Закон за водите в сила от 28. 01. 2000 г
Глава седма. ПОЗЕМЛЕНИ СЕРВИТУТИ, СВЪРЗАНИ С ВОДНИТЕ ОБЕКТИ
Изтегляне 3.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел II. Сервитути, произтичащи от положението на имотите
- Раздел III. Право на водопрекарване
- Глава осма. ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ И ВОДНИТЕ ОБЕКТИ
Глава седма. ПОЗЕМЛЕНИ СЕРВИТУТИ, СВЪРЗАНИ С ВОДНИТЕ ОБЕКТИ Раздел I. Общи положения Чл. 103. (1) Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик. (2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка. (3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване. Чл. 104. (1) Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза. (2) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2001 г.) Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване. Чл. 105. Законните поземлени сервитути за частна полза са тези, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване. Чл. 106. При упражняване на сервитутите се спазват следните правила: 1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот; 2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може да се учредява само със съгласието на всички съсобственици; 3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот; 4. титулярът на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго; 5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени; 6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот; 7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута; 8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват: а) при обективна невъзможност за упражняването им; б) при обединяване на двата имота в резултат на правна сделка; в) след изтичане на срока на договора; г) след неупражняване в срок 10 години. Чл. 107. (1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот. (2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени. Раздел II. Сервитути, произтичащи от положението на имотите Чл. 108. (1) Собствениците на разположените по-горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти. (2) Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. Чл. 109. (1) Ако бреговете или съоръженията за задържане на води в господстващия имот са в състояние, което не осигурява защита от влиянието на водите, собственикът му е длъжен да извърши необходимите строителни работи така, че собственикът на служещия имот да не претърпи никаква вреда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на служещия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица. (3) Правилото по ал. 2 се прилага и когато в имот в резултат на изграждане на хвостохранилище, шламохранилище или насипище станат натрупвания, които променят течението на водите, и в резултат на това водата причинява или може да причини вреда на съседни недвижими имоти. (4) Собствениците, участвали в разноските за извършване на необходимите работи за укрепване на брегове, ремонт на съоръжения или изчистване на натрупвания, имат право на обезщетение за вреди срещу лицето, което е причинило разрушаването на бреговете или съоръженията или образуването на натрупвания. Чл. 110. (1) Собственикът, през недвижимия имот на който минава водно течение, може да го ползва според изискванията на закона, без да нарушава същото право на собственика на по-ниско разположения недвижим имот. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) В случая по ал. 1 собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, с които се влияе върху естественото състояние на водния обект, според условията на разрешителното за водовземане и без да нанася вреда на собственика на по-високо разположения имот. Чл. 111. Собственикът на воден обект разполага с водите му, без да нанася вреди на съседни недвижими имоти. Раздел III. Право на водопрекарване Чл. 112. (1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. (2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. (3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. (4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Изпълнението на правата по акта на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 е допустимо само след заплащане на определеното обезщетение. Чл. 113. (1) Водопрекарването през чужд имот се осъществява по начин, съответстващ на релефа, при отчитане на съществуващи сгради и трайни насаждения. (2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал. 1, е длъжен да заплати цената на земята, която ще се заеме, увеличена с една пета част, в допълнение към преките вреди и тези, които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от цената, увеличена с една пета. Чл. 114. Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните правила: 1. титулярът на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да възстанови първоначалното положение в съответния имот; 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на протичащата вода поради изменение в разрешителното за водовземане, измененията по отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата сума за това; 3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници за сметка на титуляра на сервитута; последният е длъжен да изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен достъп до имота си вследствие на водопрекарването. Чл. 115. Собственикът, през имота на който преминават чужди води в резултат на упражняване на сервитут, може да си служи с тях според изискванията на закона, като поема припадащата се част от разноските за изграждане и поддържане на съоръженията, ако друго не е уговорено. Глава осма. ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ И ВОДНИТЕ ОБЕКТИ Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително: 1. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) постигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води; 2. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) постигане на добро количествено и химично състояние на подземните води; 3. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване; 4. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) осигуряване развитието на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) За постигане на целите по ал. 1 се определят: 1. минимално допустим отток в реките; 2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) мерки за опазване на количеството и качеството на водите, включително и на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване; 3. зони за защита на водите; 4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) надморска височина на допустимото понижение на водното ниво за всяко подземно водно тяло или за част от водно тяло; 5. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) ежегодно естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела въз основа на актуални хидроложки и хидрогеоложки данни; 6. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) ежемесечно общото черпене от подземните водни тела и свободните водни обеми; 7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) динамичните запаси на твърдия отток на реките; 8. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) ограничения при издаването на разрешителни за: а) (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) ползване на река Дунав и водохранилищата за изземване на наносни отложения; б) водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия; в) водовземане от подземни води. Чл. 117. (1) За опазването на водните екосистеми и влажните зони се определя минимално допустим отток в реките. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Оттокът по ал. 1 се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл. 135, ал. 1, т. 1. (3) За целта по ал. 1 се прилагат следните мерки: 1. ограничаване на степента на регулиране на оттока; 2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите; 3. въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг; 4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) въвеждане на забрана за издаване на нови разрешителни за водовземане и ограничаване на вече издадените разрешителни; 5. провеждане на залесителни мероприятия. (4) При разработване на водностопанските баланси минималните водни количества за оводняване се предвиждат приоритетно. Чл. 117а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) За опазване на количеството на водите и осигуряване на ефективното им използване при предоставянето на водни услуги се определят норми за водопотребление. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Нормите за водопотребление по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) С цел опазване на водите министърът на околната среда и водите определя със заповед приоритетните и приоритетно опасните вещества. (2) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез: 1. прекратяване на въвеждането на приоритетно опасни вещества във водите; 2. непрекъснато намаляване на въвеждането на приоритетни вещества във водите; 3. ограничаване въвеждането на опасни и други вещества във водите; 4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води; 5. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици; 6. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите; 7. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества. (3) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (4) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването определят максимално допустими концентрации и емисионни норми за радионуклиди във води и водни обекти. (5) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник". Чл. 118а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) За опазване на подземните води от замърсяване се забраняват: 1. (В сила от 22.12.2013 г.) прякото отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по ал. 2; 2. обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води; 3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води; 4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води; 5. смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения; 6. инжектирането на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, освен в случаите по ал. 3 и 4. (2) Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на водните тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел. (3) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели. (4) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 3 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води. (5) В случаите по ал. 4 инжектиране се извършва след извършване на хидрогеоложко проучване и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането. (6) В случаите по ал. 2, 3 и 4 се издава разрешително при условията и по реда на този закон. (7) Разрешително за инжектиране и реинжектиране на води се издава и в случаите на: 1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност; 2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или по естествени причини са трайно неподходящи за други цели. (8) Инжектираните води по ал. 7, т. 1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност. (9) Разрешително за реинжектиране се издава и в случаите на: 1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения; 2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия. (10) Разрешително по ал. 2, 3, 4, 7 и 9 не се издава, когато в резултат на тази дейност се създават предпоставки за непостигане на целите за опазване на околната среда за съответното водно тяло. Чл. 118б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За опазване на подземните води се определя праг на замърсяване и начална точка за предприемането на мерки за насочване в обратна посока на идентифицираните значими и устойчиви тенденции за повишаване концентрацията на замърсители в подземните води. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Прагът на замърсяване може да бъде установен на национално ниво или за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление или за подземно водно тяло или група тела. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Прагът на замърсяване и началните точки по ал. 1 на басейново ниво се определя в плановете за управление на речните басейни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Актуализирането на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване и началните точки по ал. 3 и концентрацията им, се извършва с актуализацията на плановете за управление на речните басейни. Чл. 118в. (1) (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., предишен текст на чл. 118в - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава водовземане от подземни води, когато: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) общото водовземане от подземно водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси и/или ако максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво надвишава определеното за водното тяло допустимо понижение; 2. водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г; 3. се създава опасност от: а) непостигане на целите за опазване на околната среда за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води; б) влошаване на състоянието на тези повърхностни води; в) увреждане на сухоземни екосистеми, зависещи пряко от подземното водно тяло; г) понижаване на нивата на подземните води в участъците, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони; 4. понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло създават опасност от привличане на солени или замърсени води. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 по отношение забраната за надвишаване на разполагаемите ресурси на подземните водни тела от общото черпене не се прилага за подземните водни тела, за които е обосновано изключение по чл. 156е, ал. 1, т. 3 и когато са изпълнени изискванията по чл. 156е, ал. 2. Чл. 118г. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г.) (2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г.) (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални, води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са: 1. оборудвани за експлоатация; 2. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) необорудвани за експлоатация, включително определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата на минерални води; 3. консервирани; 4. ликвидирани; 5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите. (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Вписването в регистрите по ал. 3 се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2. (5) Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се ликвидират. Чл. 118д. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Дейностите по ал. 1 се изпълняват по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2. Чл. 118е. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Директорите на басейновите дирекции водят регистър на бентовете и праговете в некоригираните участъци на реките извън границите на населените места и селищните образувания. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Редът и начинът за стопанисване и използване на съоръженията по ал. 1, както и на съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, се определят в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 1а. Чл. 118ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия: 1. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи, освен когато те са със значим обществен интерес и/или ползите за обществото превишават ползите от постигане на екологичните цели и са обосновани като изключение по чл. 156е в действащия план за управление на речния басейн; 2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек; 3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения; 4. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5; 5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а; 6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката. (2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140. (3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Не се разрешава ползване на река Дунав и водохранилищата за изземване на наносни отложения, когато изземването създава опасност от нарушаване на стабилитета на съществуващи хидротехнически или други съоръжения. (4) Не се разрешава ползване на воден обект за изграждане на нови корекции, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, освен: 1. корекции в населени места; 2. корекции, насочени към възстановяване на естествени местообитания и меандрирания на реката; 3. изграждане на дънни и хидравлични прагове, необходими за възстановяване на речното ниво в коригирани участъци; 4. корекции чрез драгиране и изграждане на съоръжения за осигуряване на условия за корабоплаване, включително за защита на брегове и острови в река Дунав; 5. когато са за защита от вредното въздействие на водите. Чл. 118з. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък: 1. където наносните отложения са разположени след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението на реката или до първия непресъхващ приток, когато той е на разстояние повече от 500 м от съоръжението; 2. на по-малко от 500 м преди и след: а) пункт за мониторинг на повърхностните води или пункт за мониторинг на количественото състояние на подземни води, разположен в близост до реката; б) изградени хидротехнически съоръжения; 3. където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а; 4. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2016 г.) където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, с изключение на участъците, за които по реда на чл. 140, ал. 6 е установена необходимост от изземване; 5. на по-малко от 3 км преди и след пункт за мониторинг на водите на река Дунав, освен в случаите при построяване и поддържане на хидротехнически съоръжения и фарватера, и в случаите на доказване, че изземването не намалява качеството на мониторинга. Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) За опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в плановете за управление на речните басейни се определят: 1. всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб.м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека; 2. водните тела, които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване; 3. програми за мониторинг на водните тела със средно денонощен дебит над 100 куб.м. (2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества, както и с цел намаляване на нивото на пречистването на водите за постигане на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, ВиК операторите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги осигуряват пречистване при условията и по реда на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 4 до постигане на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определено в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на: 1. водните тела по ал. 1, т. 1 и 2 и водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите; 2. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. (5) (Предишна ал. 4, изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Мерките за опазване на водните тела по ал. 4, т. 1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. Чл. 119а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Зоните за защита на водите са: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) територията на водосбора на повърхностните водни тела и земната повърхност над подземните водни тела по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) водните тела, определени като води за отдих и водни спортове, включително определените зони с води за къпане, съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 7; 3. зоните, в които водите са чувствителни към биогенни елементи, включително: а) уязвими зони; б) чувствителни зони; 4. зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми; 5. (доп. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. (2) Директорите на басейнови дирекции: 1. водят регистър за зоните по ал. 1; 2. подготвят кратък преглед на регистъра, който включва карти, на които е посочено местоположението на зоните по ал. 1 и основанието, съгласно което са обявени като такива. Чл. 119б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според: 1. заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие; 2. влязъл в сила план за управление на защитена територия или защитена зона; 3. влязъл в сила план за действие за растителен или животински вид. Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия за тяхното постигане. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, и в комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, се определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми. Условията за постигане на индивидуалните емисионни ограничения не могат да бъдат по-малко строги от изискванията по този закон и по други нормативни актове в областта на околната среда, имащи отношение към водите. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Емисионните норми по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) При определяне на мерките за предотвратяване на замърсяването от дифузни източници се прилага регулиране, като се вземат предвид най-добрите екологични практики, посочени в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 5, 11 и 17 и в наредбата по чл. 119 от Закона за опазване на околната среда и всяко друго приложимо законодателство в областта на околната среда. Чл. 121. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) Индивидуални емисионни ограничения могат да бъдат определени като по-строги от емисионните норми, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13, когато това е необходимо за: 1. постигане на целите за опазване на околната среда; 2. използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн; 3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) постигане на определените с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 9 и 17 стандарти за качество. Чл. 123. Не се допуска постигането на емисионните норми чрез разреждане на отпадъчните води преди заустването им във водните обекти. Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) За опазване на водите от замърсяване се определят и максимално допустими концентрации на веществата в производствените отпадъчни води, включвани в канализационните мрежи или в пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места и селищните образувания. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Максимално допустимите концентрации по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 11. Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) В канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води по чл. 124 се включват само отпадъчни води, които могат да бъдат пречистени при съществуващата технологична схема на пречиствателната станция и не застрашават живота и здравето на обслужващия я персонал при съобразяване с конкретните условия и със: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) разрешителното за заустване на отпадъчните води, издадено по реда на този закон; 2. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) количеството, вида и степента на замърсяване на отпадъчните води; 3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) капацитета и ефективността на съществуващата канализационна мрежа и пречиствателна станция; 4. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) технологията за третиране на утайките предвид по-нататъшното им оползотворяване или крайно обезвреждане. (2) Лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населено място, по договор с лицето, което има разрешително за заустване, са длъжни да изпращат копие от договорите в басейновата дирекция. (3) Директорът на басейновата дирекция може да предпише изменение на условията на договорите, ако прецени, че се нарушават нормите за включване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и когато тези норми не се нарушават, но има опасност от разрушаване на канализационната система и замърсяване на подземните води. (4) Когато вследствие на неправомерно или явно недобре премислено включване на промишлени отпадъчни води в канализационната система бъдат причинени вреди на околната среда или на лицето, собственик на канализационната система, канализационното предприятие, в полза на което е издадено разрешителното за заустване, и лицето, което е включило промишлените отпадъчни води, отговарят солидарно за причинените вреди. (5) При доказани нарушения на условията на договора от лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населеното място, титулярът на разрешително за заустване може да изиска от включващия отпадъчни води за негова сметка да провежда собствен мониторинг след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция. Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Забранява се включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води, при спазване на условията в издаденото по реда на този закон разрешително за заустване на отпадъчни води. Чл. 126. (1) Лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация. (2) При извършване на планирани профилактични ремонтни работи на съоръженията, посочени в ал. 1, както и при необходимост от промени в технологията на пречистване, задължените лица писмено уведомяват басейновите органи за тези работи в най-малко 30-дневен срок преди започване на работите. (3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции, от които може да се осъществява заустване в повърхностни води, се пломбират в затворено състояние от РИОСВ. Нарушаването на пломбите се допуска след уведомяване и съгласие на РИОСВ. Чл. 127. (1) При проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация и разширение на производствени предприятия, канализации на населени места и други обекти едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води. (2) Забранява се въвеждането в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без приети по установения ред пречиствателни съоръжения освен в случаите, когато те не са необходими. (3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Байпасните и аварийните връзки към пречиствателните станции се проектират и осигуряват със затворни съоръжения, а когато заустват в повърхностни води, се пломбират при условията на чл. 126, ал. 3. Чл. 128. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Чл. 129. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Чл. 130. (1) Пречиствателните съоръжения и канализационните системи се експлоатират при спазване на изискванията на този закон. (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Лицата, включително ВиК оператори, собственици или ползватели на пречиствателни съоръжения, са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на пречиствателните съоръжения, както и да съхраняват резултатите от анализа и мониторинга при условията на чл. 174. (3) Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, може да определя и изменя условията за дейностите по ал. 2. Чл. 131. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) При настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката директорът на басейновата дирекция и органите на местното самоуправление, получили информация за замърсяването по ал. 1, са длъжни своевременно да уведомят водоползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването. Чл. 132. Лицата, от стопанската дейност на които се образуват отпадъчни води, са длъжни да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения в съответствие с изискванията за заустване във водния обект, когато на съответната територия няма изградена канализационна система. Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Чл. 134. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) В крайбрежните заливаеми ивици и принадлежащите земи на водохранилищата се забранява: 1. складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци; 2. строителство на животновъдни ферми; 3. строителство на стопански и жилищни постройки; 4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника; 5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система; 6. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) изхвърлянето на отпадъци. Чл. 135. (1) (Предишен текст на чл. 135, доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За поддържане на количеството и необходимото качество на водите: 1. министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките; 1а. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Министерският съвет приема наредба за ползването на повърхностните води; 2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Министерският съвет приема наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води; 3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; 4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване; 5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, храните и горите издават наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; 6. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води; 7. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредба за управление качеството на водите за къпане; 8. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието, храните и горите издават наредба за качеството на водите за обитаване от риби и черупкови организми; 9. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) министърът на околната среда и водите издава наредба за характеризиране на повърхностните води; 10. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) 11. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на здравеопазването издават наредба за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места; 12. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) 13. министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване; 14. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) министърът на околната среда и водите издава наредба за мониторинг на водите; 15. (нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи; 16. (нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието, храните и горите издават наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури; 17. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Министерският съвет приема наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители; 18. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) 19. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Министерският съвет приема наредба за опазване на околната среда в морските води. 20. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) 21. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) (2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За опазване и управление на водите при оценка на състоянието и за постигане и поддържане на добро състояние на водите се спазват изискванията на ръководствата от общата стратегия за прилагане правото на Европейския съюз. (3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Ръководствата по ал. 2: 1. се адаптират от научните институти при Българската академия на науките съобразно природните и икономическите условия в България; 2. се одобряват със заповед на министъра на околната среда и водите не по-късно от 6 месеца след публикуването им в информационната система за водите в Европа. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Ръководствата по ал. 2, методиката по ал. 1, т. 1 и методиките, издадени на основание на този закон и на подзаконовите актове към него, се публикуват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите. Чл. 136. Министрите, посочени в чл. 135, т. 11, издават инструкции за показателите, които определят най-добрите налични технологии за опазване на водите от дейностите, за които отговарят. Каталог: zakoni zakoni -> Закон за избиране на велико народно събрание отразена деноминацията от 07. 1999 г. Обн. Дв бр. 28 от 6 Април 1990г., попр. Дв бр. 29 от 10 Април 1990г., доп. Дв бр. 24 от 13 Март 2001г., изм. Дв бр. 45 от 30 Април 2002г zakoni -> Закон за опазване на земеделските земи zakoni -> Законите на потомците на ной седемте заповеди на Твореца за народите по света zakoni -> Закон за задълженията и договорите zakoni -> Закон за избиране на народни представители zakoni -> Наредба №3 от 25 февруари 2010 Г. За търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на европейския съюз zakoni -> Закон за държавната собственост в сила от 01. 01. 1996 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г zakoni -> Закон за почвите обн. Дв бр. 89 от 6 Ноември 2007г. Глава първа. Общи положения Изтегляне 3.14 Mb. Сподели с приятели:
|