Закон за интеграция на хората с увреждания Цели на Закона

1. 
   Обем на движение: упражняване в рамките на необходимия за практиката обем на движение;
   
2. 
   Насочено упражняване на комплексни движения(двигателни навици) в рамките на необходимите за практиката;
   
3. 
   Координация: създаване на необходими за практиката движения въз основа на наличния капацитет от мускулна сила и обем на движение;
   
4. 
   Издръжливост: повишаване на общата издръжливост.
   

1. 
   Събуждане на радост и удоволствие от извършваното движението;
   
2. 
   Обучение в съзнателна профилактика чрез упражнения;
   
3. 
   Възвръщане на доверието в собствените възможности и ефективност;
   
4. 
   Обучаване в самостоятелност.
   

В своята най-обща характеристика кинезитерапията се разделя на два основни дяла: активна кинезитерапия и пасивна кинезитерапия. Активната кинезитерапия се характеризира с активното и съзнателно участие на лицето, което волево изпълнява движенията. Тя обхваща активните физически упражнения, трудовите двигателни дейности, ходенето като един от най-автоматизираните двигателни навици, движенията с приложен, битов, и обикновен характер. Пасивната кинезитерапия обхваща форми и средства, при които лицето участва пасивно, не прави волеви движения. Движението се извършва или ръчно от друго лице, или чрез специални апарати и приспособления, или се извършват раздвижвания на отделни тъкани и части на човешкото тяло чрез специално организирани методични системи(масаж, мануални манипулации, подводен масаж и др.).