Закон за водите от Приложение №2 към чл. 2 ал. 2, т. 1 от същата Наредба

Физикогеографска характеристика

Природният комплекс на областта е изключително разнообразен. В нея се включва част от обширния Рило-Родопския масив, попадат и части от най-високите планини в Югоизточна Европа – Рила и Пирин. Значителна част от територията на областта са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата територия, като от реконструкция се нуждаят около 25%.

Областта включва долините на реките Струма и Места, Пирин планина, както и дялове от планините Рила, Родопи, Славянка, Беласица, Огражден, Малешевска и Влахина. Общата й площ е 6 452 км², което представлява 5,8% от територията на страната и я нарежда на трето място по площ в страната, след Бургаска и Софийска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места.

Гр. Благоевград е най-голямото населено място в югозападна България, административен (общински и областен), индустриален и търговски център.

Продължителното геоложко развитие на земната кора е довело до формирането на неповторими със своята красота релефни форми. По високите части на Пирин и Рила са запазени ледникови форми – циркуси, в които са образувани естествени езера. Те са единствените високопланински езера на територията на страната, които привличат много туристи.

Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места. Добри са условията за напояване и мелиорации в долините на реките. Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско – с пролетен и есенен максимум в котловините и по ниските места и със зимен максимум във високите райони. Характерни са югозападните и западните ветрове.

Особено характерни за областта са продължителните летни засушавания в низините, а валежите са под средните за страната и са неравномерно разпределени по сезони и месеци.

Водните ресурси на областта се формират от главните отводнителни артерии Струма и

Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Пиринска Бистрица, Лебница, Струмешница, Белишка река, Демяница, Канина, Бистрица, Туфча и др., както и над 160 циркусни езера в Пирин, карстови извори в Пирин и Славянка.

В рамките на настоящия проект на база съществуваща информация са изготвени валежни сценарии с хоризонт 2038 г., като се имат предвид валежите за съвременния климат (1961-1990 г.). Сценариите за валежите са класифицирани като песимистичен и реалистичен. В тази връзка са сравнени моделните резултати за условията на бъдещия климат, симулирани от специално изработени климатични модели.

При среден годишен валеж за района при съвременния климат (1961-1990) от 707 мм, при реалистичния сценарий за 2038 г. средният годишен валеж намалява с 5,52%, а при песимистичния сценарий с 12,30%. При средни летни валежи при съвременния климат от 163 мм, съответните проценти на намаление при реалистичен и песимистичен сценарий за 2038 г. са 14,72% и 37,42% (Таблица 20).
Таблица 20. Годишен и летен валеж при реалистичен и

песимистичен сценарий за 2038 г.

• 
  Aтмосферeн въздух
  

• 
  в Благоевград замърсяването на въздуха се влияе от дейностите на по-големите промишлени обекти: ПКЦ на "Благоевград БТ" АД, “Струматекс” АД, МБАЛ- Благоевград и др.; от отоплението в бита и автомобилния транспорт. За намаляване на емисиите е необходимо газифициране на града, обновяване на автомобилния парк от градския транспорт;
  
• 
  в останалите общини замърсяването на въздуха се дължи основно на битовото отопление и на автотранспорта. Промишлената дейност в по-големите общини е ограничена и не води до съществено изменение в качеството на атмосферния въздух .
  

Замърсяването с прах се дължи на използването на твърди горива с високо пепелно съдържание. Най-голямо количество прах се изхвърля при производството на топлоенергия в промишлените предприятия и битовия сектор. Генерират го и много неконтролирани източници – лошото поддържане на улиците, шосетата, градските сметища, открити кариери, незатревени площи и др.

Газифицирането на цялата област ще намали емисиите на вредни вещества, отделяни в приземния слой от горивните процеси в промишлеността и в бита.
Въздействие на Плана

При реализацията на обектите, включени в инвестиционните програми на Регионалния генерален план на обособената територия на ВиК Благоевград върху компонент въздух въздействието ще бъде локално предимно в периодите на строителство, а при спазване на условията в предложените мерки ще бъде сведено до минимум. (изграждане на пречиствателни съоръжения при рехабилитация на ПСОВ Благоевград и строителството на нови ПСОВ в други населени места, участъци на водопроводни и канализационни системи, помпени станции, съоръжения при рехабилитацията на ПСПВ). В периода на експлоатация на ПСОВ при строг контрол и ефективно управление на технологичните процеси в съвременните пречиствателни съоръжения не се очаква негативно въздействие върху качеството на компонент атмосферен въздух.

• 
  Геоложка среда
  

Разглежданата територия обхваща част от Рило-Родопската област и нейните съставни единици. Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на Средна Струма е най-западната регионална единица от Рило-Родопската област. Простира се на юг от Каменишко-Долнобанската котловинна редица на Краището. Източната граница се маркира от Рила и Пирин. На запад и юг Осоговско-Беласишката планинска редица се ограничава от държавната ни граница. Масивът на Осогово е изграден от плутон с херцинска възраст (формиран в края на палеозоя). Припокрит е от кристалинна мантия с допалеозойска и палеозойска възраст. В структурно отношение Осогово е изградена от едноименната антиклинала. В периферията на антиклиналата се разкриват плиоценски седименти. Хорстовата планина Беласица е изградена от силно смачкани в тектонско отношение гнайси и слюдени шисти с палеозойска и допалеозойска възраст.

В областта голямо значение има грабенът на р.Струма. Той започва да се формира на границата на мезозоя и палогена.

Дъната на котловините в долината на Струма са заети от плиоценски наслаги с различна мощност. Най-голяма сложност в тектонско отношение показва Санданско-Петричката котловина - резултат от кръстосването на два грабена - Струмския и този на р.Струмешница.

Рила е най-високата планина на България и на Балканския полуостров (в. Мусала - 2925 м). Средната й надморска височина е 1487 м. На юг чрез седловината Предел (1140 м) се свързва с Пирин, а на север чрез Клисурската седловина - с Верила и чрез Боровецката седловина - със Средногорският рид Шумнатица. На североизток Рила се спуска към долината на р. Марица. Границата между Рила и Западните Родопи се проследява по р. Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина и долината на р. Места. Оформени са редица оградни котловини, по-големи от които са Долнобанската, Самоковската и Дупнишката от север, Благоевградската от запад, Разложката от юг. Рила планина представлява част от Западнородопската антиклинална структура. Изградена е от гранитен плутон с херцинска възраст, който е внедрен между допалеозойската и палеозойската метаморфна мантия. При този контакт гранитите прехождат в гранитогнайси, а гранитогнайсите прехождат в гнайси. В периферията на мантията гнайсите се заменят със слюдени шисти.

В подножието на Рила, на допира с оградните котловини са установени палеогенски и плиоценски седименти, покрити с кватернерни речно-ледникови наслаги.

В края на палеогена по-голямата част от геоложката структура на Рила се е намирала под нивото на просторен воден басейн. Следователно херцинският гънков строеж на Рила е сравнително стар, а нейният релеф е формиран в течение на неогена и кватернера.

Пирин и долината на Места са разположени между долината на Струма и Западните Родопи на изток. На север подобластта достига до Рила, а на юг - до държавната граница и планината Славянка. Пирин е втората по височина планина в България и на трето място на Балканския полуостров (в. Вихрен, 2914 м). Свързва се с Рила чрез седловината Предела, а с планината Славянка на юг - чрез Парилската седловина (1170 м). Площта на Пирин е 1210 км²,

Между Пирин и Западни Родопи се простира долината на река Места. В северната й част е формирана Разложката котловина (900 м. н.в.), а в южната - Гоцеделчевската котловина (500 м. н.в.). Двете котловини са разделени от Моминоклисурския пролом.

Пирин представлява високо издигнат блок от земната кора. В тектонско отношение е хорст, изграден от гранити. В централната част на планината в резултат от денудационни процеси гранитите се разкриват на повърхността. В периферните части са запазени метаморфни скали (мрамори, гнайси, шисти), които са покривали гранитното ядро на планината. Характерни за Северен Пирин са мраморите. В югозападното подножие на Пирин са отложени дебели плиоценски песъкливи наслаги. В тях от дейността на дъждовните води са образувани Мелнишките пирамиди.

Разложката и Гоцеделчевската котловини са образувани върху грабени. Те са запълнени с терциерни седименти и вулкански скали, припокрити на места с кветернерни речни наслаги.

Родопите заемат най-южните предели на нашата страна. На север граничат с Горнотракийската низина, а на югоизток и юг - с Долнотракийската низина и крайбрежните полета по Егейско море. Югозападната граница на Родопите се определя от долината на р.Места. На северозапад границата с Рила преминава по течението на р. Яденица, пресича седловината Юндола (1375 м), Аврамова седловина (1295 м) и долината на р.Дрещенец - ляв приток на р.Черна Места. В тези граници по-голямата част от Родопите (около 14700 км²) се намира на българска територия. Дължината им от запад на изток е около 240 км, а ширината - 100 км. Планината е част от Рило-Родопския масив. Представлява сложна система от ридове, котловини и дълбоко всечени речни долини. Западните Родопи са изградени от допалеозойски и палеозойски метаморфни скали. Най-често срещани са гнайсите, слюдените шисти и мраморите.