IX. ПЕРСОНАЛНА СИГУРНОСТ НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Персоналната сигурност представлява система от принципи и мерки, прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност, с оглед защита на класифицираната информация.

Мерките за защита на класифицираната информация в областта на персоналната сигурност гарантират достъпа до класифицирана информация, при спазване на принципа „необходимост да знае“.

Системата от принципите и мерките за персонална сигурност включва принципа „необходимост да се знае“, процедурата по проучване на лицата и издаването на разрешение за достъп по глава пета на ЗЗКИ, провеждането на обучение на лицата по реда на закона и правилника за неговото прилагане и осъществяването на контрол в тази област.

Прилагането на мерките в областта на персоналната сигурност се осъществява чрез проучване за надеждност на лицата, издаване на разрешение за достъп до съответното ниво на класификация (приложение № 10), отнемане (приложение

Необходимо е провеждане на обучение в областта на защитата на класифицираната информация и осъществяване на контрол.

Мерките за защита на класифицираната информация в областта на персоналната сигурност гарантират достъпа до класифицирана информация само на лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп, при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения се разрешава след извършване проучване на лицето за надеждност и провеждане обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.

Достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна във връзка с конкретно възложена задача, се разрешава след извършване на проучване на лицето за надеждност и провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.

Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след:

1) извършване на проучване на лицето за надеждност;

2) провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.

Не се извършва проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа до информация, класифицирана като служебна тайна.

Лицата имат право на достъп до класифицирана информация, представляваща служебна тайна, след назначаването им на съответните длъжности, включени в списъка по чл. 23 ППЗЗКИ и преминаване на обучение в областта на защитата на класифицираната информация.

Ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2 на чл. 37, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.

Ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.

Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка по ал. 1 за тези служби.

Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка по ал. 1 за тези служби.

Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 39 ЗЗКИ.

Не се извършва проучване за надеждност по отношение на: председателя на Народното събрание, президента на Република България, министър-председателя, министрите, главния секретар на Министерския съвет, народните представители, съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите и лицата, които действат при или във връзка с упражняване на конституционното им право на защита.

Не се извършва проучване за надеждност по отношение на:

1) председателя на Народното събрание;

2) президента на Република България;

3) министър-председателя;

4) министрите;

5) главния секретар на Министерския съвет;

6) народните представители;

7) съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите и следователите.

322. От кога председателят на Народното събрание, президентът на Република България и министър-председателят получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация?

От момента на встъпването им в длъжност председателят на Народното събрание, президентът на Република България и министър-председателят получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация.

Председателят на Народното събрание, президентът на Република България и министър-председателят получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им.

Министрите и главният секретар на Министерския съвет получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация от момента на заемане на длъжността, при спазване на принципа „необходимост да се знае“, когато информацията е в кръга на тяхната компетентност.

Министрите и главният секретар на Министерски съвет получават право до всички нива на класифицирана информация за срока на заемана на длъжността, при спазване на принципа „необходимост да се знае“, когато информацията е в кръга на тяхната компетентност.

Народните представители получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока за заемане на длъжността им, при спазване на принципа „необходимост да се знае“, когато по отношение на информацията е взето по установения ред решение на парламентарна комисия или на Народното събрание или когато комисия или Народното събрание заседават в закрито заседание.

Съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите и следователите получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация, считано от момента на встъпването им в длъжност.

Съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите и следователите получават право на достъп до всички нива на класифицирана информация за срока за заемане на длъжността им, при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

Съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите получават право на достъп до класифицирана информация само за конкретното дело, при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

За министрите, главния секретар на Министерския съвет, народните представители, съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите и следователите пролучават право на достъп при спазване на принципа „необходимост да се знае“, когато информацията е:

1) за министрите и главния секретар на Министерския съвет - в кръга на тяхната компетентност;

2) за народните представители - при взето по установения ред решение на парламентарна комисия или на Народното събрание или когато комисия или Народното събрание заседават в закрито заседание;

3) за съдиите, прокурорите и следователите - само за конкретното дело.

331. Кога се издава разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите на чл. 39 и чл. 39а?

Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл. 39, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:

1) притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста, раздел VI;

2) е пълнолетно;

3) има завършено средно образование;

4) не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

5) срещу лицето няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер;

6) е надеждно от гледна точка на сигурността;

7) не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред;

8) е определено като надеждно за опазване на тайна.

Разрешение за достъп до класифицирана информация, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания: притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста, раздел VI от ЗЗКИ; е пълнолетно; има завършено средно образование; не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; срещу лицето няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер; е надеждно от гледна точка на сигурността; не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред; е определено като надеждно за опазване на тайна.

При наличие на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност, изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурност на информацията на другата държава или международна организация.

При наличие на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност, изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурност на информацията на другата държава или международна организация.

Надеждност на лицето от гледна точка на сигурността е налице, когато липсват данни относно:

1) осъществяване на дейност срещу интересите на Република България или срещу интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на международни договори;

2) участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна дейност;

3) осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред;

4) осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред.

Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно:

1) укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;

2) факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице;

3) несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи;

4) психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация;

5) зависимост на проучваното лице от алкохол и наркотични вещества.
X. РЕД И МЕСТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НА ПЕРИОДИЧНИТЕ ЗДРАВНИ ПРЕГЛЕДИ И МЕТОДИТЕ ЗА ТЯХНОТО ПРОВЕЖДАНЕ
337. Как се установяват фактите, свързани с психично заболяване или зависимост от алкохол и наркотични вещества на проучваното лице?

За установяване на фактите по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗЗКИ органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях.

За установяване на фактите за надежност органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях. Проучваното лице има право да откаже да се подложи на поисканите специализирани медицински и психологически изследвания. Отказът се прави в писмена форма и проучването се прекратява.

Проучваното лице има право да откаже да се подложи на поисканите специализирани медицински и психологически изследвания.

Отказът да се подложи на поисканите специализирани медицински и психологически изследвания се прави в писмена форма.

Проучването се прекратява. Предоставените от лицето материали се връщат (събраните от органа по проучването се унищожават).

Редът и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания, както и на периодичните прегледи на здравословното състояние, съгласно

Редът и местата за извършване на специализирани медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите за тяхното провеждане е уреден в Наредба № 6 от 19 март 2003 г., обн., ДВ, бр. 35/16.04.2003 г.

Наредба № 6 от 19.03.2003 г. урежда:

1) реда и местата за извършване и методите за провеждане на специализираните медицински и психологически изследвания в хода на процедурата по проучване за надеждност на кандидатите, за издаване разрешение за достъп до съответно ниво на класифицирана информация;

2) реда и местата за извършване и методите за провеждане на периодичните здравни прегледи на служителите в организационните единици, получили разрешение за достъп до определено ниво на класифицирана информация.

По смисъла на наредба № 6 „специализирани медицински изследвания“ са изследванията, извършвани в лечебните заведения по чл. 3 и 4 от лекар с призната специалност по психиатрия, за определяне на психиатричен статус.

По смисъла на наредба № 6 „психологически изследвания“ са изследванията, извършвани от психолог с образователно-квалификационна степен магистър, за оценка на умствената, емоционалната и социалната компетентност на лицето.

Специализираните медицински и психологически изследвания се провеждат в следните видови лечебни заведения: в индивидуална или групова практика за специализирана медицинска помощ по психиатрия, в която работи поне един психолог; лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 2, букви „в“ и „г“ от Закона за лечебните заведения, в които работи поне един лекар с призната специалност по психиатрия и поне един психолог и в диспансери за психични заболявания, в които работи поне един психолог.

Специализираните медицински и психологически изследвания на служители от служби за сигурност, служби за обществен ред и организационни единици към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията се провеждат от лечебните заведения и специализираните институции за психологическа диагностика към тези министерства по реда на раздел III.

За извършване на специализираните медицински и психологически изследвания изследваното лице следва да представи в лечебното заведение: документ за самоличност; искане от органа, провеждащ проучването; удостоверение от личния лекар, че не се води при него на психиатричен отчет.

Преди извършването на специализираните медицински и психологически изследвания изследваното лице дава информирано съгласие.

Преди извършването на специализираните медицински прегледи и психологически изследвания изследваното лице попълва декларация по образец (Приложение № 1).

Психологическите изследвания се извършват с цел оценка за пригодност/непригодност към специфичните изисквания за работа с класифицирана информация.

При психологическите изследвания се изследват умствената, емоционалната и социалната компетентност на лицето.

Всички използвани за оценката тестови методики трябва да притежават добре документирана валидност и надеждност, а адаптираните чуждестранни тестове трябва да бъдат признати като официални български версии от притежателите на съответните авторски права.

Оценката за психологическа пригодност/непригодност към специфичните изисквания за работа с класифицирана информация задължително съдържа оценка на личностните сфери, посочени в Приложение № 2.

Специализираното медицинско изследване включва попълване на въпросник (Приложение № 3) и определяне на психиатричен статус, който задължително съдържа елементите от приложението.

Резултатите от проведените психологически и специализирани медицински изследвания се записват в свидетелство по образец (Приложение № 4).

Свидетелството по образец (Приложение №4) се издава в срок три дни след провеждане на изследването.

Свидетелството за проведените психологически и специализирани медицински изследвания се издава за срок две години.

Свидетелството за проведени психологически и специализирани медицински изследвания се издава в три екземпляра.

Първият екземпляр от свидетелството за проведени психологически и специализирани медицински изследвания се предава на изследваното лице.

Вторият екземпляр остава за съхранение в лечебното заведение, където е проведено изследването.

Третият екземпляр се изпраща на органа, провеждащ проучването.

В лечебното заведение остават за съхранение и психологичната оценка по чл. 8, въпросникът и психиатричният статус със заключението на психиатъра по чл. 9.

Документацията за проведените психологически и специализирани медицински изследвания се съхранява от лечебното заведение.

За срок 10 години се съхранява документацията за проведени психологически и специализирани медицински изследвания.

Достъп до документацията имат психиатърът и психологът, извършили изследването, изследваното лице и упълномощени лица от органа, поискал изследването.

За извършените специализирани медицински и психологически изследвания се заплаща по реда на Наредба № 22 от 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента (обн., ДВ, бр. 122/1997 г.).

Специализираните медицински и психологически изследвания се заплащат от изследваното лице в случаите, когато то за първи път постъпва на длъжностите или изпълнява задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация.

Специализираните медицински и психологически изследвания се заплащат от работодателя в случаите, когато се извършват спрямо лица, които са в процедура по проучване за достъп до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация.

Психиатърът и психологът не могат да разгласяват и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, представляващи служебна тайна, които са им станали известни при извършването на специализираните медицински и психологически изследвания.

При отрицателно заключение от специализираното медицинско изследване или от психологическото изследване изследваното лице има право на второ специализирано медицинско и психологическо изследване.

Повторните изследвания във връзка с отрицателно заключение се провеждат от специализирани комисии.

Специализираните комисии трябва да бъдат в състав от двама психиатри и един психолог.