ЗАПЕТАЯ В ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ (с. 98 – 104 от Правопис и пунктуация на българския език, БАН, 2011 г.) При обръщение
Особен вид вметнати думи в изречението са обръщенията, които имат апелна функция в диалога – чрез тях говорещият установява контакт с адресата, който трябва да чуе някакво съобщение, да отговори на въпрос, да изпълни определена заповед и т.н. Фонетично обръщенията невинаги се отделят с пауза в изречението, но пунктуационно те се отделят задължително със запетая като странични думи в изречението:
Иване, ще ми подскажеш ли на теста? Ще ми подскажеш ли на теста,Иване? Утре, Иване, ще ми подскажеш ли на теста? Особеност: Ако обръщението се предхожда от частица или междуметие, запетаята се пише след тези част: Ей, Иване,ще ми подскажеш ли на теста? Иване бе, ще ми подскажеш ли на теста? Ще ми подскажеш ли на теста бе, Иване? Особеност: Ако обръщението е изразено със словосъчетание, запетаята се слага след, пред или огражда целия израз: Изпращам ви много поздрави от морето, мили мои бабо и дядо, и нямам търпение да ви видя.
При частици и междуметия
2.1. Ако частицата изпълнява роля на обръщение, тя се отделя със запетая или запетаи, ако е в средата на изречението:
Къде отиваш, ей? Хей, кой си ти? 2.2. Ако частицата ДА и НЕ функционират като отделни изказвания, те се отделят със запетая:
Сравни:
Не знам кой е победителят. Не, знам кой е победителят. Да, знаех кой ще е победителят. Да знаех кой ще е победителят, бих заложил всичко на него. 2.3. Когато въпросителната частица НАЛИ е в края на изречението, пред нея се поставя запетая:
Аз нали ще спечеля? Аз ще спечеля, нали? 2.4. Когато частиците Е, А, НА, ЕТО, Я се отделят интонационно в изречението, след тях се пише запетая:
