Закон за ветеринарномедицинската дейност Закон за здравето

1. Описание на проблема

2. Причини за възникване на проблема

3. Популация на безстопанствените кучета

1 Закона за защита на животните

2. Закон за ветеринарномедицинската дейност

3. Закон за здравето

1. Биологични характеристики и особености

2. Епизоотология и болести, които кучетата могат да пренасят пряко
V. МЕТОДОЛОГИЯ

1. Кастрация

2. Евтаназия

3. Задомяване

4. Регистрация и надзор на безстопанствени кучета

5. Регистрация на домашни кучета

6. Контрол върху изискването за отглеждане на домашни кучета

7. Популяризиране ползите от кастриране на домашни кучета

8. Кампания за подобряване чистотата на градската среда
VІ.УЧАСТНИЦИ В ПРОГРАМАТА

1. Местна власт

2. Неправителствени организации за защита на животните /ОЗЖ/
VІІ. СРЕДСТВА И ВРЕМЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА

1. Източници за финансиране

2. Време за изпълнение
VІІІ.ОЦЕНКА ЗА УСПЕВАЕМОСТ НА ПРОГРАМАТА

1. Качествени промени

2. Количествени подобрения
ІХ. МЕРКИ ЗА ТРАЙНО РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА СЪС БЕЗСТОПАНСТВЕНИТЕ КУЧЕТА

I. АНОТАЦИЯ

Разработването и приемането на тази Програма се налага поради това, че проблемът с безстопанствените кучета е сериозен проблем за обществото, с многостранни измерения (хуманно-медицински, ветеринарномедицински, социално-битови, икономически и екологични).

1. Описание на проблема

Настоящата програма е разработена на основание чл.40, ал.1 от Закона за защита на животните в съответствие със съществуващата нормативна уредба, визираща преките и косвените проблеми, генерирани от свръхпопулацията на скитащи кучета, както в населените, така и извън населените територии. Нейното приемане се налага поради нарасналия брой на безстопанствените кучета и възможността за възникване на необоснована тяхна агресия, застрашаваща живота или здравето на хора и животни.

Необходимо е да се приведе в действие ефективна система спрямо регулирането на кучешката популация, свързана с предприемането на конкретни мерки за решаване на проблема с безстопанствените кучета, намиращи се на територията на Община Велики Преслав.

2. Причини за възникване на проблема

Една от главните причини за увеличаващата се популация от бездомни кучета е липсата на контрол над домашните кучета, по отношение на поведението им на разгонени животни. В резултат на това поведение се продуцира ново бездомно поколение. Стопаните на домашни животни не осъзнават напълно, че ако тяхното женско куче има поколение от десет малки, то отговорността по изхранването им, отглеждането и намиране на нов дом и стопанин е тяхна, както и че това не е лека задача. Така на “входа” на популацията от бездомни кучета стоят изоставените от собствениците си кучета или тяхното нежелано потомство. Популацията се попълва и от изгубени или избягали домашни животни, както и от новопридошлите кучета от различни райони. Всички тези групи формират общата картина на популацията от бездомни кучета, която при неефективни мерки се поддържа максимална според естествените природни закони.

3.Популация на безстопанствените кучета

Целта на тази Програма е да се постигне нов, по-усъвършенстван и съвременен подход, способстващ за установяване на трайна тенденция за намаляване на броя на безстопанствените кучета на територията на Община Велики Преслав.

Формирането на конкретни цели и мерки на Програмата е извършено на базата на детайлен анализ на съществуващото състояние и специфичните местни условия и нужди. От друга страна те са синхронизирани с изискванията поставени в нормативната уредба на Република България.

IІІ. ЗАКОНОВА РАМКА

Програмата е разработена в съответствие със съществуващата нормативна уредба, визираща както преките, така и косвените проблеми, генерирани от свръхпопулацията на скитащи кучета както в населените, така и извън населените територии.

1. Закона за защита на животните

Законът има за цел да бъде запълнена съществуващата празнота в системата от нормативни актове на Република България, който въвежда мерки за формиране и задълбочаване на разбирането на обществото относно защитата на животните, обучението на децата и младежта и др. Законът е рамков за всички животни и определя неуредени в Закона за ветеринарномедицинската дейност области като: прилагане на мерки за регулиране на популациите от безстопанствени животни; създаването на национална база данни за регистрация на домашните и кастрираните вече безстопанствени кучета и др.

2. Закон за ветеринарномедицинската дейност

Задълженията на кметовете на общини по отношение на безстопанствените кучета са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ (изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г.) и Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ППЗВМД/ (Приет с ПМС № 118 от 27.06.2000 г., обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., изм. ДВ. бр.62 от 29 Юли 2005г.)

3. Закон за здравето

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за здравето (Обн., ДВ, бр. 70/2004 г., в сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 46/2005 г., изм. и доп., бр. 76/2005 г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г.) “Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.”

Основните фактори, определящи наличието на бездомни кучета в дадено населено място се свеждат най-общо до три условия, които се предлагат в средата: наличното количество хранителен ресурс, вода и подслон.

1.Биологични характеристики и особености

Днес кинологията класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи:

Според друга класификация кучетата се делят на 4 групи породи:

Кучетата от различните породи са най-различни по тегло и големина. Днес в света се наброяват над 600 признати породи кучета. Кучетата в зависимост от породата достигат полова зрялост между 7 – 12 месечна възраст, но понякога първият еструс при женските може да се забави до 18-месечна възраст. Обикновено еструсът е два пъти годишно (пролет и есен) и продължава 14-22 дни. Нормалната бременност продължава средно 63 дни (при дребните породи – 58 дни, а при по-едрите до 65 дни). Средният брой на малките варира в зависимост от породата, телесното развитие на майката, храненето и други. Обикновено при дребните породи новородените са 2-5 броя, а при едрите – 6-12 броя. Мястото за раждане женската избира сама – най-често на място, където тя се чувства по-сигурна. Раждането настъпва обикновено през нощта или в ранните утринни часове. Периодът, през който малките сучат продължава до 7-8 седмица от раждането. Млечните зъби на кучето започват да се развиват 2 седмици след раждането. Смяната на млечни зъби с постоянни започва между 3,5 до 4 месечна възраст и обикновено завършва до 8-ия месец. В млада възраст кучето има 32 млечни зъба, а възрастното куче – 42 постоянни. Зрението на кучето има свои особености. То не е способно да види предмета едновременно с двете си очи, тоест всяко око има свое поле на зрение. Кучето не може да различава цветовете, но формата на предметите разпознава добре. Кучето вижда движението на предметите от разстояние 250-300 м и повече. Обонянието стои на първо място сред сетивните усещания на кучето. Продължителността на живота на кучето е 12-20 години.

2. Епизоотология и болести, които кучетата могат да пренасят пряко

2.1. Инфекциозни болести

- Салмонелоза (паратиф).

Това е една от най-често срещащите се инфекциозни болести по бозайниците. Причинител на заболяването са няколко типа бактерии, които са много устойчиви към външни въздействия.

- Туберкулоза.

Специфична, хронична инфекциозна болест, която се характеризира с появата на туберкули (възелчета) в различни органи, които казеозират и впоследствие калцифицират. Болестта е разпространена повсеместно и от нея заболяват почти всички видове животни и човекът.

- Бронхосептикоза (бордетелна инфекция).

Заразно заболяване, което протича с признаци на бронхопневмония. Причинител е Bordetella bronchiseptica, която обитава горните дихателни пътища на повечето видове бозайници.

- Бяс

Остра заразна болест, към която са възприемчиви всички видове животни и човекът. Причинителят е вирус. Разпространява се от скитащи кучета, а в последно време и диви хищници. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички, драскотини по кожата. Инкубационният период е до 60 дни.

Причинител е Bacillus piliformis. Като причини за развитието на заболяването се считат стресорните въздействия (лошо хранене, третиране с препарати по време на експеримент и други фактори, свързани с околната среда). Инкубационният период е от 5 до 15 дни.

2.2. Гъбични болести

- Дерматомикози (трихофития, фавус, микроспория).

Микотичните болести се наричат още дерматомикози, тъй като се предизвикват от гъбички и засягат кожата на почти всички видове бозайници. Инкубационният период продължава от 8 до 30 дни.

2.3. Паразитни (инвазионни) болести

- Токсоплазмоза

Паразитно заболяване, с разнообразно протичане. Възприемчиви към болестта са всички диви и домашни животни. Токсоплазмозата е разпространена по цялото земно кълбо, както сред хората, така и сред животните.

- Цестодози (представители на сем. Taeniidae).

Към разред Cyclophylloidea спадат по-голямата част от всички цестоди. Това са най-съвършените и най-специализираните панделковидни червеи, които паразитират предимно в топлокръвните животни – птици и бозайници.

- Ехинококоза

- Дипилидиоза

- Нематодози

- Токсокароза

2.4. Кърлежовопреносимите инфекции /КПИ/

Бездомните и скитащи кучета представляват един от основните резервоари на зараза за някои КПИ, най-често срещана от които е Марсилската треска. Това обстоятелство изисква системни мерки за контролиране на кучешката популация.

Наличието на бездомни кучета в един град или село може да доведе до сериозни последствия за населението му. Най-тежките потенциални опасности са за живота и здравето на хората, тъй като необезпаразитените и неимунизирани животни могат да пренасят различни заразни и паразитни болести. Именно скитащите бездомни кучета са основен източник, разпространител и резервоар на причинители на зоонози, някои от които смъртоносни (ехинококоза, марсилска треска, лаймска болест, бяс и др.). Глутници от безстопанствени кучета биха нарушили не само спокойствието и комфорта на хората в даден район, но застрашават и тяхната сигурност. При евентуални нападения и ухапвания от животни с агресивно поведение, които освен до здравни последици, могат да доведат и до създаване на страх и емоционален стрес в хората. Друг риск е възможността за възникване на пътно-транспортни произшествия поради безстопанствено скитащите се животни, особено в периода на разгонване. Не на последно място е и приносът на бездомните кучета за замърсяването на градската среда с отпадъчни продукти, както и с битови отпадъци от контейнерите за смет, до които имат достъп.
V. МЕТОДОЛОГИЯ

1. Кастрация

1.1. Обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, трайна маркировка /за кратко наричани обработки/ на безстопанствени кучета се извършва в стационарни или подвижни амбулатории, съгласно чл.40, ал.4 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.

1.2. Обработката се извършва на принципа на масова кастрация /свободен лов, като от дадено място се залавят абсолютно всички възможни кучета във фертилна възраст, приоритетно женските/ по райони и във връзка с молби и сигнали на граждани.

2. Евтаназия

2.1. Неизличимо болни животни се подлагат на евтаназия, съгласно чл.179, ал.3, т.1 от ЗВМД и чл.45, т.8 от ЗЗЖ.

2.2. Кучета, участвали в инцидент се залавят приоритетно в рамките на 24 часа след подаване на сигнала.При потвърждаване на сигнала кучетата се третират съгласно чл.179, ал.3, т.4 от ЗВМД и чл.45, т.8 от ЗЗЖ.

3. Задомяване

3.1. Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане съгласно чл.41, ал.6 от ЗЗЖ.

3.2. Кметът съдейства за предоставяне на общински терени за изграждане на приюти за отглеждане на животни и тяхното задомяване или за обработка и връщане по места,при спазване на чл.48 от ЗЗЖ.

3.3. Общините и ОЗЖ организират публични мероприятия за задомяване на безстопанствените кучета.

4. Регистрация и надзор на безстопанствени кучета

4.1. Регистрация се извършва от всички амбулатории и приюти, които обработват безстопанствени кучета.

4.2. Регистрацията се извършва чрез поддържане на дневник, в който се вписват задължително следните данни за обработените кучета:

- Идентификационен номер

- Отличителни белези на животното - пол, цвят, възраст, големина

- Дата и място на залавяне

- Дата и място на връщане

- Отговорно по надзора физическо или юридическо лице

5.Регистрация на домашни кучета

5.1.Регистрация на домашни кучета се извършва съгласно чл.174 от ЗВМД.

5.2.Таксата за домашни кучета се събира в „Център за информация и услуги“ при Общинска администрация.

5.3.Организират се кампании за обработване и регистрация на кучетата.

6. Контрол върху изискването за отглеждане на домашни кучета

6.1. Контролът върху изискванията за отглеждане на домашни и безстопанствени кучета се извършва от Българска агенция по безопасност на храните и органите на местната власт, съгласно глава 6 от ЗЗЖ.

6.2. Служителите по Наредба № 1 и кметовете по села, целогодишно осъществяват контрол по чл. 59,60,61 от ЗЗЖ по предварително изготвена програма, като представят отчет пред ОбС за всяко тримесечие.

7. Популяризиране ползите от кастриране на домашни кучета

7.1. Организират се кампании за разясняване на ползата от кастрацията чрез брошури, медийна кампания и др.

7.2. Съвместна работа с ветеринарните лекари.

8. Кампания за подобряване чистотата на градската среда

8.1. Определяне на площи, където домашните кучета да бъдат пускани свободно да играят и тичат.

8.2. Ограждане на съществуващи детски площадки, детски градини, училища и др.

1. Местна власт

1.1. Общинският съвет приема Програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета и гласува годишен бюджет за изпълнението й, съгласно чл.40 ал.1 от ЗЗЖ..

1.2. Кметът или упълномощени от него лица организират цялостното изпълнение на Програмата, стопанисването и дейността на общинския „Приют за бездомни кучета”, сключването на договори с други приюти и стационарни и подвижни амбулатории.

2. Общинска администрация – „Координация на стопанската дейност”

2.1. Организира и координира изпълнението на заложените мерки по програмата, съгласно утвърдения бюджет от Общинския съвет.

2.2. Контролира стопанисването и дейността на общинския ”Приют за безстопанствени кучета”.

2.3.Обработва сигнали и жалби на граждани и организации:

-по телефон

-писмено

2.3.1. Анонимни сигнали и жалби не се обработват.

2.3.2. При подаване на сигнал се записват имената на гражданина или организацията и телефон за обратна връзка,посочва се мястото на инцидента и описание на кучето/та/.

2.3.3. Действията по сигналите и жалбите се извършват от служителите по Наредба № 1 и ОЗЖ.

1. Източници за финансиране

1.1. Годишен бюджет на общината

1.2. Дарения

1.3. Финансови средства от организации за защита на животните/ ОЗЖ/

2. Време за изпълнение

2.1. Програмата е с четиригодишен срок за изпълнение.
VІIІ. ОЦЕНКА ЗА УСПЕВАЕМОСТ НА ПРОГРАМАТА

1. Качествени промени

1.1. Повишаване на безопасността в населените места и намаляване на социалното напрежение;

1.2. Повишаване събираемостта на таксите за домашни кучета;

1.3. Овладяване на притока на нежелани животни от дома към улицата чрез кастрация.

2. Количествени подобрения

2.1. Постепенно намаляване на популацията на безстопанствени кучета,до изтеглянето им в приюти.

2.2. Повишаване на постъпленията от такса домашни кучета.

2.3. Преброяване и мониторинг на популацията на безстопанствени кучета.

3. Критерии за изпълнение на програмата

3.1. Брой на обработените животни.

3.2. Брой на регистрираните домашни кучета.

3.3. Брой на кастрираните домашни кучета.

3.4. Брой на кастрираните кучета, които живеят на открито.

3.5. Брой на задомените кучета в края на четвъртата година.

3.6. Кмета на Общината внася годишен отчет за извършените дейности по Програмата пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.