Закон за водите в сила от 28. 01. 2000 г
Глава втора. ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ВОДИ, ВОДНИ ОБЕКТИ И ВОДНОСТОПАНСКИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел II. Общинска собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения
- Раздел III. Частна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения
- Раздел IV. Съсобственост върху водни обекти и водностопански системи и съоръжения
- Раздел V. Придобиване на право на собственост върху водните обекти, водностопанските системи и съоръжения
- Раздел VI. Ограничения на правото на собственост
Глава втора. ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ВОДИ, ВОДНИ ОБЕКТИ И ВОДНОСТОПАНСКИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Раздел I. Държавна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения Чл. 11. Публична държавна собственост са следните води и водни обекти: 1. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите - държавна собственост; 2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи - държавна собственост; 3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост; 4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада; 5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост. Чл. 12. (1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море. (2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав. Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения: 1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации; 2. съоръженията и устройствата - недвижими имоти, за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост; 3. системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, ал. 1, т. 4, буква "г"; 4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г.) водовземните съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, както и наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства; 5. водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община; 6. пречиствателните станции или съоръжения и съоръженията за обеззаразяване на вода за питейно-битови цели и обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер, когато са предназначени за потребителите на повече от една община; 7. отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на повече от една община. (2) (Отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Изключителна държавна собственост са: 1. вътрешните морски води и териториалното море; 2. минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от този закон. Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Публична държавна собственост са и земите, заети от пояс I на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водовземните съоръжения за минерални води по чл. 14, т. 2. Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Частна държавна собственост са сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на държавата, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионните шахти за присъединяване към уличните канализационни мрежи. Чл. 16. (1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост. (2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост. (3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл. 10б и чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Чл. 17. (1) Водите, водните обекти и водностопанските съоръжения - държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост. (2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Минералните води се актуват по искане на министъра на околната среда и водите въз основа на предоставена от него информация. (3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете. (4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост. (5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго. Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Водовземни съоръжения за минерални води по чл. 13, ал. 1, т. 4 могат да се изграждат от държавата, както от и за сметка на лицата, на които е предоставено право за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение по реда на този закон или концесия за добив на минерална вода по реда на Закона за концесиите. (2) Водовземните съоръжения по ал. 1 стават собственост на държавата от датата на въвеждането им в експлоатация. (3) Лицата по ал. 1: 1. предоставят на министъра на околната среда и водите документацията, свързана с изграждането на съоръженията и проведените проучвания на минералната вода в процеса на изграждане на съоръжението, както и всички останали данни, необходими за включване на съоръжението в публичен регистър на съоръженията за минерални води по чл. 118г; 2. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) предават съоръженията безвъзмездно на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, които предприемат действия пред министъра на регионалното развитие и благоустройството за включване на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост на минералната вода от съответното находище; 3. стопанисват съоръжението за целия период, за който е предоставено правото на водовземане; 4. осигуряват техническа възможност за водовземане от съоръжението и от други лица, на които компетентният орган е предоставил такова право; 5. след прекратяване на предоставеното право за водовземане или концесия за добив на минерална вода предават съоръжението на директора на съответната басейнова дирекция за стопанисване. Раздел II. Общинска собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения Чл. 18. (1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост. (2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост. Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Публична общинска собственост са: 1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11; 2. водите, в т.ч. отпадъчните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична общинска собственост; 3. минералните води, без тези по чл. 14, т. 2; 4. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване: а) (изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите; б) (изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7; в) (доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации; г) защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места; д) водопреносните и водоразпределителните мрежи за минерални води; е) (отм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) 5. (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, с изключение на тези по чл. 15 и чл. 24, т. 11. (2) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Чл. 20. (1) При сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, общинският съвет определя: 1 местата за общо използване на водите и водните обекти; 2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището. (2) Ако общинският съвет не изпълни условията по ал. 1, концесионерът не може да забрани упражняването на посочените права. (3) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (4) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) На лицето, на което се предоставя концесия за водностопанска система, с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2. Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) Минералните води по чл. 19, т. 3 се актуват като публична общинска собственост само при наличие на издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Редът и начинът за издаване на сертификата и оценките по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2. (3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Концесия за добив на минерални води - публична общинска собственост, се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води. (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Обосновката на концесията по чл. 21 от Закона за концесиите за минерални води - публична общинска собственост, се изработва съгласно утвърдени от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на обосновка за предоставяне на концесия за минерални води. (5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Предложението на кмета на общината по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се съгласува с министъра на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода. (6) При предоставяне на право на ползване на водите по ал. 1 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия. Чл. 22. (1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл. 19. (2) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Частна общинска собственост са и сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на общината, до измервателните уреди на водопроводните отклонения и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи. (3) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго. Раздел III. Частна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения Чл. 23. Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Чл. 24. Частна собственост са: 1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи; 2. езерата, които не се подхранват от или през които не протичат води - публична държавна или публична общинска собственост; 3. събиращите се в границите на недвижимия имот валежни води и изградените за тази цел съоръжения; 4. водите, изтичащи от водните обекти по т. 1, 2 и 3, до мястото на вливането им във води - публична държавна или публична общинска собственост; 5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) земите, заети от водите по т. 1, 2, 3 и 4; 6. кладенците в недвижимия имот; 7. съоръженията и системите за използване, отвеждане и пречистване на водите, обслужващи съответния имот, както и съоръженията за предотвратяване и ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите; 8. (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) ВиК системите или части от тях, изградени със средства на потребителите - физически или юридически лица, които обслужват само имотите на тези потребители; 9. (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи, разположени в имотите на потребителите, до измервателните уреди на водопроводните отклонения; 10. (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от имотите на потребителите до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи; 11. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на съоръженията за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Чл. 26. Владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго. Раздел IV. Съсобственост върху водни обекти и водностопански системи и съоръжения Чл. 27. Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго. Чл. 28. (1) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, не се допуска обособяването на реални части от водния обект. (2) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, съсобственикът, който има право на по-голям дял от имота, има предимство при възлагането на водния обект. (3) Останалите съсобственици получават паричната равностойност на техните дялове в срок 14 дни след сключването на договора за делба, съответно от влизането в сила на съдебното решение за извършване на делбата. Чл. 29. За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за собствеността. Раздел V. Придобиване на право на собственост върху водните обекти, водностопанските системи и съоръжения Чл. 30. (1) Придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство. (2) Не се допуска придобиване по давност на водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична държавна и общинска собственост. Чл. 31. (1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост. (2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органа по чл. 10, ал. 1, т. 1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени. (3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) В случай че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото ѝ корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Чл. 32. Собственикът на частния воден обект не придобива собствеността върху земята, която водата покрива в извънредните си разливи. Раздел VI. Ограничения на правото на собственост Чл. 33. (1) Упражняването на правото на собственост може да се ограничава в следните случаи: 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот, частна собственост; 2. при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси; 3. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) в границите на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води. (2) Ако осъществяването на мероприятията по ал. 1 трайно лишава собственика от ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда на Закона за държавната собственост. (3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Заповедите на компетентния орган, издадени на основанията, посочени в този раздел, не могат да бъдат изпълнени преди влизането в сила на акта, постановяващ отчуждаването на засегнатия имот, и преди изплащането на определеното обезщетение. Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот - частна собственост, може да бъде осъществено след издадено разрешително за извършване на съответната дейност. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на писмен договор със собственика, където се определят условията за извършване на дейността и дължимото обезщетение. (3) Компетентният орган съгласно разпоредбите на този раздел предлага на собственика проектодоговор, който задължително трябва да съдържа данни относно: 1. необходимите проучвателни и/или строително-монтажни дейности; 2. частта от имота, която ще бъде на разположение на изпълнителя за извършване на проучването или строителството; 3. частта от имота, която ще остане заета от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството; 4. срока за завършване на проучването или строителството; 5. необходимите работи за рекултивация на терена след извършване на проучването или строителството; 6. паричното обезщетение, ако по време на проучването или строителството собственикът бъде лишен от възможността да ползва имота си, както и реда за заплащане на обезщетението; 7. годишно парично обезщетение, ако част от имота остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството; паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид; 8. други условия, които биха създали гаранция за опазване на имота и спокойствието на собственика на имота. (4) Засегнатият собственик може да отговори в едномесечен срок от получаването на предложението. (5) Ако засегнатият собственик не приеме предложението в срока по ал. 4, се прилагат правилата за ограничаване на собствеността и за обезщетяване, предвидени в този раздел. Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Когато при липса на друга възможност се налага водовземане на изворни води в имот, който не е държавна или общинска собственост, за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на района, министърът на регионалното развитие и благоустройството на базата на технико-икономически изследвания издава заповед за извършване на необходимите дейности за осъществяване на водовземането. (2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Със заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството задължително се определят обстоятелствата, посочени в чл. 34, ал. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповедта по ал. 1. (4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Изпълнителят на строителството отговаря за вредите, причинени на собственика на засегнатия имот при неспазване на правилата за строителство и на условията на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (5) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Лицето, в чийто имот е извършено водовземането, има право на безплатно водовземане в размер не повече от 10 куб.м на денонощие, независимо от полученото обезщетение. Чл. 36. (1) За извършване на проучване на подземни води в имот - частна собственост, министърът на околната среда и водите издава заповед, с която задължително определя обстоятелствата по чл. 34, ал. 3. (2) Проучването на подземни води се извършва при максимално отчитане на интересите на собственика. (3) Лицето, извършило проучването, носи отговорност за причинени вреди в отклонение от условията на заповедта на министъра на околната среда и водите и на специалните нормативни актове, регламентиращи проучването на подземните води и извършването на рекултивацията на засегнатите площи. Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Добивът на подземни води в имот - частна собственост, се извършва само на води с гарантирано питейно качество, ползвани за питейни цели, и след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условията и по реда на чл. 35. (2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Съществуването в района на друга възможност за добив на подземни води за питейно-битово водоснабдяване от имот - държавна или общинска собственост, е основание за отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл. 38. (1) Когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за задоволяване на такива държавни или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се допуска принудително отчуждаване на частни имоти, на части от тях или на съществуващи водностопански съоръжения след предварително и равностойно обезщетение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) В случаите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието, храните и горите в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост. (3) Основание за принудителното отчуждаване са утвърдените водностопански планове, съдържащи технико-икономически изследвания, доказващи, че държавната или общинската нужда не може да бъде задоволена по друг начин. Каталог: zakoni zakoni -> Закон за избиране на велико народно събрание отразена деноминацията от 07. 1999 г. Обн. Дв бр. 28 от 6 Април 1990г., попр. Дв бр. 29 от 10 Април 1990г., доп. Дв бр. 24 от 13 Март 2001г., изм. Дв бр. 45 от 30 Април 2002г zakoni -> Закон за опазване на земеделските земи zakoni -> Законите на потомците на ной седемте заповеди на Твореца за народите по света zakoni -> Закон за задълженията и договорите zakoni -> Закон за избиране на народни представители zakoni -> Наредба №3 от 25 февруари 2010 Г. За търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на европейския съюз zakoni -> Закон за държавната собственост в сила от 01. 01. 1996 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г zakoni -> Закон за почвите обн. Дв бр. 89 от 6 Ноември 2007г. Глава първа. Общи положения Изтегляне 3.14 Mb. Сподели с приятели:
|