Закон за водите от Приложение №2 към чл. 2 ал. 2, т. 1 от същата Наредба

Сеизмичност на района

Инженерно-геоложките условия на обектите на строителство и района около тях се обуславят предимно от литоложки състав и физико-механичните свойства на геоложката среда, дълбочината на залягане на нивото на подземните води в нея и сезонното му колебание, хидравличната връзка с повърхностните води, филтрационните свойства на водоносните колектори и др.и ще се определят за всеки отделен обект.

Не се очаква въздействие върху геоложката среда и земните недра по време на експлоатацията на ПСОВ и експлоатация на водопроводните и канализационни системи и съоръженията към тях, свързани с експлоатацията им.

• 
  Води
  

В хидрогеоложко отношение територията на община Плевен се характеризира с наличие на порови и карстови води.

През територията на област Плевен преминават реките Искър, Вит и Осъм. Осъм и Вит извират от територията на Национален парк „Централен Балкан“.

Река Искър е най-дългата река в България – 368 км. Води началото си от Рила , от Беломорския басейн, тече от юг на север и се влива като десен приток на р. Дунав. Образува се от три реки: Черни, Леви и Бели Искър. За начало се приема р. Прав Искър – приток на Черни Искър, който води началото си от Чамовското езеро на кота 2500 м - под вр. Дамга в Рила с координати на извора 42° 11’ 40”с.ш. и 23° 19’ 50”и.д. Координатите на устието й са 43° 44’10”с.ш. и 24° 27’00” и.д. и кота 20 м.

В предбалканските възвишения Искър образува четвъртия си пролом, който започва от с. Люти брод, Област Враца и свършва между Червен бряг и Чомаковци, Област Плевен. Дължината на този пролом е около 64 км и среден наклон между Люти брод и Роман 2,59 ‰, а между Роман и Чомоковци 1,38 ‰. Тук р. Искър до Карлуково тече в източна посока, а от там до Чомаковци – в северна. От с. Чомаковци започва долното течение на Искър, което продължава до р. Дунав. В тази част долината на реката е вдълбана в льосовата покривка на равнината, широка е, но все пак малко стеснена от поречията на съседните поречия Вит и Скът. Дясната страна на долината на Искър е по-висока и с по-стръмни склонове отколкото лявата. В миналото речното корито е издълбано в алувиално дъно и поради малкия наклон реката е правила меандри и е имало заблатени места. Сега Искър тече в коригирано корито до Дунав – около 17 км.

В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преобладаващо снежно подхранване, а в останалите части — дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Дунавската равнина е от март до юни. По цялото течение маловодието се наблюдава в месеците от август до октомври. Гъстотата на речната мрежа е 1,1 км/км². Средният наклон на реката е 6.7 ‰ с денивелация от 2 475 м. Средният наклон на притоците варира межде 1 ‰ (р. Блато) и 162 ‰ (р. Пряка). Гъстотата на речната мрежа на притоците е в границите от 0.7 км/ км² (р. Блато ) до 3.3 км/км² (р. Лакатница).

Река Вит започва югоизточно от връх Вежен под името Стара Рибарица. Котата на извора е 2 030 м, с координати 42° 45' 10" с.ш. и 24° 27' 40" и.д. Отначало реката има северозападна посока, след това приема североизточна посока, която посока запазва до вливането си в Дунав при гр. Сомовит. Координатите на устието са 43° 41' 00" с. ш. и 24° 44' 50" и. д. с кота 20 м н. в. Дължината на реката е 189 км с площ на водосборната област 3 225 км². Средният наклон на реката е 9,6 ‰. В най-горното течение надлъжният наклон на реката е много голям, над 200 ‰, но към Тетевен достига 10 ‰ Гъстотата на речната мрежа е твърде малка - 0,5 км/км², което се дължи главно на формата на водосборната област и малката й надморска височина. Броят на притоците е малък - около десет притока с дължина над 10 км, от които най-голям е Каменка с дължина 49 км и водосборна област 498 км².

Река Осъм се формира от сливането на реките Черни и Бели Осъм при гр. Троян, като за нейно начало е приета р. Черни Осъм. Координатите на извора са 42° 43' 10" с. ш. и 24° 47' 00" и.д. при кота 1821 м.н.в. В горното си течение Осъм има северна посока, от гр. Ловеч завива на североизток, като запазва тази си посока до гр. Левски и оттам, като прави отново остър завой, взема северозападна посока, която посока запазва до вливането си в Дунав при с. Черковна. Средният наклон на реката е 5, 7 ‰. Средногодишният отток на р. Осъм по данните от хидрологичните станции се изменя в границите от 3, 09 м³/сек. (97,4.10⁶ м³) при гр. Троян (Бели Осъм) до 14,05 м³/сек. (443,1.10⁶ м³) при с. Изгрев и 16,40 м³/с (517,2.10⁶ м³) към устието на реката при вливането й в р. Дунав. Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 2,337 м³/с при с. Черни Осъм до 9,677 м³/сек. при устието на р. Осъм.

Река Осъм формира оттока си почти изцяло в Балканидната и Предбалканидната водосборна област, където има гъста мрежа от притоци, водещи началото си от множество подземни извори. Последните са формирани в различни водовместващи отложения. Водните им ресурси са неравномерно разпределени по водосборната област на реката. В зависимост от начина на формирането им водите се делят на две основни групи - повърхностни и подземни.

В хидрографско отношение районът е част от басейна на р. Дунав и е с добре развита хидрографска мрежа. Областта се отводнява от реките: Искър, Вит и Осъм. Те са замърсени и преди използването им е наложително пречистване.

Река Вит има голямо значение за развитие на главните селища в поречието й - градовете Тетевен, Плевен, Долен Дъбник, Долна Митрополия и Гулянци, а така също и на прилежащите им села. Терасата й е основен водоизточник за питейно и промишлено водоснабдяване на повече от 50 населени места. В средното и долното течение на реката са разположени плодородни площи, от които посредством изградените Голяма Витска Напоителна Система (ГВНС) и Малка Витска Напоителна система (МВНС) могат да се напояват над 23 000 хa.

На територията на област Плевен са построени множество средни и малки язовири (общо 83 броя). По-големите и значими от тях са „Каменец”, „Телиш”, „Вълчовец”, „Горни Дъбник” и „Еница”, някои от които могат да се ползват за питейно-битово водоснабдяване след предвиждане на съответните съоръжения за пречистване съгласно Наредба № 9.

През 80-те години на XX век при геоложки проучвания е открита минерална вода в с. Брест, която към настоящия момент не се експлоатира.

Въз основа на направения анализ на природните характеристики на обособената територия на “ВиК” ЕООД - гр. Плевен могат да се направят следните заключения:

• 
  Област Плевен има много добри природни дадености, но в резултат на човешката дейност някои от компонентите на околната среда имат влошени показатели;
  
• 
  Геоложката и хидроложката характеристика на района, в който попада област Плевен, е сравнително добре обезпечен от гледна точка на осигуреност с повърхностни и подземни води. В малък брой населени места има режимно водоснабдяване главно през летния сезон, които причини трябва да се изяснят и отстранят. Към настоящия момент не е установен, както и не се очаква да има конфликти между отделните консуматори на вода на територията на "ВиК" ЕООД гр.Плевен;
  
• 
  Област Плевен разполага с достатъчно водни ресурси, за които обаче няма изградени подходящи съоръжения за съхранение и пречистване. Поради тази причина за водоснабдяването на град Плевен допълнително се ползват планинските води от Черни Осъм с добри качествени показатели.
  

Към момента основен приемник на канализациите на населените места в област Плевен е р. Вит и нейните притоци. В местата на заустване на непречистени отпадъчни води водите в приемниците са с завишено съдържание на органична замърсеност и биогенни елементи, особено в сухия период на годината, когато реките са с минимален дебит и се създават условия за здравен риск за населението в района и риск за екосистемата в районите на въздействие.

Реализацията на обекти, включени в инвестиционната програма на Регионалния генерален план на „ВиК” ЕООД гр. Плевен ще доведе до премахване на тези негативни въздействия.

Въздействие на Реализация на Регионалния генерален план на „ВиК” ЕООД гр. Плевен върху компонент «Води»:

• 
  Това е екологосъобразен проект и реализацията му ще подобри качеството на околната среда по отношение най- вече на компонент «Води»;
  
• 
  Ще се гарантира строг контрол и ефективно управление на водите;
  
• 
  Ще се осигури високо качество на околна среда;
  
• 
  Ще бъде предотвратен и здравния риск за населението в района от осигуряване на достатъчно количество вода за всички цели с необходимите качества;
  
• 
  Ще се осигури до 100% включване в канализацията и пречистване до необходимите изисквания на отпадъчни води от населението и промишлените предприятия от агломерации с над 10 000 еквивалентни жители до края на 2015 г., а до края на 2017 г. и за агломерации между 2000 до 10000 екв. жители.
  
• 
  Ще се осигурят условия за повишаване на самопречиствателната способност на водите в приемниците, устойчиво развитие на водната екосистема и респективно на биоразнообразието в тези райони.
  

• 
  Земи и почви