Закон за корпоративното подоходно облагане в сила от 01. 01. 2007 г. Обн. Дв бр. 105 от 22 Декември 2006г., изм. Дв бр. 52 от 29 Юни 2007г., изм. Дв бр. 108 от 19 Декември 2007г., изм. Дв б

Чл. 219. (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. за хазартната дейност, посочена в раздел V;

2. за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка;

3. когато за провеждането на хазартните игри е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.

(3) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Чл. 220. Хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития се облагат с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 221. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

Чл. 222. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е стойността на направените залози за всяка игра.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.

Чл. 224. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец.

Чл. 225. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася:

1. при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;

2. при провеждане на игрите с цикъл на продължителност до 7 дни - в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра;

3. за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите.

Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) Данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.
Раздел III.
Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено
Общи положения

Чл. 227. Хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 228. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри - лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

Чл. 229. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е номиналът на залога, посочен във фишове, талони, билети или други документи за участие.

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.

Чл. 231. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се декларира ежемесечно до 10-о число на следващия месец с декларация по образец.

Чл. 232. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им.

(2) Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък.

Възстановяване на данък

Чл. 233. (1) Платеният данък върху неизползваните документи се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето:

1. след приключване на всеки дял (тираж) на периодичните лотарийни игри, или

2. когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта.

(2) Към искането за възстановяване по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилагат неизползваните документи за участие, както и решението за прекратяване на дейността в случаите по ал. 1, т. 2.

Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 234. (1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) Данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.
Раздел IV.
Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка
Общи положения

Чл. 235. Хазартната дейност от игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 236. Данъчно задължени лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка.

Чл. 237. Данъчната основа за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка по този раздел е 15 на сто.

Чл. 239. (1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(2) Телефонният или телекомуникационният оператор декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

Внасяне на данъка

Чл. 240. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от лицензирания телефонен или телекомуникационен оператор в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2) Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.

Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 241. (1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) Данъкът се внася от организатора на хазартната игра в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.
Раздел V.
Данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения
Общи положения

Чл. 242. Хазартната дейност с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 243. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино.

Чл. 244. Данъкът по този раздел се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани:

1. хазартни игрални автомати, съответно всяко игрално място от тях;

2. съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета;

3. рулетки в казино, игрални маси или за други игрални съоръжения в казино.

Размери на данъка

Чл. 245. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Размерите на данъка върху хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:

1. за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него - 500 лв. на тримесечие;

2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

3. за рулетка в казино за игрална маса - 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

4. за друго игрално съоръжение в казино - 5000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.

(2) За тримесечията преди издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение данък не се дължи.

(3) Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издадено или е отнето разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение.

Чл. 246. Организаторът на хазартна игра декларира данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

Чл. 247. (1) Данъкът по този раздел се внася в сроковете за декларирането му.

(2) Данъкът се внася за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по този раздел изпращат копие от платежното нареждане до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното.

Чл. 248. Приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава.

Чл. 249. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите е месечна и годишна.

(2) Месечната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответния месец.

(3) Годишната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.

Чл. 250. (1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.

Преотстъпване на данък

Чл. 251. (1) Преотстъпва се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.

Деклариране на данъка

Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

Внасяне на данъка

Чл. 253. (1) Данъкът върху приходите, определен върху месечната данъчна основа, се внася от бюджетните предприятия до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на прихода.

(2) Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-малка от годишната данъчна основа, дължимият данък се внася до 31 март на следващата година.

(3) Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-голяма от годишната данъчна основа, надвнесеният данък може да се приспада от дължимите данъци върху приходите след подаване на годишната данъчна декларация.

Чл. 254. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.

(2) Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

Данъчно задължени лица

Чл. 255. (1) (Предишен текст на чл. 255 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;

3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;

4. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

5. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

6. (нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

1. за тях са изпълнени условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;

2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Чл. 256. Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане по тази глава за:

1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

2. риболовни кораби;

3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;

4. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;

5. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

Данъчна основа

Чл. 257. (1) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:

1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона - 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;

2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;

3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;

4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона - 680 лв. плюс 1,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.

(2) Данъчната основа за кораб за календарния месец се определя, като данъчната основа за съответния кораб за един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарния месец.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

Чл. 258. Данъчната ставка на данъка по тази глава е 10 на сто.

Чл. 259. (1) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(2) Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

Чл. 260. Данъчно задължените лица внасят дължимия данък по тази глава ежемесечно в срок до края на следващия месец.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Чл. 262. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 263. (1) Данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

Чл. 264. (1) Управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.

Чл. 265. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 4, се наказва със санкцията по чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.

Чл. 268. (1) Организатор на хазартни игри, който не изпълни задължението да води ежедневен и ежемесечен отчет по чл. 219, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 4000 до 20 000 лв.

Чл. 269. (1) Предприятие по чл. 232, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие, без да му бъдат представени документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размера на невнесения данък.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или да внася документите за участие в игрите по глава тридесет и втора, раздел III за срок до 6 месеца.

Чл. 270. (1) Организатор на хазартни игри по чл. 228, който провежда такива игри, без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 2000 лв.

(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 228, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и органа по приходите от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на организатора.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малка от:

1. четири хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 1;

2. шест хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 2.

Чл. 271. Имуществените санкции по чл. 269 и 270 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.

Чл. 272. (1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца.

(2) В случаите по чл. 270, ал. 2 органите по приходите изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчно задълженото лице.

(3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.

Чл. 273. (1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказаното по административен ред данъчно задължено лице и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция е заплатена изцяло.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчно задълженото лице.

Чл. 274. Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 273, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 275. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 160, ал. 3, чл. 162, ал. 6, чл. 219, ал. 4, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв.

Чл. 277. (1) Данъчно задължени лица, приложили реда на облагане по глава тридесет и четвърта, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 40 000 до 60 000 лв.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години.

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв.

(2) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

Чл. 277б. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Оператор на ваучери за храна, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 2500 лв.

Чл. 277в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Оператор на ваучери за храна, който не изпълни изискванията на чл. 209, ал. 8 за плащания във връзка с предоставени ваучери за храна, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 30 000 лв.

Чл. 278. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби