Фактическия състав по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД

Съдебната практика очертава фактическия състав на непозволеното увреждане в медицината по следния начин:

• 
  Чл. 45
  
  • 
    Противоправно деяние (Р от 19.06.2009г по гр.д.№94/2008г на ВКС)
    
    • 
      Действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ – своевременност, достатъчност и качество.
      
    • 
      Действия или бездействия, свързани с неспазване правата на пациента.
      
    • 
      Действия или бездействия, които нарушават изискването за сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението на пациента.
      
      • 
        Вреди от използване на неизправна апаратура/неправилно използване на апаратура в диагностично-лечебния процес и вреди, настъпили от апаратура заради свойствата, които има.
        
        • 
          ВКС разглежда кога е с правно основание чл. 49 ЗЗД и кога с чл. 50 ЗЗД
          
          • 
            Отговорността по чл. 49 33Д е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква, когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 33Д е возложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изполнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49 33Д е налице винаги, когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. Когато вредата е в резултат на свойства на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 33Д. Тази отговорност се основава главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност, в резултат на което е налице производство на вещи, които крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация, без обективно да има възможност настъпването им да бъде предотвратено. В тази връзка обезщетение по чл. 50 33Д се должи, когато вредите са произлезли от машини, машинни сьорьжения, инструменти и други вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува техническа възможност за полно отстраняване на опасността от вреди.
            
      • 
        Забравяне на чуждо тяло в организма на пациента -
        
      • 
        Опасна инфраструктура в лечебното заведение
        
      • 
        Вътреболнични инфекции
        
      • 
        Неспазване на други правила за безопасност
        
    • 
      Нарушаване на правото на пациента на предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му
      
    • 
      !!!Случайното събитие е събитие, което настъпва извън всякакви предвидимости и при невъзможност за противодействие. То изключва вината и противоправността на служителите на ответното лечебно заведение.
      
    • 
      Състоянието на всеки пациент може да се влоши поради възникването на усложнения в резултат на проявена небрежност от страна на лекаря/лекуващия екип, но и казто естествен ход на заболяването – не могат да се дефинират тези прояви предварително и следва да се анализират във всеки конкретен случай.
      
    • 
      Когато се преценява дали дадена диагностична или лечебна дейност съответства на утвърдените в науката и практиката методи, следва да се извърши задълбочен анализ както на нормативната уредба, регламентираща конкретната дейност, така и на фактите и обстоятелствата, включително тези, установени посредством съдебно-медицинските експертизи, в тяхната взаимовръзка.
      
    • 
      
  • 
    Вреди
    
    • 
      имуществени и неимуществени
      
      • 
        болки и страдания
        
      • 
        смърт
        
      • 
        чуждо тяло
        
      • 
        увреждане на ръка
        
      • 
        увреждане на крак
        
      • 
        загуба на зъби
        
      • 
        усложнения, последващи операции/манипулации
        
      • 
        загуба на орган
        
      • 
        трайно увреждане на орган
        
    • 
      В Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС №4/1968г.) са дадени указания на съдилищата относно прилжението на чл. 52 ЗЗД – на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане; при определяне на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите на решенията трябва да са посочени конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
      
    • 
      ВКС намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това как е предявен искът. Първият момент, към който размерът на обезщетението може да бъде определен, е моментът на извършване на увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото въздействие, възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще настъпят. Когато пострадалият предяви иск за пълно обезщетение за всички вреди (в това число и бъдещите), съдът взема предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза относно съществуващите страдания. Според обстоятелствата по делото към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Най-късният момент към който съдът може да определи обезщетението, е моментът на преодоляването на страданията или окончателното стабилизиране на състоянието на пострадалия. Когато се претендира пълно обезщетение за всички вреди, съдът взема предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да определи размер на обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. В този случай съдът отчита инфлацията. Законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент.
      
    • 
      Обезщетяват се всички преки и непосредствени вреди в резултат на извършено противоправно поведение.
      
  • 
    Причинна връзка
    
    • 
      Понятие
      
      • 
        чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
        
      • 
        Всяка неимуществена вреда, всяко неприятно изживяване, което е достатъчно интензивно и/или продължително и е в причинно-следствена връзка с деликта, подлежи на обезщетяване.
        
      • 
        Ищецът следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата.
        
      • 
        ВКС приема, че съдът е длъжен да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка, като съобрази кои от фактите, респективно връзките с тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални (в случая медицински) знания и по отношения на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка с останалите правила и логиката, при преценка на доказателствения материал.
        
      • 
        ВКС също приема, че посочването на дадена, релевантна за отговорността като „най-вероятна“, не води пряко до извод за липса на пълно и главно доказване, защото е необходимо да се изследват и изключат като вероятност всички останали причини съобразно всички приети доказателства. (Р по гр.д.№1411/2009 на ВКС).
        
      • 
        ВКС в практиката си е утвърдил разбирането, че като степен за възможноста едно събитие да настъпи или да е настъпило вероятността се определя от връзката между установен и неустановен по делото факт. За възприемането или изключването на определна вероятност е от значение конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно-теоритичното възприемане на вероятността. (Р по гр.д.№6457/2013).
        
      • 
        Екцес
        
        • 
          Възможно е след присъждане на обезщетението в състоянието на пациента да настъпят промени, изразяващи се в в поява на допълнителни страдания, влошаване на заболяването, нови усложнения, дори настъпване на смърт. В тези случаи, ако не е прекъсната причинно-следствената връзка между промяната на състоянието и противоправното деяние, възниква право на обезщетяване на новонастъпилите вреди. Обезщетението е за новите вреди, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Необходимо е вредите да са в резултат на виновното противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, както и да са настъпили по повод и във връзка с възложена от ответника работа. Давността започва да тече от датата на установяване на усложнението.