Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч

Може ли ясно да кажете какви са приоритетите в областта на модернизацията на Военноморските сили, какво точно ще направите и при какви условия?

И второ, какви са Вашите приоритети в областта на модернизацията на Военновъздушните сили? Какво точно ще направите във Вашия мандат и при какви конкретни условия, за да могат както специалистите, така и българската общественост, така и българските данъкоплатци да са наясно за Вашите стратегически намерения в сектори, които качествено биха могли да променят боеготовността на моята страна и същевременно и реализации на проекти, свързани с определени финансови разходи, които ако бъдат направени, трябва да бъдат изключително добре и прозрачно обосновани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

Господин министър-председател, разполагате с три минути за да отговорите на въпросите на господин Димитров.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Не би било сериозно, господин Димитров, след като Вие ми поставяте въпроси, засягащи всички аспекти на сектора “Национална сигурност”, започвайки от Въоръжените сили, минавайки през Държавна агенция “Национална сигурност”, Министерството на вътрешните работи, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (реплика на народния представител Асен Агов). Сигурно има основание за това. Но не е сериозно да искате да Ви отговоря конкретно на всички тези въпроси в рамките на три минути, господин Димитров.

Ако искате сериозен парламентарен дебат, предизвикайте го – правителството е готово да отговори на всички въпроси в цялата им комплексност и всички елементи. Затова, ако искате конкретни отговори, поставяйте конкретни въпроси, ако обичате!

Тъй като поставихте въпроси конкретно за модернизацията на Въоръжените сили, пак ще припомня. Първо, целият процес е ужасно е забавен. Това поставя и правителството, и бюджетът, и Въоръжените сили пред сериозни изпитания. Защото дълги години модернизацията е отлагана. Аз поставих въпроса защо е отлагана толкова дълго време и сега се струпва всички наведнъж и търсим всички възможности за балансирана модернизация, която отговаря на нашите вътрешни нужди и поддържане на нужните отбранителни способности и изпълнението на нашите ангажименти пред партньорите ни от НАТО.

Вече изброих част от проектите, с които Народното събрание е добре запознато – добре е запознато и като подреждане на приоритетите, и като проекти, които са извън този първостепенен списък. Тази тема много пъти е обсъждана в парламента, особено в съответните комисии по сигурността.

Освен това, тъй като поставихте въпроса и за Военноморските сили и за Военновъздушните сили, знаете какво се прави в момента. Има решение на правителството за закупуване – втора ръка, на две фрегати от Белгия на политическа цена, което е поносимо за българския бюджет, за да може да изпълняваме както функциите по териториална отбрана, контрол на морското пространство на Република България, а също така да участваме в международни мисии чрез тях.

Мисля, че това е добро и правилно решение. Това впрочем не отменя автоматически проекта за многоцелева корвета, тъй като неговото разполагане във времето и покриването на нашите нужди е в много по-продължителен период. Но това също опира до възможностите на бюджета и решението ще се взема на основата на тези възможности, с които бюджетът на Република България, а не на САЩ или на Германия, разполага.

По отношение на Военновъздушните сили посочих част от приоритетите и проектите, които се реализират – и за транспортните вертолети, предстои и ремонт на бойните машини на Военновъздушните сили. Имам предвид: “Миг 24”, ремонтират се самолетите “Миг 29”. Разбира се, ще се разглежда и въпросът за закупуване на нов многоцелеви изтребител, но това също опира, първо, до финанси и, второ, до времето, в което може да се отговори на тези нужди. По всички тези въпроси се води, смея да твърдя, диалог с Народното събрание и се търсят оптималните решения в рамките на възможностите на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.

Господин Димитров, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Действително няма да изразявам отношение, защото съдейки по някои от реакциите на министър-председателя, той е склонен към някои нападки, които не отговарят на иначе добрия тон и високото ниво на днешната дискусия.

Само искам да уточня нещо. Ако става дума за реформаторски дух, специално в сектора на международната политика, международната сигурност и отбраната, правителството, към което аз принадлежах, направи изключително много, особено имайки предвид отчайващо ниската изходна точка, в която през 1997 г. България пое по пътя на интеграцията в европейските и евроатлантическите структури.

Забавянето, за което Вие говорите, беше факт – един драстично появил се факт, в периода след 2001 г. И нека да бъдем точни защо това се случи? Най-вече защото Кабинетът на господин Сакскобургготски позволи на тайната власт на социалистическата партия именно да се намеси в тези сектори, от които зависеше темпът на реформата, господин министър-председател. Вие не сте били там, но Вашата партия активно участваше задкулисно в това управление и дори може би спираше някои от намеренията и действията на реформаторски настроените отделни министри в рамките на Кабинета на господин Сакскобургготски.

Действително аз настоявам да бъдете един от поддръжниците на идеята да се свика Консултативният съвет за национална сигурност в близките седмици, където да се обсъди вашият проект за нова Концепция за национална сигурност.

Второ, актуалният въпрос с позицията на Република България по развитието в Косово и около окончателния статут на Косово.

Още веднъж Ви моля, недейте да се оправдавате с времето, що се отнася до модернизацията и цялостния подход към всички сегменти на сектора за национална сигурност. Защото се натрапва впечатлението, че докато в областта на Въоръжените сили има някакъв напредък, има някаква приемственост, започваща още от 1997 г. с различни темпове на ефективност, няма разбирането за необходимата модернизация, съгласуваема с тази във Въоръжените сили при останалите сектори: бедствия и аварии и управление при кризи, Министерство на вътрешните работи. Това е съвременният подход, към който Вие е крайно време по мое мнение да се преориентирате. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков, за да зададе своя въпрос към министър-председателя на Република България. Заповядайте.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! За мен е удоволствие да Ви задам този въпрос, защото три години се опитвам да го задам – три години господин Пирински ми връщаше този въпрос, сега не знам как стигна до Вас, но се надявам поне да получим качествени отговори.

Безспорно здравеопазването в България се нуждае от широк политически и граждански консенсус. Видно е за всички, че такъв консенсус, както политически, така и граждански липсва. Видно е, че и българското население, и българските граждани не са удовлетворени от състоянието на здравната система.

Безспорно е, че правителството е длъжно да го изведе като национален приоритет, защото всички знаем, че освен всичко друго, здравето е и двигател на икономическа активност.

Укрепването и опазването на здравето в цял свят зависи от политическата воля и адекватните действия на управляващите за сформиране на здравословна жизнена среда във всичките й аспекти. В това отношение единият от показателите, вероятно Вие ще оспорите с други данни, но единият от показателите за ефективността на всяка здравна система и здравна политика е показателят за детската смъртност. През 1980 г. тя е била 20,2 на хиляда за една година, през 2000 г. достига до 13,3. За съжаление след това този показател започва да се движи в различни посоки, драстично се пречупва, отново се покачва, в някои години в зависимост от статистическите данни намалява или се увеличава.

През април 2001 г. действително българското правителство имаше здравна стратегия, която беше минала и през Народното събрание и получи висока оценка от Световната здравна организация. Предното правителство я отрече, но така и не представи друга.

Съгласно Закона за здравето държавната здравна политика се ръководи от Министерския съвет, който по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.

Ръководеният от Вас, господин министър-председател, Министерски съвет би трябвало да направи и да е направил стратегически избор на ключовите области в сферата на здравеопазването на базата на системен анализ на здравето на нацията. Между другото, възможността на здравеопазването бе препотвърдена в Договора за реформа, за който се споразумяха държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз в Лисабон на 19 октомври 2007 г.

В тази връзка въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е: какви са причините, поради които Министерският съвет в продължение на две години и половина не приема предлаганата и внасяната от министъра на здравеопазването Национална здравна стратегия?

Кога правителството смята да приеме такава здравна стратегия?

Кои ще са приоритетните области и кога всъщност тя ще бъде представена пред Народното събрание? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Ваньо Шарков. Не знам как господин Станишев може да Ви отговори на толкова въпроси за 3 минути, но, господин премиер, опитайте се!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, господин председателю, ще се опитам.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Аз не очаквам да бъдете удовлетворен от моя въпрос, защото работата на опозицията е винаги да бъде неудовлетворена от работата на мнозинството и на правителството.

Но все пак разбирам Вашата загриженост. Смятам, че Вашият въпрос е добронамерен.

Затова още в началото искам да коригирам две неточности, които се съдържат в самия въпрос, а те предопределят много от тезите, които Вие използвате.

Първо, показателят на детската смъртност, който Вие правилно определяте като един от най-чувствителните показатели, по които се преценява ефективността на всяка здравна система, през последните години не само не се покачва, както Вие твърдите, а намалява – от 13,3 на хиляда през 2000 г. до 9,7 на хиляда през 2006 г.

Посочването на погрешни данни по такъв показател е най-мекото некоректно, съответно се стига и до неточни, неверни изводи.

Втората неточност е, че първият проект на Национална здравна стратегия бе разработен в средата на 2006 г., тоест преди година и половина, а не преди две години и половина, както Вие твърдите.

Основните причини, поради които тази стратегия не е обсъждана и не е приета от Министерския съвет, са няколко.

Първата е важността и значимостта на проблемите и начинът на тяхното решаване. Здравеопазването е сектор, който засяга всеки един човек в страната и трябва действително да бъдем прецизни, а не волунтаристични, когато реализираме здравна стратегия и политика, защото вие виждате, че дори по отношение на елементарни, понякога и законосъобразни решения на Здравната каса, се вдига такава вълна от недоволство, която създава социално напрежение и проблеми на пациентите. За съжаление като правило през последните години в центъра на здравната стратегия и политика никога не са стояли пациентите, а само лекарското съсловие при цялото ми уважение към него.

Внедряването на подхода здраве във всички политики, както знаете, е възприет от Европейския съюз. Към момента е разработен проект на Национална здравна карта. Разбира се, важно е осъществяването на законодателни промени, свързани с отпадане на забраната за приватизацията на лечебните заведения, която, както знаете Министерският съвет е взел като решение.

Важни са и редица въпроси, които трябва да се дискутират публично в обществото, например по размера на здравноосигурителната вноска, по усъвършенстване на договорното начало, по въвеждане на регламентирано заплащане на медицинските услуги от населението и др.

Господин Шарков, факт е, че много от законопроектите и идеите, разгледани и предложени от Министерския съвет, трудно срещат подкрепа и не минават през Комисията по здравеопазването, която се ръководи от представител на опозицията.

Има много комплексни причини. Това, което мога да Ви кажа, е, че имаме достатъчната отговорност и волята в актуализираната управленска програма на правителството, която ще бъде разгледана през м. февруари т.г., да намерят решение много от въпросите, свързани стратегически с развитието на здравеопазването. Ще държа всички възможни решения - и законодателни, и изпълнителски, да минат през обществено обсъждане, за да не се навреди. Както знаете, това е едно от основните правила на лекарската и медицинската професия – първо е да не се навреди, а след това да се търсят решения на проблемите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика, 2 минути.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Обнадежден съм, че знаете един от основните принципи на здравеопазването “Primum non nocere”. (Реплики на министър-председателя Сергей Станишев на латински.)

Няколко неща правят впечатление в отговора, който Вие дадохте, господин министър-председател.

Поздравявам Ви първо за смелостта изобщо да дебатирате по темата за здравната стратегия на Република България. Но Вие казахте “някои незаконосъобразни действия на Националната здравноосигурителна каса”.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: “Законосъборазни”!

ВАНЬО ШАРКОВ: “Законосъобразни” прозвуча като “незаконособразни”, тъй като аз знам за незаконосъобразни, но няма да влизаме в дебат.

Бях сигурен, когато Ви казах за данните за детската смъртност, че Вие ще представите други данни. Тези данни, за които Вие говорите, също съм ги виждал. Но забележете, че според данните, които на Вас Ви предоставят, и тези, които Вие цитирате, България е световен шампион. Няма нито една друга страна в света, която с такива темпове да понижава детската смъртност. Всяка година ние понижаваме с 1% и вървим значително напред.

Безспорен факт е – дали са година и половина или две години и половина, че от години България няма здравна стратегия. Такава нямаше между другото и в предишния кабинет.

Безспорно е, че в момента нямаме и здравна карта.

Безспорно е, че две години подред няма сключване на Национален рамков договор.

Безспорно е, че години наред България продължава да стои на последно място в Европа по показателя “брутен вътрешен продукт, отделен за здравеопазване”.

Всички тези неща са безспорни, както е безспорно, че едно нещо го има и това са задълженията на болниците.
По повод на тези задължения ще ви цитирам отговора на министъра на здравеопазването на мой писмен въпрос за общия размер на задълженията, говорим за общите задължения: в края на 2005 г. – 216 млн. лв., в края на 2006 г. - 218 млн. лв., към 31 октомври 2007 г. – 207 млн. лв. Просрочените задължения: в края на 2005 г. – 67 млн. лв., в края на 2006 г. – 69 млн. лв., към 31 октомври 2007 г. – 63 млн. лв. Така става, когато няма здравна стратегия!

И последното, което искам да кажа, че типичен пример за начина, по който Вие управлявате здравеопазването или поне вашите представители, е един бивш депутат от вашата партия, който управлява болницата „Св. Георги” в Пловдив. Той получава най-много пари по Националната здравноосигурителна каса по клиничните пътеки и има най-много задължения – 25 млн. лв. задължения има водената от него болница – повече, отколкото „Пирогов”, Медицинската академия и Военномедицинската академия, взети заедно. Това е пример за начина, по който се ръководи здравеопазването. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър-председател. Както Ви е известно, имате две минути за дуплика.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Всички проблеми на здравеопазването трудно могат да се коментират било то в две, било то в три или в пет минути. Неслучайно и през пролетта имаше дебати в Народното събрание, свързани със здравеопазването, както добре си спомняте.

Аз изобщо не съм на мнението, че всичко е прекрасно и блестящо в сектора. Кажете ми обаче една страна, в която обществото в държавата смята, че здравеопазването в тази държава е перфектно.

И всичко не се свежда само до дела от брутния вътрешен продукт, който се заделя за здравеопазване като панацея, както се вижда това от някои. Много са структурните, системните проблеми, които не са решавани с години в цялата система на преход. Това засяга без съмнение, например, Националната здравна карта, която е подготвена. Тя ще бъде разгледана и от правителството, вярвам и от парламента, за да се види сегашното състояние. Нищо не е мръднало в болничната система като брой болници, нали знаете? Напротив, нарастват болниците. Има много нови частни болници. И наред с това се променя демографската карта на страната, картата на заболяванията. Очевидно е необходимо преструктуриране и препрофилиране на много от сегашните болнични и лечебни заведения. Без това не може да се мине. Съгласен ли сте с това? Но това трябва да се прави внимателно, за да може да се осигури достъп на хората, независимо къде се намират на територията на страната, до качествено медицинско обслужване.

Вие посочихте такива проблеми, като липсата на Национален рамков договор. Да, проблем е. Проблемът е заложен в абсурдната законодателна уредба.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Вашето мнозинство направи този закон!

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Моля Ви! Не може да се стига до ситуация – нямам нищо против Българския лекарски съюз, но една съсловна организация не може да блокира държавната политика и да определя държавната политика в областта на здравеопазването! Няма как да стане това!

Има и много други структурни проблеми, които искат своето решение. И през последната година, и сега се прави немалко. Знаете, че Министерският съвет утвърди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, в който се регламентира отпадането на забраната за приватизация на лечебните заведения. Утвърдена е и законодателната... (Шум и реплики в залата.)

Общинските болници са голяма част от лечебните заведения.

Утвърдена е и законодателната програма на правителството за периода до 30 юни т.г. Там са залегнали промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.

Това са само част от мерките, но това, с което мога да се съглася, е, че действително България се нуждае от дългосрочна стратегия, от внимателно обществено обсъждане, и премисляне, и разполагане на мерките във времето, така че да минат максимално без сътресения както за лекарите, медицинските сестри, така и за пациентите, господин Шарков! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, който е зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю!

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! С Решение на Министерския съвет от 10 януари 2008 г. за главен секретар на Министерството на вътрешните работи беше предложен господин Валентин Петров, впоследствие назначен на тази длъжност.

Моят въпрос е: кои са личните и професионалните качества на господин Петров, които са Ви дали основание да го предложите да бъде назначен на този пост?

В тази връзка искам и няколко други обстоятелства да въведа около въпроса, за да Ви бъдат полезни при Вашия отговор.

Назначаването на господин Валентин Петров се случи след един скандал, който доведе до оставката на предния главен секретар господин Илия Илиев. В хода на този скандал самият Валентин Петров публично беше уличен от служители на Министерството на вътрешните работи в покровителство над производството и търговията със синтетична дрога.

Вие не се ли притеснихте, че, назначавайки този човек преди да се проверят тези факти и обстоятелства, на практика минирате Министерския съвет? Сега, след като се създаде парламентарната комисия, ако излязат факти и обстоятелства, потвърждаващи тази теза, отговорността става изцяло Ваша, независимо че предложението за назначаването на въпросния Валентин Петров е, разбира се, на Вашия заместник в партията, впрочем той вече не е заместник, а само член на Бюрото – Румен Петков.

Аз не искам да Ви занимавам тук, от трибуната, с тези истории, че Валентин Петров е състудент на Румен Петков и всички други неща, защото предният главен секретар пък му беше съгражданин. Важно е друго – този човек публично беше уличен в покровителство и Вие, независимо от тези обстоятелства, предприехте назначаването му. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!

На 10 януари 2008 г. Министерският съвет с Решение № 5 предложи на президента на Република България да издаде указ за назначаване на главен комисар Валентин Иванов Петров, директор на Национална служба „Полиция” на МВР и временно назначен на длъжността „главен секретар” на МВР, на длъжността „главен секретар” на Министерството на вътрешните работи.

Бих искал да предложа на Вашето внимание кратка справка за професионалното развитие на главен комисар Валентин Иванов Петров.

Той е роден през 1959 г. в Етрополе, Софийска област. Завършил е висше образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, специалност „физика”. Постъпил е в МВР през м. юли 1985 г. в Районно управление на МВР – Етрополе, където работи до м. март 1992 г. След това работи във Второ районно полицейско управление – Пловдив, на различни възходящи длъжности до 1998 г.

Следващите години преминава през различни постове: началник на РПУ – Асеновград, началник служба „Полиция” при РДВР – Пловдив, временно изпълняващ длъжността „директор” на РДВР – Пловдив, от 1992 до 2004 г., а също така и директор на същата дирекция.

През следващите години с укази на президента на Република България е удостояван със звания „генерал-майор”, „генерал-лейтенант” от МВР и на длъжностите директор на Национална служба „Борба с организираната престъпност” и Национална служба „Полиция”.

С министерска заповед от 3 май 2006 г. му е присъдена категория „А” – главен комисар.

С Указ на президента на Република България от 29 ноември 2007 г. е временно назначен на длъжността „главен секретар на МВР”. Както вече казах, от 10 януари 2008 г. е назначен на длъжността „главен секретар на Министерството на вътрешните работи”.

Съществен е неговият принос като директор на НСБОП при реализацията на съвместни операции с партньорски служби по трафика на хора и наркотични вещества, за което службата получава висока оценка и благодарност, в това число писмена, от нашите международни партньори.

Като директор професионално организира ръководството на Национална служба “Полиция” и осъществява ефективно координацията и взаимодействието с НСС и други дирекции и служби на МВР, както и с органите на съдебната власт и държавните институции.