Областта се характеризира с най-висока степен на сеизмично осигуряване - девета степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Това крие силна опасност и означава, че сградите трябва да издържат, докато земята започне да се напуква. Най-застрашително място е началото на Кресненското дефиле при Крупник. Знае се за голямото Крупнишко земетресение през 1904 г., когато се е отворила голяма пукнатина, от която е избликвала кал, а река Струма е изчезнала за няколко дни. Неслучайно там има Сеизмологична станция, която постоянно следи движението на земните пластове.
Според ,,Наредба № 2/23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” и картите на сътресяемостта за периоди 1000 и 10 000 години, терени върху които ще се извършват строителни работи, за да се реализират съоръжения и линейни обекти, могат да бъдат подложена на земетръсни въздействия от VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК-64), на която сградите и съоръженията се осигуряват със сеизмичен коефициент Кс =0,15 обекти, разположени предимно в землищата на общините Гоце Делчев, Гърмен и Сатовча. ІХ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник с Кс =0,27 се отнася за обекти, разположени в землищата на общините Благоевград; Банско; Белица; Разлог; Якоруда (Фиг. 3). Динамичния коефициент βi следва да бъде определен съгласно чл. 152 на Наредба № 2/23.07.2007 г.
Фиг. 3. Сеизмично райониране на България
Инженерно-геоложките условия на обектите на строителство и района около тях се обуславят предимно от литоложки състав и физико-механичните свойства на геоложката среда, дълбочината на залягане на нивото на подземните води в нея и сезонното му колебание, хидравличната връзка с повърхностните води, филтрационните свойства на водоносните колектори и др. и ще се определят за всеки отделен обект.
Въздействие върху земни недра. По време на строителство се очаква въздействие постоянно, необратимо и в неголям мащаб (само на новозастроените площи на обектите, включени в инвестиционната програма на Регионалния план).
Не се очаква въздействие върху геоложката среда и земните недра по време на експлоатацията на ПСПВ, ПСОВ и експлоатация на водопроводните и канализационни системи и съоръженията към тях, свързани с експлоатацията им.
Възможни въздействия, получени в резултат от аварии. Въздействие върху геоложката среда и земните недра е възможно в резултат на природни бедствия – земетресения, наводнения и др.
Добивът на подземни богатства на територията на област Благоевград се извършва предимно по открит, кариерен способ. В Симитлийската котловина са разкрити находища на кафяви въглища. Кафяви въглища има в Брежанския басейн, а лигнитни въглища са установени в Разложката и Гоцеделчевската котловини. С най-голямо стопанско значение са мраморите. В районите за добив на полезни изкопаеми - въглищни мини, кариери за мрамор и други, природната среда е силно нарушена. Необходимо е строго спазване на изискванията за екологосъобразно природоползване
РИОСВ-Благоевград осъществява пряк контрол върху обекти от геолого–проучвателната, минно–добивната и преработвателната промишленост. Контролът е по отношение спазването изискванията за рационално и екологосъобразно използване на подземните богатства, както и по отношение опазването на останалите компоненти на околната среда при извършването на търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства.
Нарушените терени могат да се използват за оползотворяване на утайките от ПСОВ.
Хидрология и хидрогеология
Районът обхваща водосборните области на реките Струма и Места в рамките на територията на България. Басейнът на р. Струма заема югозападния дял на България до границите със Сърбия, Манeдония и Гърция. Общата площ на горното и средното поречие на реката до държавната граница е 10797 км2. Географското му разположение се определя от следните координати: 41°25’ и 42° 50’ с.ш. и 22° 22’ и 23° 40’ и. д. Наклонът на реката в сектора до Перник е 65%о, при Перник спада рязко на 5,3%о, след което в Земенския пролом е 3,7%о, в Дупнишкото поле - 3%о и в Петричко-Санданската котловина - 1,5%о.
Водосборът обхваща една десета част от територията на страната и е вторият по големина след поречието на р. Марица. Формата на водосборната област е силно продълговата, като средната й дължина e около 250 км, а средната й ширина е около 40 км, с ясно изразен планински характер. Река Струма води началото си от южните склонове на Витоша, на 2180 м н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки.
Река Благоевградска Бистрица /приток на р. Струма/ пресича град Благоевград посока изток-югозапад. Площта на речния басейн е 234 км2, а средногодишният отток – 3 м3/сек. Река Струма в средното си течение минава в покрайнините на Благоевград. Речната мрежа на територията на общината е гъста и се формира главно от малките леви и десни притоци на р. Струма. Общата водна маса е около 1393 мил. м3, при средно количество на валежите през годината.
Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини – Дупница, Бобошево и Кочериново. Най-обширна е котловината при Благоевград, където подземния отток се подхранва от река Благоевградска Бистрица. Експлоатационните запаси от подземни води за цялата котловина са около 25 млн. м3, от които 15 милиона само за територията на Община Благоевград.
В поречието на р. Струма има 30 минерални извори в 14 общини, от които 3 са разположени на територията на община Благоевград (Находище град Благоевград, находище град Благоевград кв. Еленово и находище с.Зелени дол (терасата на р.Струма на 2 км от град Благоевград).
Географското положение на р. Места се определя с координатите на водосбора й : 41° 25” и 42° 10’ с.ш. и 23° 20’ и 24° 20’ и.д. Разположен е между Рила на север, Пирин на запад и Родопите на изток. Южната му част (условно ограничен от държавната граница с Гърция) е низината на Западна Тракия и Егейско море намиращи се в Гърция Водосборната й площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото поречие в България.
Дължината на реката до границата е 126 км. Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места. над Якоруда. Река Места има около 25 притока: р. Доспатска – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. И притоците водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи. Спрямо общите показатели за България водосборният басейн на Места покрива 2,49% от площта и формира 6,5% от общия воден отток на страната.
В разнообразни части от поречието на р. Места, в пукнатини и карстови райони, се формират и текат пресни води, а в зоните в дълбочина - минерални води с различна температура. Големи карстови извори се намират в Разложката долина. По-важните от тях са Язо и Истока с дебит от 2105 до 940 л/сек и Кьошкото - с дебит от 200 до 400 л/сек. Водите им са с температура 7°-10°С. Средният дебит на всички извори в този район е 1850 л/сек.
Територията на Югозападна България е “претърпяла” почти всички неотектонски и магмотектонски събития, проявени през дългата геоложка еволюция на Балканския полуостров. Речните водосбори в Югозападна България са изградени от разнородните – метаморфни, магмени и седиментни – скални формации, образувани в най-древните докамбрийски ератеми и фанерозоя и утаечните наслаги от съвременната холоценска (антропогенна) епоха на кватернерния период.
С изключително пъстър и сложен разломен, гънково-блоков и навлачен строеж се отличава областта Краище. Мозайката от фанерозойските литостратиграфски свити и морфотектонски структури обуславят и голямото разнообразие на хидрогеоложките условия в областта. Регионът се отличава с особено интензивна неотектонска активизация и в съвременната епоха.
Диференцираните вертикални движения на земекорните блокове продължават високото издигане на планинските (хорстови) масиви, усилената ерозия и денудация, дълбочинната инфилтрация на метеогенните води в подземната хидросфера, потъването на междупланинските грабенови котловини, където се акумулират речните и склоновите наслаги и подземните води.
В Краището и Западносредногорската област са разпространени мезозойските – триаски, юрски и горнокредни седименти. Сравнително големи площи заемат водоносните напукани и окарстени средно-горнотриаски варовици, доломитни варовици и доломити.
През палеогенския и неогенския периоди, в резултат на дълбоки разломявания и интензивни, диференцирани тектонски движения по Струмската разломна зона се формират грабеновите седиментни басейни (ровове). В тях са отложени дебели континентални седименти от брекчоконгломерати, пясъчници, пясъци, глинесто-песъчливи и глинести седименти с битумолити и въглища.
Кватернерната покривка е неравномерно разпространена. В речните легла, заливните и надзаливните тераси, в наносите и поройните конуси, при устията на реките и потоците и планинските подножия са отложени алувиални и пролувиални наноси от чакъли, валуни и пясъци с прослойки и почвен покров от песъчливи на места и блатни глини.
Теренът на Благоевград е изграден предимно от валуни и чакъли с глинесто-песъклив
запълнител. Наред с едрите чакъли се наблюдават и ситни пясъци и глини в близост до
поройния конус на р. Благоевградска Бистрица. Максималната мощност на речните отложения е от 5 до 12 м. По отношение на подпочвените води това е район на плитките подпочвени вода с дълбочина от 0 до З м, които търпят значителни сезонни колебания от порядъка на 2 м.
Басейнът на река Места е добре изучен в геоложко отношение. Той е изграден от докамбрийски метаморфити, разновъзрастни гранитоидни скали, палеогенски седименти и ефузиви, неогенски седименти и кватернерни отложения. В долината на река Места приабон-олигоценският комплекс запълва двустранно Местенския грабен. Гоцеделчевската и Разложката котловини са наложени грабенови структури запълнени от дебелослойни неогенски езерно-блатни и речни седименти и кватернерни отложения.
Геоложката и хидроложката характеристика на района, в който попада област Благоевград, е сред най-благоприятните в страната от гледна точка на осигуреност с пресни повърхностни и подземни води.
Водни обекти
Водното богатство на Благоевградска област се формира от двете главни речни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Лебница, Демяница, Пиринска Бистрица, Струмешница, Белишка река, Глазне, Канина, Туфча и мн. др., от карстови извори в Пирин и Славянка и над 160 циркусни езера в Пирин и Рила. Изключително природно богатство са минералните извори. Над 230 топли и студени минерални извори бликат на територията на областта. Общият им дебит представлява 40% от дебита на минералните извори в страната. Разположени в почти всеки район – Сандански, Марикостиново, “Рупите”, Кресна, Симитли, Благоевград, с. Огняново, гр. Добринище, Разлог – “Катарино”, Баня, Елешница и Якоруда, те са чудесна предпоставка за изграждане на мрежа от модерни лечебно-оздравителни комплекси и плувни бази, за развитие на туризма като цяло.
Във водосборния басейн на река Места са изградени язовирите "Доспат" и "Широка поляна", както и четири водноелектрически централи. ВЕЦ "Якоруда" използва езерни води, ВЕЦ "Разлог" преработва води от водохващането на р. Бяла и допълнително от мощен карстов извор, а ВЕЦ "Топлика" е построен на напоителен канал. Част от водите във водосборния басейн се прехвърлят чрез канала "Грънчар" към каскадите "Белменeн-Сестримо", "Доспат-Въча" и "Баташкия водносилов път".
Езерата във водосбора са разположени основно във високите части на планините Рила и Пирин. В басейна на река Места няма язовири с площ на водното огледало над 0,5 км (500 дка). От водосбора на река Места посредством събирателни деривации се прехвърлят сравнително големи водни маси към съседните Дунавски район и Източнобеломорски район за басейново управление на водите.
В северната част на община Белица са разположени четири високопланински естествени езера - Сухото езеро, Реджепишки езера, Вапешки езера и Карааланишко езеро.
На територията на община Якоруда са разположени пет високопланински естествени езера - Грънчар, Сухо езеро, Рибно - на който е изградена ВЕЦ “Якоруда”, Мъртво и Синьо езеро и част от язовир Белменeн. В землището на гр. Якоруда, в местността Баните има находище на термални води с местно значение с дебит 32 л/сек и температура 42°С.
Водосборните басейни на река Места и на р. Струма са част от Западнобеломорския район. Област Благоевград е една от богатите на водни ресурси райони на България. Повърхностните и подземните води в поречието на р. Струма и притоците ѝ се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на населените места, напояване и енергодобив. В басейна на река Места, реките протичащи по склоновете на високите планински масиви на Рила и Пирин са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 л/сек./км2, поради високите валежи.
Имисионно състояние на повърхностните води
Основни приемници на отпадъчни води и замърсителни товари от точкови и дифузни замърсители са р. Струма и р.Места, но отпадъчни води се включват и в останалите реки. В местата на заустване на непречистени отпадъчни води водите в приемниците са с завишено съдържание на органична замърсеност и биогенни елементи, особено в сухия период на годината, когато реките са с минимален дебит и се създават условия за здравен риск за населението в района и риск за екосистемата в районите на въздействие.
Реализацията на обекти, включени в инвестиционната програма на Регионалния генерален план на «ВиК» ЕООД, гр. Благоевград, ще доведе до премахване на тези негативни въздействия.
Въздействие на реализацията на Регионалния генерален план на «ВиК» ЕООД , гр. Благоевград, върху компонент “Води”:
- Това е екологосъобразен проект и реализацията му ще подобри качеството на околната среда по отношение най- вече на компонент «Води»;
- Ще се гарантира строг контрол и ефективно управление на водите;
- Ще се осигури високо качество на околна среда;
- Ще бъде предотвратен и здравния риск за населението в района от осигуряване на достатъчно количество вода за всички цели с необходимите качества;
- Ще се осигури до 100% включване в канализацията и пречистване до необходимите изисквания на отпадъчни води от населението и промишлените предприятия от агломерации с над 10 000 еквивалентни жители до края на 2015 г., а до края на 2017 г. и за агломерации между 2000 до 10 000 екв. жители;
- Ще се осигурят условия за повишаване на самопречиствателната способност на водите в приемниците, устойчиво развитие на водната екосистема и респективно на биоразнообразието в тези райони.
Сподели с приятели: |
