Закон за лечебните заведения. Поля Голева смята, че трябва да се въведе уредба в зз. Тя разглежда д
Изтегляне 32.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Налице ли е договор между пациент и лекар/лечебно заведение при оказване на медицинска помощ
|
Медицински деликт Договорна или деликтна отговорност? Медицинският деликт е незаконно действие или бездействие на медицински специалист, което предизвиква вреда на пациента. Този термин се използва, когато медицинският специалист е действал в нарушение на медицинските стандарти или не е изпълнил своите задължения по надлежен начин, което е довело до увреждане на здравето или дори до смърт на пациента. Примери за медицински деликти включват грешки при диагностицирането на заболявания, лекарствени грешки, неправилно извършени операции, неправилно управление на анестезия и други. За да се докаже медицински деликт, пациентът трябва да докаже, че медицинският специалист е действал в нарушение на медицинските стандарти и че това действие или бездействие е предизвикало вреда на здравето му. В такива случаи, пациентът може да потърси обезщетение за причинените му щети. Налице ли е договор между пациент и лекар/лечебно заведение при оказване на медицинска помощ? В правната теория се разглеждат няколко тези. Една от тезите, които се лансира е, че има разлика между „медицинска помощ“ и „медицинска услуга“ като критерият е наличие на болестно състояние. При „медицинската помощ“ се оказва, а при „медицинската услуга се предоставя на здрав човек (естетическа процедура). Следователно се смята, че има налице сключен договор между лекаря и пациента, когато се извършва медицинска услуга. Съдебната практика приема, че при извършването на каквито и да е дентални услуги имаме договор за дентални услугу или помощ сключен между лекаря и пациента. Друго виждане в теорията е, че има винаги налице договор между пациента и лекаря, макар и той да не намира регламентация в ЗЗД, ЗЗ, Закон за лечебните заведения. Поля Голева смята, че трябва да се въведе уредба в ЗЗ. Тя разглежда договорът за лечение като договор, по силата на който лекуващият се задължава да осигури достъп за лечение на пациента (лекувания), да извърши обещаното лечение, а другата страна – пациентът – да осигури договореното възнаграждение, доколкото трето лице не е задължено да плати. Договорът за лечение следва да е облигационен, двустранно задължаваш, договор за поведение, а не за резултат, вид договор за услуга, договор за извършване на дейност, възмезден, неформален, договор с едноактно или продължително изпълнение. Поля Голева смята, че договорът за лечение не е нито само договор за поръчка, нито само договор за изработка. Като аргумент споделя, че не е за поръчка, защото пациентът не възлага извършването на определени правни действия на лекаря. Той не му дава нито поръчка, нито указания за нейното изпълнение и затова не се прилагат правилата на договора за поръчка, който изрично е уреден в ЗЗД. Не се прилагат и правилата на договора за изработка, защото лекарят няма задължението да създаде или поправи една вещ. Човешкото тяло не е вещ по смисъла на вещното право. Това е договор на гражданското право, сключван по силата на свободата на договарянето. Затова към него се прилагат общите правила на гражданското право. На този етап, поради липса на изрична правна уредба би могъл да се определи като ненаименован договор, но всъщност той спада и у нас към договора за услуги, независимо, че такъв договор е признат в нашето законодателство, но не е намерил изрична правна уредба. Обект на договора са фактически действия по диагностика, лечение, рехабилитация. Договорът е облигационен, а не търговски, независимо че у нас лекарят и лечебното заведение са принудени да участват в гражданския оборот като търговци. Дейността на лекаря и лечебното заведение не е търговска, а делата между лекари и пациенти не са търговски, а граждански. Когато се сключва договор за лечение, трябва да се има предвид, че пациентът се явява в качеството на потребител на услуги и поради това се ползва от защитата, която правото обезпечава на потребителите. В тази връзка неравноправните клаузи, включени в договора за лечение, са нищожни – напр. ако се уговори да се изключи отговорността на лекаря за вреди, причинени на пациента от лекарска грешка. В определени случаи може да не се стигне до сключване на договор – напр. когато пациентът се намира в безсъзнание и не може изрично да изрази своето съгласие да бъде лекуван. Когато волеизявленията липсват, се прилага института на водене на чужда работа без пълномощие – чл. чл. 61-62 ЗЗД. Той допуска да се предприема лечение и без изричното съгласие на болния, но в негов интерес, като болният следва да акцептира последиците от това, включително да заплати възнаграждение за положения лекарски труд от деня на извършване на медицинските разноски. В тези случаи теорията приема, че правното основание за лекарската намеса е предполагаемата воля на пациента и действията в негов интерес. Смята се, че пациентът би одобрил лекарската намеса, ако беше в съзнание, защото тя се осъществява изцяло в негов интерес и с оглед на неговото спасяване. За да е налице обаче водене на чужда работа без пълномощие е необходимо пациентът да не се е противопоставил на медицинската интервенция, а да е налице едно предполагаемо съгласие от негова страна. Предполага се, че пациентът би се съгласил, ако имаше възможност да направи своето волеизявление. Някои автори приемат, че в посочените случаи възникват фактически договорни отношения. Смята се, че като дойде в съзнание, болният може да сключи изричен договор за лечение, който ще има обратно действие – от момента на започване на лечението. Договорът за лечение се счита за сключен устно или писмено, когато се постигне съгласие между лекаря и пациента. Но в редица случаи той се сключва чрез конклудентни действия без да е нужно да се правят изрични волеизявления – напр. пациентът влиза в кабинета на лекаря, а последният го приема, без да се правят изрични волеизявления. Със започването на дейността по лечението, с посещението на пациента в приемното време на лекаря, с потвърждението на лекаря, че ще посети болния в дома му и определянето на дата и час на посещението, дори чрез даване на телефонен съвет, договорът се счита за сключен. Това важи както за отношенията между лекаря със здравноосигуреното лице, така и за отношенията с частния пациент, който заплаща напълно медицинските разноски. Във всички случаи обаче договорът трябва да бъде ясен и недвусмислен, независимо в каква форма е сключен. Уговарянето на възнаграждение за лекарските услуги обаче задължително трябва да стане преди, а не по време на лечението. В САЩ се приема, че дори в случай на спешност лекар може да откаже да откаже оказването на медицинска помощ и да не носи отговорност, защото отношенията между лекар и пациент се основават на договор, лекарят не може да бъде държан отговорен за произволен отказ да се отзове на искане за помощ (Child v. Weis). В по-късен момент съдът в САЩ приема, юе болниците за спешна помощ трябва да оказват спешна медицинска помощ и това е условие за тяхното лицензиране. В България не може да се откаже оказването на спешна помощ въпреки диспозитивното начало на чл. 8, ал. 1 ЗЗД. Освен това отказът на оказване на медицинска помощ на болен или родилка е съставомерен – чл. 141 НК. Изтегляне 32.25 Kb. Сподели с приятели:
|