Закон за защита от дискриминация (загл. Изм. Дв, бр. 68 От 2006 Г.) В сила от 01. 01. 2004 г


Глава четвърта. ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ



Изтегляне 364.69 Kb.
страница2/3
Дата01.05.2018
Размер364.69 Kb.
#67181
ТипЗакон
1   2   3

Глава четвърта.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Раздел I.
Производство пред Комисията за защита от дискриминация

Чл. 50. Производство пред комисията се образува по:

1. жалба на засегнатите лица;

2. инициатива на комисията;

3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.

Чл. 51. (1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.

(2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

1. името или наименованието на подателя;

2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;

3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;

4. изложение на исканията към комисията;

5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.

(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.

Чл. 52. (1) Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.

Чл. 53. (1) За производството пред комисията не се събират държавни такси.

(2) Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.

Чл. 54. След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.

Чл. 55. (1) Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.

(2) Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.

(3) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.

(4) Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 56. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията има право:

1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;

2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;

3. да разпитва свидетели.

(2) При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.

Чл. 57. (1) Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира.

(2) Принудителното събиране на доказателствата по ал. 1 се извършва с разрешение на съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията.

(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи на незабавно изпълнение.

(4) Събирането на доказателствата се извършва от докладчика по преписката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:

1. да извършва оглед на обекти за целите на проучването;

2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.

(6) Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на лицата, от които са иззети, след приключване на преписката.

Чл. 58. (1) Събраните документи и получената информация се използват само за целите на проучването.

(2) Членовете на комисията, както и служителите и външните експерти, са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност.

Чл. 59. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Срокът по ал. 1 спира да тече, когато се установи, че докладчикът е възпрепятстван при проучването от лица, държавни или местни органи и това представлява пречка за пълното и всестранното изясняване на обстоятелствата.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.

Чл. 60. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.

(2) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 61. (1) Заседанията на комисията са открити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Заседанията се провеждат при закрити врати на основанията и по реда, предвидени в чл. 136 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Членовете на заседателния състав се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) В първото заседание председателят на състава поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните председателят на състава насрочва заседание за помирително производство.

(2) Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката.

(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.

(4) Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.

Чл. 63. (1) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище.

(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.

(3) Решението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието.

Чл. 64. (1) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него.

(2) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира.

Чл. 65. С постановеното решение заседателният състав:

1. установява извършеното нарушение;

2. установява нарушителя и засегнатото лице;

3. определя вида и размера на санкцията;

4. прилага принудителни административни мерки;

5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.

Чл. 66. Решението е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. фактическите и правните основания за издаването му;

3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага;

4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Чл. 67. (1) Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните административни мерки.

(2) Лицето, на което е наложена санкция или принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми писмено за това комисията в определен в решението срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(3) В случаите на неизпълнение на задължителните предписания от длъжностни лица комисията изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия на съответните държавни и общински органи.

(4) Комисията може да изпрати решението на други органи, които имат отношение към извършеното разследване, за сведение и/или за предприемане на съответни действия.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

(2) Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.

Чл. 69. Решенията на комисията влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена;

3. с решението се потвърждава постигнато от страните споразумение.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила решения на комисията се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Раздел II.
Съдебно производство

Чл. 71. (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:

1. установяване на нарушението;

2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;

3. обезщетение за вреди.

(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 72. (1) Лицата по чл. 71, ал. 1 и 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска да разгласят този факт чрез публикации или по друг, избран от тях писмен начин, като отправят покана към други засегнати лица, към синдикални организации и техни поделения, както и към юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да встъпят в производството.

(2) Лицата по ал. 1 могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 74. (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.

(2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 75. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

(2) За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Глава пета.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.
Принудителни административни мерки

Чл. 76. (1) За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;

2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.

(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.

Чл. 77. Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби

Чл. 78. (1) Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация, или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 79. Редовно призован свидетел, който не се яви по неуважителни причини пред комисията, за да даде свидетелски показания, се наказва с глоба от 40 до 100 лв.

Чл. 80. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.

(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице - работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 81. Когато нарушенията по чл. 78 - 80 са извършени повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 82. (1) Който не изпълни решение на комисията или на съда, постановено по този закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението по ал. 1 нарушението продължава, налага се глоба от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 83. Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този раздел се внасят в републиканския бюджет.

Чл. 84. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията членове на комисията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Наказанията се налагат с решение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението на оспореното решение.

(3) За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

2. "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

3. "Преследване" е:

а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;

б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

4. "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.

5. "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.

6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

7. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

8. "На основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

9. "Свързани лица" са: съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; настойникът и попечителят; поднастойният и подопечният; живеещите на съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се смятат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация; лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извършване на акт на дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

10. "Сексуална ориентация" означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.

11. "Множествена дискриминация" е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1.

12. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

13. "Семейно положение" означава брачен статус или фактическо съжителство и полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен.

14. (нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) "Човешки геном" е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.

15. (нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) "Специфични обстоятелства" са обстоятелства, свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и други подобни, които не водят до дискриминация на основата на пол.

16. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) "Жени в напреднал етап на лечение ин-витро" са жени, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена).
Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът назначава своята квота от членовете на комисията.

§ 3. В тримесечен срок от определянето на състава по § 2 комисията приема правилника за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1.

§ 4. Този закон отменя:

1. параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г.);

2. член 5а, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 140 от 1998 г. - Решение № 31 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 31 от 2001 г., бр. 75 и 120 от 2002 г.);

3. параграф 1, т. 19 и 20 от допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г.).

§ 5. В чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 и 71 от 2003 г.) накрая се добавя "по специализирана методика за усвояване на български език".

§ 6. Член 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50 от 2003 г.) се отменя.

§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика и министърът на отбраната издават наредбите по чл. 7, ал. 2.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.

-------------------------

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 септември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Изтегляне 364.69 Kb.

Сподели с приятели:
1   2   3



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание