Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2005 Г.

Аз се обръщам към парламентарните групи и към квесторите да поканят народните представители в залата. Ако искаме да има авторитетно обсъждане и авторитет парламентът, трябва да настояваме не само правителството да бъде представено, но и ние да сме в залата и активно да се участва в тази дискусия. Доколкото сигналите за повикване и агитацията на квесторите не винаги дават резултат, аз ще изчакам 1-2 минути и след това ще преминем към поименна проверка, която, както показва практиката, е по-действено средство за осигуряване на кворум. Тя е силно, временно, но поразяващо средство! (Оживление.)

Виждам опразнени цели сектори, които иначе са много заинтересовани от участие в дискусиите. Но, изглежда секторите се попълват.

Ще изчакам още една минута. Колеги, заемете местата си. Предстои да възобновим дискусията по проблемите на националната сигурност. Виждам, че вече има интерес у народните представители, че има готовност да се участва в дебатите.

Моля квесторите да поканят заместник-министрите, които са вече тук, на вътрешните работи, на отбраната. Виждам госпожа Янкулова.

На днешното обсъждане сме поканили заместник-министър на външните работи. Представител на Министерството на външните работи беше редно да бъде тук още при вчерашното начало на дискусията. Очаквам информация дали е предадена тази покана и има ли отговор. Попитайте дали пътува насам представител на министерството.

Не виждам заместник-министър на вътрешните работи. Сега разбирам, че господин Пенков е в сградата на парламента. Очакваме го да влезе и в пленарната зала.

Колеги, предлагам да продължим.

Аз ще изразя неудовлетворението на парламента пред ръководствата на тези министерства, че те не са представени нито като обхват, нито като достатъчно отговорно равнище в тази дискусия, но ще разчитаме засега на госпожа Янкулова, която е участник очевидно в изготвянето на голяма част от основните постановки на този доклад.

Предлагам да продължим дискусията. Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми дами и господа, единственото достойнство на този доклад се състои в това, че той беше изготвен, защото през последните 3-4 години такъв доклад от правителството на Сакскобургготски не беше внасян в парламента. Този доклад обаче е написан високопарно. Той е претенциозен. Общо взето от него виждаме имитация на дейност.

От съдържанието му става ясно, че Съвета по сигурността към Министерския съвет не е органът за координация на дейността по опазване на националната сигурност. Това става ясно от съдържанието на самия доклад, защото той представлява една компилация на отделни фрагменти, които са механично събрани в един материал по системата “Copy-Paste”, дори различните шрифтове са запазени в материала.

Искам да кажа няколко думи по отношение на специалните служби и на първо място по отношение на разузнаването. Информацията е изключително пестелива, но за сметка на това е хвалебствена. Тя е всичко на всичко 15 реда.

Изобщо от доклада не става ясно какви са приоритетите на българското разузнаване, в кои райони на света ние имаме интереси и така нататък. Да не говорим за това, че средствата, които са отделени за разузнаването от 13 млн. 900 хил. лв. са една сума, която е изключително недостатъчна, но никой не протестира, включително и от службите.

В тези 15 реда за разузнаването е написано, че то имало активен принос в противодействието на тероризма и осъществявало международно сътрудничество. Това ли са функциите на българското разузнаване?

Да не говорим за това, че информацията не е на систематичното й място, а може би по традиция от миналото тя е сложена в главата за Министерството на вътрешните работи.

Един изключително важен момент е, че за тази структура – Националната разузнавателна служба, няма закон от 15 години. По тази причина не е ясно дали подлежи на парламентарен контрол нейната дейност.

Няколко думи за контраразузнаването – прави впечатление от доклада, че липсват основни рискове за националната сигурност, които произтичат от дейността на чужди разузнавателни служби, а именно – на първо място, изобщо не се обсъжда въпросът за корупцията като основен метод за придобиване на класифицирана информация от чуждите специални служби и като механизъм за влияние върху политическия живот в страната. Това е класическият метод за работа на чуждите специални служби – купуване на информация. По този въпрос няма нито дума.

Също така няма нито дума по отношение на това, че организираната престъпност на практика играе прикритие на дейността за чуждите специални служби. Няма нито дума за организираните престъпни групи с чуждестранен елемент. Нито дума няма по отношение на това какви мерки се вземат по отношение на тези лица.

Един изключително важен момент, който изобщо не е обсъждан в доклада, това е даването на достъп до най-високите нива на класифицирана информация на лица, които са зависими от дейността на чужди специални служби. Имаме сериозен законов проблем в тази насока, но той изобщо не е обсъждан. За какво става въпрос?

Съгласно приетия през 2002 г. от мнозинството на НДСВ и ДПС закон и с активното участие на хора от бившата Държавна сигурност – Закон за защита на класифицираната информация, днешните български служби извършват проучване за надеждност на своите служители сами на себе си. Получава се този ефект, че на практика подчинените проучват началниците си. Кажете ми по какъв начин могат да постъпят редовите офицери от тези служби, когато те получат информация, която индикира зависимост на техните началници от тяхното минало, например, че са завършили школите на КГБ в Съветския съюз? По какъв начин те ще проверят дали тези хора не са зависими днес?

Също така – как да реагират службите, когато лица, които кандидатстват за достъп до класифицирана информация и то за най-високите нива, биват награждавани от Президента на Републиката с най-високи награди, а в същия момент за тях съществуват данни за зависимост? Или, когато началниците на техните служби демонстративно поддържат контакти с тези лица или ходят на почивка в техните хотели? Това е един изключително важен проблем за сигурността на класифицираната информация. Има лица, които заемат високи длъжности в страната, получили са достъп до най-високото ниво на НАТО, а за тях съществуват данни за зависимост.

Да не говорим за това, че в доклада много срамежливо се говори за радикалния ислям. Това е един изключително сериозен риск и дестабилизиращ фактор за националната сигурност. Посочва се, че имало такива проблеми.

Във връзка с дейността по линия на разузнаването и контраразузнаването – нито дума по отношение на проблема за досиетата, както го наричаме популярно, за тази зависимост и как трябва да бъде решен този проблем. Не си даваме сметка, че Европейският съюз отдавна е наясно със зависимостта между Държавна сигурност и българската организирана престъпност.

Минавам към проблема за борбата с престъпността. В този доклад има само някакви констатации и няма никаква перспектива – какво и как ще се прави оттук нататък в тази област. Нищо! В доклада е отделено много по-голямо място за пожарната и аварийната безопасност, отколкото за организираната престъпност. Няма и дума за поръчковите убийства, какви са причините за липсата на респект на престъпния контингент от властта. Обществото би следвало да бъде информирано какви мерки би трябвало да бъдат взети за промяната на това статукво, защото в българското общество има остър дефицит за справедливост. Няма отговор как ще бъде решен този дефицит. В доклада е посочено, че в резултат на службите за сигурност и на МВР се увеличили приходите в бюджета. Това е смешно!

Според мен единственото предимство на този доклад е, че е внесен. Иначе той е безсмислен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.

Давам думата на господин Минчо Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, ще се спра на няколко конкретни момента в предоставения ни доклад. Считам, че изключително малко внимание се обръща върху аспектите на финансовата сигурност, които са пряко свързани с националната. Ще ви дам един пример. На стр. 12 пише: "Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за 2005 г. е 3 млрд. 163 млн. евро." Отрицателното търговско салдо е още по-голямо – над 8 млрд. лв.

Няколко реда по-надолу четем: "Независимо от бързото увеличаване на търговския дефицит, стойностите му остават в границите на устойчивото изменение на базата на наблюдавани темпове на растеж на брутния вътрешен продукт". Как може да сме спокойни, уважаеми колеги, при условие, че стойностите за 2005 г. за търговското салдо и платежния баланс са скочили точно двойно, със 100%. Това очертава една изключително опасна тенденция. И не случайно на срещата в Гърция, на списание "Економист" това беше изкарано като един от основните проблеми пред България.

По-нататък: "Брутният външен дълг в края на декември 2005 г. възлиза на 14 млрд. 324 млн. евро, като нараства с 1 млрд. 802 млн. евро в сравнение с края на 2004 г." Как можем да бъдем спокойни, уважаеми колеги, при тези цифри?! Увеличение с близо 2 млрд. евро за една година на брутния външен дълг?! Той е над 17 млрд. долара в момента!

Разбира се, липсва и думичка за сделката с външния дълг, за загубите на България от порядъка на над 1 млрд. лв., които призна господин Пламен Орешарски, но това е друга тема.

Вторият проблем, върху който искам да се спра, е Раздел ІІ, назован "Оценка на предизвикателствата, рисковете и заплахите в областта на сигурността". Тук четем дословно: "Тероризмът остава най-сериозната и дълготрайна глобална заплаха за сигурността".

Редове по-надолу четем: "Основните заплахи за националната сигурност на България, свързани с международния тероризъм, произтичаха от: вероятността отделни лица или изолирани групи да извършат терористичен акт срещу обекти на страните от международната коалиция в Ирак и Афганистан". Уважаеми колеги, тук възниква въпросът какво правим ние в Ирак и Афганистан, щом това е една от основните опасности за сигурността на страната?! Ето един конкретен, логичен и ясен въпрос, на който призовавам всички да си отговорим.

Няма да говоря за наркотиците. Впрочем на стр. 19 пише: "Трафикът на наркотици и суровини за тяхното производство от Близкия и Средния Изток към Европа, независимо от предприетите мерки, се превърнаха в сериозен източник за финансиране на криминални и екстремистки структури". Уважаеми колеги, по официални данни на ООН производството на суров опиум в Афганистан е скочило от 185 тона по времето на талибаните на над 5000 тона в момента. Скочило е след намесата на коалиционните сили в Афганистан, в които ние даваме своя принос. Какво се получава на практика? Ние всъщност помагаме за разрастването на този трафик, който – пак повтарям – е сериозен източник за финансиране на криминални и екстремистки структури. Моля ви, помислете върху тези проблеми. Какво прави България в Афганистан и защо подпомага тези криминални и екстремистки структури с този трафик на наркотици?!

Разбира се, има много други неща, но не искам да ви отегчавам, уважаеми колеги. За мен този доклад е непълен. В него има редица алогични моменти. Споменах някои от тях. Считам, че би трябвало да го върнем на правителството, за да го преработи, да направи един сериозен доклад, от който наистина да има смисъл. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Реплики? Няма.

Думата има господин Бакалов.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен определено в доклада има нещо положително и това е, че след едно много сериозно прекъсване от представяне на такива доклади, отново се възстановява правенето на доклади за състоянието на националната сигурност. Тъй като миналото управление не намери време да подготви такъв доклад, то поне за една година от своето управление това правителство представя този доклад, което е положителен момент.

Направих си труда да сравня двата доклада – от 1999 г. и този. Да ви кажа честно, от гледна точка на изводите за международната сигурност (а България е част от нея), то тези изводи са едни и същи, даже дума по дума, със запетайките.

Според мен за седем години би трябвало тази международна среда да се е променила, а тя наистина се е променила, но промяната изобщо не е отчетена в този доклад.

След като България стана член на НАТО и очаква да стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. бих казал, че сигурността се глобализира. Глобализацията на сигурността действително е засегната в този доклад, но само с констатации.

От гледна точка особено на глобализацията, на рисковете, които касаят преди всичко България, защото това е доклад преди всичко за престъпността, за сигурността, която е свързана и касае единствено и само България, но на първо място трябва да бъде сигурността на България. Това обаче липсва, има констатации, има отбелязване на договори, които са подписани с други държави. И нищо повече! Но след констатациите, които са направени, специално за България би трябвало да има и начините за решаване на тези проблеми, които касаят нашата сигурност. Защото, когато се прави един доклад за сигурност, е много важно в него, първо, да се констатират, след това, да се посочат начините, методите и средствата за постигане и за елиминиране на тези проблеми, които евентуално могат да се проявят пред нашата национална сигурност, а всичко това е свързано с целта на целия доклад. Докладът трябва да има цел. Големият проблем е, че в този доклад, според мен, целта я няма, а да не говорим за политическото участие на Министерския съвет за решаването на тези цели. Действително, според мен, самото решаване и самото предоставяне на един такъв доклад, защото в сигурността, уважаеми колеги, е включено абсолютно всичко в нашата държава и в нашето стопанство. Аз не искам да подценявам присъстващите от Министерски съвет, но тук най-малкото трябваше да има вицепремиер, който се занимава и отговаря точно за тази сигурност.

В тази връзка бих казал, че някои конкретни неща в самия доклад мен лично ме притесняват. По-точно бих казал, че не са решени проблемите. Аз ще обърна внимание примерно на някои части за това какво е засегнато. Примерно, информационната сигурност. Както е написано в този доклад, се оказва, че действително е имало опити за проникване в нашата информационна система за сигурност, че това е хранителната среда, така да се каже, чрез проникването в тази среда и така или иначе тук ги няма решенията, които да са свързани с недопускане на проникването в информационната среда, свързана с нашата сигурност.

Това е другият проблем – за разузнавателните заплахи. Тук обаче ще отворя една скоба – нещо, което липсва и много, много сериозно липсва в този доклад.

Уважаеми колеги, пък и самото ни изслушване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, според мен, целеше нещо съвсем друго – примерно днес да се постигне определен пиар ефект за това, че се прави нещо във връзка с определени закони на определени служби. Аз и пред комисията го казах, ще го кажа и пред вас, то е свързано с този доклад. В този доклад няма стратегия за реформи в специалните служби, няма го пътят и целта, която да се преследва за реформите в тези служби. Няма го ясното заявяване за това, че действително трябва да има един устройствен закон за националната ни сигурност и от него след това да се правят отделните закони. Макар че аз се съмнявам лично да ви кажа честно, че ще се внесат и ще се приемат тези два закона за двете отделни служби, но ние отново слагаме каруцата пред коня. Каква цел тогава преследваме в един момент специално в сектора за сигурността? Там Националната ни разузнавателна служба играе много активна роля. Тъй като играе активна роля, тъй като тя е подала тази информация, която е на стр. 21, за разузнавателните заплахи за националната сигурност на България произтичат от интересите и действията на чужди държави и специални служби, организирани лица, които накърняват българските национални интереси. Това е много малка част.

По-нататък разузнавателното проникване беше насочено преди всичко към структуроопределящи отрасли на българската икономика. Кои са тези служби? Кои са тези държави? Структуроопределящи части на икономиката – кои са те? Приватизацията предстои действително на структуроопределящ отрасъл. Коя е тази държава, която иска да проникне и евентуално след време да застраши нашата национална сигурност, примерно в частта й за енергетиката, защото знаете, че енергетиката е отрасълът, който издига и може да свали всяко правителство, което естествено е заплаха за националната ни сигурност. Това го няма! Или пак пожелателни констатации!

Енергийните източници, достъп до енергийните източници и до стратегически суровини. По същия начин! Констатация е, че България е зависима от една-единствена държава и доставките за решаване на суровинните си проблеми. Да, по-нататък вече има отбелязано, че България ще засили своето активно участие в създаването на транспорт на някои газопроводи, петролопроводи, но няма решение на въпроса точно за заплахата за националната сигурност или по-скоро предложението за доклада за тази година, който ще бъде приет следващата година. Няма го това решение! Нашата енергийна независимост, която също е много важна за нашата национална сигурност. И вие много добре го знаете в тази зала.

Трафикът на наркотици и суровини. Пак, наблюдаващата роля на правителството – да, “хванали сме, ние сме на трафика, заобикаляне на…” Колеги, защо няма констатация за България, поне от казаното и изнесено от МВР чрез медиите, за това, което е хванато за синтетичните наркотици? Какво ще направи българското правителство и България тези бивши химици, които са работили към определени химически предприятия, които знаят как се прави тази суровина, защото навремето до 1989 г. това бе държавна търговия, сега произвеждат синтетичните наркотици, които заминават примерно в източна посока? Нищо! Няма абсолютно нищо по този въпрос!

Професионализацията на армията. Онзи ден прочетох, че 5 хил. места са свободни и тепърва ще набираме така да се каже войници, които желаят да се професионализират. Това е добре, само че лошото е, че за да набереш тези 5 хил. войници не е въпрос само до заплатата. Това трябва да е цялостна стратегия за привличането им, социални придобивки, жилищни придобивки и други. Това също е стратегия на цялото правителство, на цялото българско правителство, което трябва да направи така, че действително да се изпълни този срок от 1 януари 2008 г. и нашата армия да бъде професионализирана, както гласувахме преди половин час.

Опазване на класифицираната информация. Тук е най-голямата тъмна “майка Индия”, бих казал! Защото преди известно време тук един вицепремиер отговори на въпрос на един наш колега: “Има ли изискване за даване на сертификат за даване на достъп до класифицирана информация за бившите служители на Държавна сигурност?”, на което той отговори, че няма такова изискване. Аз твърдя, че има такова изискване и то е в самата инструкция на самата комисия. Тоест, кой е излъгал – шефката на комисия или вицепремиерът, който е бил подведен от нея?

Борбата срещу корупцията. Отново констатации, констатации и никакви решения или предложения за решения!

Уважаеми колеги, за да се борим с корупцията, първо, трябва да заявим ясно политическата си воля, което откровено да ви кажа след вчерашното заседание, в което трябваше да се разгледа най-малкото и да се заяви политическото отношение към така наречения Савойски стандал, естествено, че тези декларации бяха отхвърлени, но трябваше да се направи политическата заявка. И нищо повече!

Парламентът не е място, което да дава и да раздава присъди и да казва, че точно така се е случило или че точно така е станало. Има си органи, които да го установят. Но парламентът е политическият орган, който трябва да направи тази заявка, както и изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Как при това положение и международните институции, пък и българите да вярват, че действително сме искали, когато сме казвали, че искаме да се борим срещу корупцията?
Как примерно тогава, когато се приема едно определено законодателство, независимо че има забележки от опозицията, че се създава корупционна среда, ние продължаваме, по-точно вие управляващите продължавате да гласувате точно такива закони, които създават такава корупционна среда. А за тези корупционни среди естествено основният захранващ елемент е Министерският съвет. Как ще се борим при това положение? И някой ще ни повярва!?

Завършвайки, искам да ви кажа, че е хубаво, че са преписвали от онзи доклад от 1999 г., но не е хубаво от гледна точка на това, че средата се е променила за тези седем години. Това явно не е отчетено в този доклад. Затова аз лично пък и моята парламентарна група няма да подкрепим доклада. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Има ли реплики към господин Бакалов?

Заповядайте за реплика, господин Юруков.

ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Господин Бакалов, изключително внимателно слушах Вашето изказване и се учудих, че в този документ – годишен доклад, който, както е структуриран в част първа „Съдържание”, Вие говорите, че трябва да има оперативна информация от Министерството на вътрешните работи. Това е недопустимо!

Второ, търсите стратегия за реформиране на специалните служби. Но това не е доклад, който решава този въпрос. Няма никакво отношение към това, което Вие говорите. Това е репликата ми. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)

Атанасов, нещо към мен ли имаш?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, да не репликирате от място ораторите. Затова се говори от трибуната.

Заповядайте, господин Бакалов, за дуплика.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Юруков. Това е Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2005 г., тоест за миналата година. След като не приемате една цялостна стратегия за реформи в сектора за сигурност, това ви е основен документ. Ако на Вас това не Ви е ясно, съжалявам много!

Но явно нямате желание да направите тези реформи и тук се залага това. Това е политически документ, господин Юруков. В него е политическата заявка за това какво смятате да правите точно в сферата на сигурността и всички останали сектори, а не само да констатирате. Много е лесно някой да констатира и нищо повече! Аз много добре знам, че в България се работи точно така – констатираме и не го решаваме. Примерно, констатираме за определен корупционен скандал и той изчезва после! Нали, всяко чудо за три дни! Така че, този доклад е политически документ и в него се правят политическите заявки за по-нататъшното развитие на сектора за сигурност. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.

Уважаеми колеги, преди да дам думата на господин Димитров все пак струва ми се, че е уместно да си припомним какъв е характерът на доклада, защото това е предмет на настоящата размяна на реплики и дуплики.

Характерът е определен в Концепцията за националната сигурност за Република България, приета от Тридесет и осмото Народно събрание през м. април 1998 г., където в т. 53 се казва, че „Министерският съвет на основата на концепцията в изпълнение на възложените му от Конституцията отговорности, ежегодно с доклад пред Народното събрание прави две неща: посочва рисковете за страната и дава оценка за защитата на националните интереси”.

Давам справка на залата за какъв доклад говорим.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Тогава не трябва да гласуваме закона, защото те не знаят за какво ще гласуват.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, господин Димитров.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Ще бъда кратък и много оперативен предвид краткото време.

Докладът е слаб, трябва да се изтегли и да бъде пренаписан, включително със съдействието на българската опозиция.

Слабостите се фокусират в много области, включително и във външнополитическата част. Не се дефинират заплахите или рисковете за националната ни сигурност от факта, че не е делимитирана докрай границата с Румъния; че Охридското споразумение в Македония поставя преки рискове за националната сигурност на България; не се изследват последствията от това, че не е дефиниран пътят към решаване на статута на Косово и българската позиция по този въпрос не се определя по никакъв, макар и начален, начин; не се говори за това какво следва от разделянето на Сърбия и Черна гора; не се дефинира фактът на началото на преговорите между Турция и Европейския съюз и ролята на Турция в Черноморския регион; не се казва какво произтича от така наречените замразени конфликти в широкия Черноморски регион; какви са причините за тези конфликти и как те пряко се отразяват върху сигурността на този район, в частност на Република България; не се казва абсолютно нищо за целите на енергийната политика на Русия и същевременно как България ще трябва да се опита, макар и постепенно и мъчително, да осигури алтернативност в хода на тази зависимост?

Този доклад е слаб и по една особена причина. Не е приета стратегия за сигурността към 2006 г., тъй като това, което наричаме Концепция от 1998 г. е безнадеждно остаряла, предвид големите геополитически и глобални промени в сферата на сигурността, в частност мястото на България в тази среда.

Трябва да бъде представен паралелно с тази стратегия, господин председател, Интегриран план за развитие на целия сектор на националната сигурност с бюджетиране, което отговаря на операциите, които трябва да бъдат предприети от съответните институции. Без това няма да могат българските институции и българските граждани да разберат държавата какви рискове и заплахи идентифицира и как те трябва да бъдат неутрализирани с последователни и съвсем прозрачни действия.

Предлагам още веднъж този доклад да бъде отхвърлен сега. Това, разбира се, като крайна крачка, ако не се приеме предложението да бъде изтеглен и преработен по възможност, както казах, с участие на експерти и на дясната опозиция. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.

Ако не се лъжа, Демократи за силна България не разполагат с повече време, дори говориха 1-1,5 мин. над времето, което имат по разпределението.

Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.

Господин Димитров, заповядайте за изказване. Ако не се лъжа, вашата група има 8,5 минути.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно извън факта, че има доклад, нищо друго не е наред в него! Казаха се много неща, не бих искал да повтарям всички тях. Не бих искал да навлизам в отсъствието на констатации - празнотите, които би трябвало да визират фактическата страна на нещата в настоящия свят и реалността, в която България пребивава.

Искам обаче да подчертая, че има три причини, по които аз не бих искал да подкрепя този доклад и както вече беше казано от името на моята парламентарна група ще поддържам позицията за неговото връщане. Тези три неща си струва да бъдат разгледани, защото те именно говорят за отсъствието на визия.

Първото от тях засегна господин Куминев. В своето изказване господин Куминев от своите си позиции, които аз не споделям, ни разказа как е третиран въпросът за борбата с тероризма. Той беше съвършено прав. Защото същата нагласа, която той изповядва от тази трибуна – нагласата, която по същество е враждебна към антитерористичните ангажименти на България, някак си под сурдинка по една традиция, която започна от разнообразни на прогимназиално ниво писаници на представители на най-различни политически сили по отношение на тези наши ангажименти, тази нагласа се проявява и в доклада. Но ние не можем да очакваме той да звучи убедително, ако в него под сурдинка се съдържа скритото усещане, че ние не правим това, което трябва.

Естествено че този доклад трябва да бъде върнат и преработен, защото подходът, който България би трябвало да има като страна, която участва в борбата с тероризма, трябва да бъде подход на страна, която прави това по волята си и защото това повеляват изискванията на нейната национална сигурност, а не извинително и някак си като че ли се мъчим някому да угодим, а ние самите не сме убедени в това. Аман от такива писаници!

Второто нещо, което е сериозна причина за мен да не мога да възприема този доклад, е начинът, по който е третиран въпросът и отново липсата на визия по проблема, свързан с енергийната зависимост на България. Когато говорим за това, че България се намира в състояние на енергийна зависимост само от една страна, следва автоматически заключение какво трябва да бъде направено, за да бъде избягнато това. В този смисъл един доклад, в който не се говори от гледна точка на българската национална сигурност за проектите „НАБУКО” и „АМБО”, проекти, които по отношение на газта и на петрола могат да дадат едно дългосрочно решение на тези въпроси, просто такъв доклад няма смисъл да споменава тази тема. Да не говорим за тематиката около разнообразните въпроси, свързани с атомната енергетика.

И на трето, но не и последно по значение място, в този доклад отсъства нещо, което за съжаление отсъства и в концепцията, но което е крайно време да влезе в начина, по който ние говорим за въпросите на националната сигурност. Българската национална сигурност е пряко свързана с въпроса за разширяването на зоната на свободата. В тази зала много често се чуват приказки на саморасли националисти или други люде, които смятат, че ние трябва да хитруваме по отношение на света и ако можем, послъгвайки ту на едни, ту на други страни, да извличаме някакви дивиденти. Този начин на политическо мислене е познат. Но тук не става въпрос за неговите нравствени достойнства или недостойнства, тук става въпрос за това, че от гледна точка на прагматичната национална сигурност на България въпросът за разширяването на зоната на свободата за България е възлов. Не може, пропускайки изброените и от преждеговорившия въпроси, свързани със зоната на Балканите, със зоната на Черноморския басейн, не може да не се погледне на тези зони като на зони, в които България има особено важни интереси, свързани с разширяването на зоната на свободата. Естествено че ние не можем да направим това сами. Естествено че това ще става по пътя на партньорството ни с други държави. Естествено, че това ще става в контекста на големите образувания, които защитават свободата в света. Но идеята, че България трябва да се ангажира активно в тази дейност и че усилията за разширяване на зоната на свободата са част от нейния избор да бъде западна държава - защото това е част от доктрината на западния свят изобщо - без да се спомене това, ние отново се опитваме да шикалкавим и да разиграваме историята на малката държавица, която се е опитвала да маневрира между великите сили. Нямаме велики сили за маневриране, дами и господа, имаме направен цивилизационен избор и принадлежност към един свят, в който се зачитат човешките права, демократичните институции и свободата на хората. Ако това не ни е ясно, тежко и горко!

Докато това нещо отсъства в доклада и в концепцията за националната ни сигурност, оттам нататък в резултат на неговото отсъствие ще се раждат непрекъснато дебати в тази зала, в които хитроумни мистификатори или евентуално хора, които си представят политиката и геополитиката като пазарлък на някоя чаршия, ще могат да ни отклоняват от поетия път и да ни поставят в глупавото положение непрекъснато отново и отново да трябва да пререшаваме взетите вече решения – нещо, което по навик правим в тази зала почти всеки ден.

Решаването на тези проблеми е възможно, необходимо е да се седне и да се пренапише този доклад. Разбира се, опозицията би била готова да съдейства, за да бъдат вкарани тези неща там, където им е мястото. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Реплика от господин Христов. Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз няма да слизам на нивото на господин Филип Димитров, ще ви прочета отново един ред от документа, който разискваме: „Тероризмът остава най-сериозната и дълготрайна глобална заплаха за сигурността”.

Уважаеми колеги, как би се отразило и как ще се отрази разполагането на американски военни бази върху опасността от терористични нападения срещу цивилни и военни обекти на територията на Република България? Как се е отразило разполагането на американската военна база „Бонд Стил” в Косово на сигурността на Косово?

В същия този доклад се пише много ясно каква е ситуацията в Косово. Ето, аз питам господин Филип Димитров как се е отразила американската военна база „Бонд Стил” на сигурността на Косово, което се е превърнало, уважаеми колеги, в депо на наркотици. И това го признават и ООН, и американските тайни служби, и всички останали, включително и този доклад, който разискваме.

Затова апелирам към Вас да говорим с конкретни факти, по същество, а не с локуми, не с алабалистики и да говорим конкретно за проблемите. Как се отрази рязането на ракетите „СС-23”, „Скът” и „Фрог” на сигурността на България? Ето това е друг логичен въпрос. Как се отрази, господин Филип Димитров, това рязане? Как ще се отрази затварянето на АЕЦ „Козлодуй” на сигурността на България, след като цената на тока предстои да се повиши сега със 7-8%, а след Нова година – с още 20-30%? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам втора реплика..

За дуплика – заповядайте, господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз няма да задавам въпроси от типа на това как са се отразили военните бази на просперитета на Република Кипър например. Но искам да подчертая, ползвайки се от тази възможност, че проблемът не е тук, господин Христов. Всеки има право да заема такава позиция, каквато му харесва, и аз не съм изненадан от позицията, която чувам, защото вече съм я чувал в тази зала. Проблемът не е там, проблемът е, че в доклада за националната сигурност на България се разказват неща, които дават храна за подобни позиции. Да си говорим каква е ползата за националната сигурност от нарязването на ракетите наистина е важно. Да, българската национална сигурност много спечели от нарязването на тези ракети, защото по този начин България се освободи от едни неефикасни, опасни и създаващи допълнително напрежение средства и освобождаването от тях направи възможно нейното влизане в НАТО и получаването на сигурността, която участието в НАТО дава. От това по-позитивен ефект – здраве му кажи! Но защо оценката на тази променена ситуация, на тази повишена национална сигурност на България не е достатъчно ясно формулирана в доклада – ето за това говорим. И това е причината, поради която този доклад просто не става! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Господин Тодоров има думата за изказване.
ТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, ще започна с Раздел ІІ на стр. 15, чета: "Активното участие на Република България в международната антитерористична коалиция и в операциите по стабилизирането на Ирак, Афганистан и Западните Балкани поставя военните й контингенти зад граница под постоянната и трудно предвидима заплаха от действия на международния тероризъм."

Оттук възниква и въпросът: защо тогава изпращаме такива контингенти да ги унищожаваме зад граница? Каква е нашата цел?

Забележете, вчера заместник-министър Соня Янкулова каза: "40% от сухопътните войски да се подготвят за такива мисии". Забележете, 40%, от които 8% да бъдат изпращани. Тоест, ние се превръщаме в сателит на Съединените щати по участието във всяка точка на света и не знам дали ще ни стигнат силите и парите да извършим това. А когато се наложи, забележете, да защитим своята национална сигурност, това със сигурност няма да стане.

Ние не можем да изпълним изискванията на Конституцията, Българската армия да бъде в състояние да осигури националната сигурност и териториалната цялост на страната. Може би приемането днес на поправките в Закона за отбраната, в който вече се предвижда да имаме само платена армия, което означава, че няма да имаме никакъв резерв. Аз вчера казах: никакъв резерв, тъй като трябва да се надяваме само на платената армия и няма как да изпълним задълженията с тези 20 хил. платени войника. Генералният щаб следва да докладва дали е в състояние само с платена армия да изпълним тези изисквания на Конституцията. Ако трябва, това да бъде поставено като въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, извинете ме за момент! Пропуснах да Ви предупредя, че на независимите народни представители беше останала една минута преди началото на Вашето изказване. Вие говорите вече втора минута. Съжалявам, че не Ви предупредих предварително. Моля Ви, да приключите изказването си с последни фрази.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Казахте две минути, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постарайте се да приключите до две минути.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря.

Промяната на Конституцията, в която да запишем, че съюзните въоръжени сили ще защитават българските национални интереси и териториалната цялост на страната.

По Раздел ІІІ, забележете, през 2005 г. двустранните отношения между България и САЩ имаха съществено значение за националната ни сигурност. Аз казах това, и би трябвало да го сложим в Конституцията, тъй като няма да имаме възможност да изпълним тези изисквания, да предвидим, че други страни ще участват в изпълнението на нашата национална сигурност.

Господа, модернизацията за която става дума в доклада, тая дума трябва да изчезне. В последните 15 години не е имало модернизация в армията. Това се знае. Даже и вчера на дискусията в комисията стана въпрос 2015 г. да получим F 16. Забележете, те сега се снемат от въоръжение, а ние ще ги получим 2015 г., за да задоволяваме нашата армия с такива, които вече няма да бъдат на въоръжение. И други – взехме "Дръзки", 30-годишен кораб, за който сега няма никакви резервни части или боен комплект, който ще бъде изстрелян, и всякаква стара блокирана техника – това е модернизацията на Българската армия. Модернизиране с МИ 17 и МИ 24 – ремонт, договор с Израел. Глупава работа, 7 месеца стоят там и няма кой да ги ремонтира. Забележете, никакви договори, нищо. Това е пълен абсурд, което прави в момента ръководството на армията, Министерството на отбраната и Генералният щаб с нашите въоръжени сили.

Българската армия да се включва в защита на населението при бедствия и аварии. Вярно е, така трябва да бъде. На 19-ти, когато отидох в Брюксел в Комисията по околната среда, хората се чудят какво е това Министерство по бедствия и аварии. Всички хора решават въпросите си с армията. Армията да защити преди всичко българските национални сили, българските интереси, при бедствия и аварии, от всичко, което е необходимо. Това трябва да стане. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за разбирането, господин Тодоров.

Има ли други желаещи да се изкажат?

Заповядайте, господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа, от вчера нямах сериозно намерение да се изказвам, но явно ще трябва да взема думата, за да разясним в края на дискусията какво обсъждаме. Обсъждаме, ако погледнете жанра, уважаеми дами и господа от опозицията, Годишният доклад за 2005 г. Защото аз тук чух редица обвинения, че нямало стратегия за това, нямало стратегия за онова. Господа, не това е жанрът. Тая дискусия или е минала, или предстои.

От изказванията на видни представители на опозицията – господин Филип Димитров, разбрах, че нямало нищо по въпросите за енергийната сигурност. Явно господин Димитров не си е направил труда да погледне до 23 стр. Ако отвори доклада за миналата година на 23 стр. ще констатира, че: "През периода страната продължи последователната си политика за стабилизиране на обстановката чрез развитие на добросъседството, регионалното сътрудничество, взаимноизгодните двустранни търговско-икономически отношения, … Продължи подготовката в условията за изграждане на българска територия на приоритетните проекти, като нефтопроводите Бургас - Александруполис и Бургас – Вльора, газороводите Дупница – Ниш и НАБУКО, магистралата 

Ниш - София."

Той каза преди малко, че нямало нито дума за АМБО и НАБУКО. Аз казвам, че той може би е стигнал до 22 стр., а не е прочел на стр. 23 нещо, което изрично е записано.

Защо давам тия примери? Мога да покажа още такива примери, но няма смисъл. Може ли българската опозиция да погледне на Доклада за национална сигурност като наистина на обединяващ документ на интересите на България? И ние, от мнозинството, сме готови да приемем различни констатации, различни забележки, които да дадат възможност и на правителството, и на мнозинството да изграждат параметрите, Стратегията за развитие на националната политика в рамките на националния консенсус. Страхувам се, че такъв тип дискусия поставя опозицията в едно крайно неблаговидно положение, на дребна закачка, дребна заядливост.

Кой е другия факт, който заслужава да се отбележи, уважаеми дами и господа? Този жанр – Годишен доклад за националната сигурност, е малко странен за българския парламентаризъм. Именно поради тая причина първият доклад от 1999 г. е използван чисто политически. Тогавашното мнозинство, тогавашното правителство, ако тези, които нямат спомен от тогава, отворите стенограмите, ще видите, че през 1999 г. той бе консумиран чисто политически в едни дебати за атака срещу Парламентарната група на демократичната левица тогава и пряко, казвам, ако надзърнете стенограмите тия, които повече се интересувате от най-новата история на българския парламентаризъм, ще видите за пряка атака срещу лидера на опозицията, днешният президент Георги Първанов. Там много ясно се вижда какви са игрите на тогавашния премиер Иван Костов по тоя въпрос.

Следващата година се внася доклад. Той не минава на дискусия в пленарната зала. Три-четири години такъв доклад не е и внасян, защото няма някъде изрично законово изискване и основание за такъв доклад, но правителството, отделните министерства са си направили труда на основание Концепцията за национална сигурност да създадат тази година доклада за 2005 г. и да го представят на вниманието на народното представителство в очакването за сериозна дискусия. Не хвалби от мнозинството колко всичко е наред, но не и така безогледно профанизиране на темата и заядливо отношение, ама дребнаво заядливо, което не засяга въобще някакви стратегически спорове.

Иначе констатацията, която беше направена от господин Константин Димитров, че от 1998 г. стратегията е безнадеждно остаряла, поставя един друг въпрос, макар че не обсъждаме стратегия. Обсъждаме Доклад за 2005 г. (Реплики.)

Каква е тая стратегия, която на 7-8 години остарява толкова безнадеждно? Може ли така безнадеждно да остаряват стратегическите документи на една държава? Да, може да се налагат корекции с оглед динамиката на международните отношения, с развитие на определени процеси тук, на Западните Балкани, в Близкия Изток, но да е безнадеждно остаряла?! С кое остаря? С последователно развилия се процес на евро-атлантическа интеграция, с членството в НАТО или с предстоящото членство в Европейския съюз? С кое остаря? Разбира се, сигурно са необходими корекции.

Аз все пак искам да благодаря на опозицията за формулираната оценка като първи опит за съдържателно очертаване. Не виждам защо, след като този тип занимания на Народното събрание получава такава оценка, изведнъж се казва: ние няма да подкрепим. Защо няма да подкрепите? Конкретиката на аргументите не дава основание да не бъде подкрепен внесеният годишен доклад за 2005 г. Друг е въпросът дали това е предмет на кой знае каква тяснопартийна политика, ако щете, и на чисто правителствена или политика на мнозинството.

Годишният доклад, стратегиите, темата за националната сигурност може да бъде само предмет на широк национален консенсус и упражненията на различни опозиционни среди от различни гледни точки. Вие виждате, че фрагментацията на политическото пространство отляво, отдясно, независими, крайно дясно поставя коренно противоположни мнения. Ако ние кредитираме всяко от тях, то никога България не би могла да има обединения върху някакви общи оценки, а оттам и стратегически изводи и залагане на планове за развитието на страната в по-близък или по-далечен хоризонт.

Тук бяха поставени редица други въпроси, но ние не искаме да политизираме дискусията, не искаме да напомняме времето на една провокативна политика, която десницата водеше по отношение на Русия – една политика от 1998, 1999, 2000 г. Провокативна политика, която не държеше сметка за балансите в международните отношения, политика, която в доклада за 2005 г. е оценена, че вече е балансирана, слава Богу. Защото крайностите във външнополитическите отношения – веднъж да плюем империализма, а втори път да отричаме отношенията с Русия, са били винаги вредни за България и историята го е показала.

Ето затова, уважаеми дами и господа, мисля, че ние можем в един спокоен стил да подкрепим, защото, пак казвам, имаше и добри оценки от опозицията, и верни оценки. Да вземем огъня, не пепелта от това. Във всеки документ, правен от хора, който е от около 50-60 страници, може да се открие нещо, което да не удовлетворява едно или друго мнение.

Аз мисля, че нашата отговорност на народни представители повелява да подкрепим годишния доклад, пак казвам, годишния доклад като оценка за състоянието на 2005 г. Да подкрепим и това, че правителството възстановява една практика, ежегодна практика да бъде на българското Народно събрание, но по-важното е тази практика да търси обединяване около оценките на изпълнение на стратегическите цели, а не търсене на база за дребно опозиционерство. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

За реплика думата има господин Димитров.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато вземате думата, господин Миков, има опасност да стане по-страшно. Вие ни връщате към начина на мислене, който вече е отречен.

Не е вярно, че е била държана провокативна политика по отношение на Русия през периода 1997-2000 г. Вярно е, че Русия през това време се опитваше да упражнява натиск срещу интереса на България да стане член на НАТО, да поставя въпроса за това каква заплаха за Русия би представлявало членството в НАТО и да извива ръце по отношение на кандидатурата на България за членство в НАТО със способа на газовите доставки. Да се твърди противното означава, че Вие някак си отново се връщате в една стара епоха, от която твърдите, че сте излезли.

Не можете да си позволявате да говорите подобни неща от тази трибуна днес, господин Миков. Объркал сте епохата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин Димитров, очаквах, че Вие ще изкажете удовлетворение от това, че в доклада се намира това, което Вие казахте, че го няма. Слава Богу, сега сте в залата, на страница 23 въпросите за енергийната зависимост много коректно са коментирани, включително и проектите АМБО и НАБУКО, за които казахте, че не са коментирани. Така че очаквах по това да говорите.

Иначе онази политика от онова време беше отречена от българските граждани, като небалансирана политика, като политика, която поставяше България в еднополюсен свят, като политика, която в крайна сметка постепенно с цената на много усилия на различни правителства след 2001 г. променя параметрите.

Да, Русия със своята сила, със своите интереси, с интересите на “Газпром”, но темата срещу НАТО приключи след пълноправното членство. А за Българската социалистическа партия, ако се запознаете с нашите конгресни документи, мисля, че решението по този въпрос също е от миналия век. Аз ви призовавам да правим политиката на ХХІ век. Иначе с тия изровени скрижали на антикомунизма, на ранната СДС идеология трудно ще успеете да постигнете някакви политически успехи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

За процедура думата има господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, обръщам Ви внимание, че се дебатира един изключително важен документ, както Вие казахте, на държавата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно.

ИВАН КОСТОВ: Това е вярно. Казахте ни, че ще поканите колеги, министри, но не дойде нито един министър. Вие не направихте усилия това нещо да стане и по този начин дебатът не се получава.

Освен това, Вие не подканихте достатъчно енергично, а трябваше да го направите, депутати от управляващото мнозинство да се изкажат в подкрепа на предлагания документ, защото по този начин щеше да има дискусия.

Не се усмихвайте, господин Миков, защото Вие избягахте на практика от дискусия, разменяйки тези и аргументи с нас, а ние сме опозиция и това е вина на председателя.

Обръщам Ви внимание на това – ако искате да се направи дебат, трябва да дадете възможност и да подканите управляващото мнозинство да заеме позиции, да има дискусия между него и опозицията, за да се чуе от всички, да се огледа от всички страни един изключително важен документ за страната. Вие не направихте това и аз Ви правя тази реплика, за да се съобразявате, когато друг път искате да направите добър дебат, че не става с бягане по тъча на господин Миков от истински дебат. Защото, ако това, което той беше казал, го беше казал в началото, както трябваше да стане, ако не беше избягал от отговорност, щеше да чуе много сериозни мотиви, включително и от мен. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, Вие сам си противоречите, защото в редица случаи Вие сте възразявали срещу по-активната роля на председателя в развитието на дебати. Обръщали сте ми внимание да пазя една строго неутрална и минимална роля като председател. Сега ми вменявате във вина, че не съм внушил на част от народните представители да се изкажат. Струва ми се, че сте непоследователен в този си упрек.

Има ли желаещи да се изкажат?

Не сме чули представителите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи. Ние настояхме те да дойдат и тук са заместник-министрите, които следяха дебата.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Аз също желая да се изкажа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Щом има изказвания, колеги, тогава давам 30 минути почивка и ще продължим след почивката.

Тридесет минути почивка (звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Преди да преминем към гласуването по Законопроекта за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, което е обявено, трябва да гласуваме проекторешение за удължаване на срока на действие на временната комисия, тъй като вчера изтече.

Заповядайте, господин Ранчев, да докладвате проекта за решение.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа! На основание чл. 31 и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за удължаване на срока на действието на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имуществото на семействата на бившите царе. Мотивите са, че срокът изтече вчера и е необходимо да се изготви и приеме докладът.

Проектът за решение е следният:

„Народното събрание на основание на чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници с три седмици.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател. Преди да пристъпим към гласуване, искам да заявя позицията на Демократи за силна България относно този проект за решение.

Ние гласувахме за създаването на тази комисия и настоявахме за нея и в този, и в предишния парламент. На няколко пъти подкрепихме удължаването на срока с аргументите, че наистина комисията за проверка на придобиването на имотите на бившия премиер Симеон Сакскобургготски трябва да довърши работата си, но това, което се случва в последните заседания и в последните удължавания на срока, ни кара да се въздържим от гласуване в днешния ден.

Срокът за работа на комисията беше удължаван няколко пъти. Последния път, когато предстоеше удължаване на срока с един месец, аргументите в комисията и в пленарната зала бяха, че трябва да се даде удължаване на срока, за да може да бъде изготвен докладът на комисията, който да бъде приет от състава на тази комисия преди да бъде предложен на пленарната зала. За съжаление това не се случи в рамките на този месец удължение, който имахме.

Вчера по време на заседание на временната комисия отново беше предложено удължаване на срока и възраженията, които направих като представител на Демократи за силна България в комисията ги правя и днес, а именно, че това постоянно удължаване на срока и незавършване на работата на комисията създава впечатлението, че нещата не се решават, а всъщност има пазарлък между тройната коалиция как да излезе от ситуацията, в която е ясно, че има множество нарушения, много недопустими неща, извършени от бившия премиер Симеон Сакскобургготски във връзка с деактуването на имоти и придобиването от него без правно основание.

Именно затова, давайки си сметка, че в същото време трябва наистина да приключи работата на тази комисия, ще се въздържим от гласуването на този проект, за да дадем знак, че комисията трябва да приключи работата си в най-къс срок, че трябва да бъде предоставена цялата информация на Народното събрание и то да вземе отношение, да вземе решение как ще процедира след този доклад. Именно затова днес няма да гласуваме „за”, за да дадем знак, че сме против колаборациите и протакането на решаването на този въпрос.

Обръщаме се към всички членове на комисията, както и към всички народни представители от този парламент: не бива този въпрос да се протака, не бива да бъде въпрос на пазарлъци за управлението на страната, защото е принципен въпрос, който се отнася за това можеш ли да придобиваш имоти без правно основание или трябва да бъдеш равен на закона, както са всички български граждани.

Това са аргументите ни за това, че ще гласуваме „въздържали се”. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Великов.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател. Под формата на реплика бих искал да обърна внимание на колегите, че в комисията всички ние сме се старали да действаме делово и че ако има някакъв знак в случая с това предложение, той е, че не удължаваме с един месец, а с три седмици – показваме, че нещата действително вървят към едно приключване. Председателят на комисията Ранчев вече е започнал написването на доклада, остава той да се обсъди и да бъде предложен и на пленарната зала. Не става дума за никакви пазарлъци. Ако има някакъв знак, той е именно в това, че предлагаме удължаването да бъде с три седмици.

Не е обект на работата на комисията проверката на правните основания на придобиването на имоти и това госпожа Михайлова го знае много добре.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли други желаещи за изказвания? Няма.

Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше представен от председателя на временната комисия.

Гласували 140 народни представители: за 111, против 10, въздържали се 19.

Проектът за решение се приема.

Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов, дискусията по който беше приключена преди почивката.

Гласували 137 народни представители: за 97, против 13, въздържали се 27.

Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с дискусията по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г., внесен от Министерския съвет.

Коалиция за България разполага с 24 минути, ОДС с минута и 50 секунди, „Атака” с 10 минути, НДСВ въобще не е използвало времето си, също и ДПС и БНС.

Заповядайте за изказване, господин Илчев.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, донякъде споделям огорчението на господин Костов, че сценарият на тази дискусия не е най-естественият. Идеалният вариант е представителите и изразителите на различните нагласи, подходи и мнения буквално да се редуват. Тогава поне няма да се забравят аргументите на една от страните преди залата да бъде запозната с аргументите на другата.

Но си го обяснявам с това, че от десните партии винаги наблюдаваме бързина на критичната реакция. Първо, бързина, и второ, безусловна критичност. По този начин те сега нямат време, за да навлезем в същинска размяна на доводи и да превърнем дискусията не просто в разгром или в апологетика на доклада, а в нещо, от което авторите на следващия доклад да се възползват.

Има ли нещо, от което авторите на следващия доклад да се възползват по един сериозен начин? Да. Още в Комисията по отбраната господин Камов обърна внимание на това, което превърна и в свое изказване вчера – че по темата за енергетиката, и по-специално за устойчивостта на енергийните доставки, в доклада е отделено малко място. И посочването на стратегически важните далекопроводи съвсем не изчерпва въпроса. Те дават, разбира се, отговор на това как България би могла да добави към традиционни характеристики на своята стабилност нови икономически, икономичеко-стратегически характеристики, защото това, което ще представлява Бургас-Александруполис, и тук дори и военните сигурно няма да спорят, ще притежава потенциално въздържащия капацитет на онова, което навремето формираше Бургаската дивизия или дори цялата Трета армия в югоизточното направление. Дори най-смелите оптимисти твърдят, че една страна със завършен магистрален пръстен и пръстен от далекопроводи и 2-3 мощни световни банки, настанили се в нейната столица, вече няма нужда от армия.

Тук знам в момента какво предизвиквам в душите на тези, които бяха старателни стажанти на ген. Любен Петров през последните няколко години. Един от най-ревностните последователи на ген. Петров беше господин Минчо Христов. Той сега излезе, но няма да оспори това. По един много любопитен начин проф. Станилов повтори днес същите аргументи – аргументите на школата на ген. Петров, според които България трябва да има толкова голяма армия, колкото може да изстиска от своето 7-милионно население, сиреч 110-хилядна армия. Тя трябва да разполага със старата танкова армада от 3500 танка, чиито дула са насочени на юг и никога на изток. Тя трябва да има десетина ескадрили от три типа самолети, като че ли неин ангажимент е да пази Балканите от нашествие от Африка, примерно.

Умишлено пародирам тази представа, защото тя не е отзвучала. Тя е толкова жива при някои хора, колкото е била през 1968 г., през 1974 г. Годините не са случайни. Едната е инвазията в Чехословакия, другата е Кипърската криза. Тази представа по един удивително безотговорен начин продължава да се подхранва с внушаването на митовете за опасности, които дремят практически по всичките граници на страната, въпреки че цялата южна и цялата северна граница са граници със съюзници, и то не по икономическо-търговска, а по военно-стратегическа линия. Тази митология черпи сили от нерешени проблеми в Западните Балкани, но проблеми, които са вече на милиметри от своето решаване, както статутът на Косово, кандидатският статус на Хърватия, Албания и Македония за членство в Европейския съюз, изключително намалялата военна мощ на Сърбия и съвсем другите планове на Босна, Херцеговина и Хърватска.

Тази представа не отчита тези детайли и аз тук намирам повод да кажа първата добра дума за доклада, който отчита тези детайли. Докладът съобщава на обществото, че България е разположена в ново квадратче от световната координатна система – едно квадратче, което не е било наше достояние преди няколко години, едно място в световната координатна система, което дава възможност на подробно разработена нормативно-правна основа в критични ситуации България да поиска и да получи помощ.

Впрочем тези, които твърдяха, проф. Станилов го твърдеше, че първият принцип на националната сигурност – териториалната сигурност, териториалният суверенитет, не е защитен, дълбоко грешат, като правят фалшива аналогия с времето, когато уж това било постижимо само на основата на автономен национален ресурс. Това могат да го твърдят хора с къса памет или които не са служили. Кой ще седне да спори, че и в годините на Варшавския договор с голямата армия, с многото танкове и самолети България можеше да се отбранява на южната си държавна граница 6 до 12 часа? Кое от тогавашната доктрина и наличен потенциал гарантираше териториалния суверенитет на страната след третото денонощие бойни действия срещу Гърция и Турция – противниците тогава? Единствено Одеският военен окръг.

Ето я реверсната форма на аналогията. Никога една страна с параметрите на нашата не може да гарантира абсолютно сама териториалния си суверенитет извън договорните отношения със свои солидни съюзници. Винаги тук се дават баналните примери с Австрия, възникнала чрез един исторически консенсус между великите сили, с Швейцария, превърнала се в трезор на великите държави, и с Исландия, която наистина няма армия, но има една-единствена ключова база в средата на океана между двете полукълба.

Само че нашата страна не е Австрия, не е Швейцария, не е Исландия и никога няма да бъде, както се казва. Тоест тя няма и друг избор, освен да прави двете елементарни неща: да поддържа въоръжените си сили и военния си потенциал в границите на разумното, на рационалното, на постижимото. И в същото време мощно да развива съюзнически отношения с тези, които могат да бъдат неин действителен гарант по време на критични ситуации, включително и със своите съседи, включително и с тези от съседите, които имат проблеми помежду си, които представляват потенциални или регионални огнища на конфликти. От доклада това личи. Който твърди, че то отсъства от доклада, може отново да го прочете и ще намери част от този отговор, дори и между редовете.

Сега едни биха казали, че това е преимущество, други – че е недостатък на доклада. Аз мисля, че не е нито едното, нито другото. Подобни доклади действително не могат да имат абсолютно изчерпателна функция.

Преди месец само в Съединените щати беше публикуван техният отбранителен доклад за четирите години, прословутият QDR – “Куадрениъл дифенс рипорт”.

Първите въпроси, които се зададоха на неговите автори, бяха подобни на въпросите, които тази зала задава днес. Те питаха: представата за дълга война срещу тероризма какво точно означава? Три години, тридесет години или триста години? Тероризмът само като такъв, инспириран и осъществяван от радикални ислямски кръгове ли да се разбира или като нов вид тероризъм, намерил вдъхновение и практики в сегашния, познат вариант на тероризма?

Виждаме, че дори и в Съединените американски щати, при изключителните възможности на техните военноразработващи и аналитични центрове, подобен доклад, при това за цял 4-годишен период, веднага възпламенява обществена дискусия – което е нормално.

За нас обаче този пример не е сто процента валиден. Не бива да отричаме нормалността на дискусията, но аргументите, които включваме в нея, ми се струва, че трябва да бъдат подбрани по-внимателно. Не може всички недостатъци за подобен документ да се вменяват само на този доклад.

По време на предишния мандат имаше два документа, които леко наподобяват сегашния. Единият беше Стратегическият преглед на отбраната, изцяло фокусиран върху Въоръжените сили. Той не обхващаше целия сектор на сигурността. Другият беше дълговременната визия до 2015 г. за устройството и модернизацията на войските и силите. Мястото на сегашния доклад трябва да е до тях. Справедливото отношение към него изисква да се видят докъде са стигнали онези документи за предишния период, през мандата на предишното правителство, и дали оттам тръгва сегашният доклад за националната сигурност. Мисля, че тази последователност е спазена в значителна степен. В доклада има дори примери за приемственост, примери за критичност за предишния период и прогнози за следващи периоди. Разбира се, че те не са пълноценно разгърнати, някои от тях са само маркирани, но те не дават основание да се пледира за оттегляне на доклада, практически за неговото анулиране. Това е много странна идея. Тя напомня за заглавието в един наш всекидневник днес „Смок нахлува в детска градина”. Призивът да се оттегли този доклад означава, че ние предлагаме на обществото да живее в условията на страхова психоза, очаквайки смокът, неидентифицираният враг на България, да нахлуе в страната, която се оприличава на детска градина. Подзаглавието гласи, че „Идват пожарникари, за да го изгонят”. Подзаглавието на призива да се анулира този доклад означава да се самозатворим, да изхвърлим всички бумаги, да отречем усилията на сегашното политическо и военно ръководство и да извадим постулатите на Енвер Ходжа: да построим три милиона бункера, да закупим на лизинг няколко ескадрили самолети и да обявим денонощно дежурство по границите. Аз съм против внушението за такава ситуация около страната, на Балканите, в Европа и в света.

В същото време признавам и гледната точка, че трябва да има по-голяма загриженост, особено към състоянието на нещата вътре, у нас, към опитите да се неутрализират общоизвестните, най-популярните и най-мрачните силови групировки, че трябва да сме по-взискателни към усилията за консолидация на всичко онова, което е техника, процедури и модел по границите ни, особено по тези от тях, които много скоро ще бъдат външни граници на Европейския съюз, че трябва да има отговор за това кой например е забавил изграждането на ветеринарните пунктове по нашите граници, след като те са само осем и два уж бяха готови. За такава конкретика съм съгласен да се задават въпроси. Но не е конкретен въпросът „Кога ще постигнем такава статистика във вътрешен план, която да ни нареди сред най-модерните държави в Европа или в света?”.

На последно място, искам да изтъкна необходимостта към преодоляване на политическите поводи, които карат някои от нас да обявяваме за абсолютно нищожен опита на едно такова усилие. В комисиите, в които този доклад е минал като проект, в момента съществуват изключително подробни стенограми. В някои от тях се съдържат в рамките на изказванията, направени тогава, както и през днешния ден, множество препоръки. Критичният анализ на препоръките може да доведе много скоро до това само след десет месеца да разполагаме с един по-добър, по-подробен и не е задължително да бъде от петдесет страници, а примерно от тридесет и пет страници доклад, който подрежда действителните приоритети, който квалифицира действителните заплахи и рискове и който прави препоръка за възможните за осъществяване действия от изпълнителната власт.

Вчера в Комисията по отбраната имаше подобен разговор. Според мен той беше много ценен. Ние зададохме много точни въпроси на представителите на Генералния щаб и на политическия кабинет на министъра на отбраната. Посъветвахме ги да не подреждат по познатия начин проектите за модернизация на армията, а може би само в скоби да маркират тези от тях, които са в развитие, тези, които дълго време ще останат с отворен характер и тези, които при сегашните условия са непостижими. Стигнахме дотам, да предложим екипи от пилоти на разноски на страните, които предлагат нова техника, да се обучат на място. Гражданската авиация го е правила навремето в Сиатъл и в Тулуза, когато искаше да купи „Боинг” и „Еър бъс”. Това могат да направят и военните.

Искам да кажа, че подобен доклад не е непременно повод само да си разменяме политически оцветени нападки. Той трябва да бъде един вид лаборатория за онова, което искаме общо в рамките на българското общество да постигнем.

Дефицитите на този доклад съществуват. Слава Богу, те не са драматични. Аз също бих искал да видя вътре няколко теми, ако не разработени, то поне маркирани. Темата за това: резервоар ли е за българската национална сигурност българската диаспора и то прилежащата? Можем ли ние, грубо казано, освен внос на техника, ако се наложи, да извършим внос на жива сила, да рекрутираме кадри за нашите Въоръжени сили от българите, които живеят зад границите на страната? И това не е романтизъм с днешна дата, а апостроф към военните, които твърдят, че е непосилна задачата 5 хил. души да бъдат приети като кадрови войници, тъй като само 2 хил. били кандидатите, а от тях те избирали само 700. А защо, впрочем, избирате 700? Вие не избирате космонавти! Седемстотин от 2 хил. са 35 процента. Как е възможно годността да служиш да е спаднала на 35 процента? Ерго, тогава за каква 100-хилядна армия да мечтаем, когато от 100 българи само 35 отговарят на критериите на армията?

Ето, в такъв доклад чисто военният сегмент би могъл да запита къде е фикцията в тази цифра и къде е реалността. Аз съм решително несъгласен, че ако сега в пунктовете се явят 100 души между 20 и 35 години, само 35 от тях няма да имат язва или плоски стъпала. Това е изключено! Откъде идва тази цифра? Тя идва от лошата популяризация на кадровата служба, от все още неразгърнатия пакет от социални придобивки, от все още липсващата комбинация между вече придобита гражданска специалност и възможността тя да получи плавно приложение вътре във Въоръжените сили. Всичко това е важно, но то едва ли може да влезе в този доклад. Затова ви призовавам да се придържаме към общи параметри на сигурността, общи техни тълкувания в доклада, общи изводи, които той предлага, и общи насоки за функционирането на системата за сигурност у нас през следващата година поне до следващия доклад. Другото е драматизиране на поредния документ.

Нямам отговор на въпроса дали изобщо някога българското Народно събрание ще стигне до момента, в който много спокойно, както докторите се събират на консилиум, да разглежда тази материя. Като че ли тя е уж единствената материя, която не търпи партийни гледни точки и политически пристрастия. Въпреки обречеността на предложението да се подкрепи докладът, повтарям този призив! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.

Господин Станилов, имате право на реплика.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да споря с господин Илчев по простата причина, че ние изповядваме различни ценности по проблема, който се поставя. Всъщност неговата реч касаеше не толкова доклада, а Доктрината за национална сигурност и развитие на страната. Когато се разсъждава по този начин, аз бях обвинен в къса памет, а дългата памет трябва да има предвид всички реалии. Реалиите обаче са следните.

Господин Илчев предлага да се базираме само на съюзническата философия и на нищо друго. Ако се базираме на тази съюзническа философия, трябва да вземем предвид, че когато съюзниците са различни по сила и имат различен внос в съюзническата задача, това винаги става за сметка на по-слабия. Нашите съюзници от НАТО в момента – единият от тях държи 170-хилядна армия, перфектна авиация, противовъздушна отбрана и масирани бронетанкови сили; другият съюзник държи в Югоизточна Тракия 200-хилядната си въоръжена до зъби армия и не я маха оттам.

Срещу кои противници държат тези въоръжени сили? Може и да не е срещу противници, но тя е в защита на тяхната граница, територия, национални интереси, идентичност на държава и прочие. Защо ние не сме равнопоставени на тях тази доктрина не отговаря.

Господин Илчев е много добре осведомен човек, може би в залата той е най-добре образованият от всички по тези проблеми. Обаче за мен той служи изцяло на една погрешна доктрина за развитието на страната през следващите 15 години и правдивостта на моите думи ще се прояви в развитието на нещата. Военнополитическите съюзници са много хубаво нещо, те гарантират националната сигурност, но не гарантират в момента, в перспектива нищо не гарантират. Винаги една страна, която мисли за своята сигурност, трябва да има предвид следното: ако военнополитически или геополитически съюз, или етнокултурен съюз се разпадне, какво става след това и какво правят по-слабите – тези, които са се разоръжили и са се изоставили само на грижите на своите съюзници. Какво правят те след това?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Втора реплика има ли към господин Илчев? Господин Христов, изчерпано е времето на независимите. Друга реплика няма.

Господин Илчев, заповядайте за дуплика.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви, че останахте да чуете моя кратък отговор. Не знам защо сметнахте, че не съм учил по история епизода, при който нашият тогавашен цар повежда войските си с договора с Тодор Комнин, забит на копие. Също знам, че един договор дори с една свръхсила, която да речем заселва 3 млн. свои граждани на наша територия, все пак е един договор. Но ако продължим разсъждението си само в тази посока - малко е непредпазливо да давам пример с държава, с която имаме нормални отношения – няма да произнеса името й, вие ще се сетите за коя става дума – ние ще стигнем до миловидното откритие, че нам е нужна ядрена бомба. Няма как да постигнем нито параметрите на военната машина, която имахме, нито при новите реалности тя може да доминира на Балканите. Турция и Гърция, които визирате, имат тези многочислени армии по десетина допълнителни причини и България е на 12-о място, поради която те имат тези военни машини:

Първо, те ги поддържат заради нерешени исторически и съвременни спорове между тях самите. Второ, защото техните външни граници не са с Румъния и с Черно море, а с много опасни региони. Трето, защото кипърският проблем е капсул детонатор на отношенията между двете страни. Четвърто, защото те са съюзници в НАТО, но са далеч неравнопоставени спрямо Европейския съюз, пред вратата на който Турция тепърва застава.

Поради тези 10-15 причини Турция и Гърция изстискват от своите общества максимума, за да поддържат колосални военни бюджети и военни машини. Аз се радвам, че България не е принудена нито да разработва ядрена програма с военна цел, нито да поддържа непосилни въоръжени сили, за да се пази от призраци. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.

Има ли други желаещи за изказвания? Няма.

С това дискусията по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. е изчерпана. След уточнение с председателя по време на почивката подлагам на гласуване Годишния доклад.

Гласували 136 народни представители: за 106, против 28, въздържали се 2.

Решението за приемането на Годишния доклад е прието.

Господин Христов, заповядайте – процедура за прегласуване.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля да прегласуваме току-що гласуваното проекторешение и ще ви кажа своите мотиви. Аз ги изложих в своето изказване.

Има някои много сериозни вътрешни противоречия – от логическо естество, ако щете. Мисля, че за всички е ясно, че докладът не е добър. Би трябвало да го върнем на правителството да го преработи и тогава да го приемем. Един от основните аргументи, с които искам това прегласуване, е казаното преди малко от някои колеги относно това, че аз и генерал Любен Петров сме създавали някакви митове.

Митовете ги създавате вие, господин Илчев, защото в чл. 5 на Вашингтонския договор много ясно се сочи, че всяка държава – членка на този договор, подпомага нападната страна по начин, който тя сметне за необходим. Това може да бъде хуманитарна помощ, може да бъде и декларация в Съвета за сигурност на ООН. Въобще не е задължително това да стане с военни средства, както някои намекват.

Тук бяха споменати Гърция и Турция, техните многобройни армии. Никой не спомена, уважаеми колеги, кипърския проблем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение все пак, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам.

Ето ви един от аргументите, с които искам това прегласуване. Защо не споменахте Кипър, защо не споменахте, че две страни – членки на Вашингтонския договор, са стигали нееднократно пред военни действия?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение – изтече времето.

МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме проекта за Решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.

Гласували 157 народни представители: за 121, против 35, въздържал се 1.

Решението е прието.

Господин Димов, заповядайте – обяснение на отрицателен вот.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.

Гласувах “против” с ясното съзнание, че моят глас е гласът на всички в това Народно събрание. Ако беше “против”, нямаше да предизвика масов хаос или истерия, както каза господин Илчев. Напротив – този доклад би предизвикал смях, защото в него няма никакво говорене за отговорност, за отговорността на министър-председателя например – липсва. Масова истерия и психоза може да предизвика фактът, че продължава да няма нито едно разкрито от онези 150 убийства, които са направени в страната, и вашият министър Петканов, който беше на вътрешните работи, сега на правосъдието, се провали и в двете си качества. Това вече може да предизвика масова психоза.

Това че Румен Петков също се проваля – това може да предизвика масов страх. Това че министър-председателят никакъв го няма – това може да предизвика масов страх.

А дали ще върнем доклада и ще изискаме от него нещо повече, ще поискаме от правителството да направи вътре мерки, които да ликвидират потенциалния страх, това беше отговорност на Народното събрание, ако имахме, разбира се, отговорно Народно събрание. Само че с такова мнозинство явно дълго време още ще имаме рейтинг, какъвто ни сочат – минус. Не заради доклада, господин Илчев, а заради скапаните министри.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли друг желаещ да изрази отрицателен вот? Няма.

Преминаваме към първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за пътищата.

Вносител на първия законопроект е господин Минчо Христов. Вносители на втория законопроект са народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев. Третият законопроект е на Министерския съвет.

Господин Мирчев, имате думата.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, ще си позволя да направя едно процедурно предложение.

Днес се предлага за разглеждане един изключително важен законопроект. Три са законопроектите, свързани с изменение и допълнение на Закона за пътищата, но основният е на Министерския съвет. Този законопроект беше подготвян от три министерства в продължение на шест месеца - Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите. Смятам, че поне един министър от тези триматата трябва да бъде тук или заместник-министри от другите министерства, а не само един директор от Министерството на транспорта и съобщенията и един председател на Агенция “Пътища”, която след влизането в действие на този закон ние ще я закрием.

Моето предложение е този законопроект да бъде разглеждан в присъствието на поне един от тримата министри. Министерството на финансите става основно, защото Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” отива към него, а тук няма нито един представител от Министерството на транспорта и съобщенията. Тук са само директорът на Правна дирекция от Министерството на транспорта и съобщенията и изпълнителният директор на Агенция “Пътища”.

Мисля, че този важен законопроект, който е изработен с цел именно Глава 21 “Регионална политика” да излезе от червената зона и да отиде в жълтата зона, трябва да бъде уважена. С този законопроект ние решаваме този важен въпрос. Народното събрание трябва да бъде уважено.

Моето предложение е обсъждането на този законопроект да започне, когато поне един от министрите от изброените министерства бъде тук плюс заместник-министри от другите министерства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев, по начина, по който се изказахте се пораждат две възможности, които аз мога да реализирам. Едната е да поканя някои от министрите да дойдат, а другата е залата с решение да задължи някои от министрите, или тримата, които изброихте, да присъстват на дискусията по законопроекта. Кое от тези две предложения правите?

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): По-скоро ми се струва, че той поиска да отложим разглеждането на законопроекта до идването на министрите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво правим – да гласуваме отлагане на тази точка от дневния ред докато дойдат министрите, които Вие изброихте, да ги поканя, или да започнем дискусията и те да дойдат с решение на Народното събрание? (Реплики.)

Добре, предлагате да отложим разглеждането на законопроекта.

Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Мирчев да се отложи разглеждането на тази точка от седмичната програма до момента, в който в залата дойдат представители на трите министерства, тоест министрите, които оглавяват Министерството на транспорта, Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Моля, гласувайте.

Гласували 120 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 4.

Процедурното предложение се приема.

Моля да се отправи покана към съответните министерства.
През това време, докато министрите се явят в пленарната зала,