Закон за закрила на детето

Правата на детето са фундаментални човешки права и се отнасят до всяко живо човешко същество. Те осигуряват специални гаранции и грижи, включително подходяща правна защита, преди и след раждането на всяко дете. Правата на децата са законови уредени с оглед на това, че децата са особено уязвими, поради възрастта и незрялостта си, и поради това трябва да се отделя специално внимание на необходимостта им от специална закрила и грижа. Децата в България имат различни права, гарантирани от Закона за закрила на детето в България и от различни нормативни и поднормативни актове. Основните права са: право на закрила, закрила срещу насилие, закрила на личността на детето, право на изразяване, информиране и консултиране, защита на религиозни убеждения, участие в процедури.

• 
  Приоритетна област 1 - Намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции и подобряване условията на живот в тях.
  
• 
  Приоритетна област 2 - Създаване на по-добри условия за децата на улицата за упражняване на правата им, гарантирани от Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето.
  
• 
  Приоритетна област 3 - Повишаване на ефективността на мерките за защита на децата от насилие, злоупотреба и други форми на експлоатация.
  
• 
  Приоритетна област 4 - Гарантиране на равен достъп на децата до качествено образование и подготовка, с оглед пълноценна социална реализация.
  
• 
  Приоритетна област 5 - Мониторинг върху спазване правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца.
  
• 
  Приоритетна област 6 - Намаляване броя на децата жертви на пътно- транспортни произшествия.
  
• 
  Приоритетна област 7 - Изграждане и поддържане на национална информационна система в областта на закрилата на детето.
  

• 
  На закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси;
  
• 
  На закрила срещу въвличане в дейности неблагоприятни за неговото физическо, нравствено, психическо и образователно развитие;
  
• 
  На закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси;
  
• 
  На закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие;
  
• 
  Свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес и да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му;
  
• 
  Да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му.
  

• 
  Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
  
• 
  Настаняване в семейство на роднини или близки;
  
• 
  Настаняване в приемно семейство;
  
• 
  Настаняване в специализирана институция;
  
• 
  Полицейска закрила.
  
• 
  Специална закрила се осигурява на децата в риск и на децата с изявени дарби.
  

• 
  Засилване превантивната работа и подкрепа на родителите;
  
• 
  Създаване на алтернативи на институционализацията;
  
• 
  Създаване на стандарти за услуги за деца и контрол върху приложението им;
  
• 
  Създаване на информационна система за закрила на детето и единна информационна система за управление;
  
• 
  Осиновяване – намиране на нова семейна среда за деца, лишени от биологичните си семейства;
  
• 
  Повишаване на квалификацията на заетите в системата за закрила на децата.
  
• 
  Изготвяне на стратегия и полагане на решителни усилия за рязко намаляване на броя на безпризорните деца;
  
• 
  Приемане на специални програми за работа с малцинствата, насочени към интегрирането им в обществото;
  
• 
  Подобряване на връзките с обществеността и привличане на местните власти и НПО за реализиране на държавната политика в областта на закрилата на децата.