Законът за защита на класифицираната информация влезе в сила. Започна процесът по неговото прилагане

Физическата сигурност на класифицираната информация включва система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, класифицирани като държавна или служебна тайна.

Системата от мерки включва защитата на сградите, помещенията и съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация, и контрола върху достъпа до тях.

Организационните единици прилагат система от мерки и средства за физическа сигурност на сгради, помещения и съоръжения, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация.

Системата от мерки и средства за физическа сигурност обхваща само сградите, помещенията и съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация.

Физическата сигурност се прилага за защита на класифицирана информация от всякаква заплаха или вреда.

Заплахите за класифицираната информация са нерегламентиран достъп или опит за нерегламентиран достъп до класифицирана информация.

Под вреда за класифицираната информация се разбира терористична дейност или саботаж.

Необходимите способи и средства за физическа сигурност се определят в зависимост от нивото на класификация и количеството на класифицираната информация, от броя и нивото на достъп на работниците и служителите, определени съгласно чл. 3, от степента на заплаха от увреждащи действия.

За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация ръководителите на организационните единици, с помощта на служителите по сигурността на информацията, определят зоните за сигурност.

Около зоните за сигурност се определят административни зони, които са с най-ниско ниво на сигурност.

Контрол на хора и моторни превозни средства се извършва в административните зони.

Контролираният режим осигурява влизане, движение и излизане от зоната за сигурност, както и задължително придружаване в тези зони на лица, без право на достъп или с право на достъп до по-ниско ниво на класификация.

Контрол над зоните за сигурност и административните зони се осигуряват от ръководителя на организационната единица и служителя по сигурността на информацията чрез служители от звената по сигурност и охрана.

Ръководителят на организационната единица и служителят по сигурността на информацията въвеждат специален режим за съхраняване на ключове от помещения, каси и други съоръжения, служещи за съхраняване на класифицирана информация.

За осигуряване защитата на класифицираната информация представляваща държавна тайна, при срещи, разговори, съвещания, заседания и др., предмет на които е такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност срещу подслушване и наблюдение.

Предварително се проверяват лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чиито предмет е класифицирана информация представляваща държавна тайна.

Предварителната проверка на лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чиито предмет е класифицирана информация се осъществява от звената за сигурност и охрана в организационната единица.

Всички материали и технически средства, които се използват за защита на класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията за стабилност и неразрушимост, съответни на нивото на класификация за сигурност на информацията, сертифицирани от ДКСИ или от друг орган, определен с решение на Министерския съвет.

Други технически средства могат да се използват само по изключение, при условие че няма да се понижи нивото, необходимо за даденото ниво на класификация за сигурност на информацията.

Средствата за физическа сигурност, сертифицирани за всяко ниво на класификация за сигурност, се определят в списък, утвърден от ДКСИ.

Системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност, условията и редът за използването им се определят с наредба на Министерския съвет.

Служителят по сигурността на информацията извършва предварителен и текущ контрол по отношение на организацията, способите и средствата за физическа сигурност в организационната единица.

Наредбата се приема на основание чл. 78 от Закона за защита на класифицираната информация.

Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на ДКСИ, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред, както и на ръководителите на организационни единици по чл. 20, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗЗКИ.

С наредбата се определят системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност на класифицираната информация, както и условията и редът за тяхното използване.

Системата включва принципи, мерки, способи и средства за защита на класифицираната информация.

Системата от мерки включва общи и конкретни мерки за физическа сигурност на класифицираната информация.

В системата от способи са включени оценка на заплахите за физическата сигурност на класифицираната информация - „анализ на риска“.

Физическата сигурност се осъществява чрез изискванията и стандартите за физическа сигурност на класифицираната информация.

Системата от мерки за физическа сигурност е част от общите изисквания за сигурност по защита на класифицираната информация.

762. Какви са способите за предотвратяване на заплахите за физическа сигурност?

В системата за предотвратяване на заплахите за физическата сигурност са включени способите:

1) „анализ на риска“ - оценка на заплахите за физическата сигурност на класифицираната информация;

2) план за осигуряване на физическата сигурност на класифицираната информация.

Целта на способите за физическа сигурност е създаването на ефективни методи за противодействие на заплахите за физическата сигурност на класифицираната информация.

Целта, поставена чрез способите, се постига чрез използване на защитни мерки.

Средствата за физическа сигурност е необходимо да се сертифицират.

Средствата за физическа защита се сетрифицират за всяко ниво на класификация за сигурност на класифицираната информация, съобразно изискванията на наредбата.

Сертифицираните средства за физическа сигурност се определят в списък, утвърден от ДКСИ.

Ръководителите на организационните единици отговарят за прилагането и спазването на системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност на класифицираната информация.

769. За какво се отнасят изискванията на наредбата за физическа сигурност?

Изискванията на наредбата се отнасят до всички сгради, помещения и съоръжения, в които се създава, обработва, съхранява и предоставя класифицирана информация.

Ръководителите на организационните единици с помощта на служителите по сигурността определят необходимата система от мерки за физическа сигурност въз основа на способите по чл. 3, ал. 1.

771. За какво още се прилагат разпоредбите на наредбата?

Разпоредбите на наредбата се прилагат и за чуждестранна класифицирана информация, предоставена от друга държава или международна организация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Мерките за физическа сигурност на класифицираната информация са общи, конкретни и специални.

Общите мерки за физическа сигурност са организационни.

Организационните мерки се изразяват в определяне и изграждане на зоните за сигурност.

Конкретните мерки са физически и технически.

Конкретните мерки включват:

1) определяне и изграждане на периметъра по чл. 15, ал. 1;

2) защитно осветление;

3) алармена система против проникване (АСПП);

4) контрол на физическия достъп;

5) защита срещу подслушване, осъществявано със или без технически средства;

6) защита срещу неправомерно визуално наблюдение, осъществявано със или без технически средства;

7) осъществяване на визуално наблюдение за защита на физическата сигурност на класифицираната информация със или без използване на технически средства (минимум през 2 часа);

8) сили за реагиране;

9) пожарогасителна или пожароизвестителна система.

777. Какви мерки се прилагат за материални носители на класифицирана информация, които поради своето естество или размери не могат да бъдат пренасяни (транспортирани) по общия ред?

За осигуряване физическата сигурност на класифицирана информация, съдържаща се в материални носители, които поради своето естество или размери не могат да бъдат пренасяни (транспортирани) по общия ред, предвиден в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ), се прилагат специалните мерки, определени в глава шеста.

Мерките за физическа сигурност имат за цел:

1) предотвратяване на нерегламентиран достъп или на опит за нерегламентиран достъп до класифицирана информация;

2) предотвратяване, пресичане и установяване на действия, които поставят под съмнение надеждността на служителите;

3) групиране на служителите съобразно издаденото им разрешение за достъп до класифицирана информация и в съответствие с принципа „необходимост да се знае“;

4) своевременно установяване и противодействие при нарушаване или при опит за нарушаване на мерките за физическа сигурност.

Зоните за сигурност се определят със заповед на ръководителя на организационната единица.

В изпълнение изискванията на чл. 74 ЗЗКИ.

Зоните за сигурност се определят в зависимост от нивото на класификация и начина на нсъздаване, обработване, съхраняване и представяне на информацията.

Видовете зони за сигурност, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация, са Зона за сигурност клас I и Зона за сигурност клас II.

Зона за сигурност клас I е зона, в която се създава, обработва, съхранява или предоставя информация с ниво на класификация „Поверително“ или по-високо по начин, осигуряващ пряк достъп до тази информация при влизане в зоната.

Зона за сигурност клас I отговаря на следните изисквания:

1) ясно определен охраняван периметър, към който всички входове и изходи се контролират;

2) система за контрол на физическия достъп, позволяваща влизането само на лица, притежаващи разрешение за достъп до съответното ниво на класификация на информацията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“;

3) определяне нивото на класификация и категорията информация, която обикновено се съхранява в зоната и до която има пряк физически достъп.

785. Коя зона за сигурност е клас II?

Зона за сигурност клас II е зона, в която се създава, обработва, съхранява или предоставя информация с ниво на класификация „Поверително“ или по-високо по начин, непозволяващ пряк достъп до тази информация при влизане в зоната.

786. На какви изисквания отговаря зона клас II?

Зона клас II отговаря на следните изисквания:

1) ясно определен охраняван периметър, към който всички входове и изходи се контролират;

2) система за контрол на физическия достъп, позволяваща влизането без придружител само на лица, притежаващи разрешение за достъп до съответното ниво на класификация на информацията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“;

3) осигуряване на придружител за всички останали лица с цел предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и неконтролирано влизане в зони, които са обект на мерки за техническа сигурност.

787. Как се съхранява информация с ниво на класификация „Строго секретно“?

Информация с ниво на класификация „Строго секретно“ се съхранява при наличието поне на едно от условията, предвидени в наредбата.

За информация с ниво на класификация „Строго секретно“ в зависимост от мястото на съхраняване се прилагат следните мерки за сигурност:

1. Сертифициран за това ниво на класификация за сигурност контейнер (каса) при наличието на следните допълнителни мерки за защита:

а) непрекъсната охрана от служители;

б) проверка на контейнера по т. 1 през интервал не по-голям от 2 часа, осъществяван чрез визуално наблюдение от служителите от охраната;

в) наличие на сертифицирана АСПП и сили за реагиране, които след постъпване на сигнала за нарушение пристигат на мястото на нерегламентирания достъп за време по-малко от необходимото за отваряне на касата (шкафа, сейфа);

2. Оборудване с АСПП - в открита зона за създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация и осигуряване със сили за реагиране, които след постъпване на сигнала за нарушение пристигат на мястото на нерегламентирания достъп за време, по-малко от необходимото за проникване в зоната;

3. Оборудване с АСПП - в подземно помещение и осигуряване със сили за реагиране, които след постъпване на сигнала за нарушение пристигат на мястото на нерегламентирания достъп за време по-малко от необходимото за проникване в помещението.

За информация с ниво на класификация „Секретно“ се прилага една от мерките за сигурност, предвидени за съхраняване на информация с ниво на класификация „Строго секретно“, т.е. в сертифицирана за това ниво на класификация за сигурност каса (шкаф, сейф) - без допълнителни мерки за защита.

Класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“ в открити помещения за създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация, се осъществява при наличие на следните допълнителни мерки за сигурност:

а) непрекъсната охрана на помещението, в което се намира касата, от служители на звеното за сигурност и охрана при съответната организационна единица или дежурната част;

б) задължителни периодични проверки на помещението от служителите на звеното за сигурност и охрана или дежурната част;

в) снабдяване на откритото помещение с АСПП и осигуряване със сили за реагиране, които след постъпване на сиг-нала за нарушение пристигат на мястото на нерегламентирания достъп за време, по-малко от необходимото за проникване в помещението.

791. Какви мерки за сигурност се прилагат за защита на класифицирана информация с ниво на класификация „Поверително“?

За информация с ниво на класификация „Поверително“ се прилага обемът мерки за сигурност, предвидени за защита на информация с ниво на класификация „Строго секретно“ и „Секретно“, с изключение на допълнителните защитни мерки.

Информация с ниво на класификация „За служебно ползване“ се съхранява в заключващи се канцеларски шкафове.

Откритата зона по чл. 12, ал. 2, т. 2 се изгражда в съответствие със следните стандарти по отношение на:

1) конструкция - стените, подовете и таваните на периметъра на откритата зона трябва да бъдат с непрекъсната конструкция, да отговарят на изискванията на чл. 77, ал. 1 ЗЗКИ и материалите, от които се изграждат, да са сертифицирани по реда на чл. 77, ал. 3 ЗЗКИ;

2) врати - трябва да са направени от дърво, метал или друг стабилен материал и да са осигурени с брави, сертифицирани по реда на чл. 77, ал. 3 ЗЗКИ;

3) отдушници, тръби и други подобни отвори - всички отдушници, тръби и подобни отвори, които са с размери повече от 620 кв.см (и над 15 см в най-малките им размери), които излизат или минават през открита зона за съхраняване, се защитават с решетки, спуснати метални прегради, заглушители срещу производствен шум или детекторна система;

4) прозорци:

а) прозорците, които могат да осигурят подходящо визуално наблюдение на дейности, свързани с класифицирана информация вътре в зоните за сигурност, се затъмняват или оборудват с транспаранти, завеси или с други подходящи покрития;

б) прозорците на приземните етажи или други леснодостъпни прозорци (например от покриви, веранди или пристроени сгради) се включват към АСПП и се изграждат от или се покриват с материали, които осигуряват защита срещу влизане с взлом; защитата на прозорците не е необходимо да бъде по-усилена, отколкото е здравината на съседните стени.

Ръководителите на организационните единици, с помощта на служителите по сигурността на информацията, могат да създават регистратури за класифицирана информация само в зони за сигурност клас I или клас II.

Регистратурите за класифицирана информация трябва да отговарят на следните изисквания:

а) да са разположени в отделни помещения, по възможност на средни етажи с изглед към вътрешни дворове или части на сграда;

б) да са осигурени метални решетки за вратите и прозорците;

в) в помещението да е изграден параван, обособяващ зона за лица потребители, и работна зона - за служителите в регистратурата;

г) да са оборудвани с АСПП, свързана с контролен център.

Ръководителят на организационната единица с помощта на служителя по сигурността на информацията са длъжни да определят около зоните за сигурност клас I и клас II административна зона.

Административната зона трябва да отговаря на следните изисквания:

а) видимо определен периметър, позволяващ контрол на лица и транспортни средства;

б) осигурен пропускателен режим на входа и изхода на периметъра по буква „а“.

В административната зона може да се създава единствено класифицирана информация с ниво на класификация „За служебно ползване“.

В административната зона може да се обработва единствено класифицирана информация с ниво на класификация „За служебно ползване“.

В административната зона може да се съхранява единствено класифицирана информация с ниво на класификация „За служебно ползване“.

В административната зона може да се предоставя единствено класифицирана информация с ниво на класификация „За служебно ползване“.

Периметърът представлява ясно обозначена външна граница на зоните за сигурност, които изискват защита.

По периметъра се изграждат физически бариери.

Физическите бариери могат да бъдат оборудвани и с технически средства, утвърдени в списъка по чл. 77, ал. 3 ЗЗКИ.

Да възпрепятстват нерегламентирания достъп.

Степента на прилаганите средства за физическа и техническа охрана на защитавания обект зависи от нивото и обема на класифицираната информация, която се съхранява в тази зона за сигурност.

807. Какво трябва да осигурява защитното осветление в зоните за сигурност?

Защитното осветление в зоните за сигурност трябва да осигурява възможност за ефективно наблюдение от страна на звеното за сигурност и охрана и техническите средства за защита.

Изискванията, на които следва да отговаря защитното осветление, се определят по реда на чл. 77, ал. 3 ЗЗКИ.

809. Какво се използва за повишаване нивото на защита в зоните за сигурност?

За повишаване нивото на защита на периметъра в зоните за сигурност се използват АСПП.

Алармените системи против проникване сигнализират при опит за нерегламентиран достъп или осъществен такъв достъп.

АСПП осигуряват необходимото време за реакция на силите за реагиране.

Алармените системи против проникване се използват съгласно плана за физическа сигурност на обекта.

Контролът на физическия достъп се осъществява по отношение на обектите - зона клас I и зона клас II.

Контролът на физическия достъп до обектите - зона клас I и зона клас II се осъществява чрез:

1) електронни средства, работещи самостоятелно или съвместно със служител от охраната;

2) електромеханични средства, работещи съвместно със служител от звеното за сигурност и охрана, или

3) служители от звеното за сигурност и охрана.


814. Как с осъществява проверката на личен багаж и вещи в организационните единици?

Във всички организационни единици се предприема избирателна проверка на багаж и лични вещи при влизане и излизане.

Проверката на личен багаж и вещи се осъществява с цел предотвратяване внасянето и изнасянето на класифицирани материали извън установения ред.

Проверката на личните вещи и багаж при влизане или излизане от организационните единици може да бъде заложена като задължително условие за влизане или излизане от дадена сграда или обект.

В такъв случай се поставя известяващ проверката надпис.

Проверката на личен багаж и вещи се извършва чрез технически средства или визуален оглед.

Служителите от звеното за сигурност и охрана прилагат системата от мерки за физическа сигурност на класифицираната информация с цел предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация в зоните за сигурност.

Дейността на служителите от звеното за сигурност и охрана се регламентира с инструкция.

Инструкцията се утвърждава от ръководителя на организационната единица.

За служители в звеното за сигурност и охрана (в звеното за сигурност) се назначават лица, получили разрешение за достъп до ниво на класификация „Поверително“ или по-високо, ако спецификата на работата им го налага.

Задълженията, дежурствата и честотата на обхода на служителите от звеното за сигурност и охрана се определят в зависимост от анализа на риска, наличието и вида на конкретните мерки за физическа сигурност.

824. Кога могат да се създават сили за реагиране?

В зависимост от плана за физическа сигурност в организационната единица могат да се създават сили за реагиране.

Силите за реагиране се състоят най-малко от двама служители.

В състава на силите за реагиране могат да бъдат служители от звената за сигурност и охрана или други служители от организационната единица.

Силите за реагиране забавят и ограничават нарушителя при навлизане в периметъра на зоните за сигурност до предаването му на компетентните органи, без това да отслабва защитата в останалите места.

828. Какво може да се изгради за повишаване на физическата защита и подпомагане на звеното за сигурност и отбрана в обектите?

За повишаване на физическата защита и подпомагане на звеното за сигурност и охрана в обектите се изгражда система за видеонаблюдение, която може да бъде самостоятелна или технически свързана с контрола на достъпа, с алармената система против проникване и с други конкретни мерки за физическа сигурност.

Системата за видеонаблюдение изисква изграждането на контролен център и представлява елемент от общата защитна система.

830. Какво може да се изгради за нуждите на звеното за сигурност и охрана, където има изградени функциониращи технически средства за физическа сигурност?

В организационните единици, където има изградени функциониращи технически средства за физическа сигурност, организирани в система, за нуждите на звеното за сигурност и охрана се изгражда контролен център.

Контролният център по ал. 1 е специално оборудвано помещение в организационната единица.

Контролният център е предназначен за приемане, визуализиране и архивиране на информацията, получена от прилагането на техническите мерки за физическа сигурност, организирани в система.

Контролният център служи за сигнализиране, контрол и ръководство на силите за реагиране.

Защитените каси (шкафове, сейфове) се затварят задължително с ключове?

Защитените каси (шкафове, сейфове), които съхраняват информация с ниво на класификация „Строго секретно“ - и с шифрови комбинации.

Защитените каси (шкафове, сейфове) имат по два ключа.

Единият от ключовете се използва постоянно, а другият е резервен.

Забранява се изнасянето на ключове на защитените каси (шкафове, сейфове) извън зоните за сигурност, намиращи се в съответната организационна единица.

Шифровите комбинации на защитените каси (шкафове, сейфове) се определят от служителя, на когото е зачислена съответната каса (шкаф, сейф).

Служителят е длъжен да възпроизведе писмено шифровата комбинация и заедно с резервния ключ от защитената каса (шкаф, сейф).

Служителят е длъжен да ги предостави в запечатан плик на дежурната част, съответно на ръководителя на звеното за сигурност и охрана в организационната единица.

Резервните ключове и шифровите комбинации по ал. 5 се използват само при бедствия и аварии.

Ключовете, които се използват постоянно, и резервните ключове, се съхраняват в отделни каси (шкафове, сейфове).

Записът на всяка шифрова комбинация се съхранява в отделни пликове.

Всички ключове, писмени шифрови комбинации и пликове се поставят под защита, не по-ниска от защитата на класифицираната информация, към която те осигуряват достъп.

Служителят, на когото е зачислена защитената каса (шкаф, сейф), е длъжен да възпроизвежда единствено по памет шифровата комбинация.

Забранява се писменото възпроизвеждане на шифровата комбинация, освен в случаите, когато се предоставя за съхранение при дежурния.

852. Кои лица имат право да знаят цифровите комбинации на защитените каси (шкафове, сейфове)?

Право да знаят шифровите комбинации на защитените каси (шкафове, сейфове) имат служителите, на които те са зачислени, техните преки ръководители и ръководителят на организационната единица.

Преките ръководители и ръководителите на организационни единици имат право да знаят цифровите комбинации на защитените каси (шкафове, сейфове) при спазване изискванията на ЗЗКИ за достъп до класифицирана информация.

Шифровите комбинации се променят:

1) при първоначално използване;

2) в случай на смяна на някое от лицата по ал. 1;

3) в случай на нерегламентиран достъп или на опит за нерегламентиран достъп;

4) през период, не по-дълъг от 12 месеца.

Специалните мерки за физическа сигурност на класифицирана информация, съдържаща се в материални носители, които поради своето естество или размери не могат да бъдат пренасяни (транспортирани) по общия ред, предвиден в ППЗЗКИ, се определят в наредбата.

Специалните мерки за пренасяне (транспортиране) включват:

1) подготвяне на материалния носител, съдържащ класифицирана информация с ниво на класификация „Поверително“ и по-високо, за пренасяне (транспортиране);

2) поставяне на материални носители в контейнер или в друга твърда опаковка по начин, непозволяващ визуално определяне на неговата форма и предназначение;

3) надеждно запечатване на контейнерите или опаковките по начин, позволяващ откриването на следи от опит за нерегламентиран достъп до пренасяния (транспортирания) материален, носител на класифицирана информация.

857. Какво се изготвя преди транспортирането на материален носител на класифицирана информация?

Преди транспортирането организационната единица изпращач изготвя план за транспортирането му.

858. Кой изготвя плана за транспортирането на материалния носител с класифицирана информация?

Ръководителят на организационната единица изпращач изготвя план за транспортирането на материалния носител на класифицирана информация.

Планът за транспортиране на материален носител на класифицирана информация се изработва след „анализ на риска“.

Планът за транспортиране на материален носител на класифицирана информация включва:

1) определяне особеностите на материалния носител на класифицирана информация;

2) целта на физическата защита;

3) уведомяване на организационната единица - получател на материалния носител на класифицирана информация;

4) уведомяване на компетентната служба за сигурност;

5) определяне вида транспорт в зависимост от особеностите на материалния носител (железопътен, автомобилен, воден или въздушен);

6) определяне на основен и резервен маршрут след предварително проучване на възможните маршрути, както и на мерки за осигуряване на охрана и периметър, непозволяващ нерегламентиран достъп до материалния носител на класифицирана информация;

7) определяне времето за транспортиране;

8) посочване на конкретните мерки за физическа сигурност;

9) определяне на органите, отговорни за планирането и прилагането на мерките по т. 8;

10) контрол по изпълнението на плана.

Материалните носители по възможност се пренасят заедно със съпътстващата ги техническа документация (паспорти, формуляри, чертежи и др.).

Мерките трябва да гарантират физическата сигурност на пренасяния (транспортирания) материален носител на класифицирана информация във всички етапи на пренасянето (транспортирането) или претоварването му от един вид транспорт на друг.

Пренасянето (транспортирането) на материалния носител, съдържащ класифицирана информация, се извършва по максимално кратък маршрут.

Материалният носител, съдържащ класифицирана информация, трябва да се пренася по най-бързия възможен начин, доколкото позволяват обстоятелствата.

Маршрут е пътят, по който се извършва пренасянето (транспортирането) на материалния носител, съдържащ класифицирана информация.

В зависимост от начина за осъществяване пренасянето (транспортирането) се извършва етапно и директно.

Етапно пренасяне (транспортиране) е налице при предаване на материалния носител на класифицирана информация между различни звена за сигурност и охрана по маршрута за предаване и транспортиране.

Директно пренасяне (транспортиране) е налице, когато материалните носители се пренасят (транспортират) от едно и също звено за сигурност и охрана от началото до крайния пункт, независимо от смяната на вида транспорт.

Звената за сигурност и охрана могат да изпълняват и задачи за двупосочно (обратно) пренасяне (транспортиране).

870. Какво трябва да имат служителите от звената за сигурност и охрана, охраняващи материалния носител?

Служителите от звената за сигурност и охрана, охраняващи материалния носител, съдържащ класифицирана информация, при неговото пренасяне (транспортиране) следва да имат разрешение за достъп, съответстващо или по-високо от нивото на класификация на материалния носител, съдържащ класифицирана информация.

871. Какво трябва да приемат ръководителите на организационни единици, отговорни за пренасянето (транспортирането) на материални носители на класифицирана информация?

Ръководителите на организационни единици, отговорни за пренасянето (транспортирането) на материални носители на класифицирана информация, по смисъла на тази глава, приемат инструкция.

Инструкцията трябва да регламентира конкретните действия по изработването на плана по пренасянето (транспортирането) на материални носители с класифицирана информация.

Способът „анализ на риска“ е непрекъснат аналитично-информационен процес по събирането на данни и техния анализ и оценка от гледна точка на физическата защита на класифицираната информация.

Анализът на риска цели установяване на всякаква заплаха или вреда в резултат на нерегламентиран достъп, опит за нерегламентиран достъп, терористична дейност или саботаж, както и влиянието и последиците при тяхното проявление.

875. Въз основа на какво се извършва „анализът на риска“?

Анализът на риска се извършва въз основа на:

1) нивото на класификация на информацията;

2) обема на класифицираната информация и вида на нейните носители;

3) броя на издадените разрешения за достъп на служителите и нивата на класификация, за които те са издадени, при спазване на принципа „необходимост да се знае“;

4) начина на съхраняване на информацията.

876. Какво включва процесът по анализ на риска?

Процесът по анализ на риска включва:

1) определяне на обекта по чл. 6, ал. 1, подложен на риск;

2) установяване степента на застрашеност и уязвимост на обекта от нерегламентиран достъп до класифицирана информация;

3) анализ на съществуващите мерки за физическа защита;

4) изграждане и усъвършенстване на системата от мерки за физическа защита;

5) определяне стойността на мерките по т. 4;

6) избор на вариант за осъществяване на физическа защита;

7) описание на остатъчната заплаха и нейното допустимо проявление;

8) периодични проверки, преразглеждане и преоценка.

В изпълнение на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЗКИ след анализ на риска разработва план за физическа сигурност.

Служителят по сигурността на информацията разработва план за физическа сигурност.

Планът за физическа сигурност трябва да отчита особеностите на обекта.

Планът за физическа сигурност включва:

1) целта на физическата защита;

2) конкретно посочване на всички параметри на обектите, които изискват физическа защита;

3) определяне на зоните за сигурност;

4) посочване на конкретните мерки за физическа сигурност;

5) органите, отговорни за планирането и прилагането на мерките по т. 4;

6) периодични проверки;

7) контрол по изпълнението на плана.

881. При спазване на какъв принцип се съставя планът за физическа сигурност?

Планът за физическа сигурност се съставя при спазване на принципа „защита в дълбочина“.

Принципът „защита в дълбочина“ представлява разполагане на силите и средствата за защита в зоните за сигурност.

Принципът „защита в дълбочина“ включва:

1) определяне на охраняваната територия и предотвратяване на нерегламентиран достъп до нея;

2) регистриране на нерегламентиран достъп или опит за такъв достъп и сигнализиране на силите за реагиране на съответната организационна единица;

3) забавяне и ограничаване на нарушителя до задържането му от компетентните органи; времето за реакция на силите за реагиране следва да бъде по-малко от времето, необходимо на нарушителя за преодоляване на мерките за физическа сигурност.

884. Кои зони, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация, се защитават срещу пасивни и активни опити за подслушване и наблюдение?

Зони клас I или клас II, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация с ниво на класификация „Поверително“ или по-високо, се защитават срещу пасивни и активни опити за подслушване и наблюдение.

Зони клас I или клас II се защитават чрез мерки за физическа защита и контрол на физическия достъп.

Зони клас I или клас II се защитават в съответствие с оценката, получена при прилагането на способа „анализ на риска“.

Анализът на риска се извършва от служителя по сигурността на информацията.

Анализът на риска се извършва съвместно с технически специалисти в областта на защитата срещу подслушване с технически средства.

Пасивният опит за подслушване включва нерегламентиран достъп до класифицирана информация чрез незащитени комуникации, директно подслушване без специални средства или прихващане на електромагнитните излъчвания от комуникационните и информационните системи.

Активният опит за подслушване включва нерегламентиран достъп до класифицирана информация чрез жични микрофони, радиомикрофони или други вградени устройства.

891. Какви мерки включва защитата срещу пасивен опит?

Защитата срещу пасивен опит включва мерки, насочени към: намаляване и изолиране на електромагнитните излъчвания; криптиране на информацията; звукоизолиране на помещенията в зони клас I или клас II, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация.

Защитата срещу активно подслушване включва техническа или физическа проверка за сигурност на конструкцията, мебелировката и инсталациите, офис оборудването, включително машини (механични и електрически), средства за комуникация и др.

Проверките за активни и пасивни подслушвания и наблюдения са първоначална и периодична (най-малко веднъж на 6 месеца).

Първоначалната или периодична (най-малко веднъж на 6 месеца) проверка се извършва от сертифициран и оторизиран, обучен в областта на физическата сигурност персонал, и от технически специалисти в областта на защитата срещу подслушване с технически средства.

Физическата защита срещу наблюдение през светлата и тъмната част на денонощието включва изграждането на физически прегради, възпрепятстващи прякото наблюдение със или без технически средства.

Физическите прегради могат да бъдат затъмнени стъкла, щори, пердета, паравани и др.

За срещи, разговори, съвещания, заседания и др. с ниво на класификация „Поверително“ и по-високо, се обособяват технически осигурени зони.

Срещи, разговори, съвещания, заседания и др. с ниво на класификация „Поверително“ и по-високо могат да се провеждат в технически осигурени зони.

С технически осигурените зони се цели физическата защита на класифицираната информация с ниво на класификация „Поверително“ и по-високо.

В технически осигурените зони се прилагат всички мерки за физическа защита срещу подслушване и наблюдение.

В технически осигурените зони могат да се прилагат и допълнителни мерки за сигурност.

902. Какво включват допълнителните мерки за физическа сигурност, прилагани в технически осигурените зони?

Допълнителните мерки за физическа сигурност, прилагани в технически осигурените зони, включват: контрол на физическия достъп; извършване на технически и физически проверки за наличие на средства за подслушване; проверка за наличие на подслушвателни устройства в обзавеждането и оборудването или в части от тях преди внасянето им в зоната.

903. Какво включва контролът на физическия достъп до тепнически осигурените зони?

Контролът на физическия достъп включва: надеждна защита чрез технически и физически средства срещу нерегламентиран достъп; регистриране на всички лица, пребивавали в зоната; списък с вида, серийните и инвентарните номера на обзавеждането, оборудването или на части от тях, намиращи се в технически осигурената зона, внасяни или изнасяни от нея.

904. Кога се извършват проверките за физическа сигурност на технически осигурените зони?

Проверките за физическа сигурност на технически осигурените зони се извършват: при първоначално използване; преди и след провеждането на срещи, разговори, съвещания, заседания и др., с предмет класифицирана информация с ниво на класификация „Поверително“ и по-високо; при наличие на нерегламентиран достъп или при опит за нерегламентиран достъп; периодично, но най-малко веднъж на 6 месеца; след извършване на ремонтни и строително-монтажни дейности.

За резултатите от всяка проверка се оформя протокол.

Протоколът от проверката включва описание на проверените помещения и оборудване, използваната апаратура и получените резултати.

907. Какво се забранява в технически осигурените зони?

В технически осигурените зони се забранява: инсталирането и използването на комуникационни устройства (ако инсталацията им е крайно наложителна, се разрешава монтирането на обезопасен жичен телефон); носенето и използването на мобилни телефони или други електромагнитни устройства; монтирането и използването на записваща и озвучаваща апаратура; използването на електронноизчислителна техника, неотговаряща на изискванията за работа със съответното ниво на класификация и имаща връзка с апаратури и мрежи извън технически осигурената зона.

В случай, че инсталирането на телефон е крайно наложително, той следва да бъде снабден с устройство за положително прекъсване на телефонната връзка или да бъде физически прекъснат при провеждане на конфиденциален разговор в помещението, в което се намира телефонът.

909. Какво се установява около технически обособената зона?

Около технически осигурената зона се установява наблюдение.

Около технически обособената зона се извършват периодични проверки за наличие на средства за подслушване и наблюдение.