Катоможе да свърже и уточняващо приложение с определяемото му. Ако това определяемо има и други определения, пред като се пише запетая:
В някои естествени науки, като химия и биологията, съществуват подобни доказателства. Но: В науки като физиката, химията и биологията съществуват подобни доказателства.
Особеност: При поставяне на по-голям акцент се поставят тирета или скоби за отделяне на обособените части. Интонационно откъснатите обособени части се отделят с точка:
Майката – жълта и сломена от тегло жена – още отдалеч загледа мъжа си.
При вметнати части
С вметнатите части говорещият изразява отношение към това, което съобщава. Те не са части на изречението, не изпълняват синтактична служба, а поясняват смисъла на изречението като цяло.
5.1. В зависимост от мястото си в изречението се отделят или ограждат със запетаи:
И така, тя се заела за работа. Там, казват, всичко било много хубаво. Някой трябва да напише книга за мене, непременно. Особеност: Ако непосредствено пред вметната част стои съчинителен съюз, между съюза и вметнатия израз обикновено НЕ се поставя запетая:
Той, разбира се, не дойде Но: И разбира се, не дойде. От една страна, тя го обичаше, от друга страна, се страхуваше от чувствата си. Но: От една страна, тя го обичаше, а от друга стана, се страхуваше от чувствата си. 5.2. Ако вметнатата част трябва да се отдели по-силно от текста на изречението, това се прави с тире:
Нонка – тъй се казва моето момиче – си легна и тя. 5.3. Не се отделят със запетая следните въвеждащи думи и изрази:
Вероятно, всъщност, в действителност, действително, естествено, значи, като че, като че ли, може би, навярно, наистина, например, несъмнено, обаче, очевидно, по всяка вероятност, по такъв начин, по мое мнение, следователно, според мен, сякаш, явно: Като че ли някой е влязъл вкъщи. Особеност: Ако някой от посочените въвеждащи изрази въвеждат обособени части, подчинено обстоятелствено изречение или друг вид просто изречение, пред израза се пише запетая:
Тя го гледаше, като че ли поразена от любов. (обособена част). Тя го гледаше лошо, като че ли той беше я обидил. (подчинено обстоятелствено изречение) Той му беше истински приятел, следователно верен до гроб. (обособена част). Компютърът ми е пълен с вируси,очевидно ще се наложи да го почистя.(въвежда просто изречение) Ако вярваме на Иван обаче, утре трябва всички да правим тест по български език. (бележи се граница на две прости изречения) Особеност: Наистина, действително, по този начин, естествено, вероятно – могат да изпълняват синтактична роля на обстоятелствени пояснения и тогава НЕ се отделят със запетаи, както и когато са въвеждащи изрази. За да се прави разлика между вметнати и невметнати части, когато има смислово ударение, тези изрази се отделят със запетаи:
Срв. Тя танцува естествено. (Как танцува?)
Тя танцува, естествено. (Естествено е, ясно е, че танцува)
При еднородни части
Еднородни части са части на простото изречение, които поясняват една и съща дума по един и същи начин, отговарят на един и същи въпрос и са еднакви части на речта. Единствено сказуемите не могат да бъдат еднородни, защото, когато се свържат съчинително две сказуеми, се получава сложно съчинено изречение, а еднородните части са части на простото изречение.
Друга особеност има при подлозите – те могат да бъдат еднородни, но не поясняват част от изречението, защото са главни части. Има ли два или повече подлога в едно просто изречение, то те са еднородни. Ако са свързани безсъюзно или със съюза И, сказуемото е в множествено число:
