Изходни позиции за провеждане на реформите във висшето образование
Изтегляне 57.58 Kb.
|
ИЗХОДНИ ПОЗИЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕФОРМИТЕ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕпроф.д-р арх. Стефан Попов П  рофесор на Международната архитектурна академия. Основател и преподавател в новия архитектурен факултет към Висшето строително училище „Любен Каравелов” София. Ръководител на проектантска фирма Интегра проект. Преподавал в Истанбул. Гост професор в Хюстън, Бляксбърг, Ню-Йорк. Носител на наградата на Американския институт по архитектура за сградата на Родопския драматичен театър в гр. Смолян на международното биенале на архитектурата “Интерарх 85”. Лауреат на Димитровска награда за същата сграда. Специални научни интереси в областта на методиките на архитектурното проектиране и обучение. Дългогодишен ръководител на експериментално архитектурно-учебно студио в УАСГ. МЕТОДИКА НА АРХИТЕКТУРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ,(монография), Д.И.Техника, София, 1983г. Множество спечелени архитектурни конкурси и научни публикации.
Научният потенциал на една държава е нейно национално богатство. Научният потенциал се състои от всички учени в една държава от момента на тяхното формиране до момента на оттеглянето им от активна работа. Научният потенциал на никоя държава не е достатъчно голям, а камо ли излишно голям и затова трябва да се използва максимално. Максимално използване на научният потенциал означава ефективност и интензивност на използването им, резултатност на работата и възможност за максимално продължително време за използване. Научният потенциал на една държава представляват студентите, младите подрастващи бъдещи научни работници, оформените изследователи в тяхната най-плодотворна възраст 35 –55 години и възрастното най-опитно поколение изследователи над тази възраст. До кога? Докато ви стигат силите! Може ли един конструктор на ракети като Вернер фон Браун или Сергей Корольов да бъде пенсиониран и отстранен от работа защото е навършил 65г.? Може ли на един Ръдърфорд да му се забрани повече да ръководи лабораторията, която той е създал защото е навършил 65г.? Може ли на един Айнщайн, да му се каже, че научната общност няма повече нужда от него понеже е станал на 65г? Коя нация може да реши, че не се нуждае от опита на всичките си учени докато те могат да се използват. Коя е нацията която може да си позволи подобни абсурдни недомислия? Или сме учени и преди всичко хора, които мислят за просперирането на нацията си като цяло, или всичко останало е лични, късогледи и елементарни интереси, които се базират на непълна информация за състоянието на българското образование като цяло. Все едно е на кого са тези възгледи. Да, но не всички учени са Анщайн или Ръдърфорд нали. Да! И точно това е проблемът. Как да отделим житото от плявата? Да но не всички учени са морални. Да! И точно това е проблемът. От всеки студент също не става Бил Гейтс, Маргарет Тачер или Айнщайн. Да! И това също е голям проблем. Как да подберем хората за обучение и как да ги обучаваме за да станат такива? Това е целта на образованието. Средната възраст е най-продуктивната. Да! А защо е пълно с хора, които си стоят и се пенсионират като асистенти, без изобщо да желаят да се напънат да направят нещо? Все защото някой им пречи ли? Дайте да говорим сериозно за сериозни нещата! Дайте за говорим за сериозна ситема за обективна оценка на качествата на учените – млади, стари – всякaкви. В науката има един единствен измерител и той е резултатността от работата. Знаело се, че при еди кой си преподавател изпитът струвал 500€. А къде е академичното общество и защо не реагира? Защо не се организират така изпитите, че да може достоверно да се видят знанията на изпитваните. Или и това е невъзможно? Знае се, че приемният кандидатстудентски изпит за влизане във ВУЗ струвал 12000 лв. А какво прави академичния съвет срещу това? Нищо не можело да се направи? Хайде бе! Нищо не желаят да направят! Знае се, че еди кой си преподавател пише шестици без студентите му изобщо да се явяват на изпити, като заобикаля всички правилници и всякакъв морал. И какво? Какво се прави срещу това? Катедрени заседания се правят веднаж на 2 години? И какво от това? А правилно ли е при гледане на дисертация в първичното разширено научно звено да няма нито един специалист по проблема? А правилно ли е един ръководител катедра по проектиране да не знае да проектира и да няма построена нито една сграда? На какво учи той тогава и как организира работата в катедрата? Или и това не се знае и не може веднага да се провери? А редно ли е ръководителят на едно научно звено да се избира от своите подчинени включително секретарките? От двама кандидати, единият за който се знае, че работи добре и ще стегне работата и друг който е безпринципен и не взискателен, познайте кой ще бъде избран от подчинените си? Представете си и следния случай: Съвет от хора които едвам са долазили до някъкви позиции без никакви качества. Между тях има и един Айнщайн. Има ли начин „демократично” чрез гласуване да го изберат за ръководител на научното звено? Ако появата на Теорията за относителността трябваше да мине през един наш съвет и да бъде гласувана с “болшинство”, дали щеше да мине? Ето това са ни проблемите? Но има и още един! И той е, че никой не ще да се захване с решаването на тези проблеми. Никой не ще да си навлича още проблеми и неприятности, да се изпокарва с хора на които никой не може да им угоди. Ние едва сега вкараме тестовете за зрелостни изпити след толкова години умуване, а искаме да за решим с един замах проблемите на висшето образование. Ние сме против тестовите изпити, но когато се явяваме на Тойфел или САТ безропотно учим до умопобъркване и се явяваме, и никой не се оплаква, че те са много трудни, или че американците са тъпи, че са измислили такова нещо. Значи има начини! От 1992г. в ЗВО е вписано, че вузовете трябва да имат системи за подържане на качеството на преподавателите и преподавателската работа, че възлов момент е анонимната оценка, която студентите дават на преподавателските качества. А къде у нас това работи в истинския смисъл на думата? Нямало указания на МОН?? Много е лесно всичко да се тръсне на МОН (на “най-умните”), а ние да чакаме само нещо те да се осмелят да предложат за да го съсипем от критика и ако може да го отложим завинаги. А университетите нямат ли сами, без подканване отвън интерес да организират качествено преподаване и система за обективна оценка и поддържане на качеството си? През 1992г. случайно по телевизията гледах конгрес за американското средно образование. Знае се добре от всички и най-вече от американците, че то има сериозни проблеми. Появи се и президента на САЩ. Излезна на трибуната. Замрях в очакване на мъдрите указания (на другаря Тодор Живков). Но изненада! Вместо указания президентът каза нещо такова(по памет ще го цитирам): Тук са се събрали най-отговорните хора, радетели, учители и изследователи в средното образование. Опитайте се да дефинирате възловите проблеми и приоритети на това образование. А решението ще излезне от вашият опит, плурализма на идеи и подходи. Аз вярвам в американският народ. Аз вярвам, че с обенинени усилия и с различни идеи, ВИЕ ще намерите най-верния път. След дългия и печален опит който имам в бъгарското образование, аз също не вярвам в магически формули и унифицирани решения, особено пък “спуснати отгоре”, които да паснат на всичко и на всекиго. Ясно ми е само, че неща които пасват на образованието по физика или лингвистика, абсолютно не пасват на образованието по архитектура - нито като обучение, нито като организация на преподавателския процес, нито като подбор на кадри. Спецификите са толкова много и толкова съществени, че да се говори за унификация е просто демострация на елементарно непознаване на проблемите и на един от отдавна и безвъзвратно отживял подход на който всички (и стари и млади) продължаваме да робуваме. В България ние по начало сме една шепа хора. Е калпав народ излезнахме! Сега единственото на което ми се струва, че можем да разчитаме е на алтернативността, на конкурецията, на плурализма на конкуриращи се идеи, на инициативата на кадърния човек. А за финал - изграждане на твърди минимални критерии за резултатите от образованието, критерии които се прилагат и проверяват твърдо и безкопромисно от държавата чрез тестове. А кой, как и при кого ще учи – това си е негова работа. Всеки да си гледа работата. И нека за финал ви припомня думите на Оскар Уайлд: “Винаги е било по-трудно да се руши отколкото да се създава, а когато трябва да рушиш простащината и човешката глупост, задачата изисква не само смелост, но и презрение”. И все пак съм убеден, че всички ние искаме не спечелено дело в Страсбург, а спечелена война тук у нас и то не заради нас самите, а заради бъдещето на България. Тази война никой от нас не може да я спечели по отделно. Тази кауза може да бъде спечелена само с обединяването на умни, честни и инициативни хора в името на една светла кауза – каузата на бъдещето на нашите деца, на бъдещето на България. ( Ужасно клише, нали!) Но все пак си заслужава да опитаме. А? 21.11.2004г Каталог: pueron -> publikacii -> statii statii -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата statii -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения statii -> Кои са академизираните олигарси в бан? statii -> Първа награда на конкурса на боис за студентско есе „Просперитетът обича свободата” Просперитетът обича свободата statii -> Закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21] statii -> До: Ректора на всу “Л. Каравелов” София доц д-р инж. Георги Годинячки писмо-декларация statii -> Унсс – университетът, който пречупи представите ми Анелия Попова – III курс “Журналистика и масмедии” statii -> Д-р Дроздстой Стоянов: бан е развъдник за пенсионери statii -> Има ли някой, на когото да не му е ясно? попита Уайнънд Изтегляне 57.58 Kb. Сподели с приятели:
|