Заседание на 30. 04. 2015 год в следния състав: Председател: Бисерка Бакалова

гр.Сандански, 25.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, гражданско отделение – втори състав в публично заседание на 30.04.2015 год. в следния състав:
Председател: Бисерка Бакалова

Секретар: Валентина Томова

Ищецът сочи, че между него и ответника съществували търговски отношения, по силата на които ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” му възлагала извършването на превозни услуги. Посочва, че е изпълнявал тези услуги по заявки-договор, които били подавани от ответника. Посочва, че след извършване на превозната услуга, издавал данъчна фактура и ответникът по банков път заплащал превозната цена. Посочва, че през 2013 г. при напускане на служителя С. Й., със заповед на управителя била извършена проверка на неговата дейност и се установило, че за извършени по поръчка на ответника превозни услуги са издавани фактури с цени, различни от договорените, поради което твърди, че ответникът е платил по-малко от договорените цени. Посочва, че се установило, че по 6 заявки - договор от 18.05.2012 г., от 24.07.2012 г., от 11.09.2012 г., от 18.09.2012 г., от 02.10.2012 г. и от 29.10.2012 г. уговорените цени за превозната услуга са били по-високи от издадените впоследствие фактури. Посочва, че за разликата издал дебитни известия към предходно издадените фактури на стойност, подробно посочени в уточнителната искова молба. Твърди, че тези дебитни известия били представени на ответника с молба за плащане на разликата, но такова плащане не последвало. Посочва, че за събиране на общата сума по издадените 6 броя дебитни известия в размер на 8993,50 лева подал заявление пред СРС, което било уважено и срещу ответния ЕТ била издадена заповед за изпълнение за същата сума. Твърди, че срещу заповедта за изпълнение от длъжника в законния срок било депозирано възражение, поради което твърди, че за него е възникнал интерес от предявяване на настоящия иск. Допълнително ищецът посочва, че заявките са били подавани от ЕТ “XXXXXXXXXXXX” чрез служителя й С. Д., който подписвал заявките.

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 8 993, 50 лева, предмет на издадената по ч.гр.д. № 460/ 2014 год. заповед за изпълнение и представляваща неизплатени възнаграждения за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане от датата на образуване на ч.гр.д. № 460/ 2014г.

Ответникът дава отговор на исковата молба и оспорва исковете. Оспорва заявките-договори, представени от ищеца. Посочва, че те на са подписани от страните, посочва, че сумите за превозната цена са зачертавани и ръчно са посочвани други суми. Твърди, че действителните договорени цени са тези, които са по издадените данъчни фактури. Твърди, че е платил тези цени. Посочва, че през м. февруари 2013 г. на ищеца е бил правен счетоводен одит, при който се е констатирала разлика от 3360 лева, която разлика била писмено потвърдена от ищеца чрез изпратено им потвърждение на задължение-вземане. Твърди, че след получаване на този потвърден от ищеца остатък на задължението им, те са върнали подписано и потвърдено на ищцовото дружество и одитиращата фирма потвърждение и платили по банков път претендирания остатък. Сочи, че представените от ищеца дебитни известия са им били изпратени през м. декември 2013 г., но твърди, че същите са били върнати от тях, тъй като съгласно счетоводните им регистри нямат задължение към ищцовото дружество.

В съдебно заседание страните ищецът поддържа иска. Ответникът, чрез своя процесуален представител поддържа оспорването, направено с отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

“XXXXXXXXXXXX” ООД от гр. XXXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXXX” № XX е вписано в търговския регистър с ЕИК XXXXXXXXXXXXX. Дружеството се представлява и управлява от Д. А. Е.. Сред предмета на дейност на дружеството са извършването на транспортни и спедиторски услуги. На 10.10.2013 година в търговския регистър е било вписано преобразуването на “XXXXXXXXXXX” ООД в “XXXXXXXXXX” ЕООД.

Едноличен търговец “XXXXXXXXXXX” от гр. XXXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXXX” № XX е вписан в търговския регистър с ЕИК XXXXXXXXXXX. Търговецът се представлява от М. С. Д.. Основната дейност на търговеца е извършването на товарен и автомобилен транспорт.

На 18.05.2012 год. ЕТ “XXXXXXXXXX”, действащ като спедитор от свое име и за сметка на заявителя, отправила заявка за договор за международен автомобилен превоз до “XXXXXXXX” ООД. В заявката като вид на товара било посочено 16 палета хранителна сода, около 22 000 кг с адрес на товаране XXXXXXXXXX – “XXXXXXXXXXXX” и адрес на разтоваране в гр.XXXXXXXXXXX - Република Гърция “XXXXXXXXXXXXX”. В т. 6 били посочени дата на товаране – 22.05.2012 год. и краен срок на товаране – 24.05.2012 год. Цената на превозната услуга била в размер на 1 220 евро плюс ДДС, а платец на навлото заявителя - ЕТ “XXXXXXXXXXXX”. Съгласно т. 12 от заявката плащането на навлото трябвало да се извърши в левовата му равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащане не по- късно от 10 работни дни след представяне на оригинална фактура и заверено CMR (ЧМР). Договорът бил подписан от представител на превозвача и на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”, а именно от С. Д.. Допълнитело ръкописно било написано, че превозът ще бъде извършен камион с рег. № XXXXXXXXXX и ремаркес рег. № XXXXXXXXXXXXX с шофьор С. С.. От съдебно- счетоводната експретиза на вещото лице С. Н. се установява, че в “XXXXXXXXXXXX” гр. XXXXXXXXXXXX има заведена поръчка за транспорт с № 4104921946, по която е съставено ЧМР. От последното - представено като доказателство по делото (лист 40) се установява, че превозът на стоката до гр. XXXXXXXXXXXX е бил извършен от превозвачът “XXXXXXXXXXXXX” ООД. Документът е заверен от товародателя “XXXXXXXXXXXX” гр. XXXXXXXXXX, от превозвача “XXXXXXXXXX” ООД и от получателя на стоката. На 28.05.2012 год. “XXXXXXXXXXX” ООД издало фактура № 0000004383 за извършен за ЕТ “XXXXXXXXXXXX” от гр.XXXXXXXXXXXX вътрешноевропейски транспорт с автомобил В0647 PR/ № В8331ER по релация – XXXXXXXXX – XXXXXXXXXXX за цената от 1 440 лева с ДДС. Като начин на плащане във фактурата било посочено с платежно нареждане, а за срок на плащане бил посочен 20.06.2012 година. Фактурата била съставена от С. Й.. От съдебно- счетоводната експретиза на в. лице В. М. се установява, че посочената фактура била осчетоводена по датата на издаване в счетоводството на ищцовото дружество и че по нея на 19.06.2012 година било извършено плащане в размер на 1440 лева. Плащането по тази фактура се установява и от преводно нареждане за кредитен превод от 19.06.2012 г., представено от ответника по делото. От друга страна от съдебно- счетоводната фактура на вещото лице С. Н., който извършил проверка в счетоводството на ответния търговец се установява, че за извършената транспортна услуга и от ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” като доставчик била издадена фактура № 0000010350/ 22.05.2012 г. с получател “ XXXXXXXXXXX.” на стойност от 2 366, 56 лева.

На 24.07.2012 год. ЕТ “XXXXXXXXXXXX” отправила друга заявка – договор за международен автомобилен превоз на товари до “XXXXXXXXXXX” ООД. Видът на товара бил хранителна сода 16 палета, около 22 500 кг с адрес на товаране гр.XXXXXXXXXXX - “XXXXXXXXXXXX” и адрес на разтоваране гр.XXXXXXXXXXX, Гърция – “XXXXXXXXXXXX”. Датата на товаране и крайния срок на доставката били съответно 30.07.2012 год. и 01.08.2012 год. В договора – заявка били посочени номерата на МПС и ремаркето и името на шофьора – С. С.. Договореното навло било в размер на 1200 евро плюс ДДС. Договорът бил подписан от представител на превозвача и от С. Д., като представител на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”. От съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице С. Н. се установява, че в “XXXXXXXXXXXXXXX” има заведена поръчка за транспорт № 4105066766 и по нея е съставено ЧМР, в която е описан като превозвач “XXXXXXXXXXXXX” ООД. Видно и от ЧМР товарителницата превозът е бил осъществен, стоката е била доставена и товарителницата е била заверена от товародателя, от превозвача и от получателя на стоката. За извършената транспортна услуга от ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” е била съставена фактура с получател “ XXXXXXXXXX” на стойност от 2 366, 56 лева. От страна на превозвача “XXXXXXXXXXX “ ООД е била съставена фактура № 0000004415 от 01.08.2012 год. като доставчик и ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” като получател за извършен вътрешноевропейски транспорт с автомобил, чийто номера съвпадат с тези, посочени в заявката – договор и по релация XXXXXXXXXX – XXXXXXXXXXXX на стойност от 1440 лева. Сумата следвало да се плати до 14.07.2012 г. От първата съдебно- счетоводна експретиза се установява, че фактурата е била осчетоводена при ищеца и по нея на 10.10.2012 год. е постъпило плащане в размер на 1440 лева. Същото се установява и от копие на преводно – нареждане за кредитен превод от 10.10.2012г.

На 11.09.2012 год. ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” подало заявка – договор до ищцовото дружество за извършване на международен автомобилен превоз на товар – хранителна сода с адрес на товаране “XXXXXXXXXXXXX” –XXXXXXXXXX и адрес на разтоваране гр.XXXXXXXXXXXX –Гърция до получател “XXXXXXXXXXXX” Ес Ей. Договореното навло било в размер на 1 200 евро плюс ДДС, което съгласно договореното в заявката следвало да се плати от едноличния търговец в лева по фиксинга на БНБ в деня на плащане и в 30 -дневен срок от представянето на оригинала на фактурата и завереното ЧМР. Договорът бил подписан от представител на превозвача и от С. Д., представител на ЕТ “XXXXXXXXXXXXXX”. В заключението на съдебно- счетоводната експретиза на вещото лице Н. се сочи, че по тази заявка в “XXXXXXXXXXXXXXX” има заведена поръчка за транспорт № 4105148596. Сочи се, че била съставена и международна товарителница ЧМР. От същата е видно, че превозвач на товара е било “XXXXXXXXXXXXX” ООД, а получател “XXXXXXXXXXX” с адрес на разтоваране, същият както в заявката – договор. От ЧМР по поръчка № 4105148596 се установяват подписите – печатите на товародателя, превозвача и получателя. Във втората съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за извършения транспорт ЕТ “XXXXXXXXXXX” като доставчик съставил фактура № 10485/ 18.09.2012г. с получател“XXXXXXXXXXXXX на стойност от 2 366,56 лева. От друга страна за извършения вътрешноевропейски пранспор по релация XXXXXXXXXXX –XXXXXXXXXXXXX от “XXXXXXXXXXXXX” ООД била съставена фактура № 0000004437/ 17.09.2012 год. на стойност от 1440 лева. От съдебно- счетоводната експретиза по в. лице М. се установява, че тази фактура е била осчетоводена и от ищеца и от ответника и по нея на 12.11.2012 година е постъпило плащане в размер на 1440 лева.

На 18.09.2012г. ответния едноличен търговец, действащ като спедитор подал заявка – договор до “XXXXXXXXXXXXX” ООД за извършване на международен автомобилен превоз на товар – на хранителна сода с адрес на товаране “XXXXXXXXXXXXX” –XXXXXXXXXXX и адрес на разтоваране в Гърция без посочен получател на товара. Договеното навло било в размер на 1400 евро плюс ДДС, а договорения платец на навлото – ЕТ “XXXXXXXXXXXX”. Навлото трябвало да се плати в лева по фиксинга на БНБ в деня на плащане и не по- късно от 30 работни дни след представяне на оригиналната фактура и заверено ЧМР. В заяваката – договор били посочени номерата на МПС и ремаркето и името на шофьора – К. М.. Договорът бил подписан от представител на превозвача и от С. Д. – представител на едноличния търговец – спедитора. Според съдебно- счетоводната експретиза на вещото лице С. Н. в “XXXXXXXXXXXX” има заведена поръчка за транспорт с превозвач – ответния ЕТ под № 410516229. Според вещото лице по тази заявка – договор е съставено ЧМР, в което като превозвач е посочен “XXXXXXXXXXX” ООД. От самото ЧМР е видно, че превозът е извършен и товарът е бил доставен. Товарителницата е подпечата от товародателя, от получателя и от превозвача. За извършената транспортна услуга от страна на ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” – като доставчик е била издадена фактура № 10485/ 18.09.2012 год. с получател “XXXXXXXXXXXXXXX” на стойност от 1400 евро и левовата равностойност от 2 738,15 лева. От страна на “XXXXXXXXXXXXX” ООД била съставена фактура № 0000004439/ 20.09.2012 г. за извършен вътрешноевропейски транспорт на стойност от 1680 лева с ДДС. Според първата съдебно- счетоводна експретиза тази фактура била осчетоводена при ищеца и на 12.11.2012 год. по нея постъпило плащане от ответника в размер на 1680 лева. Последното се потвърждава и от копие на преводно нареждане за кредитен превод.

