, закаляване на организма;
   
5. 
   Осигуряване на възможност за правилен индивидуален избор на дейност;
   
6. 
   Реализиране на потенциала на домуващите чрез личностно ориентиран модел, съобразен с психологичните им особености;
   
7. 
   Формиране на личността чрез развитие на адаптивни, трудови, социални, битови и други умения.
   

Оценката на рехабилитационния потенциал и възможностите за трудотерапевтични занимания трябва да се основава на комплексно изследване, отнасящо се до:

1. 
   Нарушения във функцията на крайниците – моторен дефицит, болки – особено в горните крайници;
   
2. 
   Нарушения в сферата на централната нервна система – емоционална лабилност, психологични смущения, нарушения в говора и писането, във виждането и др.;
   
3. 
   Други болестни отклонения – изразена хипертония, сърдечен порок, атеросклероза и др.
   

1. 
   Максимално ранно започване на трудотерапевтичната дейност;
   
2. 
   Да се започва винаги с по-елементарна и глобална двигателна активност;
   
3. 
   Към фина двигателна активност се преминава, когато лицето е усвоило възможността да контролира и изпълнява примитивните двигателни умения;
   
4. 
   Правилно приложеното и степенувано съпротивление в общите двигателни схеми увеличава двигателната активност;
   
5. 
   Двигателната активност се усвоява чрез повторение на подсъзнателно ниво;
   
6. 
   Успоредно с даване на задачи – работа за болните крайници, следва да се увеличава сръчността и на здравите;
   
7. 
   Трудовата и битовата дейност трябва да бъдат провеждани в по-широк диапазон, отколкото са възможностите на самообслужващия се, като се вземат под внимание и желанията му;
   
8. 
   Трудотерапията да се провежда по възможност в група, оценяваща успеха на членовете на групата.
   

Чрез конкретна трудотерапия и разнообразни форми и средства могат да се преодолеят недостатъците в цялостното им развитие.

• 
  Да се преодолее безпомощността на човек, вследствие на функционалното му увреждане;
  
• 
  Да се постигне самостоятелност и незавизимост на хората с физически увреждания от другите във възможно най-кратък срок;
  

• 
  Сядане в леглото;
  
• 
  Обучение за служене с прибори за хранене;
  
• 
  Обучение за извършване на лична хигиена;
  
• 
  Обучение за комуникиране с околния свят;
  
• 
  Други.
  

Цели чрез съответно подбрани трудови дейности да повлиява на заболялата част, орган или система на тялото за възстановяване на тяхната нарушена от патологичния процес функция. Чрез дадена работа и участващите в нея функционални органи се възстановява функцията им.