Раздел II. Други органи и организации в областта на отбраната

Чл. 34. Министерствата и другите ведомства с военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Министърът на вътрешните работи координира дейността на съставните части на Единната спасителна система при защита на населението и изпълнява дейности и задачи съгласно държавния военновременен план.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с органите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и други специализирани органи осигуряват защита на стратегически за страната дейности и обекти, както и на обявените за критична инфраструктура.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи издават съвместни инструкции за взаимодействието между двете ведомства за изпълнение на дейностите, възложени им по този закон, и за извършване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност.

1. разработва и внася за утвърждаване от Министерския съвет методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет;

2. изготвя бюджетни насоки и указания до държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети въз основа на държавния военновременен план.
Чл. 37. Министърът на външните работи в рамките на своята компетентност осъществява ръководство и координация на изпълнението на международните задължения на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз в областите на Общата външна политика и политика за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана, както и от членството в Организацията на обединените нации (ООН), НАТО и други международни организации и коалиции.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната:

1. внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във военно време;

2. организира подготовката на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно във военно време и поддържа мобилизационната готовност на структурите с функции в областта на отбраната;

3. организира изграждането и поддържането на транспортните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните мощности в транспортната мрежа.

1. организира и ръководи подготовката на пощенските и електронните съобщителни мрежи за привеждането им в по-високи степени на готовност и за съобщително осигуряване на въоръжените сили и на страната в мирно и във военно време;

2. организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждите на отбраната и инсталираните за нуждите на отбраната мощности за военно време;

3. създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната;

4. определя условията и реда за използване на електронните съобщителни мрежи и осигурява електронни съобщения за управление при обявяване на по-високи степени на бойна готовност на въоръжените сили и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение.
Чл. 41. Председателят на Държавната агенция "Национална сигурност", директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана осъществяват дейността си по защита на националната сигурност във взаимодействие с министъра на отбраната, като издават съвместни инструкции.
Чл. 42. Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във военно време;

2. съгласувано с министъра на отбраната разработва план за привеждане на Българската народна банка в готовност за работа във военно време;

3. ръководи методически планирането за привеждане на банковата система в готовност за работа във военно време.

(2) Областните управители и кметовете на общините осъществяват в съответните административно-териториални единици подготовката на икономиката и населението за отбрана, като:

1. подпомагат органите на Министерството на отбраната по воденето на военния отчет на резерва на въоръжените сили и по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;

2. предоставят помещения и осигуряват административно дейността на органите на Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси;

3. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при привеждане в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, при мобилизация и във военно време;

4. осигуряват функционирането на икономиката за нуждите на отбраната в съответните административно-териториални единици във военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и икономиката при бедствия и във военно време;

7. поддържат регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура в съответните административно-териториални единици.

(3) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Областните съвети по сигурност се състоят от председател - областния управител, и членове - заместник областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, ръководителя на териториалното звено на Главна дирекция "Гражданска защита" на Министерството на вътрешните работи", директора на центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) Общинските съвети по сигурност се състоят от председател - кмета на общината, и членове - заместник-кметовете, началника на звеното "Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка" и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(4) Поименният състав и редът за работа на съветите по сигурност се определят със заповед на кмета на общината, съответно на областния управител.

(2) Юридическите лица по ал. 1 се определят при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(3) При обявяване на мобилизация или положение на война юридическите лица по ал. 1 привеждат в действие изпълнението на съответните планове и организират защитата на работниците и служителите си.

(4) Юридическите лица, на които не са възложени военновременни задачи и които не разработват военновременен план:

1. при обявяване на мобилизация подпомагат органите на Министерството на отбраната по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на своите работници и служители във военно време.

(5) Разпоредбата на ал. 4, т. 2 се прилага и по отношение на юридически лица със седалище и регистрация в друга държава, които осъществяват дейност на територията на страната.

(6) Юридическите лица предоставят на органите на Министерството на отбраната необходимата информация за водене на военния отчет и за подготовката на страната за отбрана.

Чл. 48. Въоръжените сили са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната.

1. Българската армия;

2. служба "Военна полиция";

3. служба "Военна информация";

4. военните академии и висшите военни училища;

5. Военномедицинската академия;

6. Националната гвардейска част;

7. резерва на въоръжените сили.

(2) В състава на въоръжените сили във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(3) Военнослужещите от Министерството на отбраната са част от личния състав на въоръжените сили.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Структурите по чл. 50, ал. 2 се комплектуват с личен състав, оръжие, специална и друга техника, оборудване и имущество, които осигуряват поддържането на оперативна готовност за изпълнението на задачите им по отбраната на страната, от бюджета на съответните министерства и другите ведомства.

(2) На въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

(2) Във военно време изпълнението на задачите от въоръжените сили на Република България може да се осъществява съвместно и/или координирано със сили на НАТО и/или от държавите - членки на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в международен договор.

1. стратегически планове за действие на въоръжените сили;

2. планове за операции на въоръжените сили.
Чл. 55. (1) Въоръжените сили се изграждат и изпълняват задачите си на принципите на организационна подчиненост, единоначалието и йерархия в правомощията на командирите и началниците, определени в уставите на въоръжените сили.

(2) Единоначалието във въоръжените сили установява процедура по издаване и изпълнение на заповедите и по осъществяване на взаимоотношенията на власт и подчинение между командира или началника и военнослужещия.

(3) Непосредственото ръководство на формированията във въоръжените сили се осъществява от командирите и началниците.

(4) Командирите и началниците във въоръжените сили при осъществяване на правомощията си издават заповеди.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.)
Чл. 56. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността, боеготовността и способността за развръщане в съответствие с рисковете и заплахите;

2. участие в многонационални военни формирования и в операции и мисии извън територията на страната;

3. участие в инициативи и контролни дейности за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството в областта на отбраната;

4. поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна, по решение на съответния държавен орган;

5. подготовка и обучение на формирования за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на бедствия;

6. участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по ред, определен в Закона за защита при бедствия;

7. неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на Република България.

1. оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура и в операции за пресичане на терористични действия.
Чл. 58. При обявяване на военно положение въоръжените сили:

1. повишават готовността на системата за ранно предупреждение и управление;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) повишават готовността на военните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 в съответствие със степента на военната заплаха;

3. въвеждат в действие стратегическите, оперативните и военновременните планове.

(2) Изпълнението на задачите по ал. 1 може да се извършва самостоятелно, съвместно и/или координирано със сили и формирования от държави - членки на НАТО, при условия и по ред, определени в международен договор и в стратегическите и оперативните планове.

(2) Българската армия включва Съвместно оперативно командване, три вида въоръжени сили и формирования за подготовка, поддръжка и логистично осигуряване.

(2) Съвместното оперативно командване:

1. разработва планове за операции на въоръжените сили в мирно и във военно време;

2. провежда съвместната подготовка на Българската армия;

3. осъществява оперативното управление на дежурните сили и средства от Българската армия;

4. координира участието на формирования от Българската армия в съвместната подготовка със силите на съюзниците от НАТО и Европейския съюз;

5. събира, анализира и обобщава опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки с цел прилагането му при подготовката на въоръжените сили.
Чл. 60в. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Видовете въоръжени сили по чл. 60а, ал. 2 са Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили.

(2) Видовете въоръжени сили се ръководят съответно от началници на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили и на Военноморските сили, които се подпомагат в своята дейност от заместници и от щабове.

Чл. 61. Въоръжени сили на Република България могат да бъдат изпращани и използвани извън територията на страната самостоятелно или в състава на международни формирования при спазване на българското законодателство, целите и принципите на Устава на ООН и другите международни договори в сила за Република България, като се отчитат националните интереси.

1. изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер;

2. участие в хуманитарни мисии;

3. участие в дейности, които нямат политико-военен характер, с изключение на случаите по чл. 64.

1. до 300 военнослужещи и/или военна техника и оборудване без оръжие и/или до три военни въздухоплавателни средства, и/или един военен кораб до тип "Фрегата" с техните екипажи за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;

2. до 200 военнослужещи и/или военна техника и оборудване, и/или до три военни кораба до тип "Фрегата" включително, и/или до пет военни въздухоплавателни средства с техните екипажи на територията на съюзническа държава за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;

3. на военномедицински екипи и полеви болници за медицинско осигуряване на бойни действия и/или за предотвратяване и преодоляване на последици от епидемии и други масови заболявания, застрашаващи значителна част от населението на съответната територия.

(2) В случай на съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната се произнася Народното събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Постоянните дипломатически разрешения по ал. 1 се осигуряват от министъра на външните работи по заявки от министъра на отбраната и от ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани от Република България, след съгласуване с компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) За определяне характера на действията, за които български въоръжени сили се изпращат и използват извън територията на Република България, органите по чл. 63 и 64 отчитат целите и мотивите на тяхното провеждане, средствата за постигане на тези цели, както и реда и организацията на участващите въоръжени сили.

(3) Промяна в целите и мотивите по ал. 1 се допуска с ново решение.
Чл. 69. (1) При участието си в мисии и операции извън територията на Република България българските въоръжени сили спазват разпоредбите на българското законодателство, Устава на ООН, международните договори, по които Република България е страна, и принципите и нормите на международното хуманитарно право, като се отчитат националните интереси.

(2) За всяко участие на български военнослужещи в операции и мисии извън територията на Република България началникът на отбраната изготвя правила за използване на сила.

(3) При участие на български военнослужещи в многонационални формирования, когато са изготвени съвместни правила за използване на сила, те се прилагат от военнослужещите от българските въоръжени сили, доколкото не противоречат на този закон, правилника за неговото прилагане, уставите на въоръжените сили на Република България и правилата по ал. 2.

(4) Правилата за използване на сила са задължителни за изпълнение от военнослужещите от българските въоръжени сили. Нарушителите на правилата носят дисциплинарна отговорност и могат да бъдат отзовани от участие в съответната мисия и операция.

(2) Служители от Държавна агенция "Национална сигурност" могат да участват в мисии и операции по ал. 1 при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 български граждани с необходимото образование и квалификация могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(4) Лицата по ал. 2 и 3 не са част от въоръжените сили. Статусът на лицата по ал. 3 се определя от международните договорености за конкретната операция или мисия и българското законодателство.

(2) Военнослужещите се командироват за следващо участие в операции или мисии извън територията на страната най-малко след 6 месеца.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде удължаван, а срокът по ал. 2 - да бъде намаляван, след предварително писмено съгласие на военнослужещия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Срокът на командировката по ал. 1 може еднократно без съгласие на военнослужещия да бъде удължаван до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната.

(2) Националният контрол върху формированията по ал. 1 се осъществява от командващия на Съвместното оперативно командване, а непосредственото командване и контрол - от съответния командир.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Прехвърлянето на правомощията за оперативното управление на формированията по ал. 1 се извършва от началника на отбраната.
Чл. 73. (1) При преминаване на държавната граница на Република България военнослужещият представя:

1. военна карта за самоличност или паспорт;

2. заповед за индивидуално или групово придвижване, издадена от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяваща статуса на лицето или групата като член или членове на въоръжената сила, както и разпореденото придвижване.

(2) В заповедта по ал. 1, т. 2 се отбелязва носенето на служебно оръжие, неговата система и номер.

(2) Условията и редът за облекчаване на митническите формалности се определят с акта по ал. 1.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Министерството на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на правомощията му като централен едноличен орган на изпълнителната власт и в дейността му по ръководство и командване на въоръжените сили.

(2) Министерството на отбраната включва:

1. Щаб на отбраната;

2. обща администрация;

3. специализирана администрация.

(2) За постоянен секретар на отбраната може да бъде назначен държавен служител, който е изпълнявал ръководна длъжност в държавната администрация не по-малко от три години, при атестиране е получил най-високата оценка в сравнение с останалите кандидати или е бил орган на изпълнителната власт по смисъла на Закона за администрацията, който е изпълнявал ръководна длъжност не по-малко от три години, и има не по-малко от 4 години до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да изпълни мандата в пълен обем.

(3) Постоянният секретар на отбраната се назначава от министъра на отбраната след подбор за срок 4 години съгласувано с министър-председателя.

(4) С акта за назначаването на постоянния секретар на отбраната се определя най-високата степен на старши по ранг държавен служител.

(5) Постоянният секретар на отбраната има всички права по служебно правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Постоянният секретар на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на функциите му по формулиране и изпълнение на отбранителната политика и управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси за нейното осъществяване.
Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Постоянният секретар на отбраната непосредствено ръководи и отговаря за:

1. изготвянето и актуализирането на нормативната уредба, регламентираща устройството и дейността на Министерството на отбраната;

2. отбранителното планиране, програмиране и бюджетиране;

3. контрола на изпълнението на бюджета;

4. планирането и контрола на изпълнението на проекти за строителство, доставки и услуги за изграждане на планирани отбранителни способности;

5. дейностите по международното военно сътрудничество;

6. развитието и ефективността на администрацията и административните процедури и на информационното осигуряване на Министерството на отбраната;

7. разработването и прилагането на мерки за недопускане на конфликт на интереси и условия за корупция;

8. квалификацията и кариерното развитие на цивилните служители;

9. взаимодействие с неправителствени организации, синдикати и браншови организации;

10. отчетността и прозрачността на изпълнението и на резултатите от отбранителната политика.

(2) Постоянният секретар на отбраната изпълнява и други функции, възложени му с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната.

(3) Постоянният секретар има право да получава необходимата за изпълнение на функциите му информация и да бъде подпомаган от Щаба на отбраната, от началниците на видовете въоръжени сили, службите и от другите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Правомощията на постоянния секретар се прекратяват предсрочно от министъра на отбраната съгласувано с министър-председателя при следните случаи:

1. по взаимно съгласие, изразено писмено;

2. по негово искане, изразено писмено;

3. при незадоволителна оценка за работата му, поставена от назначена със заповед на министъра на отбраната атестационна комисия, при условия и по ред, определени с Устройствения правилник на Министерството на отбраната;

4. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

6. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;

7. при смърт или поставяне под запрещение.

(2) Началникът на отбраната се назначава от президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок 4 години.

(3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) Началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(5) Началникът на отбраната осъществява правомощията си непосредствено, чрез командващия на Съвместното оперативно командване или чрез началниците на видовете въоръжени сили в съответствие с Конституцията, законите, уставите на въоръжените сили и заповедите на министъра на отбраната.
Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на функциите му по изготвяне и изпълнение на отбранителната политика и използване на въоръжените сили.
Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Началникът на отбраната непосредствено ръководи и отговаря за:

1. подготовката на заповеди на министъра на отбраната за използване на формирования от Българската армия и на предложения за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

2. предложенията до министъра на отбраната за обявяване на обща и частична мобилизация;

3. изготвянето на правила и процедури за случаите на използване на оръжие и бойни средства по чл. 28, ал. 1;

4. изготвянето на национална отбранителна стратегия и стратегически планове за действие на въоръжените сили;

5. въвеждането във и извеждането от експлоатация на въоръжение и техника;

6. изготвянето на доктрини, концепции за провеждане на операции и стандарти за подготовка и за използване на войски и сили;

7. определянето на необходимите отбранителни способности;

8. бойната подготовка и състоянието на оперативните способности на Българската армия;

9. разработването на уставите на въоръжените сили;

10. дейността на Щаба на отбраната.

(2) Началникът на отбраната изпълнява и други функции, възложени му с устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната.

(3) Началникът на отбраната има право да получава необходимата за изпълнение на функциите му информация и да бъде подпомаган от общата и специализираната администрация, от службите и от другите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Правомощията на началника на отбраната се прекратяват предсрочно от президента на републиката по предложение на Министерския съвет в следните случаи:

1. по негово искане, заявено писмено;

2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

4. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;

5. при смърт или поставяне под запрещение.

(2) Устройството и дейността на Военномедицинската академия се определят с правилник, който се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването.

(3) Военномедицинската академия провежда следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина и фармацевти и обучение на студенти по медицински специалности, които са акредитирани по Закона за лечебните заведения.

(4) Военномедицинската академия провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, които са акредитирани по Закона за висшето образование.

(2) С актовете за създаване или преобразуване на военните академии и висшите военни училища се определят техният вид, наименование, седалище, предмет на дейност, органите за управление, организационната структура и предоставените им за управление недвижими имоти.

(3) Със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на министъра на отбраната могат да се създават професионални колежи за обучение на сержанти (старшини) за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение.

(4) Учебни центрове за подготовка на войници (матроси) се създават със заповед на министъра на отбраната.

(5) Професионалният колеж по ал. 3 и/или учебният център по ал. 4 може да е подчинен на началника на висше военно училище и може да ползва недвижими имоти, учебна база, административно и информационно осигуряване и преподавателски състав от съответното висше военно училище при условия и по ред, определени със заповедта за неговото създаване.
Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Военните академии и висшите военни училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Република България, а професионалните колежи - Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго.

(2) Военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи извършват и други дейности по обучение, квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Финансовото осигуряване на тези дейности е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, както и за сметка на бюджетите на съответните министерства и ведомства.

(3) Контролът върху съставянето и изпълнението на бюджетите на военните академии и висшите военни училища се осъществява по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(2) Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се издават от министъра на отбраната.

(3) Специалностите и учебните планове във военните академии и висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(4) Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми и списъците за държавния план-прием в професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(5) При обучението по военни специалности военните академии и висшите военни училища провеждат обучение и по съответна акредитирана гражданска специалност и дават съответните образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности.

(6) Военните академии и висшите военни училища могат да провеждат обучение на студенти и докторанти за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалности от акредитирани професионални направления и на образователна и научна степен "доктор" по акредитирани научни специалности.

(7) Документите за придобита професионална квалификация в професионалните колежи се издават от директорите на професионалните колежи.
Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Военните академии и висшите военни училища и специалностите в тях за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, както и по научни специалности се акредитират при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование.

(2) В състава на акредитационните комисии за провеждане на акредитацията по ал. 1 се включват представители на Министерството на отбраната, определени от министъра.

(2) Заместник-началниците по учебната и научната част на военните академии и висшите военни училища, както и заместник-началниците по учебно-научната и диагностично-лечебната дейност във Военномедицинската академия са хабилитирани лица.

(3) Факултетите в състава на военните академии и висшите военни училища се ръководят от декани, които са военнослужещи и са хабилитирани лица. Те се избират при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, и се назначават от началниците на военните висши училища.

(4) Академичният състав на военните академии и висшите военни училища се състои от военнослужещи и цивилни служители, заемащи преподавателски и академични длъжности.

(5) Военните академии и висшите военни училища могат да привличат чужди граждани на академични и преподавателски длъжности.

(6) Преподавателският състав в професионалните колежи са инструкторите - военнослужещи и цивилни служители с образование и квалификация по съответната специалност.
Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Обучаваните офицери за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" са слушатели.

(2) Обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти.

(3) Обучаваните военнослужещи в професионалните колежи са кадети.

(4) Слушателите, курсантите и кадетите не заплащат такси за обучение.

(5) Правата и задълженията на слушателите, курсантите и кадетите се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища и на професионалните колежи.
Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Отстраняването на обучаваните от военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за устройството и дейността им.

(2) Отстранените по дисциплинарен ред от военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.

(2) Ръководителите на службите по ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му.

(3) Ръководителите на службите по ал. 1 са непосредствено подчинени на министъра на отбраната.

(4) Министърът на отбраната утвърждава етични кодекси на служителите в службите по ал. 1.

(5) Организацията и дейността на службите по ал. 1, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в тях се определят с правилници, приети от Министерския съвет.
Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Служба "Военна информация" събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Служба "Военна информация" предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на министъра на отбраната.

(3) Министърът на отбраната може да възлага и допълнителни задачи на служба "Военна информация", свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(4) При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите от служба "Военна информация" могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

1. опазване на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия и сигурността на личния състав самостоятелно и съвместно с други служби за сигурност и опазване на обществения ред;

2. предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, извършени от или в съучастие с военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството, както и разследване на престъпления в случаите и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

3. охрана и/или контрол на охраната на мероприятия, обекти и лица от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия, на транспортни средства, с които се превозват личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, на складове с въоръжение, боеприпаси и общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования и военнослужещи, делегации и инспекции;

4. участие при поддържането на реда във военните формирования в операции и мисии извън територията на страната;

5. осъществяване самостоятелно и/или във взаимодействие с други органи на антитерористична дейност във въоръжените сили;

6. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;

7. събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с изпълнението на функциите на службата;

8. осъществяване на противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(2) Служба "Военна полиция" осъществява дейността си самостоятелно и/или съвместно с други държавни органи, организации и граждани, които са длъжни да й оказват съдействие и да й предоставят необходимата информация, свързана с изпълнението на функциите по ал. 1.

(3) При упражняване на законоустановените им правомощия органите на служба "Военна полиция" са независими от ръководителите, командирите и началниците в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Редът за упражняване на правомощията от органите на служба "Военна полиция" в структурите на служба "Военна информация" се определя с акт на министъра на отбраната.

(4) Служба "Военна полиция" е организирана в ръководство, регионални служби и военнополицейски формирования.

(2) При изпълнение на функциите си органите на служба "Военна полиция" имат право:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със Закона за специалните разузнавателни средства, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани;

2. да задържат за не повече от 24 часа:

а) военнослужещ или цивилен служител от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или от Българската армия, за който има данни, че е извършил престъпление;

б) лице, за което има данни, че е извършило престъпление в съучастие със служители от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или от Българската армия и/или на територията на обекти и съоръжения на Министерството на отбраната или на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

в) лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, наруши обществения ред и не прекратява своите действия;

г) лице, което се намира на територията на обекти и съоръжения на Министерството на отбраната или на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и чиято самоличност не може да бъде установена по начините, посочени в чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

д) в други случаи, определени със закон или с международен договор, по които Република България е страна;

3. да извършват личен обиск на лицата по т. 2; обискът може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания; за всеки случай на извършен обиск се съставя протокол;

4. да разкриват и разследват престъпления от общ характер по чл. 102, ал. 1, т. 2;

5. да изискват, събират и предоставят информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия;

6. да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер;

7. да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия;

8. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин;

9. да контролират спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи военнослужещи.

(3) Условията и редът за осъществяване на дейностите по чл. 102 и 103 се определят с правилника по чл. 100, ал. 5, а условията и редът за привличане и работа с доброволни сътрудници се определят със заповед на министъра на отбраната.
Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) От момента на задържането си лицата по чл. 103, ал. 2, т. 2 имат право:

1. на защитник;

2. незабавно да се информират за основанията за задържането им на разбираем за тях език;

3. да обжалват пред съда законността на задържането си, като съдът се произнася по жалбата незабавно.

(2) За задържането органите на служба "Военна полиция" са длъжни незабавно да уведомят лице, посочено от задържания.

(3) Органите на служба "Военна полиция" могат да издават писмени или устни разпореждания до служителите в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия в рамките на своите правомощия.

(4) Военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение от служба "Военна полиция" могат да носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на ръководителя на службата.
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Националната гвардейска част е представително военно формирование и е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(2) Структурата, организацията и редът за използване на Националната гвардейска част се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Инспекторатът се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната, който е пряко подчинен на министъра на отбраната.

(3) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и за законосъобразното провеждане на административните дейности в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия.

(4) Инспекторатът извършва проверки на бойната подготовка, отбранително-мобилизационната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности на формированията от Българската армия.

(5) Инспекторатът извършва проверки по предложенията, сигналите и жалбите на физически или юридически лица до министъра на отбраната и ги уведомява за взетите решения и за предприетите мерки.

(6) Инспекторатът осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

(7) Инспекторатът осъществява съдействие и контрол по привеждането в изпълнение на препоръките и предложенията на омбудсмана на Република България.

(8) Инспекторатът осъществява дейността си в съответствие с този закон и Закона за администрацията.

(9) Организацията на дейността на инспектората, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел, свързани с военната история на България, при условията и по реда на Закона за културното наследство.

(2) Националният военноисторически музей извършва и дейности по проучване, регистриране, опазване и поддържане на военните паметници.

(3) Националният военноисторически музей е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(4) Устройството и дейността на Националния военноисторически музей се определят с правилник на министъра на отбраната съгласувано с министъра на културата.