Закон за съдебната власт общи положения 2


Глава втора ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ



страница2/14
Дата17.10.2018
Размер0.81 Mb.
#90183
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Глава втора ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ




Раздел І Статут и състав


Чл. 19. (1) Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който осигурява нейната независимост. Висшият съдебен съвет определя състава и организацията на работата на съдебната власт и осъществява ръководство и контрол върху нейната дейност.

(2) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София.

(3) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите “Република България. Висш съдебен съвет”.
Чл. 20. (1) Висшият съдебен съвет се състои от двадесет и пет члена - по право и избирани от Народното събрание на Република България и от органите на съдебната власт.

(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

(3) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират двадесет и двама юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж.

(4) Народното събрание избира единадесет члена измежду съдии, прокурори и следователи, хабилитирани научни работници по право, адвокати и изтъкнати юристи в страната.

(5) Органите на съдебната власт избират от своя състав единадесет члена, като съдиите избират шест, прокурорите - четирима и следователите - един от своя състав.

(6) Всички членове на Висшия съдебен съвет имат равни права и задължения.



Чл. 21. (1) Член на Висшия съдебен съвет не може:

1. да бъде народен представител, кмет или общински съветник;

2. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

3. да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни или съвети на директорите и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

4. да членува в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност;

5. да бъде член на синдикални организации извън системата на съдебната власт;

6. да е осъждан за извършено престъпление.

(2) В случай че в едномесечен срок от избора член на Висшия съдебен съвет не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1, той се освобождава на основание чл. 32, ал. 1, т. 6.



Раздел ІІ Избор на членове на Висшия съдебен съвет. Мандат и предсрочно прекратяване на мандата


Чл. 22. Народното събрание и органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
Чл. 23. (1) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и прокурорите се провежда на отделни делегатски събрания на съдиите и прокурорите, при представителство - един делегат на десет души. При остатък, по-малък от пет души, делегат не се избира.

(2) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите се провежда на общо събрание, в което участват всички следователи в страната.


Чл. 24. (1) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания.

(2) Съдиите от административните съдилища избират делегати на отделно събрание.

(3) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд избират делегати на отделни събрания.

(4) Съдиите от военните съдилища избират делегати на общо събрание.

(5) Прокурорите и следователите от военните прокуратури избират делегати на общи събрания.
Чл. 25. (1) Събранията за избор на делегати се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждане.

(2) В случай че събранието не се свика от лицата по ал. 1 в седемдневен срок от възникване на законно основание, председателстващият Висшия съдебен съвет определя датата, мястото и часът на провеждане.

(3) Общото събрание се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват.

(4) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите при тайно гласуване. След произвеждането на избора протоколите от събранието и решенията за избор на делегати се изпращат незабавно на Висшия съдебен съвет за включване в списъка за участие в общото делегатско събрание.


Чл. 26. (1) Общите делегатски събрания на съдиите и прокурорите се свикват съответно от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд и от главния прокурор. Те са законни, когато присъстват най-малко две трети от избраните делегати.

(2) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба. То е законно, когато присъстват най-малко две трети от всички следователи.


Чл. 27. (1) Общите събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с обикновено мнозинство от броя на участващите при тайно гласуване.

(2) Когато при първото гласуване не е избран член от съответната квота с необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при следващо гласуване не се избере кандидат с необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези предложени за членове, получили най-много гласове.



Чл. 28. (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.


Чл. 29. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно - от членовете на общото събрание или от кандидат, който има правен интерес.

(2) Жалбата се подава в тридневен срок от обявяване на резултатите от избора.


Чл. 30. (1) Върховният административен съд в петчленен състав се произнася с решение в седемдневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.

(2) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор не по - късно от един месец от влизане в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.


Чл. 31. (1) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.

(2) Мандатът на член по право се прекратява от деня на изтичане на мандата на заеманата длъжност.

(3) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.
Чл. 32. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет преди изтичане на мандата му се освобождава при:

1. подаване на оставка;

2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

4. дисциплинарно освобождаване от длъжност;

5. лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност;

6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 21, ал. 1.

(2) Изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се освобождава с решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове. Процедурата за освобождаване започва по искане на не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се освобождава с решение на Народното събрание, прието с мнозинство повече от половината от народните представители. Процедурата за освобождаване започва по искане на не по-малко от една четвърт от народните представители.

Раздел ІІІ Правомощия на Висшия съдебен съвет


Чл. 33. (1) Висшият съдебен съвет има следните правомощия:
1. обсъжда и приема предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт, представя го в Министерството на финансите за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година и контролира изпълнението на бюджета;

2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната;

3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;

4. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

5. организира и провежда конкурсите по чл. 201 и чл. 202;

6. определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт;

7. назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

8. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

9. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

10. чрез Националния институт на правосъдието ръководи и организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите съвместно с министъра на правосъдието;

11. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

12. проверява степента на натовареност на съдиите, прокурорите и следователите;

13. проверява правилното и точно прилагане на установените критерии за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители;

14. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;

15. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации на съдиите, прокурорите и следователите;

16. налага дисциплинарни наказания на съдиите, прокурорите и следователите, с изключение на забележка и порицание, както и дисциплинарните наказания на административни ръководители и техни заместници;

17. изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба;

18. определя обхвата и структурата на годишните доклади на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;

19. изслушва, приема и внася в Народното събрание не по - късно от 31 май годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;

20. създава и поддържа, включително и в електронна форма, публичен регистър, в който вписва всички свои решения, заедно с мотивите към тях;

21. одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт;

22. приема стратегии и политики за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет;

23. приема решение за предложение пред Народното събрание за освобождаване на главния инспектор или на инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

24. организира, ръководи и контролира участието на съдиите, прокурорите и следователите в международното правно сътрудничество.

(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3, 11, и 16 се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.

(3) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на работата си и за неговата администрация.


Чл. 34. (1) Висшият съдебен съвет е длъжен да дава становища на Министерския съвет и на народните представители по проекти на закони, които се отнасят до съдебната власт.

(2) Становището на Висшия съдебен съвет по проекти на закони на Министерския съвет се предоставя по реда, определен в устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

(3) Становището на Висшия съдебен съвет по проекти на закони на народни представители се предоставя по реда, определен в правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Раздел ІV Заседания на Висшия съдебен съвет


Чл. 35. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.

(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.

(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от член по право на Висшия съдебен съвет. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра заместник-министър.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предва- рително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието.

(5) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет, освен министърът на правосъдието, отсъстват и всички членове по право, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство съгласно чл. 234.
Чл. 36. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко веднъж в месеца по негова инициатива или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект на дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието три дни предварително.

(3) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(4) Решенията се приемат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго. При определяне на списъчния състав на присъстващите не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(5) Решенията за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които Висшият съдебен съвет прави по чл. 206, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.

(6) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се считат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища. За мотиви на решение Висшия съдебен съвет при приемане на направено предложение се считат съображенията на вносителя на предложението.

(7) За участие в заседание член на Висшия съдебен съвет получава възнаграждение, в случай че е присъствал на цялото заседание.

(8) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, с изключение на случаите по чл. 33, ал. 1, т. 16.


Чл. 37. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

Чл. 38. (1) Заинтересуваното лице може да обжалва решение на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.

(2) Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в петчленен състав, като решението му е окончателно.



Раздел V Комисии на Висшия съдебен съвет


Чл. 39. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав Комисия за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите, Комисия за контрол, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му. В комисиите могат да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас.

(2) Всяка постоянна комисия се състои от три до седем члена, които са членове на Висшия съдебен съвет. Членовете на всяка постоянна комисия се избират за срок от една година. Членовете могат да бъдат преизбирани.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет могат да участват в повече от една комисия, с изключение на членовете на Комисията за контрол.

(4) Постоянните комисии, техните функции и организацията на работата им се определят в правилника по чл. 33, ал. 3.

(5) При необходимост Висшият съдебен съвет може с решение да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от негови правомощия. С решението се определят техният състав, ръководител и ред за осъществяване на дейността им.
Чл. 40. (1) Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите подпомага дейността на Висшия съдебен съвет при осъществяване на правомощията му за:

1. определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите;

2. назначаване на съдии, прокурори и следователи, както и освобождаването им от длъжност;

3. определяне броя на административните ръководители и на техните заместници;

4. назначаване и освобождаване на административни ръководители и на техни заместници, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба;

5. придобиване статут на несменяемост;

6. повишаване в ранг или в длъжност;

7. периодично атестиране.

