Закон за министерството на вътрешните работи



страница3/9
Дата15.08.2018
Размер1.92 Mb.
#79561
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Глава трета "а".
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "ЦЕНТЪР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ" (НОВА - ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА - ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)

Глава трета "а".


ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "ЦЕНТЪР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ" (НОВА - ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Образува се Държавно предприятие "Център за предоставяне на услуги" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "Държавното предприятие".

(2) Държавното предприятие е юридическо лице със седалище в София и с клонове - териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на вътрешните работи.

(3) Държавното предприятие управлява предоставените му имоти и вещи - държавна собственост.
Чл. 55б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Предметът на дейност на Държавното предприятие е:

1. предоставяне на услуги, свързани с регистрация на пътни превозни средства;

2. проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР;

3. предпечатна подготовка и отпечатване на бланки, образци и документи за МВР;

4. други дейности, определени със Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация и възложени с акт на Министерския съвет или на министъра на вътрешните работи.

(2) За изпълнение на дейностите си Държавното предприятие обработва лични данни и може да използва информация, организирана в информационни фондове, системи или регистри, ползвани или създадени по силата на закон, съобразно компетентността си.

(3) Имуществото на Държавното предприятие се състои от имущество, предоставено му по вид, обем и стойност от Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, и от имущество, придобито от самото Държавно предприятие.

(4) Срещу имуществото на Държавното предприятие не може да се насочва принудително изпълнение.

(5) За Държавното предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност.
Чл. 55в. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Финансирането на дейността на Държавното предприятие се извършва от:

1. таксите по § 6а от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, свързани с дейностите по чл. 55б, ал. 1, т. 1;

2. държавния бюджет чрез бюджета на МВР;

3. приходи от собствена дейност;

4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

5. безвъзмездно предоставени средства (дарения);

6. други източници.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. осъществяване предмета на дейност на Държавното предприятие;

2. издръжка на Държавното предприятие;

3. инвестиционни разходи.
Чл. 55г. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Органи на управление на Държавното предприятие са:

1. министърът на вътрешните работи;

2. управителният съвет;

3. изпълнителният директор.

(2) Държавното предприятие се представлява от изпълнителния директор, който по право е член на управителния съвет.
Чл. 55д. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Министърът на вътрешните работи:

1. упражнява правата на собственост на държавата в Държавното предприятие и провежда политиката на държавата в областта на регистрация на пътни превозни средства;

2. одобрява програмите и плановете на Държавното предприятие за развитие и осъществяване на дейността;

3. контролира Държавното предприятие за изпълнението на програмите и плановете;

4. назначава и освобождава изпълнителния директор, както и другите членове на управителния съвет на Държавното предприятие;

5. сключва договори за възлагане на управлението с изпълнителния директор, както и с всеки от другите членове на управителния съвет, с които се определя и тяхното възнаграждение;

6. издава правилник за устройството, функциите и дейността на Държавното предприятие;

7. утвърждава решенията на управителния съвет за участие на Държавното предприятие в международни организации;

8. одобрява годишния доклад за дейността на Държавното предприятие и годишния финансов отчет;

9. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти по предложение на управителния съвет в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост.


Чл. 55е. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Управителният съвет се състои от трима членове, включително изпълнителния директор. Членовете на управителния съвет трябва да притежават висше образование и професионален опит в дейности, свързани с предмета на дейност на Държавното предприятие.

(2) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което:

1. е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;

2. е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително, с друг член на управителния съвет;

3. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

4. е лишавано от правото да осъществява търговска дейност;

5. упражнява търговска дейност с предмет, сходен с този на Държавното предприятие.

(3) Не може да бъде изпълнителен директор лице, за което са налице обстоятелствата по ал. 2, т. 1 - 4, както и ако упражнява търговска дейност или е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация.

(4) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно.

(5) Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(6) Правилата за работата и свикване на управителния съвет се одобряват от министъра на вътрешните работи по предложение на управителния съвет.

(7) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове. Заседанията са редовни, ако присъстват повече от половината от неговите членове.

(8) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.

(9) Министърът на вътрешните работи:

1. прекратява договора за възлагане на управление с член на управителния съвет:

а) при възникване на обстоятелство по ал. 2, а с изпълнителния директор - и на обстоятелство по ал. 3;

б) който нарушава или не изпълнява задълженията, предвидени в закона или в договора за възлагане на управление;

в) който е подал писмено заявление за освобождаване;

г) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

д) при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;

2. може да прекрати договора за възлагане на управление с член на управителния съвет по свое решение без предизвестие.

(10) Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Държавното предприятие и го предлага на министъра на вътрешните работи;

3. приема решения за изработване, приемане и изменение на проекти на програми и планове за дейността на Държавното предприятие; програмите и плановете се представят на министъра на вътрешните работи за одобряване в срок до 31 януари за предстоящия тригодишен период, съответно за предстоящата година;

4. приема годишния финансов план на Държавното предприятие;

5. приема структурата и щата на Държавното предприятие и одобрява средствата за работна заплата в съответствие с годишния финансов план;

6. приема годишния финансов отчет на Държавното предприятие и го представя на министъра на вътрешните работи за одобряване;

7. приема годишния доклад за дейността на Държавното предприятие и го представя на министъра на вътрешните работи за одобряване;

8. предлага на министъра на вътрешните работи решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти;

9. приема проекти на решения за участие на Държавното предприятие в международни организации и ги предлага на министъра на вътрешните работи за утвърждаване;

10. приема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност над 100 000 лв. без ДДС;

11. прави предложение до министъра на вътрешните работи за участие на Държавното предприятие в програми и проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, от държавния бюджет и от други финансови източници и програми;

12. приема актове, свързани с дейностите, осъществявани от Държавното предприятие, когато това е предвидено в нормативен акт;

13. изпълнява и други функции, свързани с управлението на Държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на вътрешните работи.

(11) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.


Чл. 55ж. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Изпълнителният директор на Държавното предприятие:

1. представлява Държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на Държавното предприятие;

3. организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;

4. взема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност до 100 000 лв. без ДДС;

5. сключва договори за дейностите, извършвани от Държавното предприятие;

6. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в Държавното предприятие;

7. отчита своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на вътрешните работи;

8. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на вътрешните работи ежемесечни отчети за дейността на Държавното предприятие;

9. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на вътрешните работи годишен отчет за дейността на Държавното предприятие.

(2) При ползване на законоустановен отпуск или командировка функциите на изпълнителния директор се изпълняват от служител на Държавното предприятие, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл. 55з. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Държавното предприятие води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните организации.

(2) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на Държавното предприятие се консолидират по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси.

(3) Паричните средства на Държавното предприятие се събират, съхраняват, разходват и отчитат в банкова сметка в Българската народна банка съгласно реда и изискванията, приложими за бюджетните организации.

(4) Средствата и операциите на Държавното предприятие се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.


Чл. 55и. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Годишният финансов отчет на Държавното предприятие се одитира от Сметната палата.

Част втора.


ОРГАНИ НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ

Глава четвърта.


ОРГАНИ НА МВР
Чл. 56. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8.

(2) Полицейски органи са и служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2.



Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 7 и 8.

(2) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са и служителите по чл. 128, ал. 1.



Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Оперативно-издирвателни органи на МВР са държавните служители от оперативно-издирвателните звена в ГДНП, ГДБОП, ГДГП, областните дирекции и дирекция "Вътрешна сигурност".

Чл. 60. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложните институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научноизследователските и научно-приложните институти.

(2) Органи са и научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, когато издават разрешения и дават експертни заключения.

(3) Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.
Глава пета.
ПРАВОМОЩИЯ

Раздел I.


Правомощия на полицейските органи
Чл. 61. (1) За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване.

(2) За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред.

(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.

(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.



Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

(6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Чл. 66. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.

(2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.

(3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.

Чл. 67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.

Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.

(2) Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.

(3) За целите на полицейската регистрация полицейските органи:

1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи;

2. дактилоскопират и фотографират лицата;

3. изземват образци за ДНК профил на лицата.

(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.

(6) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

1. регистрацията е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;

4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

(7) Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

(2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.

Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:

1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2;

2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;

3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.

(2) Действията по идентификация включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

(3) За извършване на действията по ал. 2 се прилага чл. 68, ал. 5.

(4) Когато основанията по чл. 70, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.



Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;

5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.



Чл. 73. На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;

6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.



Чл. 75. (1) При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.

(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.



Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея следните лица:

1. по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7;

3. с наложено от съда наказание "задържане в териториална структура на МВР" при условията и по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и "задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи" по реда на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство.

(2) Извън случаите по ал. 1 полицейските органи могат да конвоират лица, когато това изрично е предвидено в закон.

(3) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

(4) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 77. (1) Полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея:

1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) лица, спрямо които е приложена мярка за административна принуда при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства;

2. малолетни и непълнолетни лица.

(2) Организацията и редът за съпровождане на лица по ал. 1, т. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) Организацията и редът за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на връщане, се осъществява в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 79. При осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.

Чл. 80. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:

1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1;

2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;

3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;

4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.



Чл. 81. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 72, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение;

3. преди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон;

4. в други случаи, определени със закон.

(2) Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато:

1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;

2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

(3) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 82. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.

(3) Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 83. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

(2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:

1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;

2. самоличността на собственика или обитателя;

3. основанието за проверката;

4. времето и мястото на извършването ?;

5. резултатите от нея.

(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.

(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

(5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.

(6) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3.



Чл. 84. (1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).

(2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.

(3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.

(4) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел.

(5) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответната структура на МВР, в която е предадена или иззета.

(6) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

(7) Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР.

(8) Ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта, освен ако:

1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България;

2. тя е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването ? може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България;

3. притежаването ? е забранено от законите на Република България.

(9) В случаите по ал. 8, т. 1 - 3 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.

(10) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, се предава на държавата членка, въвела сигнала за издирването ? в ШИС и/или в Интерпол, освен в случаите по ал. 8, т. 1 - 3.

(11) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, за която не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала за издирването ? в ШИС и/или в Интерпол в срока по ал. 8, се смята за изоставена в полза на държавата.

(12) При предаване или изземване на празни бланки за официални документи, издадени лични документи, включително обявените за недействителни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, както и документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, включително обявените за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 8, т. 1 - 3, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта.

Чл. 85. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;

10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.



Чл. 86. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.

(4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

(6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

(7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Чл. 87. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;

5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.

(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

1. при въоръжено нападение срещу тях;

2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

(4) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ? цел.

(6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

(7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.



Чл. 88. Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите.

Чл. 89. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:

1. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;

3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.

(2) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.

(3) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.

(4) В неотложни случаи използването по ал. 3 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа.

(5) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.



Чл. 90. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.

Чл. 91. (1) Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за:

1. превенция и противодействие на престъпления и други нарушения и опазване на обществения ред;

2. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата;

3. охрана на държавна и общинска собственост;

4. други случаи, посочени в закон.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради.

(3) Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин, включително чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет.

(4) Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред.

(5) Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За охрана от полицейски органи на стратегически обекти от значение за националната сигурност може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява охрана от полицейски органи, включително и със сигнално-охранителна техника, на обекти и дейности, посочени в приложение № 1.

(3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(4) Договорите по ал. 1 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на министъра на вътрешните работи.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

(6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти от полицейски органи по ал. 1, извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1 се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 3 се отчитат по бюджета на МВР.

(10) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Организациите, притежаващи право на собственост, на управление или на ползване върху обектите или възлагащи дейностите, посочени в приложение № 1, т. 7 - 14 и 16 - 20, предоставят необходимите финансови средства за осъществяване на охраната им от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, по бюджета на Министерството на вътрешните работи.

(11) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Охраната от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на обектите или дейностите, посочени в приложение № 1, т. 1 - 6, 21 и 22, се осъществява по реда на ал. 1.
Чл. 93. Главните и областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на:

1. охранително обследване на обектите;

2. обучение на служителите от звената за самоохрана, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност.

Чл. 94. (1) За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена "Общинска полиция". Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.

(2) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.

(3) Служителите в звената "Общинска полиция" се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР.

(4) Ръководството, организацията на звената "Общинска полиция", правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.



Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на връщане или на експулсиране.

Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)
Чл. 96. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.

(2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването.

(3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред.

(4) Условията и редът за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерския съвет.



Чл. 98. За осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата полицейските органи могат да използват централизирана електронна система и автоматизирани технически средства.

Чл. 99. Полицейските органи организират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 100. При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 4 полицейските органи имат право да:

1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;

2. отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства;

3. ползват или да прекъсват комуникационни връзки след съгласуване с компетентните органи - при осъществяване на охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната.



Чл. 101. (1) Охраната на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 може да се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други.

(2) Редът и условията за приемането на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 за охрана се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.



Чл. 102. (1) За осъществяване на граничен контрол полицейските органи:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства;

2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;

3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав;

4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване;

5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;

6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи;

7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;

8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;

9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;

10. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на връщане или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване;

11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница;

12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав;

13. използват въздухоплавателни средства, като регистрацията и осигуряването на авиационната им безопасност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове;

14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение.

(2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение.

(3) Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Въздухоплавателните средства са основно тактическо средство, предназначено за осъществяване на въздушно наблюдение на обширни участъци от граничната зона и териториалното море, извършване на действия по издирване и спасяване, както и за транспортиране на оперативните сили за обезпечаване наблюдението на границата и изпълнение на други специфични задачи.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство.

(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За осъществяване на граничен контрол в граничната ивица могат да се изграждат временни възпрепятстващи съоръжения. Временните възпрепятстващи съоръжения могат да се изграждат и извън граничната ивица, в максимална близост до нея, когато са налице тежки теренни и други специфични условия и/или при доказана технико-икономическа целесъобразност.

(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Съоръженията по ал. 7 не са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията. Условията и редът за възлагането и изграждането им се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.



Чл. 103. (1) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на:

1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол;

2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за осъществяване на граничен контрол.

(2) Командирите на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети са длъжни да излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози.



Чл. 104. Полицейските органи, извършващи граничен контрол, осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 105. При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в Република България полицейските органи:

1. издават, отказват или отнемат разрешения за пребиваване;

2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България;

3. осъществяват съгласувателни процедури с Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България и с Министерството на правосъдието за целите на съвместната процедура по предоставяне на българско гражданство;

4. противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта;

5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.



Чл. 106. За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи:

1. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска информация, както и информация относно приложени мерки за административна принуда;

2. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС;

3. предават лица и вещи въз основа на международни договори, по които Република България е страна;

4. ползват информационните фондове на Интерпол и на Европейската полицейска служба (Европол).

Чл. 107. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.


Каталог: files -> documents
documents -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
documents -> На 14 февруари съвпадат три празника
documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност
documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г
documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница