Закон за съдебната власт (Обн., Дв, бр. 64 от 07. 08. 2007 г.) Глава първа общи положения

Чл. 89. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

Чл. 90. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

Чл. 91. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 92. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. утвърждава ежегодно състава на отделенията;

2. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;

3. анализира и обобщава практиката на административния съд;

4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

5. приема решения в други предвидени със закона случаи.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на административния съд.

(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 93. (1) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на административния съд, който до края на февруари предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги представя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

4. разпределя съдиите от административния съд по отделения, когато такива са обособени;

5. председателства съдебни състави от всички отделения;

6. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква “а” и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

8. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;

9. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на административния съд в интернет;

10. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд.

(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 94. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 95. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон.

(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.

Чл. 96. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 97. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.

Чл. 98. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд.

(4) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 99. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Чл. 100. (1) Еднократно в рамките на три години, когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Раздел VII

Апелативен съд

Чл. 101. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 102. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 103. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 104. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

(3) Общото събрание не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд.

(4) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 105. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 106. (1) Председателят на апелативния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и го представлява;

2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието;

4. разпределя в края на всеки три години съдиите от апелативния съд по отделения;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;

7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

8. организира повишаването на квалификацията на съдиите в апелативния съд;

9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

10. командирова съдии при условията на чл. 107;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на апелативния съд в интернет;

14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд.

(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 107. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг за срок до 6 месеца. Командироването на съдията се съгласува с административния ръководител.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

Чл. 108. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 109. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии.

(3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.

(4) В колегиите има отделения.

Чл. 110. Върховният касационен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;

2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;

3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.

Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.

(2) Пленумът:

1. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд.

(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния касационен съд.

(4) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 112. (1) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия се състои от съдиите в нея.

(2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.

(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 - повече от две трети от съдиите от гражданската и търговската колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.

Чл. 113. (1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;

2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.

Чл. 114. (1) Председателят на Върховния касационен съд:

1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния касационен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;

3. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

4. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;

7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;

8. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;

9. командирова съдии при условията на чл. 115;

10. назначава и освобождава служителите в съда;

11. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;

12. организира публикуването на влезлите в сила актове на Върховния касационен съд на страницата на съда в интернет;

13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд.

(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.

(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 115. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж, за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.

Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:

1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;

2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;

3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.

(2) Пленумът:

1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.

(3) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния административен съд.

(4) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

Чл. 120. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.

(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.

Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;

2. председателите на административните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. министърът на правосъдието.

(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.

(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.

Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:

1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;

2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;

3. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;

4. свиква съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;

5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;

6. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;

7. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;

8. командирова съдии при условията на чл. 123;

9. назначава и освобождава служителите в съда;

10. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;

11. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;

12. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интернет;

13. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд.

(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.

(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 123. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж, за срок до 6 месеца.

(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.

Раздел Х

Тълкувателни решения и тълкувателни постановления

Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:

1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;

2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;

3. колегия във Върховния административен съд;

4. колегиите във Върховния административен съд.

(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление.

Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 126. Искането по чл. 125 се подава:

1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии;

2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.

(2) Искането съдържа:

1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;

2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;

3. в какво се състои искането.

Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.

(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.

(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:

1. главният прокурор или определен от него заместник;

2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър;

3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.

(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.

(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.

(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.

Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането.

(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления - в двата бюлетина.

Глава пета

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.

(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

Чл. 134. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.

(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.

(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по чл. 75.

Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.

(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.

(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Глава шеста

ПРОКУРАТУРА

Чл. 136. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

(3) Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.

(4) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 138. Главният прокурор:

1. ръководи прокуратурата;

2. организира и разпределя работата на своите заместници;

3. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор;

4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.

Чл. 140. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.

Чл. 141. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

(2) Районните, окръжните и военно-окръжните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор информация за разследванията.

(3) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.

(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

(3) На всеки 6 месеца районните, окръжните и апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването и движението на преписките.

Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.

(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.

(2) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.

(3) Съответният районен или окръжен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.

Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Чл. 147. При служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори - за своите райони, а главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията, определени с този закон за командироване на съдии.

Глава седма

Чл. 148. (1) Следствените служби са Националната следствена служба и окръжните следствени служби.

(2) В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба.

Чл. 149. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(2) Националната следствена служба се състои от следователи.

(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени със закон.

Чл. 150. Националната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява Националната следствена служба;

2. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

3. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;

4. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;

6. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;

7. изготвя до 31 март годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го представя на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;

8. на всеки 6 месеца подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.

Чл. 151. (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка.

(2) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи.

(3) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.

Чл. 152. Окръжната следствена служба осъществява разследването по всички дела в предвидените със закон случаи, с изключение на тези, които са от компетентността на Националната следствена служба.

Чл. 153. Окръжната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява следствената служба и отговаря за дейността й;

2. осъществява общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;

3. командирова при служебна необходимост следователите и служителите от следствената служба;

4. назначава и освобождава от длъжност служителите от следствената служба;

5. изготвя шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които предоставя на директора на Националната следствена служба;

6. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.

Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Глава осма

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Глава девета