(2) Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите се подпомага от помощни атестационни комисии.

(3) Помощните атестационни комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Всяка комисия се състои от трима съдии, прокурори или следователи, определени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт по ред, определен в наредбата по чл. 45, ал. 3.


Чл. 41. (1) Атестиране се провежда :

1. при придобиване статут на несменяемост;

2. при повишаване в ранг или в длъжност;

3.на всеки пет години от последното атестиране до навършване на шестдесетгодишна възраст (периодично атестиране);

4. при назначаване на административен ръководител.

(2) При преместване на съдия, прокурор и следовател на същата длъжност в района на един и същи окръжен съд атестиране не се провежда.


Чл. 42. (1) При провеждане на атестирането Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите взема предвид следните критерии:

1. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;

2. спазване на сроковете;

3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;

4. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Комисията за контрол;

5. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;

6. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други;

7. спазване правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.

(2) Атестирането се извършва по критериите по ал. 1, като се отчитат и специфичните показатели за съдии, прокурори и следователи.

(3) При извършване на атестиране на съдии, прокурори и следователи се вземат предвид и:

1. правни знания и професионални умения;

2. аналитично мислене;

3. способност за вземане на решение;

4. надеждност и отношение към работата;

5. способност за устно и писмено изразяване;

6. способност за справяне с натовареност в работата.

(4) Административните ръководители, освен по критериите по ал. 1, се оценяват и съобразно критерии за оценка на пригодността за заемане на ръководна длъжност, посочени в наредбата по чл. 45, ал. 3.

(5) При отрицателна атестация в случаите на повишаване в ранг или в длъжност или при периодично атестиране, ново атестиране може да се извърши след изтичане на две години.


Чл. 43. (1) Предложения във връзка с осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет по чл. 40, ал. 1, т. 1 - 7 пред Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите се правят от заинтересувания съдия, прокурор или следовател.

(2) Предложения могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения се правят и от съответния административен ръководител, както следва:

1. председателя на Върховния касационен съд:

а) за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд;

б) за председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;

2. председателя на Върховния административен съд - за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;

3. главния прокурор:

а) за заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, за завеждащ отделите и за прокурорите от тези прокуратури;

б) за районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;

4. апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;

5. военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;

7. районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд:

а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) за председателите на съответните окръжни и военни съдилища;

9. председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

10. председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. председателите на окръжните съдилища:

а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) за председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;

12. председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

13. директора на Националната следствена служба:

а) за заместниците му, за ръководителите на централни следствени отдели и за следователите от Националната следствена служба;

б) за ръководителите на окръжните следствени отдели;

14. ръководителите на окръжните следствени отдели - за заместниците им и за следователите от тези отдели чрез директора на Националната следствена служба.

(4) Предложения за избор и за освобождаване на директор на Националната следствена служба могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието.

(5) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет, както и да прави предложения за освобождаване на съдия, прокурор и следовател на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията.

(6) Предложения за атестиране може да прави и главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.


Чл. 44. Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко предложение.
Чл. 45. (1) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване на следващото му заседание.

(2) В случаите на предложение за назначаване на административен ръководител и негов заместник, когато никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата кандидати, получили най- много гласове.

(3) Редът за извършване на атестирането, както и съставът, функциите и организацията на работата на помощните атестационни комисии се определят с наредба на Висшия съдебен съвет.
Чл. 46. (1) Комисията за контрол подпомага дейността на Висшия съдебен съвет при осъществяване на правомощията му по :

1. проверка на степента на натовареност на съдиите, прокурорите и следователите;

2. проверка на правилното и точно прилагане на установените критерии за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители;

3. проверка за спазване правилата за професионална етика.

(2) За извършване на проверките по ал. 1 Висшият съдебен съвет създава ревизионни комисии към апелативните съдилища и апелативните прокуратури, както и към Националната следствена служба. Съставът, функциите и организацията на работата на ревизионните комисии се уреждат с правилника по чл. 33, ал. 3.
Чл. 47. (1) Комисията за контрол внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет резултатите от извършените проверки със становище и предложения.

(2) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница