Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч



страница5/5
Дата02.02.2018
Размер1.22 Mb.
#53252
1   2   3   4   5

Бих могъл да говоря още доста за професионалния път и качества на главен комисар Петров.

Искам да кажа принципно и по още един момент, който Вие поставихте във връзка със случая Куйович. За мен е неразбираемо, честно казано. Какво се оказва? Министерство на вътрешните работи, съвместно с прокуратурата, задържат един наркотрафикант. И то достатъчно известен и очевидно влиятелен. Провеждат се съдебни действия. Това без съмнение е успех за България, за Министерството на вътрешните работи. И се оказва, че това се превръща едва ли не в скандал.

Второ, и на мен някои хора ми споделиха, че може би в тази ситуация, докато не се е произнесла комисията на парламента, която, искам да припомня, се инициира от Българската социалистическа партия и беше подкрепена от министъра на вътрешните работи, да не се назначава господин Петров за главен комисар. Моето мнение като министър-председател е, че МВР, което Вие добре познавате, е такава структура, която не търпи безвластие и неопределеност. Трябва да се знае кой е професионалният ръководител, главен секретар на МВР, кой носи отговорност и трябва да има достатъчно концентрирано ръководство на тази служба. С това решение да, даваме кредит на доверие на главен комисар Валентин Петров. Надявам се комисията на парламента да бъде избрана час по-скоро и да се произнесе в крайна сметка по тази проверка. Правителството, разбира се, винаги ще се съобразява с мнението на парламента. Но не можем да оставим МВР в безтегловно състояние от гледна точка на професионалното ръководство. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Господин министър-председател, меко казано сте направили грешка, но времето ще покаже кой е прав и кой е крив. Искам обаче да Ви кажа, че Валентин Петров, за разлика от Петко Сертов, отговаря на формалните изисквания да бъде назначен на този пост. Докато в другия случай има грубо нарушение на закона. Повтарям Ви това, защото е изключително важно.

Искам да Ви обърна внимание на няколко изключително важни обстоятелства около тази персона и управлението на министерството. По принцип един ръководител трябва да има авторитет пред своите подчинени, господин министър-председател. За МВР е изключително важен и личният пример на началника. Вие поинтересували ли сте се лично за мнението на състава, на хората, които са били ръководени през годините от този човек, как се отнасят те към него и какво отношение имат? Поинтересували ли сте се също така – искам да Ви кажа нещо изключително важно – за имущественото състояние на Валентин Петров и за произхода на средствата, с които то е придобито? Ако се поинтересувате, ще има интересни факти, които ще Ви направят впечатление.

Искам да Ви кажа още две обстоятелства. Вие казахте, че той като ръководител на Националната служба за борба с организираната престъпност имал някакви успехи, бил награждаван. Знаете ли, че в Националната служба за борба с организираната престъпност има наказвани от него служители, които са работили по Куйович? Тези факти ще ги проверяваме в анкетната комисия. Ще се установи каква е била мотивацията той да предприеме такива действия.

И искам да Ви кажа нещо, защото смятам, че е много важно. Основната причина да бъде назначен на този пост главен секретар на Министерството на вътрешните работи Валентин Петров е, че той има добри връзки с няколко основни спонсора на вашата партия, господин министър-председател. Явно започвате да се готвите за избори. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако имате нещо конкретно, кажете го. Не го хвърляйте само така във въздуха.

Имате право на дуплика, господин министър-председател.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз благодаря на всички народни представители, които днес зададоха и продължават да задават въпроси към мен. Това е висока оценка за моята компетентност във всички области – започвайки от националната сигурност, Министерство на вътрешните работи, отбраната и въоръжените сили, здравеопазването, доходите, темата, свързана с бъдещето на българската атомна енергетика. Но категорично не мога да приема Вашите твърдения, че назначаването на главен комисар Валентин Петров за главен секретар има нещо общо, каквото и да било общо със спонсориране на БСП. Абсурд!

Смея да твърдя, че всяко едно назначаване, което аз съм подкрепил, е било водено от професионалните качества на съответния човек. И вече Ви казах, че и в тази ситуация около случая Куйович, медийната кампания по него, аз действам според мен принципно. Всеки може да допуска грешки, но смятам, че се действа принципно. Не може в аванс да се каже, че някой е виновен. Вие споменахте, че господин Петров бил състудент на министъра на вътрешните работи, предишният главен секретар бил от Плевен. Господи, Боже мой, господин Атанасов, не съм аз, а друг министър-председател беше казал, че в България всички са братовчеди. Малка страна сме. Ако погледнем Вашата биография, кой знае колко различни хора се намират на някакви позиции, които ви познават. Означава ли, че всички са Ваши протежета, господин Атанасов? Всеки ще съди по конкретните факти, имам предвид в това число и главния секретар на МВР, и по това какво е постигнато. Аз Ви казвам – според мен случаят Куйович е успех за Министерството на вътрешните работи. Реализация – задържан е сериозен наркотрафикант. Очевидно. Това се оценява високо и от нашите международни партньори. И изведнъж този случай се превръща, виждате ли, в скандал. Не мога да разбера връзката и логиката. Нека поработи комисията на Народното събрание, нека видим какви са резултатите. Ще се запознаем с тях. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане на народния представител Минчо Христов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, господин министър-председател! Това, за което предупреждавах многократно от тази трибуна и Вас, и вашата тройна коалиция, вече е факт. Преди седмица на заседание на парламентарната Комисия по енергетиката бе заявено от електроенергийния системен оператор, че е възможно да има режим на тока в България. Студеният резерв е активиран почти на 100%. Ако аварират мощности само за 600 мегавата, е възможен режим на тока. Това пише в доклада, който предполагам, господин премиер, сте чели.

В средата на януари заявихте публично, че още преди година правителството е разгледало и приело план за действие за удължаване на работата на ІІІ и ІV блок на “Козлодуй”.

Ще Ви питам съвсем ясно: какво е направило правителството за спасяването на “Козлодуй”?

Но Ви моля да отговорите не в колко международни конференции сме участвали и колко декларации сме подписали. Интересува ме дали въпросът за пускането на ІІІ и ІV блок е поставян официално в Европейската комисия и пред правителствата на страните – членки на Европейския съюз. Повтарям, господин премиер – официално.

Защо вече една година не е активиран чл. 36 от договора за присъединяване, който позволява при кризисна ситуация да пуснем реакторите? Едва ли ще отречете, че България е в криза. Цената на тока се увеличи повече от два пъти. Имаме най-високата инфлация в Европейския съюз. Брутният външен дълг вече е почти 40 млрд. долара. Продуктите от първа необходимост се увеличиха повече от 25% само за миналата година. В някои села вече започна и режим на тока. Затова мисля, че имаме пълните основания да активираме чл. 36 и да пуснем реакторите, без да искаме благоволението на треторазредни служители на Европейската комисия.

Тук искам да Ви питам също: поискан ли е лиценз за ІІІ и ІV блок така, както заяви вашият бивш министър Румен Овчаров? Това беше точка № 1 в неговата програма. Знаете, че спирането на малките блокове на “Козлодуй” беше тежко престъпление, извършено от чужди лобисти и техните български съучастници Костов, Кунева, Паси, Кобургготски. Сигурен съм, че рано или късно те ще отговарят за това свое престъпление.

За мен по-важното обаче сега тук, господин министър-председател, е друго – как незабавно да пуснем реакторите. Започвам да се питам всъщност иска ли правителството това? Питам се дали хората, които съсипаха “Козлодуй”, всъщност не правят всичко възможно сега реакторите на “Козлодуй” да бъдат дадени на лизинг или на концесия? Поне Вие говорихте за лизинг. Ако можете, да обясните и какъв е този абсурд, който Вие лансирахте на Ваша пресконференция – да бъдат давани атомни реактори на лизинг. Нима българската държава не може да защити своя интерес, а трябва да ги даваме на чужди лобисти със съмнителна репутация, за да извличат печалби от нашите реактори? Моля да обясните и този факт, господин министър-председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър-председател на Република България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз познавам Вашата позиция по отношение на предсрочното затваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Тя е последователна и я уважавам.

Между другото, господин Христов, и аз, и цялата парламентарна група на Коалиция за България сме отстоявали ІІІ и ІV блок много преди Вие да повдигате тези въпроси днес в парламента – и в края на 90-те години, и когато стоеше въпросът за закриването на главата. Господин Корнезов е сред народните представители, които апелираха и подадоха жалба във Върховния административен съд по повод неправомерното закриване на Глава “Енергетика” от предишното правителство. Така че недейте да се изкарвате единственият бранител на АЕЦ “Козлодуй”.

Аз не се съмнявам във Вашите добри намерения. Въпросът е, че понякога пътят към ада е постлан с добри намерения и всяко елементаризиране на въпроса е опасно за България, в това число и за българската ядрена енергетика, опасно е и за каузата, зад която и аз публично застанах, да търсим начините за пускането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Наивно, най-малкото, да не кажа, глупаво би било да се смята, че ние можем ей така волунтаристично днес да включим ІІІ и ІV блок, без да питаме когото и да било.

Господин Христов, знаете, има междудържавен договор за участието на България в Европейския съюз, който изрично изисква спирането на ІІІ и ІV блок, и ние сме длъжни да спазваме договора. Това не означава, че българското правителство нищо не е правило. Едно от първите неща, след като влязохме в Европейския съюз, беше тази програма за действие по отношение на бъдещето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, която се реализира в продължение на една година и ще продължи. И недейте да говорите, че, видите ли, участията в международни конференции и политически декларации на страни от региона нямали никакво значение. Дайте сега да включим! Смешно е! Каузата може да бъде отстоявана, само ако имаме достатъчна критична маса на политическа подкрепа и в страните членки, и във всички европейски институции. Използваме всички средства да го постигнем, в това число и сегашната кампания, подета от в. “Стандарт”, от Нова телевизия, която започна с филма на Тома Томов, цели именно това – да спечелим съюзници. Без съюзници сами не можем да постигнем целите си.

Член 36, както Вие прекрасно би трябвало да знаете, дава само временно решение за периода на кризисната ситуация, а не трайно уреждане на въпроса. Затова правителството търси всички пътища – политически, експертни, да мобилизираме цялата подкрепа като държава, за да можем да постигнем тази цел, която, както аз нееднократно съм казвал публично, изобщо не е елементарна и лесна за постигане. Но имаме шанс и аз няма да се откажа да се боря за тази кауза с всички възможни средства – на правителството, на държавата, без да поставяме държавата в изолация в Европейския съюз и в държава, която не си спазва ангажиментите. Нужен е диалог и ще търсим всички възможни форми, в това число и партньорство с бизнес структури от Съединените щати, от другите страни, които биха могли да направят още модернизация на ІІІ и ІV блок, да убедим всички, че те са безопасни и че освен икономическите проблеми, които биха се решили чрез работата на ІІІ и ІV блок не само за България, за целия регион на Югоизточна Европа, това означава и сигурна атомна електроцентрала.

Така че, пак ще повторя, не се съмнявам в добрите Ви намерения, но трябва да бъдете по-прецизен в действията си. Няма лесно решение по този въпрос. Прекалено заплетен е казусът. Поемани са ангажименти навремето, които ги е поела България в крайна сметка, и ние не можем да игнорираме този факт. Но търсим, пак ще повторя, всички начини за решаването на този въпрос и са впрегнати големи усилия – политически, организационни, на правителството при всички възможни срещи, нива, форуми не само в региона, но и в Европейския съюз, този въпрос да бъде поставен и да намерим решение. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.

Господин Христов, в рамките на две минути може да зададете до два уточняващи въпроса.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин премиер, ангажиментите не ги е поела България, ангажиментите са поети от шепа чужди лобисти, които работиха против интересите на България. А що се отнася до миналия парламент, Вие добре знаете, че има един-единствен човек, който гласува против затварянето на АЕЦ “Козлодуй” – Стела Банкова. Всички вие тук гласувахте “за”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За затварянето на ІІІ и ІV блок?!

МИНЧО ХРИСТОВ: Така че ако някой трябва да носи вина, това сте всички вие тук, част от които сте от предишния парламент.

Преди десетина дни, господин премиер, в Националния дворец на културата беше проведена дискусия за спасяването на ІІІ и ІV блок. Световноизвестни ядрени специалисти, включително и председателят на Световната ядрена асоциация Джон Рич, в прав текст ни посъветваха да пуснем реакторите като само уведомим Европейската комисия.

В началото на миналата година Европейският парламент официално прие, че всяка страна членка сама решава за експлоатацията на ядрените си мощности. Това е официален документ на парламента, така че имаме пълното основание да пуснем реакторите. Стига да искаме.

Има и друг начин – провеждането на референдум. За него говори също Джон Рич, говори и шефът на Ядрената централа. Знаете, че вече почти две години събираме подписи за провеждането на такъв референдум. Двама независими депутати: аз и Стела Банкова ги събираме. Знаете ли какъв е резултатът, колеги? Двадесет и девет човека подкрепиха провеждането на референдум за АЕЦ “Козлодуй”. Това е истината.

Това е национална кауза, господин премиер, и мисля, че всички тук трябва да се обединим за пускането на реакторите. И ако Народното събрание няма куража да приеме това решение, вие като правителство имате право, както и президентът, да инициирате референдум. Инициирайте този референдум и попитайте българския народ.

Моят въпрос към Вас, господин министър-председател, е: ще подкрепите ли провеждането на референдум за пускането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ако проведем референдум, ясно е какъв ще е резултатът, какво ще стане?! (Шум и реплики в залата.)

Господин министър-председател, имате думата.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Христов, пак ще повторя – не се съмнявам във Вашите добри лични намерения, но недейте да злоупотребявате. Тук зад мен е господин Корнезов, който се е борил много повече за АЕЦ „Козлодуй” – и срещу предишното правителство, и срещу Европейския парламент, отколкото Вие. Не е коректно когато пред България е стоял въпросът дали ратифицираме Договора за влизане в Европейския съюз или не, да кажете, че онези народни представители, които са подкрепили този договор, видите ли, са гласували за закриването на АЕЦ „Козлодуй”. За съжаление този ангажимент бе поет от българското правителство в хода на преговорите, но друго българско правителство, не това.

Понеже цитирате Джон Рич, ще кажа, че се срещах с него много повече отколкото Вие. Той е много по-отговорен, желаейки да ни помогне това да се случи, отколкото Вие. Никога не е казал „Не обръщайте никакво внимание на Европейската комисия или на Европейския съюз. Правете каквото сте си намислили”. Той добре знае как работи Европейският съюз, какви институции има. Това, което правим, е мобилизиране на политическа и обществена подкрепа в България, в Европейския съюз. Това е държавна подкрепа, а тя изисква много усилия и време.

Стига сте говорили за елементарните неща: решение на правителството, включваме... Тогава 26 страни, които са ратифицирали този договор, ще кажат, че България не изпълнява договора и ще й спрем парите от европейските фондове. Само за миналата година България е получила 1 млрд. 100 млн. лв. от фондове на Европейския съюз, като е платила своя вноска под 600 милиона. Тоест 500 млн. лв. сме в плюс чисто финансово от членството си в Европейския съюз за първата година. Не може така да се играе с популярни теми! Всеки нормален българин го боли за АЕЦ „Козлодуй” и за сегашното му състояние.

Казах, че аз и правителството ще правим всичко необходимо и възможно, та да спечелим тази кампания с всички възможни разумни политически средства. Тук разчитам на широка обществена подкрепа. Но нека не се занимаваме с миналото и кой е отговорен. Аз знам кой носи отговорност и кой е поемал ангажиментите. Повечето българи го знаят. Въпросът е ще търсим ли ефективните методи и механизми сега – не само да поставим този въпрос, но и да намерим решение, което е много по-трудно. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.

Господин Христов, в рамките на 2 минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Господин министър-председател, Вие казвате, че чл. 36 е временно решение. За времето на първата година от присъединяването ни към Европейския съюз ние загубихме 300 милиона. За още две години ще загубим около 1 милиард лева. Струва си да помислим за това.

Що се отнася до международните конференции и Европейския парламент, Джефри Ван Орден каза, че нито един български евронаблюдател не си е мръднал пръста за Козлодуй. Това е негово изказване!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Той си прави PR.



    МИНЧО ХРИСТОВ: Що се отнася до референдума, ето, господин министър-председател, проекторешение за иницииране на референдум, който Вие сте подписал под № 54, заедно с по-голямата част от Вашите министри в предишния парламент.

    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Кога?

    МИНЧО ХРИСТОВ: В предишния парламент.

    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Преди ратификацията!

    МИНЧО ХРИСТОВ: Ето нашето проекторешение, което е горе-долу същото. Само сме го осъвременили. За съжаление много малко хора от вашата група подкрепят днес предложението за референдум. Аз лично мисля, че имаме пълно основание да пуснем реакторите, базирайки се на чл. 36 и на новата Енергийна стратегия на Европейския съюз. Това е моето мнение.

    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Той не включва изобщо атомната енергетика.

    МИНЧО ХРИСТОВ: Господин министър-председател, аз не съм тук, за да се караме с Вас. Аз само се опитвам с проекторешението, което внесох тази сряда да помогна на вашето правителство и на България.

    И знаете ли какъв беше резултатът преди два дни в тази зала? Подкрепиха ме 40 народни представители. Призовавам българските граждани да видят другите 200 как гласуват за „Козлодуй” и как подкрепят спасяването на централата. Докато в Европейския парламент само 4 гласа не достигнаха, за да спаси централата! За какво говорим?! Тук става дума за ясен лобизъм.

    Обръщам се към всички: и към тройната коалиция, и към опозицията, защото много малко хора от опозицията ме подкрепят. Къде е например партия „Атака”? Ето, виждам господин Волен Сидеров, който обикновено обича да говори за „Козлодуй”. Какво е внесъл? Как гласува? Нека журналистите да се поинтересуват. Това е, колеги!

    ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Демагог нещастен!

    МИНЧО ХРИСТОВ: Що се отнася до моето предложение, повтарям, аз се опитвам да развържа ръцете на вашето правителство и да спасим реакторите.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

    Господин Атанасов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.

    (Минчо Христов си сяда на мястото, а Волен Сидеров отива към него и започва да му вика.)

    РЕПЛИКА ОТ КБ: Волене, та нали ти го вкара в парламента!

    АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

    Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! При предишния отговор Вие поставихте един въпрос – кой е създал скандала „Куйович”. Мисля, че сега с този въпрос и Вашия отговор ще стане ясно кой направи скандала „Куйович” в публичното пространство. Но да започнем с въпроса.

    На 25 януари 2008 г. окръжният военен прокурор на София Спас Илиев е дал пресконференция във връзка с извършена проверка на прокуратурата за изтичане на класифицирана информация от МВР по т.нар. случай „Куйович”. Илиев е заявил, че прокуратурата отказва да образува досъдебно производство за изтичане на класифицирана информация, защото е била извършена проверка от Държавна агенция „Национална сигурност”, в хода на която не са били събрани данни за извършено престъпление.

    В тази връзка ще Ви кажа още няколко обстоятелства. Съгласно новоприетия Закон за Държавна агенция „Национална сигурност” едно от правомощията на тази агенция е да следи за изтичане на класифицирана информация, по-точно казано – да следи дали държавна тайна не се разпространява нерегламентирано. Именно затова тя има правомощието да извърши тази проверка. Окръжният военен прокурор твърди, че е извършена проверка и нямало изтичане на такава информация.

    Не искам за пореден път тук да обсъждам поведението на Прокуратурата, особено на Военната прокуратура, защото те са се превърнали в придатък на вътрешния министър и общо взето се грижат да не би някъде да се случи нещо, което може да му създаде проблеми. Това обаче е друга тема.

    Искам да ви попитам: извършена ли е такава проверка от Държавна агенция „Национална сигурност” и ако е извършена, какво е заключението? Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Атанас Атанасов.


МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Днес действително доста си общуваме с Вас в рамките на парламентарния контрол. Ще се опитам да бъда конкретен и по този въпрос.

От информацията, която ми бе представена, е видно, че на 18 януари т.г. от Софийска военноокръжна прокуратура е постъпил документ с регистрационен № 2063520 с адресат директора на Национална служба “Сигурност” – МВР, с искане за изготвяне и изпращане на експертна справка дали е налице изнасяне на класифицирана информация от Тодор Костадинов Димов или други длъжностни лица в средствата за масово осведомяване във връзка със случая Куйович.

В резултат на извършения анализ на наличните данни е изготвена и изпратена експертна справка с регистрационен номер С-508 от 23 януари 2008 г., подписана от заместник-председателя на Държавната агенция “Национална сигурност” господин Иван Драшков. В нея е отразено становището, че в агенцията не са постъпили данни за разгласяване на класифицирана информация от Тодор Димов и други длъжностни лица, тъй като в различните медийни публикации са визирани откъслечни факти и обстоятелства и от същите не може да бъде направен обоснован и категоричен извод за осъществено разгласяване на конкретна класифицирана информация.

Агенцията счита, че от отразените в пресата данни по случая не може да се направи мотивирано заключение, че са компрометирани конкретни документи, съдържащи класифицирана информация, поради което не са и не биха могли да настъпят вредни последици в областта на националната сигурност и обществения ред по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

Това е отговорът ми, господин Атанасов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за реплика.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.

А сега, господин министър-председател, да видите кой даде старт на скандала Куйович. Искам да Ви кажа, че това, което прочетохте като заключение на проверката, изобщо не отговаря на действителността. Но това е друга тема. Вижте по какъв начин започва да работи тази агенция, това е изключително притеснително.

На 28 ноември беше дадена пресконференция от вътрешния министър и бившия главен секретар Илия Илиев, на която беше заявено, че той е подал оставка. Вижте какво излезе в един известен столичен вестник на другия ден (показва), на 29 ноември, без да се сочи автор. За първи път се посочва името на лицето Куйович и ще Ви прочета някои текстове: “Според запознати (това е една известна формулировка) причина за оставката е провал на оперативна комбинация, свързана с известния сръбски наркотрафикант Будимир Куйович.”

Чета надолу: “По неофициална информация Илиев е легализирал повторно престоя на наркобоса в България, като е подписал разрешение за това”. И така нататък, и т.н.

Това са конкретни факти, изнесени от полицейска разработка на Министерството на вътрешните работи, господин министър, това е изнасяне на държавна тайна в публичното пространство! И тази агенция трябваше да се занимае с това кой даде тази информация на медиите. И тук възниква въпросът кой имаше интерес да се “изпусне” тази информация? Този, който искаше да обоснове защо е подадена оставката.

Контролираното изпускане на класифицирана информация с цел обосноваване на определена позиция стана практика на Вътрешното министерство, господин министър-председател. И Военната прокуратура се превърна в защитник на тази практика години наред. Нейният автор се нарича Румен Петков. Но ще дойде време да му се търси отговорност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз ще повторя, че не се смятам за такъв експерт в областта на националната сигурност, както Вие, но това, което аз като гражданин и като политик съм виждал през последните десетина години, откакто по-активно участвам в политическия живот – първо като експерт, след това като политическа фигура – без съмнение е отслабване на държавността. Това беше и е сериозен проблем на българската държава. Размиват се границите и това се усеща от българските граждани. Това е фундаментален, сериозен проблем, който отразява нашето обществено състояние.

За това има много причини, които са фундаментални – преминаването от един модел на икономическа и политическа система към друг, има много причини и в конкретни политики, които са водени от различни правителства и различни ръководства, в това число и на Министерството на вътрешните работи. Да не се връщаме към 1991/1992 и 1997 г., когато толкова много професионалисти просто заради тяхната политическа принадлежност, което беше задължително едно време и по никакъв начин не влияеше върху техния професионализъм, бяха изхвърлени от системите на сигурността. Това без съмнение отслаби българската държава.

Това, което днес се прави със създаването на Държавната агенция “Национална сигурност” по мое дълбоко убеждение трябва да засили държавността в нашата страна, което гражданите искат - да се създаде още един допълнителен инструмент на държавата и за превенция, и за борба срещу много феномени, които не ни харесват.

Вие цитирахте вестниците. Ами как да се вземат управленски решения на базата на вестници и активни мероприятия? Аз не съм специалист в сигурността, служител на МВР, професионалист по проследяване или нещо друго и никога не вземам решения на основата на такива публикации. Защото като правило зад тях стоят активни мероприятия. Аман, докога България ще се води от активни мероприятия, които се вкарват в медиите!

Това е основата на моята позиция по всички въпроси, които са свързани с тъй наречения случай Куйович. Тя е принципна и аз мога да основавам решенията си само на ясно очертани и доказани факти. На кого да вярвам - на държавни институции или на медиини публикации, които още повече не са публикувани?

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кой изнесе информацията?

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако Вие знаете, кажете ми. Но когато отправяте такива твърдения, дайте факти, дайте доказателства.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Румен Петков!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Румен Петков. Вие проследявате ли, господин Атанасов, министъра на вътрешните работи? Откъде вземате такива твърдения? Дайте ни факти.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Всичко е известно.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Всичко било известно! В нашата държава всеки може да бъде омаскарен за нула време, без никакви доказателства. Нагледали сме се! Аз не съм привърженик на такова поведение, на такава политика и на такива инструменти за правене на политика и на вземане на решения. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол, което всъщност продължи повече от 2 часа.

Преминаваме към въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпрос към министъра на външните работи е отправил народният представител господин Волен Сидеров относно предприети действия от страна на Министерството на външните работи във връзка с продължаващите инсинуации на историческата истина за Батак.

Имате думата, господин Сидеров. Заповядайте.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България! Моят въпрос е породен от един скандал, който се появи през последните месеци. Този скандал беше роден в Берлинския университет на държавата Германия. В този университет започна една разработка, в която се отричат очевидни и доказани истини от българската история и се обезличава един изключително трагичен и много драматичен факт в нашата история, а това е клането в Батак през 1876 г.

Всъщност с една разработка под ръководството на някой си Брунбауер, ако не се лъжа, и госпожата, носеща българско име, Мартина Балева, се прави оклеветяване на България и се изкарва, че на практика не е имало такова клане, че всъщност това не е било така, че не е имало геноцид над българите по време на Османското робство в продължение на пет века.

Има данни, че тази разработка е финансирана от турската държава и че зад нея стоят турски държавни интереси и интереси на спецслужбите.


Моят въпрос обаче е свързан с това каква е реакцията на българското Външно министерство по отношение на действията, извършени от въпросната Мартина Балева, която се оплаква пред германските власти, че била заплашвана от българската Партия “Атака” и от Българската национална телевизия “СКАТ” и под тази форма, забележете, сигурно не знаете това, полицията, която би трябвало да върши други неща и вместо да взима подкупи, да се корумпира и да прикрива наркобарони, в момента извършва проверка в Партия “Атака” дали ние не заплашваме живота и сигурността на българофобката Мартина Балева.

Моят въпрос към Вас, господин външен министър, е: какви действия е предприело Министерството на външните работи на България пред немската страна за прекратяване на тези враждебни спрямо България действия от немски физически и юридически лица, осъществявани на територията на Федерална Република Германия? Ако досега не са били предприемани такива действия, смятате ли да предприемете и какви? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.

Господин заместник министър-председател, имате думата за отговор.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, без да навлизам в детайли по случая, за който Вие питате, бих искал да отбележа, че става въпрос за един частен проект, чиито очевидни слабости следва да бъдат оценявани от специалистите и учените. Споделям напълно впечатлението, че подобен некоректен и двусмислен подход на интерпретация на исторически събития и факти, по които историята безспорно се е произнесла, засягат болезнено една трагична страница от българското минало, не толкова отдалечено.

В отговор на Вашия конкретен въпрос бих искал да Ви информирам за предприетите вече от Министерството на външните работи адекватни действия в съответствие с неговите компетенции.

На 25 април миналата година от страна на българското посолство в Берлин беше проведена среща с единия от авторите на изследването – д-р Брунбауер, като настоятелно беше препоръчано авторите да излязат пред българските медии с писмено изявление, с което да дадат и разяснение за целите на проекта и да поднесат извинение за наранените чувства на българския народ. В резултат на това на следващия ден – 26 април миналата година, д-р Брунбауер е разпространил изявление за пресата, в което изразява съжаления за появилите се недоразумения.

Посолството ни в Берлин влезе във връзка с един от спонсорите на проекта – Фондация “Робърт Бош” в Щутгард, като беше проведен разговор с един от нейните ръководители, на който е предадено нашето виждане по въпроса и загриженост от нова ескалация на дискусиите в германската преса в некоректен спрямо България тон. От страна на фондацията беше заявено, че в никакъв случай не биха подкрепили изследване, чиято цел е отричане на исторически събития и преразглеждане на историята на която и да било страна. Във връзка с очерталото се развитие, фондацията е започнала преоценка на подкрепата си за проекта.

Пред посолството на Федерална Република Германия в София беше изразено мнението ни по въпроса, че крайният резултат от изследователския проект на двамата автори от Свободния университет в Берлин поставя под въпрос безспорен исторически факт от българската история, с което се засяга болезнено една от най-чувствителните за българския народ струни от недалечната му история. Получихме уверение от посолството на Федерална Република Германия, че, цитирам: “Федералното правителство в никой момент не е било включено в упоменатия вече научноизследователски проект. Ето защо то няма да вземе становище и за най-новите публикации, касаещи научноизследователския проект за Батак” – завършвам цитата.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, като ви уверявам, че Министерството на външните работи следи развитието на въпроса именно в рамките на своите компетенции, следва да подчертая, че не става дума за проблем в традиционно добрите ни отношения с Федерална Република Германия. Аз бих искал много дебело да подчертая, че този проблем няма нищо общо с нашите двустранни отношения с Германия. Става въпрос за германски изследователи, които са направили свой проект, който е изключително спорен, неприемлив за нас, но това не е част от двустранните ни отношения и германските държавни институции нямат нито ангажимент, нито отношение към него.

Това, за което Вие споменахте, което обърна ситуацията в изключително неблагоприятна плоскост, бяха реакциите действително по телевизия “СКАТ” и изявления на Партия “Атака”, в които в ефира се изразяваха заплахи към авторите на проекта, даваше се награда за издирване на адреса на българската авторка, отправяха се лични заплахи и към тях, и към родителите им, с което всеки един гражданин на всяка една страна би потърсил защита.

Пак казвам, по подобен начин надали помагаме на дискусията за българското историческо наследство – с лични атаки и даване на награди за издирване на адреса на авторите и отправяне на преки заплахи към тях. Именно с това е свързана тази проверка, която вече германските власти, сезирани от техните граждани, поискаха срещу телевизия “СКАТ” и Партия “Атака”.

Пак ви казвам, има доста по-добри начини ние действително да защитим това, мисля безспорно в България, мнение за тълкуването на българската история. То включително е свързано с изслушването на различно мнение и много сериозния отговор на това различно мнение и в никакъв случай не минава чрез отправянето на лични заплахи, което аз лично не споделям. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Сидеров, имате право на реплика към министъра, заповядайте.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Калфин, не вярвах, че българският министър на външните работи ще се нареди в редицата на българофобите и хулителите на България. Вие пет пъти повторихте тук, че имало лични заплахи срещу лицето Балева – тази неустановена по род гражданка. Нямало е такива заплахи никога, господин Калфин, нито по телевизия “СКАТ”, нито от Партия “Атака”. Вие ставате пионка на една антибългарска кампания и аз просто се притеснявам от това нещо и се срамувам, защото български външен министър става пионка в ръцете на антибългарска игра. Никой не е заплашвал въпросната Балева, макар че Ваше задължение беше да я издирите, а не телевизия “СКАТ” да пита, защото телевизия “СКАТ” искаше да се сдобие с нейната снимчица, за да види целят български народ лицето на предателката. Вие трябваше да я издирите и да потърсите сметка защо един български гражданин работи върху проект, който засяга интересите на България, така както трябва да направи всяка самоуважаваща се държавна администрация. Явно Вие обаче, в желанието си да коленичите, да сервилничите пред германското правителство, което между другото с тоя йезуитски отговор – че нямало отношение към проекта… Той може да е частен проект, обаче се развива на територията на Германия. Той не е в Космоса. Той е на германска територия и за всяко действие на германска територия е отговорно германското федерално правителство. Така че, ако обичат, да не излизат с тези отговори. Вие трябваше да подадете протестна нота до германското правителство. Само че Вие просто искате да сте в една сервилна поза спрямо нашите партньори. Тази поза не осигурява добра позиция на България. Само това мога да Ви кажа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Заповядайте за дуплика, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Сидеров, моята поза не е сервилна, но в никакъв случай не бих искал да съм и във Вашата поза. Освен всички неверни неща, които казахте преди малко, тези неща, разбира се, се доказват; тези лични нападки, които са отправени по телевизията, също се доказват; тези издирвания на адреса на родителите и заплахи към родителите също се доказват, тъй като са излъчвани по телевизията и Вие току-що излъгахте от тази трибуна за пореден път.

Може би никога не сте чували за понятието “свобода на словото и на изказа”. Такава свобода има всеки български гражданин. Това го доказа и възможността Вие да говорите лъжи тук, от тази трибуна. Уважавайте свободата и на другите граждани също да изразят своето мнение, включително когато не го приемате. Аз също не приемам това, което е написано в това изследване, по никакъв начин.

Пак казвам, това не е въпрос на двустранните ни отношения с Германия, няма ангажимент на германски институции към него. Уважавам правото на всеки да има каквото иска мнение, за разлика от Вас, включително и Вашето между другото, но в никакъв случай не мисля, че начинът да се справиш с чуждо мнение е използване на физическа сила, която Вие имате навика да използвате, или подобни заплахи. Благодаря. (Реплики от народния представител Волен Сидеров.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Сидеров, имахте възможността от трибуната да изразите своето мнение към министър Калфин, така че моля Ви не от залата и не от място. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)

Господин Сидеров, злоупотребявате с правото си да говорите от място. Нямате такова право.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Вчера, когато ни обиждаха тук и ни наричаха …

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не знам, не съм водила точно аз тогава. Моля Ви, не от място, господин Сидеров! Не можем сега да дискутираме по този начин.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Не подражавайте на Пирински по тоя начин!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Калфин е отправил народният представител Евгени Чачев относно промяна в политиката на българското правителство за пресичане на корупционната практика през последните години за разпродаване и замяна на хиляди декари гори и земи.

Господин Чачев, имате думата да отправите своето питане към заместник министър-председателя в рамките на три минути.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! През последните години в средствата за масова информация се появиха десетки публикации за установена корупционна практика за замяна и продажба на хиляди декари земи и гори, включително и такава публична държавна и общинска собственост.

Изнесени бяха фрапиращи факти за замени и продажби от министрите Мехмед Дикме, Нихат Кабил, също и от Бюрхан Абазов, при това без решение на Министерския съвет за преобразуването им от публична държавна собственост в частна държавна, някои от които и в пограничните територии на България с Турция, включително и в двукилометровата гранична зона, господин министър, също така и в защитените територии на Националния парк “Странджа”. Оказа се, че само за три години, от 2003 до 2006 г., земеделските министри са заменили 8 хил. 156 дка гори край морето срещу такива във вътрешността на страната.

Последният “голям шлем”, ако мога да използвам терминологията на президента Първанов, е замяната на масив, компактен масив от 287 дка в непосредствена близост до нос Калиакра в землището на с. Българичево, граничещо с природния резерват “Болата”. Получателят на държавните земи, забележете, избран без търг или конкурс, е фирмата “Кия 2000” ЕООД със собственик Иса Сали Феим. Срещу тези 287 дка на морето той е дал на държавата, забележете, господин Калфин, 35 разпокъсани парчета земя с обща площ 304 дка във вътрешността. Забележете нещо друго. Декар край морето на плажа от компактните 287 дка е оценен по 903 лв. не на квадратен метър, а на декар, господин вицепремиер. А перекендетата в Шуменско на въпросния Иса Сали Феим са оценени на 803 лв. на декар.

В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е политиката на правителството за пресичане на трайно установената корупционна практика през последните 6-7 години за замяна и продажба на хиляди декари земи и гори на територията на България? Кой ще понесе вината за нанесените непоправими щети и защо правителството не предприема съответните мерки в тази насока? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.

Министър Калфин, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие разширихте въпроса с питане по конкретни сделки, които са били извършвани. Понеже това не е зададено във въпроса, който аз получих, надали мога да импровизирам и да Ви отговоря в момента.

Ако са извършени след отделянето на Държавна агенция по горите, аз с най-голямо удоволствие ще отговоря на следващ Ваш въпрос, свързан с конкретната сделка. Разбира се, ако мислите, че има съмнение в нарушаване на законността, и Прокуратурата би се заинтересувала. Ако е за преди това, ще Ви помоля да отправите въпроса си към министър Кабил, който отговаряше до средата на миналата година за този вид сделки.

Сега ще се опитам съвсем накратко да Ви дам общата логика, с която се извършват продажби и замени на части от горски масиви.

Само за 2007 г., съгласно § 123 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, са извършени продажби в размер на 198,5 дка частна държавна собственост от държавния горски фонд. Това е единственият ред за продажба на земи по Закона за горите, чрез който съществуването на вече изградени сгради и техническа инфраструктура се привежда в съответствие с действащото законодателство по отношение на собственост и предназначение на ползването.

Условията и редът за извършване на разпоредителни сделки на основание на този § 123 са детайлно регламентирани в разпоредбите на закона по начин, който изключва възможност за извършване на преценка по целесъобразност. Това означава, че при представянето на всички необходими документи съответният орган не преценява по целесъобразност, а е длъжен да разреши тази сделка. Пак казвам, за миналата година са продадени 198,5 дка по силата на този закон.

Извършени са 23 замени, пак казвам за 2007 г., на земи от държавния горски фонд, частна държавна собственост, съсобственост на физически и юридически лица и общини.

От държавния горски фонд вследствие на тези 23 замени са извадени 6461 дка и те са заменени срещу 31 хил. 983 дка, което означава, че като площ държавата е получила 25 хил. 522 дка повече, отколкото е извадила от горския фонд.

Стойностите и начинът на извършване на оценки на тези земи биха могли действително да бъдат спорни, но това е законовият начин. Недържавните имоти са били с по-висока стойност и държавата е придобила имоти, които са с 409 хил. 950 лв. по-скъпи от тези, които е предоставила.

В бюджета са постъпили допълнително режийни разходи в размер на 967 хил. 606 лв. Всички тези замени са били извършени преди обнародването на Постановление № 168 на Министерския съвет от 23 юли 2007 г. за обособяване на Държавна агенция по горите. Към настоящия момент по реда и условията за извършването им са регламентирани в чл. 15б от Закона за горите.

При вземане на решение по принцип за замяна на гори и земи от горския фонд освен законосъобразност се оценяват и няколко други критерия, които са свързани с особеностите на професията, свързана с управлението на горите. В смисъл, влияят фактори като тези, че недървопроизводителни горски площи се заменят със залесени, нископроизводителни гори се заменят за високопроизводителни гори, насаждения от по-лоши бонитети се заменят с насаждения от по-добри бонитети, престарели и увредени гори се заменят с гори с висок растителен потенциал. Увеличава се площта на високостеблените насаждения и се подобряват възможностите за опазване и подобряване на специфичните функции на гората, които са водоохранни, противоерозионни, мелиоративни, реграционни и така нататък. Това са допълнителни критерии, които се вземат предвид при замяната на горите.

Замените на гори не водят до използването на горите за други цели. По закон замяна на държавна гора срещу частни площи не означава промяна на предназначението на тези площи. Частният собственик поема ангажимент да продължи да се грижи за държавната гора. За да започне някаква инвестиционна дейност в нея, в смисъл строителство, би трябвало да се извършат още три процедури освен замяната. Това е процедура по изключване от горския фонд, оценка за въздействие върху околната среда и е необходимо да има действащ подробен устройствен план по реда за устройство на територията.

Така че, ако някой реши да вземе държавна гора и върху нея да извършва строителство, то трябва да вземе освен съгласието на Държавната агенция по горите, освен това на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите за съответните други процедури.

По принцип това е логиката и това са законовите изисквания при извършване на замяна на земи. Това, което има намерение да извърши Държавната агенция по горите, за да спрат спекулациите именно в цените и в стойностите на площите, които се заменят, е да подготви такива предложения, които да предполагат пазарна оценка на стойностите на заменяните гори. В такъв случай ще може да се извършва замяна на горите, в което само по себе си при спазване на обществен интерес няма нищо лошо, като тази замяна няма да може да води до неправомерно обогатяване на една от страните.
Второто нещо, което Агенцията за горите има намерение да предложи, е инициатива за замяна на гори да може да излиза не само от частни собственици, а и от държавната агенция към други собственици на гори. По този начин биха могли да се защитят действително по-добре интересите от гледна точка на политиката по поддържане на горите в страната.

По отношение на втория Ви въпрос: как ще се възстановят щетите, които вече са нанесени? Пак Ви казвам, данните, които са за 2007 г., показват значително по-голямо количество площи, които са придобити в Държавния горски фонд, на по-висока стойност. Пак казвам, с условностите на определяне на стойността на тези имоти.

Така че от формална гледна точка няма нанесени щети на държавата. Понеже във въпроса си поставихте и конкретен случай, готов съм за всеки един конкретен случай, за който попитате и за какъвто не сте попитали в този въпрос, да потърся отговор и да го представя пред вас. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.

Господин Чачев, заповядайте за два допълнителни въпроса към министъра.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин вицепремиер, аз си давам сметка, че това питане не е към Вас. Вие не бяхте убеден в отговора си, в това, което Ви бяха написали, тъй като то на практика не отговаря на това, което се случва в България. Това питане беше насочено към министър-председателя, но той отговори преди Вас на подобно питане по повод предстоящото изменение на Закона за горите. За съжаление, обаче, от това, което той отговори в залата, с огорчение трябва да кажа, че замените няма да бъдат ограничени, въпреки големите надежди, че с отделянето на държавната агенция от Министерството на земеделието и продоволствието и от контрола на ДПС ще се сложи край на тези корупционни схеми, довели до това, което виждаме – какво се случи по Черноморското крайбрежие и по най-красивите български планински курорти.

Затова ми е трудно да формулирам двата си допълнителни въпроса към Вас, но все пак ще Ви питам: защо пет месеца след като БСП пое от ведомството на Нихат Кабил горския сектор, се оказа, че е променило отношението си към замените на гори и земи към очевидно корупционни схеми? Защо излъгахте хората и какво наложи поправките в Закона за горите? Не само че започвате отново тази корупционна практика, но я доукрасявате, което в прав текст означава, ако трябва да кажа, сечи на Иракли, а засаждай в Каблешково. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.

Министър Калфин, заповядайте за отговор.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми господин Чачев, нямам проблеми с отговора и с числата, които са ми предоставени от Държавната агенция за горите, Вие имате проблем с формулирането на допълнителни въпроси.

Пак ще се опитам да повторя това, което казах и в отговора си. В практиката за замяна на гори и на площи по принцип има логика от гледна точка на доброто управление на горите. Тя не е допустима тогава, когато подобна замяна създава корупционни практики и в която замяна държавни активи, държавна собственост се прелива в частни джобове.

Така че не е проблемът възможността за замяна, а проблемът е начинът, по който тя се прави. През последните пет месеца не само че няма подобни сделки, но има усилия на ръководството на Държавната агенция по горите именно начинът за замяна на горите да бъде достатъчно прозрачен и да не навява мисли или подозрения за използване на корупционни практики. В това отношение са насочени усилията за промяна на Закона за горите.

Пак казвам, ако имате въпрос към конкретни сделки, които при всички случаи са извършвани преди отделянето на агенцията, Вие можете да ги поставите най-добре към министър Кабил, но по отношение на цялостната логика, специално за замените на горския фонд, мнението, което съществува и в Агенцията за горите, което аз напълно споделям, е, че не е проблем замяната, а проблем е начинът, по който тя се осъществява. Промените в Закона за горите се занимават точно с това, а и с процедурите за замяна, които правят така, че да не се създават мнения за подобни порочни практики, които е имало в миналото. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Калфин.

Господин Чачев, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Калфин.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин вицепремиер, не мога да взема отношение към Вашия отговор, тъй като на практика Вие не ми отговорихте. Пак казвам, вината не е Ваша. Най-малкото, което очаквах от Вас, е да кажете няколко думи защо се разреши да се разпродаде границата на България с Турция – кльона в километровата зона? Вие много добре знаете на кого е продадена.

Замените продължават. Вие казвате, че откакто БСП стопанисва агенцията, ако мога така да се изразя, няма такива замени. Ами въпросният Иса Сали Феим на Калиакра? Замяната е благословена на 21 ноември 2007 г., господин вицепремиер.

Колкото до другите данни, които изнесох, извинете, те са непрекъснато на първите страници на вестниците и на екрана на националната телевизия и другите телевизии. Защо трябва да си заравяме главата в пясъка и да не виждаме какво става? Защото това е национално предателство, ако щете, към нашите предци, към нашата природа, към развитието на България – една България в Европа. Ние сме втора година в Европейския съюз, господин вицепремиер, а продължаваме корупционния път от последните години. Не е случайно това, което стана с фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Казвам го, не че има пряко отношение към днешния ми въпрос, но, ако се замислите, има, също се касае до бившето Министерство на земеделието и горите. Така ли е, господин Калфин? Жалко, но е факт. Жалко за България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.

Към министър Калфин е задал въпрос народният представител Минчо Христов относно действията на Държавната агенция по горите по отношение на незаконно придобитите гори от господин Симеон Сакскобургготски и семейството му.

Имате думата, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, господин вицепремиер! Преди броени дни прокуратурата обяви резултатите от своя проверка относно неправомерно върнати имоти на господин Кобургготски. Всъщност не знам някои от тези имоти да са върнати правомерно по простата причина, че те са принадлежали на българската държава в лицето на Интендантството, а не на семейството на въпросния господин.

Има и фрапантни случаи – например двореца „Врана”, който е върнат с фалшифициран нотариален акт от 12 септември 1928 г., който не е подписан дори от нотариус.
Няма да говоря за скандалния факт, че назначените от господин Кобургготски областни управители му връщат имоти, като стават негови съучастници. Стига се дотам, че на заседания на Министерския съвет, ръководени от самия господин Кобургготски, се вземат решения за връщане на негови имоти. Сами разбирате за какво става дума.

Преди дни излезе поредният скандален случай за присвояването на 4521 дка вековни гори, които господин Сакскобургготски е надвзел – така се писа по медиите, тоест взел си ги е два пъти. Прокуратурата съобщи, че съществуват много нарушения, но нямало “данни за престъпления”. За мен тази логика е малко странна. Сакскобургготски е присвоил неправомерно имоти за десетки милиони и то чрез назначени от него лица, а в същото време да няма виновни?!

Моят конкретен въпрос, доколкото отговаряте за Държавната агенция по горите, е следният: ще защитите ли държавния интерес и ще заведете ли дело за връщане на присвоените от господин Кобургготски 4521 дка?

И второ, ще бъде ли потърсена отговорност и съответното обезщетение за изсечения и изнесен в чужбина дървен материал? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Заповядайте за отговор, министър Калфин.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Само едно изречение ми се ще да сложа в скоби, тъй като не исках да губя времето и на народните представители с края на предишния отговор.

Не се предполага тук да обсъждам публикации в медиите или лични разсъждения по някои въпроси, господин Чачев. Аз съм тук за да отговарям на въпроси на народни представители. Тогава, когато зададете въпрос така, както се задава според правилника, ще имам грижата да дойда и да отговоря на него, включително за конкретния случай.

На това, което ми зададохте, Ви отговорих. Това, че не съм прочел вестниците, за да ги коментирам – не съм съгласен, че тук е мястото да го правя.

Уважаеми господин Христов! С писмо от 15 януари 2008 г. от Софийска окръжна прокуратура, постъпило в Държавната агенция по горите, заместник-окръжният прокурор госпожа Ачка Канова уведомява Държавна агенция по горите, че в хода на разследването по образуваното наказателно производство е установено, че наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ с решение на Поземлена комисия – Самоков от 2000-та година и общинската служба “Земеделие и гори” – Самоков от 2003 г. са получили два пъти площ от 4521 дка, малко повече – и половина. Този извод на прокуратурата се основава на протокол “Дворец царска Бистрица” от 11 август 1946 г., раздел “Недвижими имущества, собственост – цивилна листа на Негово величество царя”, както и на заключението на тройната техническа експертиза, изготвена в хода на разследването.

След запознаване с изпратените от прокуратурата материали, Държавната агенция по горите е предприела следните действия.

Решението на Поземлена комисия – Самоков и Общинска служба “Земеделие и гори” – Самоков са индивидуални административни актове. Те не са обжалвани от участниците в административното производство и са влезли в сила. При осъществяването на своите правомощия прокуратурата е открила нови обстоятелства и ново писмено доказателство, което е от съществено значение по административното производство, което не е било известно на компетентния административен орган в поземлената комисия, когато са връщани тези имоти. За да спестя време, няма да навлизам в подробностите. Тук мога да ви кажа кои са тези нови документи, които са намерени.

Действащото законодателство предвижда условие и ред в такива случаи административните актове да бъдат преразгледани. Поради тази причина на 30 януари тази година председателят на Държавната агенция по горите е сезирал министъра на земеделието и продоволствието и председателя на Общинска служба “Земеделие и гори” – гр. Самоков с молба за възобновяване на административното производство и приемане на действия за отмяна на тези решения.

Второ, тъй като изпратените от прокуратурата материали са само част от документите, относими към казуса, са предприети и действия за събиране на допълнителни доказателства, които да бъдат ползвани при евентуалната подготовка за защита на интересите на държавата по съдебен път. На директора на Държавно лесничейство Боровец е разпоредено в срок до 11 февруари тази година да представи в Държавната агенция по горите всички документи, които се съхраняват в лесничейството, във връзка с възстановяването на собствеността и последващите действия, предприети от наследниците на бившите царе с имотите, обект на решението.

Разпоредено е и извършването на проверка с цел установяване какви количества дървесина са ползвани от собствениците на имотите или от упълномощени от тях лица. Въз основа на събраната информация ще бъде изготвена оценка за стойността на тези количества дървесина, за което своевременно ще ни бъде предоставена информация от Държавната агенция по горите и аз съм готов да я предоставя на който народен представител пожелае.

Дали ще се наложи Държавната агенция по горите да защитава интересите на държавата чрез предприемане на действия по съдебен ред, зависи до голяма степен от начина, по който министърът на земеделието и продоволствието и Общинска служба “Земеделие и гори” – Самоков ще се произнесат по искането за възобновяване на административното производство и отмяна на решенията, за които прокуратурата стига до извода, че са постановени в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд. Надявам се, че съответните органи ще преразгледат и то в кратък срок решенията си. В противен случай въпросът ще бъде отнесен в съда. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Христов, имате право на реплика към министъра. Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин министър.

Уважаеми колеги, аз съм все пак приятно изненадан, че има развитие по случая. Неслучайно питам за горите на господин Кобургготски. Питам това, защото според прокуратурата “имало куп гафове по връщането на тези имоти” и това било “резултат на изключително немарлива работа”. Нямало обаче данни в същото време за онези, които неправомерно връщат хиляди декари горски масив, че са облагодетелствали себе си или пък господин Кобургготски.

Извинявайте, обаче да не би тези хора да са действали под някаква наркоза или хипноза? Колкото до облагодетелстването на самия господин Кобургготски, мисля, че това е очеваден факт, за което говорят незаконно придобити имоти на стойност стотици милиони, за което говорят брутално изсечените гори, масовите протести на местното население, които спират извозването на дървените трупи към Гърция и т.н. Всичко това го знаем.

Господин вицепремиер, не считате ли, че е крайно време, предвид и това безобразие, което се случи с тези имоти, да се сложи край на това безобразие?

Още в първия работен ден на този парламент със Стела Банкова внесохме един Закон за отнемане на незаконно придобитите имоти на въпросния господин Кобургготски.

Аз недоумявам, обръщам се и към колегите, не толкова към Вас, Вие нямате отношение към този случай, че вече две години и половина този закон не се придвижва в нито една комисия при условие, че има тримесечен срок. Затова се обръщам към колегите, които са в тази зала – нека да направим всичко възможно този закон да мине. (Председателят дава знак за изтекло време.)

Време е не да правим комисии – завършвам, госпожо председател, извинявайте, а просто да приемем този закон и да отнемем онова, което е присвоено от българската държава, а то възлиза на няколкостотин милиона лева. Би трябвало да прекратим това безобразие.

А вие как се отнасяте към този законопроект, господин Калфин – ето това е моят уточняващ въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доста просрочихте времето вече! Благодаря.

Желаете ли дуплика, господин министър? Не. Благодаря Ви.

Към министър Калфин са отправили въпрос народните представители Илиян Илиев и Павел Димитров относно Българския културно-информационен център в Одеса.

Заповядайте, господин Илиев.

ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател и министър на външните работи! На 22 август 2007 г. Управлението по опазване на паметниците на културното наследство при Одеската областна държавна администрация е подала иск в Стопанския съд на Одеска област със скъсване на опазващия договор между Асоциацията на българите в Украйна и съответното управление, при което като трето заинтересовано лице излиза Одеският областен съвет, който е на страната на ищеца.

Тласъкът за събиране на средства за сградата на Българския културно-информационен център дава правителството на Република България, което през 1998 г. отделя близо 30 хил. долара. Тази сума става стартова в мащабната реконструкция за ремонта на сградата на центъра. За целта са вложени близо 500 хил. долара – средства на българи-мецанати в Украйна, българската интелигенция там, студенти, пенсионери и членове на асоциацията.

През своето 10-годишно съществуване Всекраинският център за българска култура се превръща в главното културно просветно огнище за 300-хилядната българска диаспора в Украйна.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали се реши този въпрос?

ИЛИЯН ИЛИЕВ: Центърът оказва методическа помощ на регионалните български културни центрове.

Въпросът ми към Вас е: какво се прави от Министерството на външните работи за опазване на Българския културно-информационен център в гр. Одеса? Какви действия и постъпки са направени пред компетентните украински власти и какви са изгледите за положително развитие на случая?

Знаем тук за известно решение в тази посока, но ще Ви моля и Вие да отговорите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илиев.

ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Да съберем двата въпроса. Те са идентични.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление, подали са ги като два въпроса – имали са вероятно някакви съображения.

Господин Калфин, имате думата за отговор.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, няма никаква разлика между двата въпроса. Те са идентични.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако считате, че са идентични по съдържание, можем да подходим по процедурата на общо отговаряне на двата въпроса. След това отделно ще правите своите реплики.

Господин Славов, заповядайте, за да зададете втори въпрос към господин Калфин.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи, уважаеми колеги! Миналата седмица заедно с господин Петър Кънев като членове на Парламентарната група за приятелство „България – Украйна” в Народното събрание участвахме на среща на председателя на парламента господин Георги Пирински с президента на Асоциацията на българите в Украйна господин Антон Кисе, на която обсъдихме сложилата се проблемна ситуация около сградата на Общоукраинския център на българската култура в Одеса.

Уважаеми господин Калфин, ние сме запознати с писмото на Дирекция „Европа – 3” към Министерството на външните работи, в което е изложена позицията на министерството относно възникналите проблеми по използването на тази сграда, както и с проведените двустранни политически консултации между Министерството на външните работи на Република Украйна и на Република България на 18 декември 2007 г. в Киев.

В тази връзка нашият въпрос към Вас е: какви ще бъдат по-нататъшните действия на Министерството на външните работи за изработването на съгласувана държавна позиция по възникналия проблем и намирането на целесъобразни решения? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Славов.

Господин Калфин, заповядайте за отговор на двата въпроса към Вас от народните представители.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да бъда максимално обективен, искам да Ви информирам, че помещенията в сградата на ул. „Вицеадмирал Жуков” 9 в Одеса, където се намира главен Общоукраински център за българска култура са предоставени за ползване от Асоциацията на българите в Украйна, съгласно украинското законодателство и въз основа на разпоредба на президента на Украйна от 22 ноември 2005 г. и на съответните разпоредби на председателя на Украинската областна държавна администрация от 22 октомври 1998 г. и 26 март 2001 г., с които сградата е предоставена за ползване на Асоциацията на българите в Украйна.

Договорът за наем е определен въз основа на редица украински държавни документи и правителството на Република България няма отношение към методиката при определянето размера на наема, както и по сключените договори. Площта на заеманите помещения е 1222 кв. м, разположени на три етажа в масивна сграда в идеалния център на града. Сградата е построена в началото на ХХ век. Необходимо е да се отбележи, че тази сграда е включена във фонда за паметниците на архитектурата и културата от местно значение и е собственост на Одеския областен съвет. Той се избира пряко от народа.

При първоначалния договор размерът на наема е определен приблизително на 100 щ. д., което е една символична сума.

Чрез приемане на постановление на кабинета на министрите от 2005-2006 г. е променена методиката за плащането на наеми за държавен имот и в продължение на последните две години Асоциацията на българите в Украйна води писмена кореспонденция с Одеския областен съвет и с Управлението за опазване на паметниците на културата и културното наследство при Одеската областна държавна администрация. Води се спор за предоговарянето на наема. През този период не е постигнато съгласие и на 22 август м.г. е внесен иск от Управлението за опазването на паметниците на културата и културното наследство в Стопанския съд на Одеска област за прекратяване на договора за наем, като трето заинтересовано лице се явява Одеският областен съвет от страна на ищеца.

Трябва да подчертая, че Асоциацията на българите в Украйна е украинска обществена организация, регистрирана като юридическо лице по украинското законодателство. Независимо от това Министерството на външните работи в рамките на своята компетентност нееднократно е проявявало интерес и загриженост относно съдебния спор за ползването на сградата в гр. Одеса от Асоциацията на българите в Украйна.

В този контекст ще дам няколко примера. По време на политически консултации в Киев на 18 декември м.г. директорът на Дирекция „Европа – 3” в Министерството на външните работи е изразила надежда, че възникналият спор ще бъде решен в интерес на българската общност в Украйна като от украинска страна е обещано съдействие. Посланикът на Република България в Киев господин Владимиров по време на среща със заместник-министъра на външните работи на Украйна господин Константин Елисеев също поставя този въпрос като е изразена съответна заинтересованост и от украинска страна за намирането на справедливо решение на съдебния спор.

Генералното консулство на България в Одеса с нота от 3 декември 2007 г. е информирало Представителството на Министерството на външните работи в Одеса, че предприеманите действия от страна на украинските местни власти по отношение на Общоукраинския център за българска култура предизвикват безпокойство сред българската общност и не са в интерес на принципната политика на Украйна към националните общности и създадените условия за реализация на правото на най-многобройната и с двувековна история българска диаспора в света по съхраняване и обогатяване на националната ни културна идентичност.

От името на генералния ни консул в Одеса на 4 декември м.г. е изпратено писмо до председателя на Одеския областен съвет, с което е проявена конкретна заинтересованост относно намирането на справедливо решение на спора около ползването на Българския център в Одеса. На 24 януари аз също се срещнах с господин Антон Кисе, който е председател на Асоциацията на българите в Украйна. По-късно същия ден господин Кисе имаше среща с министър-председателя господин Станишев.

В резултат на тези срещи господин Станишев проведе телефонен разговор с министър-председателя на Украйна госпожа Юрия Тимошенко, по време на който е бил поставен въпросът за Българския културно-информационен център в Одеса. Министър-председателят Тимошенко е уверила господин Станишев за това, че ще положат максимални усилия за бързо намиране на решение, и то справедливо, в интерес на българската общност за приключване на случая.

Междувременно българската общност е платила съответния оспорван наем в размер на около 32 хил. щ.д., на която основа на 29 януари т.г., тоест преди няколко дни, на поредното заседание на Стопанския съд в Одеса делото за прекратяване на договора за наем с Асоциацията на българите в Украйна е било прекратено поради изчерпване на предмета на спора след подписване на извънсъдебното споразумение.


За съжаление третата страна, която е Одеският областен съвет, не е подписала това споразумение. Това ни дава основание, че може би Одеският областен съвет, пак казвам, това е орган, който се избира пряко, може да обжалва това решение на следваща инстанция.

Уверявам ви, че ще продължим да следим много отблизо случая. Както виждате, и досега не само Министерството на външните работи, но и българските институции, министър-председателят лично се ангажираха с този въпрос. Ангажирани са съответните украински партньори. Надявам се той да намери максимално добро решение.

Тук искам да кажа, че дългосрочното решение предполага собственост, а не наем на общинска сграда в Одеса за изпълняваните функции.

По време на посещението си в София господин Антон Кисе постави този въпрос с искането да се потърсят възможности за купуване на тази или друга подходяща сграда, която трайно да остане или като българска собственост, или собственост на Асоциацията на българите в Украйна. В нея дълготрайно да може да се развива подобна културна дейност.

Проучваме какви са възможностите за подобно действие, но засега това, което може да се направи на първо време, е да се потърсят всички възможности и мисля, че те се намират, за решаване на спора и за запазване на наема за Асоциацията на българите в Украйна, в тази чудесна сграда, пак казвам 1200 кв. м в центъра на Одеса. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.

Господин Илиев, желаете ли реплика към министъра?

Заповядайте.

ИЛИЯ ИЛИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на външните работи! Искам да Ви попитам има ли възможност и Вие предвиждате ли отпускането на финансова помощ на нашите сънародници в Украйна? Има ли такава възможност в този бюджет?
Също така, ако въпросният наем се увеличи многократно, има ли възможност веднага да подпомогнем нашите сънародници в Украйна чисто финансово, освен мерките, които взема министерството? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За втора реплика, господин Кънев, заповядайте.

ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Аз нямам повече въпроси.

По-скоро искам да Ви помоля. Знам, че в средата на м. февруари т.г. Ви предстои посещение в Украйна.

Както виждате, по една и съща тема и опозиция, и управляващи – и групата на “Атака”, и групата на Коалиция за България практически задават един и същи въпрос.

Когато става въпрос за интересите на българската диаспора зад граница, всякакви различия на тема управляващи-опозиция отпадат.

Нашата молба е да уведомите колегите Ви от украинска страна, че тази тема българският парламент и българските депутати няма да я оставят на мира и тя ще бъде на нашето внимание, докато не се реши проблемът, който днес коментираме. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Желаете ли дуплика, господин Калфин? Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.

На господин Кънев искам да кажа, че препоръките на парламента са наше задължение. Разбира се, че ще поставяме този въпрос и ще продължим да го следим и в бъдеще.

Господин Илиев, ако имате предвид финансово подпомагане за купуване на сграда, то такава сума няма нито в бюджета на Външно министерство, нито на държавата, предвидена за тази година.

Но това не е най-актуалният в момента въпрос. В момента въпросът е да се осигури за средносрочен период използването на тази сграда и да се търсят възможности за купуване на нова сграда.

Наемът в момента е определен на 1500 долара годишно, което е доста под пазарните цени в Украйна за наем. Асоциацията на българите в Украйна се е съгласила. Те имат възможностите да поемат този наем от експлоатацията на сградата. Между другото, тя се използва само за културни събития, за разлика от много други сгради в България, давани на партии и организации, в нея се провеждат единствено и само културни събития и в нея не се прави бизнес, не се правят пари. Така че тя действително се поддържа с усилията на многобройната общност на българите в Украйна.

Надявам се този въпрос сега да бъде решен. Разбира се, предстои да видим дали ще има обжалване от Общинския съвет на Украйна пред висшестояща инстанция, надяваме се това да не стане, въпреки че не го изключваме. Работим и по този въпрос - да ги убедим. Надяваме се след като се реши въпросът със сегашния Дом на българите в Украйна, да разгледаме всички възможности за търсене на трайно решение.

Досега българската страна е помагала, включително и за тази сграда. Не изключвам възможността това да се случи и в бъдеще. Разбира се, трябва да водим конкретен разговор.

Иначе по линия на Държавната агенция за българите в чужбина има средства, които се отделят за работата с българската диаспора в Украйна по отношение на образование, конкурси, различни културни прояви, курсове за народни танци и песни и т.н.

Между другото, в момента се обсъжда нова стратегия и политика към българите в чужбина. Виждам, че имате интерес към тази тема. Тя седи на интернет страницата на Министерството на външните работи и е в процес на събиране на становища. Идеята ни е до края на м. февруари т.г. да обобщим всички становища как да се структурира една цялостна политика в бъдеще към българите в чужбина. Там бихте могли да намерите и доста идеи, които имаме. Разбира се, и всички допълнителни идеи от страна на всички народни представители са добре дошли. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин, за участието в днешния парламентарен контрол.

С това въпросите към заместник министър-председателя господин Калфин приключиха, а и парламентарният контрол за днес приключи поради изтичането на пленарното време.

Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.



Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:

Митхат Метин



Мирослав Мурджов



Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron
stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница