Закон за съдебната власт общи положения 2

Изтегляне 0.81 Mb.

страница	5/14
Дата	17.10.2018
Размер	0.81 Mb.
	#90183
Тип	Закон

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 14

Глава пета СЪДИЛИЩА

Раздел I Общи положения

Чл. 95. Броят, районите и седалищата на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието.

Чл. 96. Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно -териториалното деление на страната.

Чл. 97. (1) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.

(4) Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища като втора инстанция, както и други дела, възложени им със закон.

(5) Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата.

(6) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове.

Чл. 98. (1) Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на закона.

(2) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама на Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

Чл. 99. При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети на общ пленум на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Чл. 100. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Раздел II Съдебни заседатели

Чл. 101. (1) Съдът като първа инстанция разглежда наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени със закон.

(2) Като членове на състава на съда съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

Чл. 102. (1) Съдебен заседател може да бъде дееспособен български гражданин, който се ползва с добро име и с авторитет в обществото и не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо дали е реабилитиран или амнистиран.

(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали, (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.

Чл. 103. (1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:

1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

Чл. 104. Мандатът на съдебните заседатели е пет години.

Чл. 105. Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 184.

Чл. 106. Съдебният заседател се освобождава от длъжност по предложение на председателя на съда от съответното общо събрание, когато:

1. поиска да бъде освободен от длъжност;

2. бъде поставен под запрещение;

3. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;

4. извърши тежко нарушение на служебните си задължения или системно не ги изпълнява или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт.
Чл. 107. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за шестдесет дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.

(2) Разпределението на съдебните заседатели по делата се извършва чрез жребий.

Чл. 108. (1) За времето, през което изпълнява задълженията си, съдебният заседател се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.

(2) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Чл. 109. (1) За неизпълнение на задълженията по този закон председателят на съда може с разпореждане да наложи на съдебния заседател глоба от 20 до 200 лева, след като му предостави възможност да даде обяснения във връзка с нарушението.

(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Чл. 110. Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

Раздел III Районен съд

Чл. 111. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които съгласно закон са подсъдни на друг съд.

Чл. 112. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд има един или няколко заместници на председателя.

(2) В районния съд могат да се създават отделения.

(3) При районния съд има бюра за съдимост.

(4) Функциите и организацията на работата на бюрата за съдимост, както и контролът върху тяхната дейност, се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието.
Чл. 113. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 114. (1) Председателят на съответния окръжен съд при необходимост може да командирова съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година, който работи като съдия.

(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.

Чл. 115. Председателят на районния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на съда и не по-късно от края на м. януари го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад ;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, а на министъра на правосъдието - и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

4. участва в съдебни заседания;

5. уведомява министъра на правосъдието за овакантените щатни бройки за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;

6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрата за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;

7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

8. свиква и ръководи общото събрание на съда;

9. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в Интернет.

Чл. 116. (1) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. анализира и обобщава практиката на съда;

2. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.

Раздел IV Окръжен съд

Чл. 117. (1) Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон.

(2) Окръжният съд разглежда като въззивна инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.

(3) Окръжният съд разглежда и други дела, възложени със закон.

Чл. 118. (1) Окръжният съд разглежда първоинстанционните наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон не е предвидено друго, а първоинстанционните граждански дела – от един съдия.

(2) Младши съдия може да участва в първоинстанционен състав по наказателно дело, но не може да бъде докладчик по него.

Чл. 119. (1) Окръжният съд разглежда въззивните дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг.

Чл. 120. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.

(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя и от негов заместник.

Чл. 121. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание със съвещателен глас.

(3) Общото събрание на окръжния съд:

1. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;

2. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;

3. дава мнение по искания за постановяване на тълкувателни решения и постановления от Върховния касационен съд;

4. приема решения в други предвидени от закона случаи.

(4) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Чл. 122. Председателят на окръжния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и представлява окръжния съд;

2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и не по-късно от края на м. февруари го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието и ги изпраща на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;

4. председателства съдебни състави от всички отделения;

5. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване дейността на районните съдилища от съответния съдебен район;

6. извършва периодично ревизии на работата на съдиите от районния съд, включително на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

7. организира повишаването на квалификацията на съдиите;

8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, б. а), докладите от ревизиите и проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения и постановления;

9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 123;

10. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в Интернет.

Чл. 123. Председателят на апелативния съд при необходимост може да командирова съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд, за да работи като съдия в окръжния съд.

Чл. 124. В София има градски съд с права на окръжен съд.

Раздел V Административен съд

Чл. 125.(1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които съгласно закон са подсъдни на Върховния административен съд.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на съответните окръжни съдилища.

(3) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
Чл. 126. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.

(2) В производството пред административния съд участва прокурор в случаите, предвидени със закон.

Чл. 127. Председателят на Върховния административен съд при необходимост може да командирова съдия от друг административен съд.

Чл. 128. По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя и от негов заместник.

Чл. 129. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. утвърждава на всеки две години в края на юни състава на отделенията;

2. разпределя в края на всеки три години съдиите по отделения, когато такива са обособени;

3. анализира и обобщава практиката на административния съд;

4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за постановяване тълкувателни решения и постановления;

5. приема решения в други предвидени със закон случаи.

(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.

(4) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.
Чл. 130. Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на административния съд, който не по-късно от края на м. февруари изпраща на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;

5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, б. а), докладите от ревизиите и проверките, исканията за постановяване на тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

7. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;

8. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в Интернет.

Раздел VІ Военен съд

Чл. 131. Районите на военните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет, съгласувано с министъра на отбраната.

Чл. 132. (1) Компетентността на военните съдилища се определя със закон.

(2) Военните съдилища са приравнени на окръжни съдилища.

Чл. 133. Военният съд се състои от председател, един или повече негови заместници и от съдии.
Чл. 134. (1) Военният съд разглежда делата в състав от съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. В случаите, определени със закон, военният съд заседава в състав от трима съдии.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия по смисъла на чл. 234.

Чл. 135. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Чл. 136. Председателят на военно-апелативния съд може да командирова при необходимост съдия от друг военен съд.

Чл. 137. Председателят на военния съд има правата и задълженията на председател на окръжен съд с изключение на правомощията му по чл. 122, т. 9 и правомощията му във връзка с ръководството на районните съдилища.

Раздел VIІ Апелативен съд

Чл. 138. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) Военно - апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 139. (1) По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд могат да се създават отделения.

(2) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

Чл. 140. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.

(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 121, ал. 3.

(3) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.
Чл. 141. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 142. (1) Председателят на апелативния съд може да командирова при необходимост съдия от окръжния съд със съответен ранг за работа в апелативния съд.

(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

Чл. 143. Председателят на апелативния съд:

1. представлява апелативния съд и осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд;

3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и не-късно от края на м. март го изпраща на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;

4. председателства съдебни състави от всички отделения;

5. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване дейността на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

6. извършва периодично ревизии на работата на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;

7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;

8. организира повишаването на квалификацията на съдиите;

9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, б. а), докладите от ревизиите и проверките, исканията за постановяване на тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

10. командирова съдии при условията на чл. 142;

11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

12. свиква и ръководи общото събрание;

13. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в Интернет.

(2) Председателят на военно - апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Раздел VIIІ Върховен касационен съд

Чл. 144. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.

(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 145. Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове.
Чл. 146. (1) Върховният касационен съд се състои от колегии. В колегиите има отделения.

(2) Председателят или определен от него заместник ръководи колегията.

Чл. 147. Председателят на Върховния касационен съд при необходимост може да командирова съдия от апелативен или окръжен съд, който отговаря на условията по чл. 192, ал. 5 за участие в съдебен състав на Върховния касационен съд за разглеждане на дела.

Чл. 148. (1) Върховният касационен съд заседава в състав:

1. от трима съдии - когато разглежда дело като касационна инстанция и спор за подсъдност, ако законът не предвижда друго;

2. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателно решение за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона;

3. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателно постановление при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на закон.

(2) Когато при разглеждане на делото Върховният касационен съд констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд.
Чл. 149. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния касационен съд.

(2) Пленумът:

1. определя броя и състава на колегиите и отделенията;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;

3. приема тълкувателни постановления.

(3) Пленумът на Върховния касационен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно постановление - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

Чл. 150. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.

(2) Общото събрание на колегията заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно решение - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите от колегията.

Чл. 151. (1) В заседанията на Пленума и на общото събрание на колегията участват, като изразяват становище:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;

2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(2) Министърът на правосъдието по право участва в работата на Пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния касационен съд, като изразява становище.

(3) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата за датата и часа на провеждане на заседанието.

(4) Лицата по ал. 1 и 2 не гласуват при приемане на решенията.

Чл. 152. (1) ) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната касационна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на апелативните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния касационен съд по конкретни дела.

(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.

(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт и за органите на местното самоуправление.

(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и на органите на изпълнителната власт.

Чл. 153. (1) Председателят на Върховния касационен съд:

1. представлява Върховния касационен съд и осъществява организационно ръководство на работата;

2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на Пленума на Върховния касационен съд;

3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения и постановления;

4. съвместно със своите заместници предлага на Пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда;

6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд;

7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.

8. публикува годишния доклад за дейността на съда на Интернет - страницата на Върховния касационен съд.

(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата (с изключение на административните съдилища) и го внася във Висшия съдебен съвет не по-късно от 30 април.

Раздел ІX Върховен административен съд

Чл. 154. (1) Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 155. (1) Върховният административен съд е касационна инстанция за съдебните актове на административните съдилища.

(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон.

Чл. 156. (1) Върховният административен съд се състои от колегии, в които има отделения.

(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

Чл. 157. Председателят на Върховния административен съд при необходимост може да командирова съдия от административен съд, който отговаря на условията по чл. 192, ал. 5 за участие в съдебен състав на Върховния административен съд за разглеждане на дела.
Чл. 158. Върховният административен съд заседава в състав:

1. от трима съдии - когато разглежда:

а) дело срещу административен акт като първа инстанция;

б) дело срещу решение на административен съд като касационна инстанция;

в) искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на административен съд;

2. от петима съдии - когато разглежда:

а) дело като касационна инстанция срещу решение, определение и разпореждане, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд;

б) искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на тричленен състав на Върховния административен съд;

3. от седем съдии - когато разглежда искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, постановен от петчленен състав на Върховния административен съд;

4. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателно решение за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона;

5. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателно постановление при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на закон в административното правораздаване.
Чл. 159. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния административен съд.

(2) Пленумът:

1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;

2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд;

3. приема тълкувателно постановление.

(3) Пленумът на Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно постановление - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

Чл. 160. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.

(2) Общото събрание на колегията заседава ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно решение - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите от колегията.

Чл. 161. (1) В заседанията на Пленума и на общите събрания на колегията участват, като изразяват становище:

1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;

2. председателите на административните съдилища;

3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;

4. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.

(2) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, като изразява становище.

(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата за датата и часа на провеждане на заседанието.

(4) Лицата по ал. 1 и 2 не гласуват при приемане на решенията.

Чл. 162. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.

(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и на органите на изпълнителната власт.

Чл. 163. (1) Председателят на Върховния административен съд:

1. представлява Върховния административен съд и осъществява организационно ръководство на работата;

2. свиква и ръководи заседанията на Пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;

3. прави предложение за издаване на тълкувателни постановления и тълкувателни решения;

4. съвместно със своите заместници предлага на Пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. назначава и освобождава служителите в съда;

6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд;

8. публикува годишния доклад за дейността на съда на Интернет - страницата на Върховния административен съд.

(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет не по-късно от 30 април.

Каталог: root
root -> Клас от 81 соу „Виктор Юго в читалнята на училището
root -> 81 средно общообразователно училище „виктор юго външно оценяване 8 a клас -2008/2009 г
root -> Програма за инициативите, посветени на 30 годишнината от основаването на 81. Соу „виктор юго"и патронния празник на училището утвърдил: Емил Христов Директор на 81. Соу"Виктор Юго"

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 14