Закон за съдебната власт (Обн., Дв, бр. 64 от 07. 08. 2007 г.) Глава първа общи положения

Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата - в рамките на отделите.

Чл. 10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.

(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.

Чл. 11. (1) По-горната инстанция извършава контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.

(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.

Чл. 12. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.

(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.

Чл. 13. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.

Чл. 14. (1) Протоколите се изготвят на български език.

(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор.

Глава втора

Чл. 16. (1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.

(2) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите “Република България. Висш съдебен съвет”.

Чл. 17. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи.

(2) Органите на съдебната власт избират от своя състав членове на Висшия съдебен съвет, като съдиите избират шестима, прокурорите - четирима, и следователите - един.

Чл. 18. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:

1. е народен представител, кмет или общински съветник;

2. заема длъжност в държавни или общински органи;

3. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;

5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;

7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;

8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;

9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието.

(2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.

Чл. 19. Народното събрание и органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет до един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

Чл. 20. (1) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и прокурорите се провежда на отделни делегатски събрания на съдиите и прокурорите при представителство един делегат на 10 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.

(2) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите се провежда на общо събрание, в което участват всички следователи в Република България.

Чл. 21. (1) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и административните съдилища избират делегати на отделни събрания.

(2) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд избират делегати на отделни събрания.

(3) Съдиите от военните съдилища избират делегати на общо събрание от всички военни съдилища.

(4) Прокурорите и следователите от военните прокуратури избират делегати на общо събрание на всички военни прокурори и военни следователи.

Чл. 22. (1) Събранието за избор на делегати се свиква с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.

(2) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.

(3) Събранието за избор на делегати се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.

(4) Делегатите се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет за включване на избраните лица в списъка за участие в общото делегатско събрание.

Чл. 23. (1) Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.

(2) Общото делегатско събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.

(3) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба.

(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в 14-дневен срок от провеждането на съответните събрания за избор на делегати.

(5) Събранията по ал. 1 - 3 се провеждат, ако на тях присъстват две трети от избраните делегати или всички следователи.

Чл. 24. (1) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(2) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.

Чл. 25. (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Чл. 26. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.

(2) Жалбата се подава в тридневен срок от обявяването на резултатите от избора.

(3) Върховният административен съд в петчленен състав се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.

(4) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор до един месец от влизането в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.

Чл. 27. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1.

(2) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България Висшият съдебен съвет обявява оставката на изборен член на първото си заседание след подаването й.

(3) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, започва по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(4) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, започва по искане на една пета от народните представители.

(5) Решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал. 3 или 4 и се приема с мнозинство повече от две трети от членовете му.

Чл. 28. В едномесечен срок от изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5.

Чл. 29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

Чл. 30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:

1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;

2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;

3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;

4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;

5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;

10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;

11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;

12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите;

13. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;

16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт, и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост;

17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи - на главния прокурор.

(3) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на Висшия съдебен съвет.

(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 31. Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.

Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.

(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от член по право на Висшия съдебен съвет.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра заместник-министър.

(4) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет отсъстват всички членове по право, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.

Чл. 33. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко един път в седмицата.

(2) Членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.

(3) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет.

(4) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, освен в случаите, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация, или предложения за налагане на дисциплинарно наказание.

(5) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 34. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго.

(3) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.

Чл. 35. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

Чл. 36. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.

(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка.

(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Чл. 37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му.

(2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на правомощията на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.

(3) Висшият съдебен съвет може да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.

Чл. 38. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи прави предложения до Висшия съдебен съвет за:

1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;

2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;

3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба;

4. решения за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи.

(2) Предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи във връзка с осъществяване на правомощията й по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения се правят и от административен ръководител, както следва:

1. от председателя на Върховния касационен съд за:

а) заместниците му и за съдиите от този съд;

б) председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;

2. от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;

3. от главния прокурор за:

а) заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;

б) районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;

4. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;

5. от военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. от окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;

7. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд за:

а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) председателите на съответните окръжни и военни съдилища;

9. от председателите на окръжните съдилища за:

а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;

10. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

12. от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

13. от директора на Националната следствена служба за:

а) заместниците му и за следователите от Националната следствена служба;

б) директорите на окръжните следствени служби;

14. от директорите на окръжните следствени служби - за заместниците им и за следователите от тези служби.

(4) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет.

(5) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко от тях.

(6) Висшият съдебен съвет приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си.

Чл. 39. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестирането на съдиите, прокурорите и следователите.

(2) За осъществяване на правомощието си по ал. 1 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи се подпомага от помощни атестационни комисии.

(3) Помощните атестационни комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Всяка комисия се състои от трима съдии, прокурори или следователи, определени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.

Глава трета