Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл

) Закон за административното правосъдие (1912)

Изтегляне 2.16 Mb.

страница	11/11
Дата	03.02.2017
Размер	2.16 Mb.
	#14160
Тип	Закон

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

2) Закон за административното правосъдие (1912)
> изработване:
>> 1911 г. правителството на И.Е.Гешов създава специална комисия от юристи, които да съставят доклад за състоянието на административното правосъдие в европейските страни и САЩ и законопроект - за него се ръководи от френската система за отмяна на административни актове;
>> 1912 г. - влиза в сила:
- създава се Върховен административен съд (ВАС), подчинен на МС;
- учредява се 4 ное 1913 г. (това се забавя заради Балканските войни): едно отделение с председател, трима съдии и един прокурор; 1914 г. - открива се и второ отделение;
- състои се от 8 души: председател, председател на отделение и 6 член-съдии; към него има и главен прокурор и прокурор на отделение;
- 1920 г. - трето отделение - предедател, трима съдии и прокурор;
- правораздаване - чрез Общо събрание на ВАС;
> изменение: 1921 г. - Закон за изменение на Закона за административното правосъдие - запазва се съставът; прокурорите не се назначавт с царски указ, а с постановление на МС; назначават се и четирима секретари.
> правомощия на ВАС (уредени са несъвършено):

чл. 11 ЗАП посочва актовете, които за извън правомощията на ВАС:
- Делата, които по действащото законодателство са в подведомствеността на общите, гражданските съдилища - гражданските, търговските, наказателните дела, к. са подсъдни на мировите, окръжните и апелативните съдилища и ВКС.
- Висшите правителствени актове - издавани от МС по въпроси от ТК.
- Делата, чието решаване е предоставено от законите на свободното усмотрение на органите на властта - в случай че законите са предоставили на административните органи сами да решават даден въпрос.
- Всички дисциплинарни дела.

ВАС действа в качеството си на три инстанции:
>> Първа - по жалби за отмяна на незаконни административни актове или когато законите не определят друга подсъдност (отмяна се налага при: некомпетентност и превишаване на власт; неспазване на съществени законови форми; нарушение на закон или наредба; превратно упражняване на власт и извращение на фактите);
>> Апелативна - жалби против решенията на специалните юрисдикции;
>> Касационна - жалби срещу окончателни решения на различните административни юрисдикции (чл. 706 ЗГС): когато е нарушен или неправилно тълкуван законът; когато съществено са нарушени съдопроизводствените форми; когато са нарушени пределите на ведомство или на властта и когато в едно и също решение се съдържат разпоредби, които си противоречат.

ЗАП се отменя през 1922 г., а неговите разпоредби се включват в глава XXII на действащия Закон за устройството на съдилищата под заглавие "За административния съд" - ВАС се нарича Административен съд и става подчинен на министъра на правосъдието.

59.60.61. Реформите на БЗНС
БЗНС се формира като масова партия със съсловен характер в началото на 20-век. След поредицата войни и компрометирането на традиционните партии БЗНС овладява политическата власт, първоначално в коалиция а в последствие и самостоятелно. В условията на разруха на националното стопанство, изострено социално напрежение, след като получава изпълнителната власт, правителството на БЗНС предприема извършването на няколко реформи:
1. Аграрната реформа. Чрез нея лидерите искат да смекчат тежките последици от войните. Двете национални катастрофи поставят селското население в затруднено положение и в условия на пълно разорение. След войната в страната се появява глад за земя. Причините са две - Ньойския договор и бежанците.
Началото на аграрната реформа се поставя с приемането на Закон за увеличаване размера на държавните земи /1920/. Според него подлежат на отчуждаване и се обявяват за държавни всички необработвани непосредствено от собствениците им земи : ниви и ливади над 300 дка, гори и пасища в полски райони над 200 дка и в планински над 500 дка; всички спорни общински мери нерешени в тримесечен срок от влизането в сила на закона . Законът дава възможност на собственици, които притежават земя, но не я обработват непосредствено да запазят собствеността си до 300 дка, при условие, че декларират, че в три годишен срок ще ги използват за индустриални предприятия свързани със селското стопанство или ги превърнят в лозя, овощни градини, изкуствени ливади. Прави се с цел да се преструктурира замаделското стопанство и да се превърне в модерно и проспериращо стопанство. Количеството земя се набира в Държавен земеделски фонд. Предвид факта, че доста преди приемането на закона, започват симулативни покупко-продажби на земя, законът ги обявява за недействителни.
Отчуждаваните земи се заплащат на техните собственици на базата на средната пазарна цена на земята за последните 10 години. Нормативно закрепен и е механизмът, по който става определянето на цената на земята. Средната цена за последните 10 год. се заплаща за земи до 100 дка. За земите над 100 дка се отчислява процент в полза на фонда /10-50%/. Заплащанета на отчуждената земя става от БЗБ / Българска Земеделска Банка/ но не в брой, а в облигации.
Чрез закона правителството иска да осигури достатъчно имоти, с които да оземли малоимотните и безимотни селяни и бежанци.
Чрез Закон за трудовата поземлена собственост /1921/водачите на БЗНС искат земята да принадлежи на онези, които я обработват, а държавата да осигури на нуждаещите се селяни размери съответстващи на трудовите ресурси на всяко селско семейство. ЗТПС преутвърждава максималните размери на собственост върху полски имоти установени от ЗУРДЗ. Спорен него всеки земеделски стопанин може да притежава толкова земя, колкото му е нужна да влага в нея своя и на членовете на семейството си труд. Максимум до 300 дка ниви, ливади, лозя, розови градини и хмел се разрешава на онези собственици, които се занимават непосредствено със селскостопанско производство. Във всички останали случаи лицата незанимаващи се пряко със земеделие и ако са несемейни могат максимум да притежават до 40 дка, семейни без деца - 50 дка и за всяко следващо дете се прибавят по още 10 дка, но не повече от 100 дка.
Както процесът на отчуждаване, така и оземляването се извършва възмездно. Лицата, получаващи земя от фонда трябва да я заплатят по средната пазарна цена за последните 10 години но увеличена с 20 % , която горница се включва във фонда за трудовата поземлена собственост. Оземлените лица нямат право да я продават, даряват или залагат за 20 години. Кредитирането на селското население също се урежа. Постановява се БЗБ да отпуска за нуждите на оземлените селяни ипотечен кредит при благоприятни улсовия за 30 годишен срок и 50- годишен за бежанците.
Във връзка с аграрната реформа е и Законът за търговия със зърнени храни и произведения от тях /1921/. Създава се Консорциум, обединение на Народната, Земеделската и Кооперативнта банка, Общия съюз на земеделските кооперации и Съюзната земеделска коооеративна банка. Той е автономно учреждение управлявано от управителен съвет, постоянен комитет и директор. При него се учредява и контролен съвет от 5 - тима народни представители. С Консорциума се създава държавно-кооперативен монопол и се ограничава частната търговия в сферата със зърнени храни и земеделски произведения. Земеделските кооперации започват да играят ролята на посредник между селяните производители и Консорциума. Външната търговия със зърнени храни и произведения от тях се монополизира от държавата каои износ се разрешава само на Консорциума. По изключение земеделските кооперативни синдикати могат също да осъществяват експорт.
Вътрешната търгивия е свободна, но търговците са длъжни да уведомяват и да дават справки за своята дейност.
Създава се механизъм за осигуряване на прехраната на населението, като за целта Консорциумът се задължава за изгради складове за храни откъдето при нужда общините ще могат да закупуват храни на "приемливи"цени.
Законът просъществува малко : опозицията се противопоставя с мотива, че се нарушава свободата на търговията. С нов закон за търговията със зърнени храни се отменя стария, като се постановява, че търговията със зърнени храни и произведения от тях е свободна.
2. Трудова повинност . Мотивите за въвеждане на трудовата повинност са ясни - Ньой с ограничителните си клаузи, националнта разруха след войната и т.н. Идеята на Ал. Стамболийски е да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограничителните клаузи остават извън казармите.
Закон за трудовата повинност /1920/ - два вида : редовна и извънредна. На редовна подлежат всички бг поданници от двата пола - младежи /на 20 год./ - 12 месеца и девойки / на 16 год./- 6 месеца. Допуска се приемането на доброволци /от 17/12 год./. Този вид трудова повинност е лична и заместване не се допуска. Освобождават се мохамеданките, по медицински критерии, омъжените жени и доброволците в армията. На извънредна трудова повинност подлежат всички мъже от 20 до 50 год, като свикването им се извършва с Постановление на МС със срок до 4 седмици.
Почти всички политически партии се противопоставят на реформата поради факта,че се въвежда безплатен труд в полза на държавата. Опозицията търси помощ от междусъюзническата контролна комисия като посочва, че чрез трудовата повинност правителството на Стамболиийски заобикаля Ньойския договор. Под международен натиск БЗНС внася промени в закона. Премахва се личната задължителност, като се дава възможност откупването, и срокът се намаля на 8/4 месеца.
3.Съдебна реформа Цели се поевтиняване на правораздаването, ускоряване разглеждането на делата и утвърждаване на добро правосъдие. С промяната на ЗУС /1922/ се променя и положението на "кандидатите за съдебни длъжности". Юристите, положили държавен-теоретичен изпит се включват в специален списък по низходящ ред на получените оценки. От него се назначават съдебните кандидати в правосъдната с-ма. Те получават статут на държавни чиновници и след едногодишен срок са длъжни да положат практически държавен изпит. С други изменения общият надзор върху съдебните места и лица се осъществява лично от министъра на правосъдието или от съдии-ревизори. Рзпоредбите за административното правосъдие се включват в специална глава на ЗУС, закона за адмистративното правораздаване се отменя.
Изменят се и Закон за гражданското съдопроизводство и Закон за углавното съдопроизводство. Целта е съдилищата да разглеждат по-бързо дела без да се нарушава правилното решаване на споровете. В Углавното съдопроизводство се премахва апелативната инстанция по всички наказателни дела, подсъдни на окръжните съдилища. Съображенията са за бързо правораздаване, за да може наложеното наказание да упражни генералната си превенция.
Ликвидира се институтът на съдебните заседатели. Мотивите са, че те са некомпетентни и десъвестни, няма критерии за тяхното излъчване, освен това участието им в наказателните дела забавя дейността на окръжните съдилища.
Разширява се подсъдността на мировите съдилища в наказателното правораздаване, като се приема Закон за изменение и допълнение на съдопроизводството по углавни дела, подсъдни на мировите съдии - мотив- ускоряване на правораздаването. Създава се законова възможност тогава, когато делото може да проключи със спогодба съдията да опита това да стане преди призиваването на свидетелите. Допуска и задочно осъждане - когато подсъдимия липсва или не желае да се яви в съда.
Закон за подвижността на мировите съдии - съдията отива в седалището на територията на която се намират страните и на място решава спора. Идеята е селяните да не се откъсват от производствения си процес и да не правят разходи. От същите съображения не се допуска и участието на адвокати и страните действат лично. Законът дава възможност на мировия съдия да се намесва в процеса, напътствайки страните и да ги подготвя за извършването на сътветните процесуални дествия.
Закон за селско-общинските съдилища - съществен елемент от общинското самоуправление, чрез него се осъщестява децентрализацията в правораздаването. Във всяка селска община трябва да има съд от 6 съдии /3 действителни и 3 запасни/. Конституират се чрез тайни избори и се утвърждават от мировия съдия с мандат 2 години. Селско-общинният съд е непрофесионален правораздавателан орган. Той правораздава като арбитражна институция, неговата цел е делата да завършват със спогодба. Ако опитът за сбогодба не успее и при повторното им призоваване за сбогодба пак не успее се пристъпва към резглеждане на делата по същество и решението трябва да излезе по възможност в едно заседание /процесуална икономия/. Върху работата на селско-общинския съд надзор упражнява мировия съдия и прокурорът при окръжния съд .

Въпрос 63:
Промени в механизма на българската държава след преврата на 19 май 1934 г.

>> На 19 май 1934 г. след преврат на власт идва политическият кръг "Звено" и Военният съюз. Правителството на Кимон Георгиев се посреща от обществото без ентусиазъм, но с облекчение, че се преустановяват действията на партизанстващите управляващи от Народния блок. Превратът обаче налага своя авторитарен отпечатък върху по-нататъшното развитие на политическия режим у нас.

>> Политическият кръг "Звено":
- отрича либерално-демократичното управление, счита го за негоден да защити съществуващия социално-икономически ред;
- под влиянието на успехите на авторитаризма, фашизма и националсоциализма в Португалия, Испания, Италия, Унгария, Германия и Полша и на болшевизма в Съветска Русия, у нас вземат връх сили, които се опитват да наложат възгледите си за установяване на авториатарна власт;
- смятат новото правителство за "надпартийно";

>> Промени в механизма на българската държава:
- засилване на централизацията на държавата и налагане на изпълнителната власт над законодателната - > превратът е противоконституционен;
> узаконен е от царя;
> царят мълчаливо суспендира Конституцията, тя не се спазва, въпреки, че не е отменена;
> когато деветнадесетомайците идват на власт имат идея да:
- имат намерение да променят начина на конституиране на НС - да се назначат 120 депутати, 1/3 от които да са политици, да се създадат съсловни организации, които фактически да упражняват властта;
- изработва се Наредба-закон броят на депутатите да бъде 160;
- министрите могат да се кандидатират за народни представители, запазвайки длъжността си до изборите, но останалите държавни чиновници трябва да подадат и след това да издигнат кандидатура;
- жените и студентите имат активно избирателно право;
- изборите се провеждат последователно в различните области, а не в един ден;

- ликвидиране на парламентаризма и партийно-политическия плурализъм - правителството на Кимон Георгиев се обявява против политическите партии и се забраняват с издаването на: Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, Наредба-закон за ликвидиране на имуществата на разтурените партийно-политически организации и Наредба-закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации.
- създава се Дирекция за обществена обнова: 1) насочва духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата, като изяснява делата на правителството пред пресата; 2) да работи за издигане на престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и за състоянието, развитието и нуждите на българската материална култура; 3) да съдейства за организиране на гражданството в идейно-единна общонародна групировка, като прониква със своите органи във всички среди икултивира нов дух в спортните и другите организации и извършва агитация;
- промени в министерствата:
>> сливане на Мин. на обществените сгради, пътищата и благоустройството с Мин. на железниците, пътищата и телеграфите

Мин. на съобщенията;
>> сливане на Мин. търговията, промишлеността и труда с Мин. на земеделието и държавните имоти

Мин. на стопанството - след няколко дни - Мин. на народното стопанство

Сливат се с укази - противоконституционно.

- деформиране на местното (общинско) самоуправление -
промяна в административно-териториалното деление на страната: 16 окръзи преминават в 7 области; 2552 селски общини - в 800 големи общини - "икономично управление"; премахва се изборността на общинските органи: общинско управление и общински съвет.

Въпрос 65:
Антиеврейското законодателство на правителството на проф. Богдан Филов

1) Закон за защита на нацията
> изработването на законопроекта е по инициатива на царя и правителството на проф. Богдан Филов;
> той въвежда антисемитската немска доктрина;
> законопроектът се внася в НС на 6 окт 1940 г.;
> срещу него се противопоставят различни кръгове в българското общество, които не споделят расистката теория;
> предизвиква протести в и извън НС - определя се като нечовешки и неморален;
> въпреки съпротивата, законът се приема - 21 яну 1941 г.

1.1) Структура
> дял първи: " За тайните и международните организации" - глава първа: Общи разпоредби; глава втора: За разтурянето на тайните и международните организации и глава трета: За ликвидацията на имуществата на разтурените тайни и международни организации;
> дял втори: "За лицата от еврейски произход" - глава първа: за произхода; глава втора: общи ограничения; глава трета: за местожителството на лица от еврейски произход; глава четвърта: за имотите на лица от еврейски произход; глава пета: за професионалната и стопанска дейност на лицата от еврейски произход;
> дял трети: "За противонационални и съмнителни прояви" - глава първа: за противонационалните прояви; глава втора: за съмнителните прояви;
> дял четвърти: "Особени разпоредби".
<> Разпоредбите на Закона за защита на нацията са аналогични на действащите по същото време в Германия нюрнбергски закони.

1.2) Разпоредби
> народът се дели на лица от български и на лица от еврейски произход;
> лицата от еврейски произход имат широки общи ограничения в политическите и гражданските права:
>> не могат да бъдат приемани за български поданици;
>> не могат да са избиратели както в публичноправни избори, така и в избори на дружества и сдружения с идеална цел;
>> не могат да земат държавни, общински и други служби;
>> не могат да се откупуват от военна повинност;
>> нямат право да членуват в огранизации, които се намират под надзора на Министерството на войната;
>> нямат право да променят местожителството си и да се заселват в столицата;
>> нямат право да притежават, владеят или държат под наем непокрити полски площи, а в селските общини и покрити имоти;
>> имат ограничена професионална и стопанска дейност;
>> нямат право да бъдат собственици, акционери и участници с капитал в учебни заведения, театри, кина, в печатарски предприятия, търговия с филми;
>> забранява им се да бъдат управители, директори, редактори, да заемат ръководни постове и др.
Проф. Богдан Филов се изкава, че "законът е мекушав и либерален".

2) Закон за изплащане на непокритите имоти на лица от еврейски произход (1941)
Предвижда се отчуждаваните еврейски имоти да се заплащат на цени, не по-високи от 50% от пазарната им стойност.

3) Закон за облагане на еврейското население с еднократен данък

4) Постановление на МС - по силата на което евреите отбиват трудовата повинност на специални групи и се задължават да носят жълти звезди, забранява им се да притежават автомобили, радиоапарати и телефони.

5) Наредба за поданството в освободените земи
Гръцките и югославските поданици от български произход автоматично придобиват българско гражданство, тези от еврейски остават без гражданство.

6) Закон за възлагане на МС да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос
МС получава правомощия да изменя и допълва приетите от парламента закони, което води до изземване на законодателната власт.

7) Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ) (1942)
То се създава към Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

7.1) Задължения на КЕВ
> да организира изселването на еврейското население;
> издават наредби и заповеди без контрол;
> средствата, получени от изземването на еврейското имущество се превеждат към фонд "Еврейски общини".

Специалната конференция в Берлин 1942 г. и решението за физическото унищожаване на лицата от еврейски произход
> със съдействието на българските административни и полицейски власти повече от 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония за изпратени в хитлеристките "лагери на смъртта", където са унищожени;
> протестни акции в България срещу плана да се изпратят 48 000 евреи в Полша, за да бъдат убити;
> 1943 г. се отменят някои забрани като жълтите звезди, забраната за посещаване на кина и обществени заведения и др.
> Наредба за изменение и допълнение на ЗЗН (1944) - с нея се възстановяват правата и свободите на еврейското население;
> окончателно уреждане: 9 сеп 1944 г. - правителството на Кимон Георгиев издава Наредба-закон за отмяна на ограниченията за лицата от небългарски произход и Наредба-закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони.

...
Успех на всички!

Изтегляне 2.16 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11