Закон за съдебната власт общи положения 2


Глава осма СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ



страница7/14
Дата17.10.2018
Размер0.81 Mb.
#90183
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

Глава осма СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ



Чл. 179. (1) Следствените органи са следователите и младшите следователи от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели и ръководителите на централните и окръжните следствените отдели,.

(2) Следствените органи извършват разследване по наказателни дела в предвидените със закон случаи.

(3) Разпорежданията на следствените органи във връзка с разследването са задължителни за държавните органи, организациите и гражданите.
Чл. 180. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(2) Националната следствена служба е централизиран и специализиран орган на съдебната власт с общонационална компетентност.

(3) Националната следствена служба организира и осъществява разследване по наказателни дела във фазата на досъдебното производство на територията на цялата страна в случаите, определени със закон. Тя осъществява и контролно-методическа дейност за точното и еднакво прилагане на законите от всички следствени органи.

(4) Националната следствена служба се състои от централни и окръжни следствени отдели.


Чл. 181. (1) Националната следствена служба се ръководи от директор.

(2) Директорът на Националната следствена служба:

1. ръководи и представлява Националната следствена служба, като пряко и непосредствено отговаря за дейността й;

2. внася във Висшия съдебен съвет проект на бюджетна сметка на Националната следствена служба;

3. разпределя работата между следователите в Националната следствена служба и окръжните следствени отдели;

5. осъществява организационното, административното и методическото ръководство на следствените органи;

6. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени отдели;

7. командирова следователи и служители от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели;

8. координира дейността на следствените органи при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;

9. изисква, анализира и обобщава информация от окръжните следствени отдели за състоянието и ефективността на дейността им на всеки три месеца и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;

10. изготвя годишен доклад за дейността на Националната следствена служба и не по - късно от 1 март го изпраща на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;

11. прави предложения до Висшия съдебен съвет за утвърждаване структурата на Националната следствена служба, броя на следователите и създаването и закриването на окръжни следствени отдели;

12. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата.


Чл. 182. (1) Централните следствени отдели на Националната следствена служба се ръководят от ръководители на отдели.

(2) Ръководителят на централен следствен отдел:

1. ръководи централния следствен отдел съобразно неговата специализация и пряко и непосредствено отговаря за дейността на следователите от отдела;

2. участва в извършване на разследване по наказателни дела;

3. осъществява методическа помощ и контрол на дейността на следователите и младшите следователи в окръжните следствени отдели.
Чл. 183. (1) Окръжните следствени отдели осъществяват разследването по наказателни дела във фазата на досъдебното производство на територията на съответните окръжни съдебни райони в случаите, определени със закон.

(2) Окръжните следствени отдели се ръководят от ръководители на отдели.

(3) Ръководителят на окръжния следствен отдел:

1. ръководи окръжния следствен отдел и пряко и непосредствено отговаря за дейността на следователите и младшите следователи в отдела;

2. разпределя работата между следователите и младшите следователи в окръжния следствен отдел;

3. участва в извършване на разследване по наказателни дела;

4. ежемесечно информира директора на Националната следствена служба за резултатите от дейността на отдела.

Глава девета КЛЕТВА




Чл. 184. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа и на българската държава да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да раздавам честно правосъдие, като отстоявам истината и справедливостта, да изпълнявам задълженията си безпристрастно, обективно и с чиста съвет, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”
Чл. 185. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа и на българската държава да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си безпристрастно, обективно и справедливо, да съдействам за спазване на законността и борбата с престъпността, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”
Чл. 186. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите при съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.


Чл. 187. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписването при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: “Заклевам се в името на народа и на българската държава да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно задълженията си, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”
Чл. 188. Лицата, отказали да положат клетва или да подпишат клетвен лист, не могат да встъпят в длъжност.

Глава десета СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I Назначаване и освобождаване

Чл. 189.(1) Съдиите, прокурорите и следователите, административните ръководители и техните заместници, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.

(2) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 се издава акт за назначаване от съответния административен ръководител по чл. 43, ал. 3. Встъпването в длъжност се извършва в десетдневен срок от издаване на акта за назначаване и се удостоверява писмено. Трудовото правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

(3) Назначеният като военен съдия, военен прокурор и военен следовател се приема на кадрова военна служба и му се присвоява офицерско звание.


Чл. 190. За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:

1. да има висше образование по специалността “право”;

2. да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност;

3. да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите;

4. да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано или амнистирано;

5. да не страда от психическо заболяване.


Чл. 191. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на централен следствен отдел в Националната следствена служба;

2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и ръководител на окръжен следствен отдел;

4. съдия в административен съд, съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;

5. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

6. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.



Чл. 192. (1) За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко две години стаж.

(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко пет години стаж.

(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко пет години стаж.

(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко осем години стаж.

(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко дванадесет години стаж.

(6) Изискванията по ал. 4 се прилагат и за административните ръководители на: окръжните съдилища, административните съдилища, окръжните прокуратури и окръжните следствени отдели. Изискванията по ал. 5 се прилагат за: административните ръководители на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и Националната следствена служба.

(7) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната.
Чл. 193. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност;

6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 209, ал. 1;

8. завръщане на замествания;

9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.

(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5 и 7.

(3) Пенсионираните съдии, прокурори и следователи нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт .


Чл. 194. (1) Административните ръководители на органите на съдебната власт са:

1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;

2. председател на апелативен и на военно-апелативния съд, апелативен и военно-апелативният прокурор, ръководител на централен следствен отдел;

3. председател на административен съд;

4. председател на окръжен и на военен съд, окръжен и военно-окръжният прокурор и ръководител на окръжен следствен отдел;

5. председател на районен съд и районен прокурор.

(2) В своята дейност административните ръководители се подпомагат от заместници.

(3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на един от заместниците си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.

(4) Административните ръководители се назначават на съответната ръководна длъжност за срок пет години по предвидения в закона ред с право на повторно назначаване.

(5) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок седем години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране. Едновременно с ръководните си функции те изпълняват и възложени им от Конституцията и законните правомощия по осъществяване на съдебната власт.

(6) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.

(7) Мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност.


Чл. 195. За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава съдия, прокурор и следовател, който отговаря на изискванията за стаж по чл. 192 за съответния орган на съдебната власт.
Чл. 196. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира от Висшия съдебен съвет с тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 199, ал. 2 – 5 и ал. 7.

(2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от датата на встъпването му в длъжност.


Чл. 197. (1) Директорът на Националната следствена служба, административните ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, както и техните заместници се освобождават при:

1. изтичане на мандата;

2. навършване на 65-годишна възраст;

3. подаване на оставка;

4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

5. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от една година;

6. наложено дисциплинарно наказание за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

7. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 административният ръководител или неговият заместник запазват длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 191 и статута си на несменяем.

(3) Административен ръководител по ал. 1 или негов заместник, който е освободен като съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 193, ал. 1, т. 3, 5, 6 и 7, се освобождава и от заеманата административна длъжност.


Чл. 198. Предложение за освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:

1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;

2. в срок три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 197, ал. 1, т. 3 - 7.

Чл. 199. (1) Кандидатурите на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се предлагат за избор с тайно гласуване на Висшия съдебен съвет.

(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в седемдневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 200, ал. 1.

(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. Висшият съдебен съвет преценява кога да изслуша кандидатите по азбучен ред.

(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от седем дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.

(6) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.

(7) Когато при първото гласуване не са събрани повече от две трети гласове от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(8) При изготвяне на ново предложение, когато президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 7.

(9) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност.

Чл. 200. (1) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба се освобождават преди изтичането на мандата им само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

(2) Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 199, ал. 1 - 8, след което се предлага на президента на Република България освобождаването им.

(3) Основанията за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 199, ал. 2 – 5 и ал. 7.



Раздел ІІ Конкурси


Чл. 201. (1) Назначаването на младши съдия, младши прокурор и младши следовател се извършва след провеждане на конкурс.

(2) Конкурсът се провежда централизирано, не по-малко от веднъж годишно и не по-късно от три месеца след обявяването му.


Чл. 202. (1) Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт.

(2) Конкурсът се провежда централизирано, не по-малко от два пъти годишно.



Чл. 203. (1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.

(2) За първоначално назначаване в органите на съдебната власт се определят до 20 на сто от свободните длъжности по ал. 1. Конкретните длъжности се определят от Висшия съдебен съвет.

(3) Останалите свободни длъжности се заемат от съдии, прокурори и следователи, които отговорят на изискванията по чл. 190 и чл. 192 по предложение на Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите.
Чл. 204. (1) Конкурсът за младши съдия, младши прокурор, младши следовател, както и при първоначално назначаване в органите на съдебната власт, се обявява с решение на Висшия съдебен съвет. Решението се обнародва от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник", обявява се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет и съдържа:

1. броя и вида на длъжностите, както и органа на съдебната власт, за който се отнасят;

2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

(2) Кандидатът подава документи за участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет.

(3) В конкурса за младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 190.

(4) В конкурса при първоначално назначаване на длъжност в орган на съдебната власт може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 190 и чл. 192 за съответната длъжност.


Чл. 205. (1) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.

(2) Конкурсът включва писмен и устен изпит.Писменият изпит е анонимен.

(3) Кандидатите се оценяват по шестобалната система. До устен изпит се допускат кандидати, издържали писмения изпит с оценка не по-ниска от “4,50”.

(4) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне.

(5) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите според поредността на класирането.

Чл. 206. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в седемдневен срок от обявяването на класирането.

(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в тричленен състав и неговото решение е окончателно.



Чл. 207. (1) Редът за провеждането на конкурсите, за оценяването и класирането на кандидатите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.

(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.


Раздел IIІ Несменяемост и несъвместимост

Чл. 208. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

(2) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 193, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9.



Чл. 209. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може:

1. да бъде народен представител, министър, заместник-министър, кмет и общински съветник;

2. да упражнява адвокатска професия и да извършва адвокатска дейност;

3. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

4. да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, да бъдат управител или да участва в надзорни, управителни или съвети на директорите и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

5. да извършва услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права;

6. да бъде член на синдикална организация извън системата на съдебната власт;

7. да членува в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност.

(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, подали молба до Висшия съдебен съвет в четиринадесетдневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 192, ал. 1 – 5.

Раздел ІV Права и задължения

Чл. 210. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 211. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.


Чл. 212. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Чл. 213. Съдия, прокурор и следовател не може да дава правни консултации.

Чл. 214. Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите функции от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 215. Държавата защищава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните задължения и обезщетява тях и семействата им за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на техните функции.
Чл. 216. Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защищават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

Чл. 217. Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.

Чл. 218. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.

(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.
Чл. 219. Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и в празнични дни по разпореждане на съответния ръководител, получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 220. На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, която не се облага с данък.

Чл. 221. В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.
Чл. 222. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и на съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.



Чл. 223. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от двадесет брутни месечни възнаграждения.

(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл. 193, ал. 1, т. 3 и 5.

(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.

(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Чл. 224. Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от десет месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

Чл. 225. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.

Чл. 226. (1) Съдия, прокурор и следовател не може да бъде командирован за повече от три месеца в една календарна година без писменото му съгласие.

(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.

(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

Чл. 227. (1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 191, както и за промените в тяхното служебно положение.


Раздел V Временно отстраняване от длъжност

Чл. 228. (1) Когато, извън случаите по чл. 210, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 210, Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.



Чл. 229. Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
Раздел VІ Рангове. Повишаване на място. Старшинство

Чл. 230. (1) Установяват се следните възходящи рангове за съдиите, прокурорите и следователите:

1. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;

2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и ръководител на окръжен следствен отдел;

3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в централен следствен отдел;

4. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на централен следствен отдел в Националната следствена служба.

(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове съдия в апелативен съд, съдия във Върховния административен съд и председател на отделение във Върховния административен съд при условията и реда на чл. 231.



Чл. 231. (1) Съдия, прокурор и следовател може да бъде повишаван на място в по-горен ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и ако отговаря на изискванията на чл. 192.

(2) Съдия, прокурор и следовател, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да бъде повишен в по-горен ранг и заплата след атестация при условията и по реда на чл. 42 - 45.


Чл. 232. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 230 до два по-горни ранга включително.

Чл. 233. Освободените от длъжност съдии, прокурори и следователи, с изключение на освободените поради осъждане за умишлено престъпление, при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането.

Чл. 234. Старшинството на съдиите, прокурорите и следователите се определя:

1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел;

2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;

3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време по чл. 192, ал. 1-5.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница