Закон за защитените територии



страница1/4
Дата09.01.2018
Размер0.73 Mb.
  1   2   3   4
ЗАКОН за защитените територии

Обн. - ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г.; изм., бр. 98 от 12.11.1999 г.; в сила от 12.11.1999 г.; изм. и доп., бр. 28 от 04.04.2000 г.; изм., бр. 48 от 13.06.2000 г.; доп., бр. 78 от 26.09.2000 г.; изм., бр. 23 от 01.03.2002 г.; изм. и доп., бр. 77 от 09.08.2002 г.; изм., бр. 91 от 25.09.2002 г.; в сила от 01.01.2003 г.; бр. 28 от 01.04.2005 г.; в сила от 01.04.2005 г.; бр. 94 от 25.11.2005 г.; в сила от 25.11.2005 г.; бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила от 12.07.2006 г.; изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г.; в сила от 11.08.2006 г.; изм. и доп., бр. 24 от 20.03.2007 г.; доп., бр. 62 от 31.07.2007 г.; изм., бр. 36 от 04.04.2008 г.; изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г.; изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм., бр. 80 от 09.10.2009 г.; изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г.; изм. и доп., бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 09.04.2011 г.; изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.; изм., бр. 27 от 15.03.2013 г.; изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.



Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I

Категории защитени територии

Чл. 1. С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.

Чл. 2. (1) Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото.

(2) Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.

Чл. 3. Държавата изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна.

Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Опазването и ползването на лечебните растения в защитените територии се уреждат с отделен закон.

Чл. 5. Категориите защитени територии са:

1. резерват;

2. национален парк;

3. природна забележителност;

4. поддържан резерват;

5. природен парк;

6. защитена местност.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) В защитените територии се включват гори, земи и водни площи.

(2) Населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Културните ценности, попадащи в границите на защитените територии, запазват режимите си на опазване и ползване, определени по реда на Закона за културното наследство.

(4) Защитени територии, които към момента на влизане в сила на закона попадат в границите на населени места, запазват статута си като се категоризират по този закон.

Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Определянето на забраните и ограниченията за извършване на дейности в границите на вътрешния пояс от санитарно-охранителните зони, попадащи в защитени територии, се извършва по реда на Закона за водите.

Раздел II

Собственост

Чл. 8. (1) Парковете с национално значение, посочени в приложение № 1, и природните резервати, посочени в приложение № 2, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2 , които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания и имат площ над 1000 хектара. В границите им не влизат селища и селищни образувания.

(3) Природните резервати са територии по чл. 5, т. 1 и 4 , включващи образци на естествени екосистеми, опазването на които изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса.

Чл. 9. (1) При увеличаване на площта или при включване на нови защитени територии в приложенията по чл. 8, ал. 1 горите, земите и водните площи - собственост на физически и юридически лица и частна общинска собственост, се отчуждават по реда на Закона за Държавната собственост .

(2) Извън случаите по ал. 1 обявяването на защитените територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях.

Чл. 10. (Изм. и доп., - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) (1) Собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична.

(2) (Изм., - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужди държави не могат да придобиват право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии.

(3) (Нова. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху гори и земи в защитени територии, които не са изключителна държавна собственост, по силата на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила за Република България, при спазване изискванията на този закон, на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за горите, в съответствие със срока и условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(4) (Нова. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци могат да придобиват право на собственост върху гори и земи в защитени територии, които не са изключителна държавна собственост, при наследяване по закон.

(5) (Предишен ал.3, - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии.

Чл. 11. Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.

Чл. 12. (1) Разпоредителни сделки с недвижими имоти в землища, в които има защитени територии, се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя дали имотът попада в защитената територия.

(2) Приобретателите на имоти по ал. 1 декларират при прехвърлянето, че са запознати с режима на дейностите в защитената територия.

(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на правосъдието.

(4) Лицата по ал. 2 уведомяват регионалните органи на Министерството на околната среда и водите за настъпилата промяна на собствеността в 14-дневен срок от придобиване на правото на собственост.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.; изм., бр. 27 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

Чл. 14. (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2000 г.; доп, бр. 103 от 2009 г.; доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии не могат да ограничават движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им, доколкото в специален закон не е предвидено друго.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да ограждат имотите си в защитените територии, с изключение на сградите и прилежащите към тях дворни места, както и на младите горски насаждения.

(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се отнасят за обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

(4) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2000 г.; доп, бр. 103 от 2009 г.) Заграждане на площи в защитени територии, без тези в резерватите и националните паркове, се допуска за изграждане на бази за развъждане на дивеч след съгласуване с министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) По искане на органите на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните или Изпълнителната агенция по горите - съобразно тяхната компетентност, собствениците и ползвателите са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си, с изключение на жилищните сгради, за извършване на необходимите проучвания, измервания и проверки, както и за извършване на поддържащи и възстановителни дейности, предвидени по реда на този закон, в заповедите за обявяване на защитените територии и плановете за управлението им.

Глава втора

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И РЕЖИМ НА ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Раздел I

Резервати

Чл. 16. (1) За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.

(2) Резерватите се управляват с цел:

1. запазване на естествения им характер;

2. научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг;

3. опазване на генетичните ресурси;

4. запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;

5. развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.

Чл. 17. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. и доп., бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 103 от 2009 г.) (1) В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

1. тяхната охрана;

2. посещения с научна цел;

3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;

4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

(2) Пътеките по ал. 1, т. 3 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Посещенията по ал. 1, т. 2 и 4 се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 103 от 2009 г.) Санитарните мероприятия по ал. 1, т. 5 се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, издадено след положително научно становище от Българската академия на науките и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.

Раздел II

Национални паркове

Чл. 18. (1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

(2) Националните паркове се управляват с цел:

1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;

2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;

3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.

Чл. 19. В националните паркове се обособяват следните зони:

1. резервати и поддържани резервати;

2. туристическа зона;

3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения;

4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.

Чл. 20. Резерватите и поддържаните резервати, попадащи в границите на националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.

Чл. 21. В националните паркове се забраняват:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г.) строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;

2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;

3. извеждане на голи сечи;

4. използване на изкуствени торове и други химически средства;

5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;

6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;

7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;

8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;

9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;

10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;

11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места;

12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;

13. бивакуване и палене на огън извън определените места;

14. намеса в биологичното разнообразие;

15. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;

16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.

Чл. 22. Зоните по чл. 19 , районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.

Раздел III

Природни забележителности

Чл. 23. (1) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.

(2) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености.

(3) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им.

Чл. 24. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Чл. 25. Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и водите съгласувано със собствениците на природните забележителности и други заинтересовани институции.

Раздел IV

Поддържани резервати

Чл. 26. (1) За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им.

(2) Поддържаните резервати се управляват с цел:

1. поддържане на природния им характер;

2. научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг;

3. възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им;

4. опазване на генетичните ресурси.

Чл. 27. (1) В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

1. тяхната охрана;

2. посещения с научна цел;

3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;

4. събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;

5. провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 5 се определят в плана за управление на поддържаните резервати.

Чл. 28. За поддържаните резервати се прилагат разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3 .

Раздел V

Природни паркове

Чл. 29. (1) За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

(2) Природните паркове се управляват с цел:

1. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;

2. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

3. устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.

Чл. 30. (1) В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда.

(2) Защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) В природните паркове се забраняват:

1. (изм. изцяло - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) провеждане на гола сеч във всички гори, с изключение на тополовите и нискостеблените гори; сливане на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори, с изключение на акациевите;

2. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;

3. паша на кози освен на определени за това места;

4. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;

5. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;

6. бивакуване и палене на огън извън определените места;

7. добив на полезни изкопаеми по открит способ;

8. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;

10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.

Чл. 32. (1) За природните паркове се прилагат разпоредбите на чл. 19 и 22 .

(2) За природните паркове или части от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 1 , ако са приети с плановете за управление, утвърдени от Министерския съвет.

Раздел VI

Защитени местности

Чл. 33. (1) За защитени местности се обявяват:

1. територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;

2. местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.

(2) Защитените местности се управляват с цел:

1. запазване на компонентите на ландшафта;

2. опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на защита;

3. предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг;

4. предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.

Чл. 34. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

Глава трета

ОБЯВЯВАНЕ И ПРОМЕНИ В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Чл. 35. Обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и водите.

Чл. 36. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.; доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) (1) Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Предложенията по ал. 1 се внасят в Министерството на околната среда и водите, което се произнася за тяхната целесъобразност, в съответствие с критериите, посочени в този закон, в срок един месец. Когато предложението засяга горски територии, произнасянето по целесъобразност се извършва след съгласуване с Министерството на земеделието и храните и с Изпълнителната агенция по горите.

(3) Министерството на околната среда и водите съставя или възлага съставянето на документация за обявяване на защитената територия.

(4) Документацията по ал. 3 съдържа:

1. обосновка;

2. картен материал;

3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;

4. проект на заповед за обявяване.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и общините предоставят на Министерството на околната среда и водите данни по ал. 4, т. 2 и 3.

Чл. 37. Министерството на околната среда и водите организира обществено обсъждане на предложенията за обявяване на национални и природни паркове, на резервати и поддържани резервати. В общественото обсъждане се канят представители на общините, областните управители, местните заинтересовани екологични и обществени организации и други заинтересовани представители на министерства, ведомства, научни и академични институти. За становищата и предложенията от общественото обсъждане се води протокол.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) В срок до една година от постъпване на предложението за обявяване на национален и природен парк и в срок до шест месеца за другите категории защитени територии министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице назначава комисия.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В комисията по ал. 1 се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие, Изпълнителната агенция по горите, на общините, на собственици на гори, земи и водни площи и съответните областни управители.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Комисията по ал. 1 взема с обикновено мнозинство решение за приемане на предложението и подготвя проект на заповед за обявяване или не приема предложението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение, го мотивират писмено в 3-дневен срок. Особените мнения се прилагат към протокола.

(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитената територия при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5 .

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. основанието;

2. основните цели;

3. категорията;

4. наименованието;

5. площното разпределение на горите, земите и водните площи;

6. режимът на основните дейности в защитената територия.

Чл. 40. (1) При обявяване на национален парк или резерват по предложение на министъра на околната среда и водите Министерският съвет внася в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на този закон.

(2) Заповедта за обявяване на национален парк или резерват влиза в сила след приемането на закона по ал. 1.

Чл. 41. Промените в защитените територии са:

1. заличаване;

2. увеличаване на площта;

3. намаляване на площта;

4. прекатегоризиране;

5. промени в режима на дейностите.

Чл. 42. (1) Промените по чл. 41, т. 1, 2 и 3 се извършват при спазване на същите процедури, както при обявяването на защитени територии.

(2) Промените по чл. 41, т. 4 се извършват след съгласуване със заинтересованите държавни органи.

(3) Промените по чл. 41, т. 5 се извършват след съгласуване със собствениците на гори, земи и водни площи и със заинтересованите държавни органи.

(4) Промените по чл. 41, т. 1 се извършват само когато защитените територии са напълно и необратимо унищожени или увредени, не изпълняват предназначението си и не могат да бъдат прекатегоризирани.

(5) За промените по чл. 41 министърът на околната среда и водите издава заповед.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.

Чл. 43. Заповедите по чл. 39, ал. 1 и по чл. 42, ал. 5 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 44. Обявените защитени територии и промените в тях се записват в Държавния регистър при Министерството на околната среда и водите.

Чл. 45. (1) Когато съществува опасност от унищожаване или увреждане на територии, предложени за обявяване за защитени, министърът на околната среда и водите може със заповед да забрани или ограничи ползването и строителството в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

(2) Всяко нарушение на заповедта на министъра на околната среда и водите по ал. 1 се санкционира като нарушение в защитена територия съгласно наказателните и административнонаказателните разпоредби на този или на други закони.

Глава четвърта

УПРАВЛЕНИЕ И ОХРАНА НА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница