Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМА „ПОДОБРЯВАНЕ НА КОНТРОЛА НА ТУБЕРКУЛОЗАТА В БЪЛГАРИЯ” МЕЖДУ ГЛОБАЛНИЯ ФОНД ЗА БОРБА СРЕЩУ СПИН, ТУБЕРКУЛОЗА И МАЛАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител – Министерският съвет.

Водеща е Комисията по здравеопазването.

Доктор Китов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Позволете ми едно процедурно предложение: да бъдат допуснати в залата господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Тонка Върлева – началник отдел „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН и полово предавани инфекции” в Министерството на здравеопазването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител от присъстващите в залата, който е против? Няма.

Заместник-министърът и госпожата да заповядат. Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на здравеопазването.

Имате думата, д-р Китов.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

„ДОКЛАД

за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма

„Подобряване на контрола на туберкулозата в България”

между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза

и малария и Министерството на здравеопазването на

Република България, № 802-02-4, внесен от

Министерския съвет на 5 февруари 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 март 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.

На заседанието присъстваха д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Тонка Върлева – началник отдел „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН и полово предавани инфекции” и главен секретар на Националния координационен комитет за борба със СПИН и туберкулоза, доц. д-р Денчо Османлиев – национален консултант по пневмология и фтизиатрия, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.

Основните аспекти на споразумението бяха представени от д р Атанас Додов и д-р Тонка Върлева. Споразумението е сключено за първоначален срок от две години и предвижда финансиране на дейностите по изпълнение на програмата „Подобряване на контрола на туберкулозата в България”, като се предвижда безвъзмездната помощ, предоставена от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, да е в размер 7 048 835 евро.”

Уважаеми господин председател, предлагам да не чета останалите неща, които са част ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са много важни, д р Китов. Всеки иска да ги чуе с внимание.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: „Дейностите по програмата са обособени в пет основни компонента:” (реплика от народния представител Павел Шопов).

Казва, че трябва да спазваме правилника, с което съм съгласен. Той поне винаги е бил човекът, който го е спазвал.

„1. Укрепване на управлението и координация на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България.

2. Повишаване ефективността на диагностиката и лечението на туберкулозата.

3. Намаляване трансмисия на заболяването в затворите в страната.

4. Ограничаване разпространението на туберкулозата сред интервенозни наркомани, лица, страдащи от алкохолна зависимост, бездомни деца и бежанци.

5. Подобряване откриването на случаи и успеха при лечението на туберкулозата в ромската общност.

Целевите групи на програмата са:

- хора, живеещи с туберкулоза;

- лица, лишени от свобода;

- ромска общност;

- интервенозни наркомани и лица с алкохолна зависимост в местата за лечение на зависимости;

- бежанци и лица, търсещи убежище;

- деца на улицата и юноши в дневни центрове и детски домове;

- медицински персонал в лечебните заведения за туберкулоза и микробиологичните лаборатории;

- общопрактикуващи лекари и медицински сестри в първичната здравна помощ;

- медицински специалисти и друг персонал в местата за лишаване от свобода.

Планирани дейности по програмата включват:

- разработване на национални ръководства и процедури за събиране, съхраняване и анализ на данни за микробиологична диагностика и за лечение на туберкулозата;

- изграждане на национална информационна система за туберкулозата;

- изграждане на йерархична лабораторна мрежа;

- обучение на персонала в областите на управление, мониторинг и оценка, лабораторна диагностика и лечение на туберкулозата;

- доставка на медицинско оборудване и здравни продукти с цел подобряване на условията за диагностика и лечение на туберкулозата в лечебните заведения;

- изграждане на местни мрежи от лечебни заведения за туберкулоза, патронажни сестри, неправителствени организации и други с цел подобряване на лечението в продължителната фаза;

- дейности за повишаване на информираността на обществото по отношение на превенцията и контрола на туберкулозата.

Програмата цели намаляване на заболеваемостта от туберкулоза от 40,1 на 100 хил. души население през 2005 г. до 36 на 100 хил. души в края на реализирането на програмата и увеличаване на процента на успешното лечение на туберкулозата от 80 до над 85 на сто.

В хода на дискусията народните представители изразиха тревогата си от високите показатели на заболеваемостта от туберкулоза в България в сравнение със средноевропейски такива и изразиха готовността си да включат в дневния ред на Комисията по здравеопазването обсъждането на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г.

Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазването прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 5 февруари т.г.

Становището беше прието с консенсус.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доц. Китов.

Понеже господин Шопов репликира от място – уважаеми народни представители, не казвам нищо ново: необходимо е да се чете докладът на комисията не само за присъстващите в пленарната зала. Знаете, че има парламентарен канал и заседанията се предават. Хиляди хора слушат парламентарния канал. За да могат да се ориентират за какво става реч и какви са проблемите, е необходимо поне основното, главното в докладите на съответните комисии да бъде чуто и от тях. Това означава и публичност на нашата работа.

Следва становището на Комисията по външна политика по същия законопроект. Не виждам председателя на комисията господин Соломон Паси – мисля, че е в чужбина. Заместник-председател? Член на Комисията по външна политика?

Господин Величков, заповядайте.

Уважаеми колеги, ще ви представя

относно Законопроект № 802-02-4 за ратифициране на

Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по

програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН,

туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването

на Република България, внесен от Министерски съвет на

5 февруари 2008 г.

На 13 февруари 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.

Споразумението е подписано на 3 септември 2007 г. за първите две години от реализирането на програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България”.

Основната цел на програмата е чрез ангажиране на политическата и изпълнителната власт да се намали бремето на туберкулозата в България чрез намаляване разпространението на това социалнозначимо заболяване, подобряване на резултатите от лечението и намаляване на смъртността.

Дейностите по програмата са обособени в пет основни компонента: укрепване на управлението и координацията на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България; повишаване ефективността на диагностиката и лечението на туберкулозата; намаляване трансмисията на заболяването в затворите в страната; ограничаване разпространението на туберкулозата сред интравенозни наркомани, лица, зависими от алкохола, деца на улицата и бежанци и търсещи убежище; подобряване откриването на случаи и успеха при лечението на туберкулозата в ромската общност.

Предвижда се през първите две години от изпълнението на програмата Глобалният фонд да предостави безвъзмездна помощ на обща стойност 7 048 835 евро. Резултатите, които се цели да бъдат постигнати при съвместното изпълнение на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Република България за периода 2007-2011 г. и програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България”, са: намаляване на заболеваемостта от туберкулоза от 40,1 на 100 000 души население през 2005 г. до 36 на 100 000 души в края на реализирането на програмата, а успехът от лечението да се увеличи от 80 до над 85 на сто, с което ще се постигне една от целите на хилядолетието за развитие на ООН и Глобалния план за спиране на туберкулозата 2006-2015 г. на Световната здравна организация.

Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнението на вътрешноправните процедури по влизането му в сила.

Въз основа на проведената дискусия Комисията по външна политика прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, сключено на 3 септември 2007 г.”

Становището е подписано от председателя на комисията господин Соломон Паси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.

Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Комисията не е представила своя доклад, но тази комисия не е водеща и съобразно нашия правилник, а и традицията, която вече в няколко парламента се наложи, след като не е водеща комисия, макар и да липсва доклад, няма пречка да преминем към разискванията по този законопроект.

Обръщам се към представителите на Министерство на здравеопазването, ако желаят да представят законопроекта. Това се предвижда в нашия правилник, ако желаят. Отказвате се от това ваше право, благодаря.

Откривам дискусията по законопроекта.

Доктор Кумчев, имате думата.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред вас беше представен Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.

Правителството ясно осъзнава необходимостта да се направи всичко възможно, за да се мобилизират всички ресурси за борба с туберкулозата.

Какви са фактите, уважаеми колеги? На 100 000 души население през 2000 г. ние имаме 40,1 новооткрити хора със заболяването туберкулоза, от общо 173,4 регистрирани. През 2006 г. този показател е 39,1 новооткрити при общо регистрирани по онова време, говоря за 2006 г., 121 човека.

Анализите на болните от туберкулоза на дихателните органи, на костите, на ставите, на нервната система, други клинични форми на туберкулоза са в тенденция по официални данни за задържане на броя на заболелите и през 2007 г. Това прави особено актуална тази ратификация, защото основната й цел е да се намали броят на случаите на болни от туберкулоза. Очаква се както изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата, така и изпълнението на Решение № 43 от 1 февруари 2008 г. на Министерския съвет да доведе до намаляване на процесите и заболеваемостта от туберкулоза и увеличаване на относителния дял на успешно лечение на болестта на национално ниво, като по този начин, уважаеми колеги, страната ни ще допринесе за напредъка в постигане на Целите на хилядолетието, а именно за развитие на най-главния въпрос – изпълнението на Глобалната стратегия за спиране на туберкулозата.

Целите, които са в ратификацията, са съществени – укрепване на управлението на изпълнението и мониторинга за оценка на състоянието на туберкулозата в страната; подобряване качеството на лабораторната диагностика, разбира се и най-вече, подобряване лечението на пациентите.

Уважаеми колеги, проектът дава възможност чрез повече от 7 млн. евро да се премахнат финансовите несъответствия в досегашната ни Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата и в този смисъл е нашето предложение към вас – да подкрепите както на първо, така и на второ четене този Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма “Подобряване на контрола на туберкулозата в България”. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.

Желаещи за реплики не виждам.

За изказвания имате думата, уважаеми народни представители.

Имате думата, уважаеми народни представители – поне доколкото си спомням туберкулозата, беше ликвидирана в България, сега пак се е появила.

Има думата госпожа Станка Маринчева.

СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се присъединя към положителната оценка, която даде Комисията по здравеопазването и в изказването си д-р Кумчев, към Законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно отпускане на средства за борба със СПИН, туберкулоза и малария по причина, че имам представа от чудесното изпълнение на програмата, която министерството извърши за борба със СПИН-а, и екипът, ръководен от д-р Върлева по този проблем.

Разбивката, която ни бе предоставена и изнесена от доц. Китов, обхваща в пълен обем проблемите на профилактиката и на ранното откриване.Аз мисля, че ние имаме много добре подготвени специалисти за диагноза и лечение на туберкулозата, но тази всеобхватна програма за ангажиране на всички нива на здравните работници, на неправителствени организации, бих казала, на цялото общество за борба с туберкулозата е изключително ценна. И като имам предвид прецизността, с която екипите работят, смятам, че тя наистина ще доведе до реализиране на целите, а именно намаляване на заболяемостта с доста пункта - не е пред мен проектът, но мисля, че беше с около 5,5%, и повишаване на лечението на резистентните форми също с повече от 5%, тоест от 80 на 85%. Това ще бъде голям успех в борбата с туберкулозата.

Господин председател, вярно е, че България беше стигнала много ниски нива, но туберкулозата е социална болест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, на бедните.

СТАНКА МАРИНЧЕВА: Тя отново се разпространява и затова таргетните групи са определени много точно – да не ги повтарям, беше споменато в становището на комисията. Това не изключва да бъдат включени и други контингенти - даже ученици, студенти и т.н. Това би могло по-нататък да се обсъди, но мисля, че програмата е много разработена и ние трябва изцяло да подкрепим този законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Маринчева, мога ли да Ви попитам нещо, за да стане ясно на мен, пък и на останалите, които не сме лекари?

Вие го казахте, има го и в законопроекта - процентът на успешното лечение от туберкулоза да се увеличи от 80 до 85%.

СТАНКА МАРИНЧЕВА: Да, точно така.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво означава това? Сега е примерно 80%, а при 20% е фатален краят ли?

СТАНКА МАРИНЧЕВА: Не е фатален. Не става въпрос за фатален край, става въпрос за резистентни на лечението форми, които могат да хронифицират, превръщат се във фиброкавернозни. Там се налага хирургично лечение и някои други специални методи. Почти нямаме смъртност от туберкулоза, но все пак специалистите ще кажат. Моят мъж е фтизиатър и доста неща знае. Повече от 10 години е в Тубдиспансера и имат няколко смъртни случая на изключително късно диагностициране. Именно това е предимството на програмата – ранното откриване. Туберкулозата се лекува 100 процентово при ранното й откриване. Има девет форми на ранно откриване, минем ли вече на десиминираните форми, и за тях, разбира се, има лечение сега. Тя не е проблем по отношение на лечението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Маринчева.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?

Господин Великов, заповядайте.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.

Предполагам, че всички ние ще подкрепим този Законопроект за ратифициране, включително и Парламентарната група на Българска нова демокрация. Ние разгледахме доста подробно и на заседание на Комисията по здравеопазването законопроекта. Това, което там ми направи впечатление - и може би ще бъде добре и д р Върлева като основен специалист или д-р Райнов да вземат известно отношение, е, че с помощта, включително и на тази безвъзмездна помощ, която се очертава по линия на Глобалния фонд, а изобщо и програмата, която е приета от Министерския съвет, се цели намаляване на заболеваемостта от 40 на 100 хил. души население до 36 на 100 хил. души. Тоест намалението е само 4 случая на 100 хиляди, при положение че в Европейския съюз, доколкото си спомням, тук нямам пред мен тези числа, е някъде около 10 случая на 100 хил. души, което е чувствително по-ниско. Струва ми се, че може би е доста малко амбициозна тази цел, която е поставена. В този смисъл аз бих апелирал, ако има възможност за някакво разяснение - как така е установено това число 36? Защото на мен лично ми се струва, че една по-амбициозна цел - поне до 30 на 100 хиляди, би било по-добро, по-плавно движение в посока на европейските стандарти.

Както казах, Парламентарната група на Българска нова демокрация и всички колеги в залата, предполагам, ще подкрепим този законопроект. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?

Заповядайте, д-р Йорданов.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Госпожи и господа народни представители, в моето изказване ще има елемент на реплика към колегата Великов, защото неговото добро желание да се намали броят на новозаболелите или новооткритите на 100 хил. души население е добро намерение. Но искам да припомня на уважаемата аудитория, че туберкулозата е социално значимо заболяване, не само защото броят на заболелите има отношение към, така да се каже, здравната фасада на една държава, но той има отношение към нейната социална фасада, тъй като причината да се развие туберкулоза, припомням на незапознатите, не е защото е станала първата среща с туберкулозни бактерии, тя става за всеки човек в ранната възраст на живота му, а защото се стига дотам, най-често по социални и други причини, че имунната му защита става недостатъчна, за да се справя с наличните в организма му туберкулозни бактерии.

Ролята и значението на тази борба – ранното откриване, профилактиката, не може да не бъде свързана и с нашето общо дело да се стремим да подобряваме качеството на живота, жизнените стандарти на хората. И това е най-сигурният път – когато медицинската страна бъде свързана и с подобряване на социалния статус на хората. И тогава, господин председател, тази теза за изкореняването на туберкулозата, която звучи красиво, но е практически невъзможна, поне ще доведе до резултати, които ще имат стойности много близки до европейските. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?

Заповядайте, д-р Райнов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

Дами и господа народни представители, искам накратко да отговоря на въпроса на д-р Великов. Наистина в програмата е записано, че заболеваемостта трябва да се намали от 40,1 на сто хиляди на 36.

Първо, има опасност чрез програмата, основна цел на която е подобряване на диагностиката, да се окаже, че цифрата 40,1 е по-голяма. Трябва да отчитаме този факт.

Второто, което трябва да отчитаме, е, че числото 36 на сто хиляди е минималният успех на програмата, който е договорен със Световната здравна организация, което не изключва ние да можем да постигнем още по-ниско число на заболеваемостта. Това обаче е минимумът, заложен в програмата, повтарям, съгласуван със Световната здравна организация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Райнов, искам да Ви попитам: преди 1989 г. знаем ли колко е било това число? Сега е 40,1, а колко е било тогава?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: За съжаление в момента нямам тези данни и не мога да кажа.

СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Беше 24 на сто хиляди.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задачата е да стигнем 24! Това е!

Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.

Обявявам дискусията по този законопроект за приключена. Гласуването по този законопроект ще бъде утре в 9,00 ч.
Преминаваме към точка десета:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.

Вносители са Стойко Танков и Трифон Митев.

Водеща е Комисията по околната среда и водите. Председател на комисията е Георги Божинов.

Господин Божинов, моля да запознаете народните представители със становището на водената от Вас комисия.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, господин председател.

Предлагам за обсъждането на този законопроект в залата да бъде поканен заместник-министърът на околната среда и водите господин Йордан Дардов, който в момента пътува от министерството към Народното събрание. Той беше тук, участва в мероприятието “Да засадим дърво”, отиде до министерството и сега се връща към Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕОЗВ: Има ли някой народен представител, който е против заместник-министърът да бъде поканен и да участва в дискусията по този законопроект? Не виждам.

Моля, когато заместник-министърът пристигне, да заповяда в пленарната зала.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

на Комисията по околната среда и водите относно първо

четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона

за генетично модифицирани организми, № 754-01-167,

внесен от народните представители Стойко Танков и

Трифон Митев на 7 декември 2007 г.

На свое редовно заседание, проводено на 13 март 2008 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 754-01-167, внесен от народните представители Стойко Танков и Трифон Митев.

На заседанието присъстваха господин Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и продоволствието, госпожа Галя Тонковска – началник сектор “Генетично модифицирани организми” в Министерството на околната среда и водите, проф. Максим Божинов – директор на Института по памука, и господин Димитър Костадинов – председател на Асоциацията на памукопроизводителите в България.

От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Трифон Митев.

При приемането на Закона за генетично модифицираните организми през 2005 г., с чл. 79 беше въведена забрана за освобождаване в околната среда и пускане на пазара на определени генетично модифицирани растителни култури, които са стратегически за България: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.

С § 9 на Закона за генетично модифицираните организми беше даден отлагателен срок за влизане в сила на забраната за памука, който изтече на 1 януари 2008 г.

С внесения от народните представители Стойко Танков и Трифон Митев законопроект се предлага памукът да отпадне от забранителния списък по чл. 79, а също така да отпадне и § 9 от закона.

Предлага се и допълнение в чл. 80, с което се определя 400-метров размер на прилежащите територии около Националната екологична мрежа, в които не може да бъде отглеждан генетично модифициран памук. За останалите генетично модифицирани организми поясът от прилежащи територии съгласно чл. 80 е 30 км.

Основанието за внасяне на тези предложения за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми са свързани с това, че памукът няма диви родственици в България и в Европа, с които да се кръстосва, така че генетично модифицираните сортове памук не биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие.”

ДОКЛАДЧИК ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Продължавам с четенето на доклада.

“От друга страна използването на генетично модифицирани сортове памук, устойчиви на суша и на хербициди, както и сортове, които не се нуждаят от окопаване, би увеличило добива на памук и би се отразило благоприятно на памукопроизводството в България. Това от своя страна ще предизвика и положителен социален ефект чрез привличане на повече работна ръка в този подотрасъл на селското стопанство.

От Министерството на земеделието и продоволствието подкрепиха по принцип законопроекта и отправиха препоръка да бъде подложено на разглеждане отпадането на целия чл. 79, като вместо изрични принципни забрани се приеме философията на европейското законодателство за разглеждане и преценка на всеки конкретен случай поотделно. Специално по отношение на генетично модифицираните фуражи е подготвен и внесен в Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите, с който се създава отделен раздел, свързан с тяхното пускане на пазара. С въведените в този раздел разпоредби се съгласуват националните действия с общностната процедура, според която разрешенията се издават от Европейската комисия. Същият е и принципът с пускането на пазара на генетично модифицирани организми, предмет на Закона за генетично модифицираните организми.

Представителите на Министерството на земеделието и продоволствието повдигнаха също така и въпроса за отмяна на въведената с § 6 от Закона за генетично модифицираните организми забрана за извършване на научни изследвания с някои видове. Въпросът беше подложен на широка дискусия, но членовете на комисията не стигнаха до консенсус.

От Министерството на околната среда и водите подкрепиха законопроекта, като отбелязаха, че с отмяната на забраната за освобождаване в околната среда и пускането на пазара на генетично модифициран памук е необходимо в Приложение № 2 към законопроекта да бъде предвидена съответната технологична норма за пространствена изолация спрямо немодифицирания памук.

По време на проведените разисквания комисията се обедини около текста на вносителите и предложи идеите, залегнали в становището на Министерството на земеделието и продоволствието, да бъдат предмет на отделен законопроект, който да се внесе от Министерския съвет след провеждане на необходимите съгласувателни процедури.

След проведеното гласуване с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта и изрази следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 754-01-167, внесен от народните представители Стойко Танков и Трифон Митев на 7 декември 2007 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.

Уважаеми народни представители, чухте становището на водещата комисия по този законопроект.

Господин Танков, заповядайте да представите Вашия законопроект.

СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както стана ясно, с този законопроект предлагаме растението памук да бъде извадено от забранителния списък за освобождаване в околната среда на генетично модифицираните организми, както и да бъде намалена буферната зона около защитените територии за растението памук от 30 км на 400 метра.

Мотивите за тези промени са свързани със следните основни аргументи.

На първо място, памукът не е хранителен продукт, повечето продукти от семената са масло и пресовани отпадъци за биогорива и технически суровини. На второ място, памучното влакно, което се използва основно в текстилната промишленост, няма ДНК, то е от чиста целулоза. На трето място, у нас и в Европа в околната среда памукът няма диви родственици, с които трансгенният памук може да се кръстосва и да застраши биологичното разнообразие. И на четвърто място, приетата буферна зона около защитените територии в Европейския съюз е в границите от 100 до 400 м, ние предлагаме максималната – 400 м. Тоест съвместното отглеждане на трансгенни и традиционни култури се осъществява в буферна зона в посочените размери.

Сега в света и най-вече във водещите страни памукопроизводители – Съединените американски щати, Китай, а в Европейския съюз Испания, над 50% от памука е генно модифициран. У нас е създаден първият генно модифициран памук, устойчив на хербицид, с помощта на който ще се ликвидира най-тежкият проблем в памукопроизводството, а именно многократното ръчно опаковане на растението. Последното е причина за катастрофалното намаляване на площите памук в България и невъзможността да бъде изпълнена дадената ни квота за площ памук от 100 хил. декара в Европейския съюз. В момента се отглеждат едва 10 хил. декара при 150 хил. декара, отгледани през 2000 г. в страната.

Както се вижда, има значителен икономически спад. С тази промяна се надяваме да дадем един силен тласък на памукопроизводството в страната и да достигнем необходимите квоти, които Европейският съюз е определил за България. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Танков.

Откривам дискусията по законопроекта.

Имате думата, уважаеми народни представители. Макар и кратък, виждате с какво значение е този законопроект.

Заповядайте, господин Великов.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, така се случи, че и по двата законопроекта имам отношение, особено по този, тъй като не е тайна за председателя Божинов, за колегата Танков и колегите от миналата Комисия по околната среда и водите в 39-ото Народно събрание, след колко дълги прения приемахме Закона за генетично модифицираните организми. Той беше пръв по рода си за нашата страна и тогава ние се придържахме към принципа на предпазливостта, така че по-скоро да включим повече от важните за България култури, включително и памука по онова време, онези, които са знакови, онези, които могат, ако бъдат отглеждани биологично, екологично, органично – в зависимост от използваната терминология, при всички случаи имам предвид без използване на торове, на пестициди и на други средства за растителна защита - да бъдат с много по-висока стойност на нашия и на международния пазар.

В този смисъл аз мисля, че е правилно това, което се предлага от колегите – снемането на ограничението да бъде само за памука поради изложените добре систематизирани от колегата Танков и отразени в известна степен и в становището на комисията мнения и становища. Аз лично и колегите от Парламентарната група на Българска нова демокрация, а предполагам и другите колеги, ще подкрепим този законопроект.

Единственото, което мен лично малко ме обезпокои, е дали тези 400 м, макар че беше обосновано защо се стига до това намаление - от 30 км на 400 м буферната зона, дали все пак това не е прекалено малко отстояние. Но тъй като това е въпрос, който ние можем да разискваме още веднъж между първо и второ четене, той не пречи законът да бъде приет. Основното все пак е памукът да бъде изваден от забранителния списък. След това пак в рамките на разглеждането между първо и второ четене ние можем да помислим със съгласието на колегите от комисията и евентуално на пленарната зала, тъй като то малко ще се отклони от внесения законопроект, да видим дали някои научни изследвания все пак не биха могли да бъдат разрешени. Тук нямам предвид острата критика, на която бяхме подложени ние, народните представители най-вече от комисията, където се предполага, че най-много разбираме от тези неща, а и изобщо цялата пленарна зала от акад. Атанас Атанасов, но и по принцип. Все пак научните изследвания, провеждани при съответните мерки за сигурност, естествено биха могли да позволят научният потенциал в страната да се разгърне, да се използва, включително да влизат и средства за развитие на науката. Имаме добри специалисти начело с акад. Атанасов, разбира се, и по този начин можем да отговорим на исканията и на научната общност. Но даже и в този случай ние отново ще се ръководим, аз съм убеден, от принципа на максималната предпазливост, защото все пак генетично модифицираните организми сравнително скоро навлязоха в живота на хората, най-вече във връзка с тяхното изхранване, и в този смисъл ние далеч не сме наясно с всички възможни последици, които вероятно ще се проявяват в течение на десетилетия.

В заключение смятам, че трябва да подкрепим закона на първо четене и да помислим между първо и второ четене за някои допълнения и изменения. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?

ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Законопроектът е обсъждан много подробно в комисията и е приет с пълно болшинство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Берон, едно е в комисията, друго е в пленарната зала. Каква е тази буферна зона, която се намалява от 30 км на 400 м? Редно е да се обясни тук, да се разбере от всеки – не всеки е специалист по памука!

Още веднъж се обръщам, уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.

Приключваме дебата. Гласуването ще бъде утре.