Биосферните паркове на юнеско свят на хармония между хората и природата за проекта: Проектът Подготовка на процеса на ревизия на мрежата от биосферни резервати в България



Дата30.04.2018
Размер103.36 Kb.


БИОСФЕРНИТЕ ПАРКОВЕ НА ЮНЕСКО - СВЯТ НА ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА И ПРИРОДАТА

За проекта:

Проектът «Подготовка на процеса на ревизия на мрежата от биосферни резервати в България» е насочен към съвременните изисквания за устройство и функционирането на биосферните резервати, обявени по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО и произтичащите за България ангажименти.

Проектът се изпълнява от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ), съвместно с МОСВ и Национален комитет „Човекът и биосферата“ - Юнеско с бюджет от 52 850 лв предоставени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Основната цел на проекта е да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати в България. Това ще бъде извършено чрез провеждане на предварителни оценки за готовността на местната общност и власти за подкрепа процеса на номинация на техния район за съвременен биосферен резерват/парк и изготвяне на номинационни формуляри за два избрани района с най-голяма подкрепа.

Предвидените дейности и очакваните резултати от проекта включват:



  • Предварителни оценки на целеви райони относно възможното им развитие като биосферни резервати според Севилската стратегия - проведена оценка за готовността за подкрепа и работа в посока обявяване на биосферен съвременен парк в 8 региона на страната – до март 2016г.

  • Подпомагане на подготовката за процеса на номиниране на два избрани региона - изготвени актуални насоки за прилагане на критериите за обявяване и управление на биосферни паркове съгласно Севилската стратегия и изготвяне на 2 научно обосновани номинационни форми съгласно изискванията на Програмата „Човек и Биосфера“ към ЮНЕСКО.

  • Комуникация - разпространяване на информационна брошура и създаване на уебсайт за биосферните резервати

Целевите райони по проекта включват Странджа (Узунбоджак), Централен Балкан (Боатин, Джендема, Стенето, Царичина), Западен Балкан (Чупрене), Родопи (Купена, Дупката, Мантарица), Родопи-Добростан (Червената стена), езерото Сребърна (Сребърна), Камчия (Камчия), в които се намират биосферни резервати от досегашния „строг“ тип. Допълнително ще се проучи Беласица, който е изцяло нов район.

Програмата “ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.

Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство.

По време на Конференцията в гр. Севиля, Испания (1995 г.) е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия) и това вече са емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и областта на устойчивото развитие на местните общности. В биосферните резервати освен зони за строга защита “core zones” вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните райони и опазване на природата в тях. Днес България е изправена пред предизвикателството да преразгледа системата от биосферни резервати и да обяви поне два, съответстващ на изискванията на Севилската стратегия.

Биосферните паркове – моделни региони за опазване и устойчиво развитие

1. Какво е важно да знаем?

Биосферен парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк. В биосферните паркове има три зони – сърцевинна, буферна и преходна. Единствено сърцевинната е със строг режим на защита, но той се определя от българското законодателство и вече съществуващите режими (резерват, защитена местност). Буферната зона пази сърцевинната и обикновено също има вече съществуващ статут, но с по-ниска защита (защитена местност, природна забележителност). Преходната зона е тази, в която има активна човешка дейност, възможно е дори тя да не е с ясно определени граници.



2. Каква е ползата и за кого?

- Обявяването носи международен престиж на територията;

- Това са предпочитани места за отдих и туризъм, защото в тях са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин.

- Няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона).

- По-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;

- Възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на БП чрез структурата за съвместно управление.

- Нови възможности за работа и развитие на района - съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.

Дискусията за бъдещето на биосферните паркове в България вълнува различни организации и институции, убедени в ползите както за природата, така и за местните хора. В България има няколко територии с подобен потенциал, които следва да бъдат изследвани и проучени. От волята на местните хора и институции в избраните райони зависи номинирането им за първия български биосферен парк от ново поколение.



3. Как се обявяват биосферните паркове и кой има полза от тях?

Биосферните паркове се обявяват като такива съгласно международното законодателство, което не налага допълнителни ограничения върху ползването и режимите на съответните територии извън регламентираното от националната законодателна уредба.

Биосферните паркове стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.

Ефективното функциониране на биосферния парк позволява всички заинтересовани страни в сътрудничество помежду си да постигнат устойчив баланс между на пръв поглед несъвместимите дейности за опазване на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, както и справедлива подялба на произтичащите ползи от управлението на територията.

Директни ползи за местното население са „съживяването” на местния бизнес чрез насърчаване развитието на устойчиви, природосъобразни практики за земеделие и животновъдство, горско стопанство, екологичен туризъм, рибарство и др. Това води до разкриване на нови работни места и повишаване на финансовите приходи на местните хора. В същото време се постига дългосрочно опазване на природното и културното наследство за бъдещите поколения.

Широката международна известност и добър имидж на Програмата „Човекът и биосферата” привлича многобройни посетители в биосферните паркове и предизвиква голям интерес към закупуване на местни продукти. Само от инициативността на местните хора и сътрудничеството на всички заинтересовани страни зависи до каква степен ще съумеят да се възползват от тази популярност, за да привлекат необходимите средства и да реализират идеите си!

Биосферните паркове са особено подходящи за провеждане на научни изследвания и мониторинг, свързани с опазването и разумното ползване на природното и културното наследство и устойчивото развитие. Натрупаната информация дава възможност за вземането на добре аргументирани управленски решения с предвидим ефект, както и за провеждането на природозащитно обучение с широко участие на местното население и демонстриране на добри практики.

Включването на всеки биосферен парк в Световна мрежа дава почти неограничени възможности за регионално и международно сътрудничество и обмяна на опит. То е израз на признание от такава престижна международна организация като ЮНЕСКО, а това е повод за гордост и лично удовлетворение на всеки, който се чувства свързан с дадения биосферен парк.



4. В какво се изразява участието на общините в биосферен парк (БП)?

Участието на общините в биосферния парк се свежда до това, че по този начин те на доброволен принцип се съгласяват взаимно да се консултират за всички по-мащабни дейности и проекти, които ще реализират в бъдеще. Участието им е гаранция, че те няма да бъдат деструктивни по отношение на националния парк и резерватите на територията му, както и че каквото и развитие да се случва то няма да е в ущърб на съответната защитена територия.

Допълнително общините могат да участват в разработването и да ползват регионални марки за развитие на местни продукти – като в този смисъл участието им в БП е бонус и потвърждение за това, че територията е екологично чиста и добре запазена, както и че притежава потенциал за развитие на устойчив туризъм в съответствие с екологичните стандарти.

Очаква се, когато планират своето развитие и когато го реализират общините да се допитват и консултират, както помежду си, така и до и институциите, които осъществяват управлението на съответните територии. В случая с Националните и природни паркове – това са съответните Дирекции на НП и природните паркове, както и съответните РИОСВ, държавни горски стопанства, Регионални дирекции по горите и т.н. Подписвайки номинацията общините доброволно декларират, че ще спазват екологичните принципи. Справедливото разпределение на ползите е друг принцип, който също трябва да се спазва при развитието на даден биосферен парк.



5. Обявяването на биосферен парк в района на НПЦБ ще повлияе ли по някакъв начин върху Общия устройствен план (ОУП) на общината? Налагат ли се промени в ОУП? Ще се маркират ли зоните на биосферните паркове в Кадастрална карта?

Включването на дадена община в потенциален биосферен парк не води и няма да доведе до промяна в параметрите на ОУП.

Населеното място ще продължи да се развива съгласно предвижданията на ОУП, стига той да е процедиран по реда на националното законодателство.

Зоните на биосферния парк не се отразяват в кадастрална карта на съответното землище и върху тях не се налагат допълнителни ограничения.



6. Включването в преходна зона на биосферен парк означава ли че плана за управление (ПУ) на НПЦБ ще бъде прилаган по някакъв начин и върху населените места и териториите, извън границите на националния парк?

Не. Планът за управление на НПЦБ ще продължи да се прилага единствено и само за територията на националния парк. Що се отнася до територията на общината или други общини, извън националния парк, те ще продължат да се управляват в рамките на приетите от съответния общински съвет планове за развитие и без да им се налагат допълнителни ограничения. Що се отнася до горските територии и земеделски земи, включени в биосферния парк, но извън границите на националния парк, въпросните ще продължат да се управляват съгласно специализираното законодателство – Закон за горите и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и т.н. За населените места ще се прилага Закона за устройство на територията.



7. Има ли промяна по отношение на собствеността и ползването на земите в биосферния парк?

Биосферният парк не променя по никакъв начин собствеността и ползването на земите, включени в границите му.

За територията на биосферния парк се прилагат разпоредбите на действащото национално законодателство, свързано с устройство на територията и опазване на околната среда.

8. Ще се готви ли нов План за управление за целия биосферен парк, включително и за буферната му зона?

Не е необходимо да се готви нов план за управление за цялата територия на биосферния парк. Всяка една от зоните е предмет на съответния специализиран закон и план – План за управление на национален парк/резерват, общински план за развитие, лесоустройствен план и т.н.

Трябва да се разработи кратка рамкова програма, в рамките на няколко страници, която да очертава визията на заинтересованите страни по отношение бъдещото развитие на територията. В една такава програма трябва страните да се съгласят, че ще провеждат, всеки в рамките на неговите компетенции, политика, която ще е щадяща по отношение на националния парк и неговите резервати и че ще прилагат принципите на устойчивото развитие. В тази програма трябва да се посочат приоритетите за развитие на региона – например екологичен туризъм, органично земеделие и т.н.

В този рамков документ страните трябва да изразят готовност да съгласуват помежду си проекти и планове по отношение на всяко бъдещо развитие.



9. Кой отговаря за биосферния парк?

Същността на биосферния парк е колективното управление, обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни.



10. Възможно ли една от участващите в биосферния парк общини да се оттегли от него и да прекрати своето участие?

Участието в биосферния парк е доброволно и дава възможност на всяка община, която не вижда перспективи от участието си в биосферния парк да се оттегли от него. Въпреки, че няма нормативни ограничения, подобна стъпка на оттегляне следва да се разглежда като крайна мярка и отстъпление от принципите за устойчиво развитие и законността.



11. Кой плаща?

Нивото на финансиране зависи от дейностите и проектите, които се реализират на територията на биосферния парк. Често допълнително финансиране дори не е необходимо – съществуващите бюджети могат да бъдат пренасочени и ефективно управлявани, така че да посрещнат общите цели. Индустрията, туроператорите, различни фондации, изследователски институти и местната власт могат да помогнат. Подкрепата на правителството, дори ако е само морална или техническа, гарантира добрите връзки с националните политики и международните усилия за устойчиво развитие.



12. От „строги“ резервати към биосферни паркове

Първите биосферни резервати, обявени през 70-те и 80-те години на XX в. са били строго защитени природни територии. По тази причина много хора и до днес считат, че това са строги резервати, където човешкото присъствие е напълно забранено. През 90-те години схващането за тези територии се променя драстично и съвременните биосферни паркове и резервати се разглеждат като моделни територии с висок международен престиж и пример за подражание за опазване на биоразнообразието и устойчиво икономическо, социално и културно развитие. Днес съществуването на селища и население е задължително условие за обявяването на биосферен парк, както и насърчаването на икономическото, културното и социалното развитие на местното население. Биосферният парк е гарант за сътрудничество между всички заинтересовани страни, насочено към един по-отговорен начин на живот.



За повече информация:

Катрин Томова – katrin.tomova@gmail.com

Българска Фондация Биоразнообразие

София, ул.Веслец 39-41, ап.11, ет. 4

e-mail: bbf@biodiversity.bg

www.bbf.biodiversity.bg




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница