Закон за задълженията и договорите
(Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.). 107
Изтегляне 150.02 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Погасителна давност
| 106. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. (Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.). 108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. 2. Погасителна давност110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания; г) (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.). 112. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г., отм., бр. 12 от 1993 г., нов, бр. 102 от 2020 г., в сила от 2.06.2021 г.) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността по ал. 1 не се прилага за вземания: 1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; 2. за непозволено увреждане; 3. за неоснователно обогатяване; 4. за издръжка; 5. за трудово възнаграждение; 6. за обезщетения по Кодекса на труда; 7. по повод приватизационна сделка; 8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Ал. 4, нова - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. 115. Давност не тече: а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането. Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им. 116. Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. Изтегляне 150.02 Kb. Сподели с приятели:
|