На 02.10.2012 год. от страна на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”, като спедитор до “XXXXXXXXXXX” ООД – като превозвач била отправена заявка договор за извършване на международен автомобилен превоз на товар с адрес на товаране “XXXXXXXXXXXX” –XXXXXXXXXXX и адрес на разтоваране - Гърция без посочен получател на товара. Договореното навло било в размер на 1400 евро плюс ДДС, а ответникът бил посочен като платец на навлото. Същото трябвало да се плати в лева по фиксинга на БНБ в деня на плащане не по- късно от 30 работни дни след представяне на оригиналната фактура и заверено ЧМР. Договорът бил подписан от представител на превозвача и от С. Д. – представител на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”. В договора бил посочен и номер на товаране: № 4105193503. По този номер – видно от втората съдебно- счетоводна експертиза в “XXXXXXXXXXXX” била съставена поръчка за транспорт, по която било съставено и ЧМР. Видно от последното превозът е бил извършен и товарителницата е била подпечатана от товародателя, от превозвача – “XXXXXXXXXXXX” ООД и от получателя на товара. От заключението по втората съдебно- счетоводна експретиза се установява, че по тази доставка от ответния ЕТ е била съставена фактура № 10516/ 03.10.2012г. на стойност от 1500 евро с получател “XXXXXXXXXXXXX”, която е осчетоводена в счетоводството на получателя. От страна на “XXXXXXXXXXX” ООД като превозвач на 05.10.2012 год. е била издадена фактура – доставчик за извършен вътрешноевропейски транспорт с автомобил по релация –XXXXXXXXXXX – XXXXXXXXXXXX № 000000 4446/ на стойност от 1 680 лева с получател ЕТ “XXXXXXXXXXXXXXX”. Според първото заключение на съдебно- счетоводната експретиза тази фактура е осчетоводена и от двете страни и по нея са извършени плащания – на 17.01.2013 год. в размер на 780 лева и на 05.02.2013г. в размер на 900 лева.

На 29.10.2012 год. от страна на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”, като спедитор до “XXXXXXXXXXXX” ООД – като превозвач била отправена заявка договор за извършване на международен автомобилен превоз на товар с адрес на товаране “XXXXXXXXXXXXX” –XXXXXXXXXXXXX и без посочен адрес на разтоваране и без посочен получател на товара с дата на товаране 30.10.2012г.и дата на разтоваране до 02.11.2012 год. Договореното навло било в размер на 1400 евро плюс ДДС, а ответникът бил посочен като платец на навлото. Същото трябвало да се плати в лева по фиксинга на БНБ в деня на плащане не по- късно от 30 работни дни след представяне на оригиналната фактура и заверено ЧМР. Договорът бил подписан от представител на превозвача и от С. Д. – представител на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”. Видно от втората съдебно- счетоводна експертиза в “XXXXXXXXXXXXX” била съставена поръчка за транспорт под № 41095.203829 с дата на натоварване 30.10.2012г., по която било съставено и ЧМР. Видно от последното превозът е бил извършен и товарителницата е била подпечатана от товародателя, от превозвача – “XXXXXXXXXXX” ООД и от получателя на товара. От заключението по втората съдебно- счетоводна експретиза се установява, че по тази доставка от ответния ЕТ е била съставена фактура № 10531/ 03.10.2012г. на стойност от 1500 евро с получател “XXXXXXXXXXXX”, която е осчетоводена в счетоводството на получателя. От страна на “XXXXXXXXXXX” ООД като доставчик на 06.11.2012 год. е била издадена фактура за извършен вътрешноевропейски транспорт с автомобил по релация –XXXXXXXXXXXX – XXXXXXXXXXX № 0000004457/ на стойност от 1680 лева с получател ЕТ “XXXXXXXXXXXX”. Според първото заключение на съдебно- счетоводната експретиза тази фактура е осчетоводена и от двете страни и по нея е извършено плащане – на 13.02.2013 год. в размер на 1 680 лева.

От справка, която е издадена от НОИ – ТД – XXXXXXXXXX – офис-XXXXXXXXXXX с изх. № 1771-1/ 20.02.2015 год. се установява, че в периода от м. януари 2008 година до м. август 2014 година ЕТ “XXXXXXXXXXXXX” с ЕИК XXXXXXXXXXXX – като осигурител е внасяла осигурителни вноски на лицето, което е подписвало гореописаните заявки – договор С. Й. Д..

От трудов договор № 142/ 23.10.2007 година се установява, че лицето, което е оформяло гореописаните фактури за извършен вътрешноевропейски транспорт от страна на “XXXXXXXXXX” ЕООД – С. Й. е заемало дъжността отговорник по транспортната дейност в дружеството, считано от 23.10.2007 година. На 10.09.2013 год. със заповед № 189 на управителя на дружеството трудовото правоотношение на Й. било прекратено. Въз основа на заповед на управителя № 220Б/ 11.10.2013 г. на дружеството на дейността на С. Й. била извършена цялостна проверка от кимисия назначена със цитираната заповед. След извършване на проверката комисията изготвила доклад и протокол. От тях (лист. 34 и л. 35 от делото) се установява, че комисията констатирала разминаване в стойността на издадени към ЕТ “XXXXXXXXXXXX” фактури със стойността на подписаните и предмет на настоящото дело заявки- договори. Стойността на транспортните услуги за издадените фактури била по- ниска от договорените стойности на навлото в заявките – договор.

На 16.12.2013 година от “XXXXXXXXXXXXX” ЕООД като доставчик и ЕТ “XXXXXXXXXXXX” като получател, било издадено дебитно известие към фактура № 4383/ 28.05.2012 г. за сумата от 1 423,33 лев с ДДС, представляваща стойността на извършен вътрешноевропейски транспорт по релация XXXXXXXX – XXXXXXXXXXXXX и представляваща констатираната от комисията при ревизията разлика в стойността между уговореното в заявката – договор от 18.05.2012 год. навло и фактурата. Последното съответствие се установява от заключението на първата съдебно- счетоводна експретиза, което определя и левовата равностойност на превозната цена по заявките договор. На 16.12.2013 г. било издадено дебитно известие към фактура № 4415/01.08.2012г. за сумата от 1376,40 лв с ДДС, представляваща стойността на извършен вътрешноевропейски транспорт с автомобил по релация XXXXXXXXX – XXXXXXXXXXX и представляща разликата, установена от комисията при ревизията. На 16.12.2013 год. било издадено дебитно известие и към фактура № 4437/17.09.2012г. за сумата от 1376,40 лв с начислен ДДС за разликата, установена при ревизията. На 16.12.2013 го. било издадено дебитно известие към фактура № 4439/20.09.2012г. за сумата от 1 605, 79 лв. с ДДС, прдставляваща разликата в сумите между уговореното навло в заявката – договор и издадената фактура за транспорт. На същата дата била издадени още две дебитни известия с получател ЕТ “XXXXXXXXXXXX” към фактурите, съответно към фактура № 4446/ 05.10.2012г. на стойност от 1 605,79 лв с ДДС и дебитно известие към фактура 4457/ / 01.11.2012г. на стойност от 1 605,79 лв с ДДС за констатираната при ревизията разлика с договорената цена в заявката – договор. От съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице М. се установява, че тези дебитни известия са включени в дневника на продажбите по ДДС на ищцовото дружество за м. декември 2013 година. В същата експертиза експертът заключава, че издадените дебитни известия са на обща стойност от 8 993,50 лева. Заключава, че левовата равностойност на посочените в заявките договори цени за извършен превоз общо е в размер на 15 294,59 лева без ДДС и 18 353,50 лева с ДДС. Заключава, че изплатените суми по фактурите възлизат на 9 360 лева, като неизплатения остатък е в размер на 8 993,50 лева, който съответства на стойноста на издадените впоследствие дебитни известия. Дебитните известия били изпратени на ответника за потвърждение. С уведомление до ищцовото дружество от 30.12.2013 година ответникът не ги приел.

На 07.05.2014г. ищецът предявил пред РС- Сандански заявление за издаване на основание чл. 410 от ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 8 993,50 лева, представляваща дължимата сума по гореописаните фактури и дебитни известия, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. На 29.05.2014г. в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1225 за исканата със заявлението сума в размер на 8 993,50 лева. На 12.06.2014 год. заповедта за изпълнение била връчена на С. Д. – служител на ЕТ “XXXXXXXXXXXXX”. На 13.06.2014 год. от страна на длъжника постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. На 25.06.2014 г. на ищеца било връчено съобщение от РС- Сандански за подаденото от страна на длъжника възражение. На 22.07.2014 година (датата на пощенското келймо) ищецът предявил настоящия иск.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим: За ищеца е налице правен интерес от предявяването му.

Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Следователно предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като в двуседмичния срок от връчването й длъжникът е възразил срещу нея. Т.е. длъжникът е възразил срещу вземането на кредитора и го е направил спорно.

В настоящия случай в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, ответникът е възразил срещу нея и за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителния иск. Т.е искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен:

От доказателстватата по делото се установи, че между страните са били сключени договори за превоз, по силата на които “XXXXXXXXXX” ЕООД се е задължило срещу възнаграждение, платимо от ЕТ “XXXXXXXXXXXX” да превози хранителна сода от гр. XXXXXXXXXXXX до няколко града в Република Гърция. Установи се, че ответният едноличен търговец е сключвал договорите за превоз като спедитор, а уговореното превозно възнаграждение (навло), което той, съгласно договорката е трябвало да плати е в размерите посочени в заявките – договори. Съдът не приема направеното в тази връзка възражение от ответника, че тези заявки не са подписвани от негов представител, поради което не го обвързват. Установи се, че лицето С. Д., което е подписвало заявките – договор е било служител на търговеца. Независимо от липсата на доказателства за представителната му власт да сключва договорите от името и за сметка на ЕТ “XXXXXXXXXXXX”, предвид останалите доказателства по делото, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на търговеца без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Данни за изрично противопоставяне от страна на ответника по делото няма, напротив действията на търговеца по заплащане на навлото по издадените факстури водят до извода, че действията на С. Д. са били потвърдени. Предвид изложеното съдът намира, че страните по делото са били във валидни търговски отношения по повод договор за превоз, по силата на който ищецът е изпълнил задължението си да превози товара, а ответникът не е изпълнил задължението си да плати навлото. Същият е платил частично уговорената сума. Вместо левовата равностойност на уговореното навло в заявките – договор, ответникът е платил половината сума. От заключението на двете съдебно- счетоводни експертизи се установи, че дължимите суми по издадените от ищеца фактури за извършен вътрешноевропейски транспорт с автомобил, за които са издадени дебитни известия представляват дължимата разлика между уговореното и платено от ответника навло. Т.е. съдът намира иска на превозвача за установяване на вземанията му спрямо ответника за извършените превози за основателен и следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото в общ размер от 1 969,87 лева. От тях 179,87 лева за платена държавна такса, 1 000 лева за възнаграждение за адвокат, 790 лева за възнаграждения за вещи лица.

Съгласно ТР № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС – т. 12 съдът присъда в тежест на ответницата и разноските на ищеца, направени като заявител в заповедното производство в размер на 179,87 лева за платена държавна такса.

Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ “ XXXXXXXXXXXXX“ с ЕИК XXXXXXXXXXXXX със седалище и адрес на управление гр.XXXXXXXXXXX, ул. “XXXXXXXXXXXXX“ № XX, представляван от М. С. Д., че дължи на “XXXXXXXXXXX” ЕООД с ЕИК XXXXXXXXXXX от гр. XXXXXXXXXXXX, обл. XXXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXXX” № XX, представлявано от Д. А. Е. следната сума по издадената по ч.гр.д. № 460 от 2014 по описа на РС- Сандански заповед за изпълнение на парично задължение № 1225/ 29.05.2014 година, а именно: сумата от 8 993,50 (осем хиляди деветстотин деветдесет и три лева и 50 ст.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2013 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ “XXXXXXXXXXXX“ с ЕИК XXXXXXXXXXXX, със седалище и адрес на управление гр. XXXXXXXXXXX, ул. “XXXXXXXXXX“ № XX, представляван от М. С. Д. да заплати на “XXXXXXXXXXXX” ЕООД с ЕИК XXXXXXXXXX от гр. XXXXXXXXXXXXX, обл. XXXXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXX” № XX, представлявано от Д. А. Е. сумата от 1 969,87 (хиляда деветстотин шейсет и девет лева и 87 ст.) за направените по настоящото дело разноски, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ “XXXXXXXXXXXX“ с ЕИК XXXXXXXXXXX, със седалище и адрес на управление гр. XXXXXXXXXXX, ул. “XXXXXXXXXXX“ № XX, представляван от М.С.Д. да заплати на “XXXXXXXXXXX” ЕООД с ЕИК XXXXXXXXXXX от гр. XXXXXXXXXXX, обл. XXXXXXXXXXX, ул.”XXXXXXXXXXXX” № XX, представлявано от Д. А. Е. сумата от 179, 87 (сто седемдесет и девет лева и 87 ст.) за направените в заповедното производство разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.