Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА – продължение.

Предстои докладването на § 12, който се намира на стр. 23.

Заповядайте, господин Калинов.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: За колегите от Държавната агенция по горите – господин Радославов и госпожа Трифонова, има решение на пленарната да участват при разглеждането на законопроекта.

По § 12 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага следната редакция на § 12:

„§ 12. В чл. 26 се създава ал. 4:

„(4) Право на подбор на ловуване без полагане на изпит по ал. 1, имат лицата, придобили право на лов и завършили висше образование с образователно квалификационна степен „Бакалавър” по специалността „Горско стопанство” или „Магистър” по специалността „Ловно и рибно стопанство” в Лесотехническия университет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо юристите да нямат предимство, господин Калинов?

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „Без полагане на изпит по ал. 1 като имат право ...” еди-кой си и е посочено. Има се предвид, че тези хора имат необходимата квалификация и познания и могат да осъществяват тази дейност. Говорим специално за подборен лов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие какво сте завършили, господин Калинов?

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз съм завършил специалност „Инженер по механизация на горското стопанство и дърводобива”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Лесотехническия университет?

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, но не мога да извършвам този лов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 14 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов – запазва се сега действащият чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча, което не е подкрепено от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов иска да отпадне § 14.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, господин Върбанов предлага § 14 да отпадне.

Има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е същото.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, с което чл. 29 се отменя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 15 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов - § 15 относно чл. 30 – заличава се и се оставя сега действащият чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча, което не е подкрепено от комисията.

Има предложение от народния представител Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е същото, както предложението на господин Върбанов – чл. 30 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Има направено предложение от народния представител Васил Паница.

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3 и не подкрепя по т. 2, която гласи: „В чл. 30, ал. 4 думите „22 000 хектара” се заменят с „25 000 хектара”.

Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров, което е подкрепено по принцип.

Комисията предлага следната редакция на § 15:

„§ 15. Чл. 30 се изменя така:

„Чл. 30. (1) Лицата, придобили право на лов, учредяват ловни сдружения за осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча в ловностопанските райони, определени със заповед по чл. 7, ал. 6. Лицата, придобили право на лов, мога да членуват в повече от едно ловно сдружение при спазване на уставите им.

(2) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(3) Управителният съвет на Националното ловно сдружение по критерии, определени с Правилника за прилагане на закона, определя районите на дейност на ловните сдружения по ал. 1 и въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, определя максималния брой на ловците във всяко сдружение. В тази норма не се включват броя на ловците, навършили 65-годишна възраст. Общото събрание няма право да приема ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой с изключение на случаите по § 66.

(4)  Районът на дейност на ловното сдружение включва съседни ловностопански райони, определени със заповед по чл. 7, ал. 6 с обща площ не по-малка от 22 000 хектара и обхваща територията на една или повече общини.

(5) С цел изпълнението на дейностите по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча ловните сдружения по ал. 1 изграждат ловни дружини. Върху един ловностопански район по чл. 7, ал. 6, т. 1, се сформира само една ловна дружина. За сформиране на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци. Сдружението регистрира ловните дружини в държавното горско стопанство, съответно в държавното ловно стопанство.

(6) Ловното сдружение ръководи, организира и контролира дейността по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча в определения му район на дейност, представлява и защитава интересите на своите членове.

(7) Председателят на ловното сдружение сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство. Специалистът по ловно стопанство организира ловностопанската дейност на ловното сдружение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Паница, заповядайте.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

При разглеждането на тази точка сме направили един пропуск, който искам да изгладим. В чл. 30, ал. 3, в края, изречението е: „Общото събрание няма право да приема ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.”

Никъде в страната Общо събрание на сдружение не приема ловци. Общо събрание се свиква с обява в „Държавен вестник”. Сега вече по новия закон с обява във вестник, един месец, описва се дневният ред. Такова нещо няма.

Предлагам слeдния текст: „Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.” Всичко се изглажда, тъй като обикновено управителните съвети или ръководствата, щатният състав приемат нови ловци. Този текст трябва да се изглади, тъй като няма никакъв смисъл.

„Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ми дадете ли текста, за да можем да го гласуваме точно?

Господин Ремзи Осман, заповядайте.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на народните представители върху това, което се посочва, – в последното изречение на ал. 3. Преди малко д-р Паница повдигна въпроса, че Общо събрание няма право да приема ловци в сдружението. Да, да речем, че въпросът се изясни.

Големият въпрос е следният, колеги, защо има изключение за случаите по § 66? Каква е разликата? Не може да има – изключение двоен стандарт.

Параграф 66 гласи: „Лицата, които до влизането в сила на този закон, са издържали изпит за придобиване право на лов, но не членуват в ловна дружина, могат да бъдат приети за членове в ловна дружина.”

Каква е разликата? В случая на ал. 3, ако той е издържал изпита и вече има право да бъде ловец, или пък преди да бъде приет този законопроект, той има право да ловува. Каква е разликата? Защо трябва да има двоен стандарт? Това е за първи път в българското законодателство да има такъв двоен стандарт. Тъй като е завършил необходимият курс, не е възможно това, не е правилно. Не е възможно тези, които сега завършват и са правоспособни ловци, да имат по-нисък статут, отколкото този, който е завършил или има право на ловуване, преди да е влязъл в сила този законопроект. В случая по този закон ловците ще бъдат много по-дълго време в курсовете за обучение и т.н.

От една страна, вносителите казваха, че трябва да има някакъв ред и т.н., трябва да има някакъв контрол, че досега имало проблем, и изведнъж с новите условия, които ще станат ловци, но те няма да могат да бъдат членове на ловната дружина, но се дава предимство на § 66.

Затова правя процедурно предложение изречение второ да отпадне: „Във частта за случаите по § 66.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „С изключение на случаите” – да отпадне, така ли? Добре.

Заповядайте, господин Тасим. За реплика, нали?

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Да. Използвам тази процедура, за да обясня за какво иде реч.

Уважаеми колеги, ние с този закон казваме следното, че за да стане човек в България ловец, първо трябва да има необходимост от този ловец в някоя част на България.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Реплика, не изказване, господин Тасим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така каза, че е реплика.

ЮНАЛ ТАСИМ: Там казваме, че трябва да има определени хектари. За хората, които са над 65 години, това правило не важи. Казваме още нещо – за ловците в завареното положение, настоящата ситуация остава и правилата в закона... Правилата, които разглеждаме, са за нови ловци. В момента се провеждат курсове. Какво правим? Тези хора, които в момента се обучават и ще имат правото на лов, приравняваме към ловците към настоящия момент. Това е разликата. Няма какво да ги правим тези хора, които в момента са отделили време и средства, за да станат ловци. Какво ще ги правим? Мисля, че казусът е елементарен, ясен... Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.

Господин Осман, имате право на дуплика.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Юнал Тасим, казусът не е елементарен и ясен, защото в единия случай § 66 говори, че те по право могат да бъдат членове на ловно сдружение. Ние не говорим, че ... Прочетете какво пише в последното изречение: „Общото събрание няма право да приема ловци в сдруженията.”. Ние не говорим за Общото събрание и правомощия. Говоря за предимствата на § 66 и Вашето изказване, репликата Ви, няма нищо общо с моето изказване, защото в § 66 се казва, че те по право могат да бъдат членове на ловното сдружение, а в същия момент Вие сами си вкарвате автогол, като казвате, че този закон е много добър, нови условия за обучение на ловци. Той може да стане ловец, но не може да стане член на ловното сдружение. Този, който преди една седмица е взел ловната книжка, той може да стане член на ловното сдружение по Вашата логика. Прочетете § 66.

Колеги, обръщам се, че в интерес на истината, ако това ще е прецедент, господин председател, оттук нататък в цялото българско законодателство ще се създават подобни прецеденти. Някаква книжка, някаква диплома... Или има еднакви права със своя колега, няма значение дали е инженер, лекар, учител и т.н., този, който е завършил математика преди да бъде приет Законът за висшето образование и след като е приет, ако е със степен бакалавър, имат еднакви права, господин Юнал Тасим. Вие не можете с този закон да въвеждате това нещо.

Колеги, обръщам се още веднъж към вас – специално упоменаването на § 66 да отпадне, защото за първи път ще се създава неравнопоставеност към български граждани, които имат по принцип еднакви права.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко докладваха за така наречения „подборен обстрел” – същата работа. Привилегия за лесотехниците, които са завършили. Привилегия, но противоречи на чл. 6 от Конституцията. Как така?

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?

Заповядайте, господин Ноев.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател. Аз ще се спра на това, че тук редакционно трябва да се направи една поправка, защото ние практически в комисията сме взели решение. Това е за чл. 30, ал. 1: „Лицата, придобили право на лов, могат да членуват в повече от едно ловно сдружение”. Същевременно след това при допълнението се казва за нормата от 70 хектара, че в тази норма не се включва броят на ловците, навършили 65-годишна възраст. Ние в комисията приехме, че не се включват и тези, които членуват във второ и трето дружество или сдружение, защото най-новите ще изяждат местата на другите ловци. Ние това нещо сме го решили в комисията, но трябва просто редакционно да се поправи тук. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се оправи, ама какво предлагате? Ако предлагате нещо конкретно, кажете го, за да можем да го гласуваме.

БОРИСЛАВ НОЕВ: Предложението ми е към чл. 30, ал. 3 след „В тази норма не се включват броят на ловците, навършили 65 години”, да се добави „както и членуващи в повече от едно сдружение.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В тази норма „не се включват броят на ловците, навършили 65-годишна възраст” – какво да го правим? Внимавайте да не направим някаква грешка. Не е въпросът за реплика и дуплика...

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Няма да направим грешка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Паница.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Колегата има право, ние обсъждахме този въпрос, когато става дума за членуване във второ сдружение или в трето сдружение, не се отчита тази ловна площ, не става дума за ловна площ изобщо. Това ще бъдат ограничен кръг от хора, едва ли ще има една десета или една двадесета от всички ловци в страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко прави една десета?

ВАСИЛ ПАНИЦА: Една десета е 10 хиляди.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Повече, повече са.

ВАСИЛ ПАНИЦА: Да ви кажа каква е презумпцията на този текст. Това е един европейски текст. Членуване в повече от едно сдружение съществува в Германия, във Франция, в Испания, в почти всички страни на Европейската общност. При нас каква е презумпцията? Защо го въведохме?

Има практика ловци, които членуват в едно сдружение в полето, да ходят да ловуват едър дивеч в планината. И обратно – тези, които членуват в планински дружества, искат да ловуват дребен дивеч. Всяко ловуване по този начин е свързано с даване на пари в момента на черно. Председателите на дружини искат определени такси, които въобще не са регламентирани в закон. Тези пари, които прибират, са например 20 лв. за лов при едно гостуване, или 30 лв. Такава практика съществува и вечерта отиват в кръчмата. Те не се използват за ловно-стопански мероприятия.

Затова именно въвеждаме: членуване в повече от едно сдружение, където този член може да плаща съответния си членски внос и да отива по партидата на тази дружинка в съответното сдружение и да се използва реално за ловно-стопански мероприятия. Този членски внос отиде ли по партидата в съответната дружина, в сдружението, той може да се използва само за ловно-стопански мероприятия, а не за банкети вечерта. Това е презумпцията на второто и третото сдружение. Едва ли ще има много хора, но тези, които искат да ловуват на повече от едно място, да влагат, да дават своя дан реално, като се ползват техните средства и пари в ловно-стопански мероприятия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но според Вас текстът така ли да остане?

ВАСИЛ ПАНИЦА: Ние обсъждахме този въпрос и мисля, че по-нататък имаше такъв текст. Нека да проверят, аз не зная наизуст всички текстове до края. Мисля, че съществуваше такъв текст и го обсъждахме – когато членуват във второ и трето сдружение да не се вземат предвид тези ограничения на 70 хектара.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Огледайте текстовете, за да не допуснем грешка.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние ще направим справка и при следващото докладване ще посочим, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.

Има ли други желаещи да вземат отношение по § 15? Няма.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 16 има предложение от народния представител Васил Калинов, което комисията подкрепя.

Има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията не подкрепя, а то е чл. 31 да отпадне.

Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов чл. 31 да отпадне, което комисията не подкрепя.

Има предложение от народния представител Христо Бисеров, като комисията подкрепя предложението по точка „а” и не подкрепя в останалата част.

То гласи следното:

„б) в чл. 31 ал. 4 се променя така:

              „(4) Ловните сдружения задължително се регистрират в Държавната агенция по горите.”;

в) в чл. 31, ал. 6 отпада изразът „в Националното ловно сдружение”;

г) в чл. 31, ал. 7 отпада изразът „в Националното ловно сдружение”.”

Комисията предлага следната редакция на § 16:

„§ 16. Член 31 се изменя така:

„Чл. 31. (1) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 са членове на Националното ловно сдружение със седалище град София.

              (2) Националното ловно сдружение по ал. 1 е юридическо лице, регистрирано по условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

              (3) Националното ловно сдружение координира и контролира дейността на своите членове по стопанисването и опазването на дивеча в предоставените им ловно-стопански райони.

              (4) Председателят на Националното ловно сдружение регистрира в Държавната агенция по горите ловните сдружения по чл. 30, ал. 1.

              (5) Условията и редът за извършване на регистрацията и за воденето на регистъра се определят със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, която се обнародва в “Държавен вестник”.

              (6) За регистрирането по ал. 4 ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 представят в Националното ловно сдружение:

1. съдебно решение за регистрацията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

3. данни за регистрация в регистър БУЛСТАТ;

4. отчет за приходите и разходите за последната календарна година и копие от годишната данъчна декларация;

5. декларация, че няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган;

6. декларация, че не е в ликвидация, не е обявен в несъстоятелност и не е в производство по несъстоятелност;

7. актуални списъци на сформираните ловни дружини, съдържащи името на дружината, площта на ловната територия, имената и ЕГН на ловците в тях;

8. копие от утвърденото щатно разписание на служителите;

9. програма за стопанисване и развитие на дивечовите запаси.

              (7) Ловните сдружения ежегодно представят в Националното ловно сдружение документите по ал. 6, т. 4-9.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 18 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на § 18:

„§ 18. Член 34 се изменя така:

„Чл. 34. (1) Дивечът в страната се стопанисва от:

1. държавните ловни стопанства;

2. държавните горски стопанства;

3. лицата по чл. 11;

4. ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1;

5. други юридически лица, отговарящи на изискванията по чл. 9 и 36.

              (2) Държавното горско стопанство стопанисва дивеча в дивечовъдните участъци, за които:

1. стопанисването и ползването на дивеча не е предоставено чрез провеждането на конкурс по реда на този закон;

2. договорът за стопанисване и ползване на дивеча е прекратен – до сключването на нов договор.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 19 има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което беше оттеглено.

Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 19 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на § 19:

„§ 19. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

              „(1) Стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл. 10 могат да бъдат предоставени чрез конкурс на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5, които отговарят на изисквания, определени с Правилника за прилагане на закона.”

2. Създава се нова ал. 2:

              „(2) Конкурсът по ал. 1 може да включва и отдаване под наем на базата за ловен туризъм, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча.”

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

              „(3) Държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 в ловно-стопанските райони, извън тези по ал. 1 и чл. 35. Сроковете за стопанисване на дивеча на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 са еднакви.”

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 20, който включва членовете от 36а до 36н, има направени предложения.

Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Георги Юруков, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Георги Юруков, което комисията подкрепя.

Има предложение от народния представител Васил Калинов, което също се подкрепя.

Предложение от народния представител Георги Юруков, което беше оттеглено.

Има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.

Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя.

Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 20 да отпадне.

„§ 20. Създават се чл. 36а-36м:

„Чл. 36а. (1) Кандидатът за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да не е обявен в несъстоятелност и да не е в производство по несъстоятелност;

2. да не се намира в ликвидация;

3. да няма просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт;

4. да не е лишен от право да упражнява търговска дейност;

5. да не е осъден за банкрут;

6. да не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран;

7. да има сключени трудови договори с:

а) специалист по ловно стопанство с висше образование с не по-малко от три години стаж в областта на ловното стопанство, назначен за стопанисване на дивеча;

б) най-малко един специалист по ловно стопанство, който има свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 ха ловна площ.

(2) Договорите по ал. 1, т. 7 могат да бъдат сключени и под отлагателно условие и влизат в сила след спечелването на конкурси.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се отнасят и за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на кандидата.

(4) Обстоятелствата по ал. 1, точки 1, 2, 3, 5 и 6 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 1, т. 4 – с декларация.

Чл. 36б.  (1) Председателят на Държавната агенция по горите открива конкурса със заповед, която съдържа:

1. правно и фактическо основание за откриване на процедурата;

2. наименование на дивечовъдния участък;

3. срок за предоставяне стопанисването на дивеча;

4. цена на документацията за участие в конкурса;

5. допълнителни изисквания към кандидатите за участие в процедурата с оглед особеностите на обекта на конкурса;

6. началния размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча в участъка;

7. началната годишна наемна цена на базата за ловен туризъм – държавна собственост;

8. критерии за оценка на предложенията за определяне начина на оценяване на отделните критерии и определяне на относителната им тежест в комплексната оценка на предложението;

9. срок за представяне на писмени предложения, който не може да бъде по-кратък от десет календарни дни;

10. място, ден и час за провеждане на конкурса;

11. размер на гаранцията за участие;

12. вид и размер на гаранцията за изпълнение на договора.

(2) В заповедта по ал. 1 се определя и втора дата за подаване на предложения, когато в първоначалния определения срок не постъпи нито едно предложение. Втората дата за приемане на предложения не може да бъде по-късно от двадесет календарни дни от изтичане на утвърдения със заповедта срок за подаване на предложенията.

(3) Началният размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча са определя на база типовите местообитания в дивечовъдния участък, съгласно методика, издадена от председателя на Държавната агенция по горите.

(4) Началната годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча, се определя по реда на правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(5) Размерът на гаранцията за участие е в размер, равен на една годишна вноска за стопанисване на дивеча, определена по реда на ал. 3.

(6) Заповедта за откриване на процедурата се публикува в един централен ежедневник най-малко 30 календарни дни преди датата на провеждане на конкурса.

Чл. 36в.  (1) Държавната агенция по горите изготвя документация за участие в конкурса, която трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението.

(2) Кандидатите получават документацията по ал. 1 срещу заплащане на цена, определена от председателя на Държавната агенция по горите. Цената на документацията не може да надвишава стойността на действително извършените разходи за нейното изготвяне.

(3) Документацията за участие в конкурса съдържа:

1. копие от заповедта за откриване на процедурата;

2. копие от заповедта за обособяването на дивечовъдния участък;

3. копие от заповедта за утвърждаване границите на ловностопанския район;

4. карта с очертаните граници на дивечовъдния участък;

5. извлечение от ловоустройствения проект на дивечовъдния участък, а когато няма действащ ловоустройствен проект – изискване за стопанисване на дивеча;

6. данни за таксацията и план за ползване на дивеча;

7. проект на договор.

Чл. 36г.  (1) При изготвяне на предложението всеки кандидат трябва да се придържа точно към условията за провеждане на процедурата.

(2) До изтичането на срока за подаване на предложенията, всеки кандидат в конкурса може да промени, допълни или да оттегли предложението си.

(3) Всеки кандидат в конкурса има право да представи само едно предложение.

(4) Всяко предложение задължително съдържа:

1. удостоверение за регистрация съгласно Закона за търговския регистър, което съдържа единен идентификационен код на кандидата или следните документи, ако кандидатът не е регистриран съгласно Закона за търговския регистър:

а) актуално състояние на съдебната регистрация на кандидата;

б) копие от документ за данъчна регистрация;

в) копие от документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ ;

2. предлагана годишна вноска за стопанисване на дивеча в дивечовъдния участък;

3. предлагана годишна наемна цена на базата за ловен туризъм;

4. удостоверения от съответните компетентни органи, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6;

5. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 4;

6. копие от договорите на наетите специалисти по чл. 36а, ал. 1, т. 7;

7. бизнеспрограма за стопанисване и ползване на дивеча от дивечовъдния участък и за изпълнение на ловоустройствения проект;

8. копие от документ за представена гаранция за участие в процедурата.”

(5) Предложението се представя в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от негов упълномощен представител от Държавната агенция по горите.

(6) Документацията за провеждане на конкурса може да съдържа изискване някои от документите по ал. 4 да бъдат в отделен запечатан плик, поставен в основния плик.

(7) При приемане на предложението върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването му и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.

(8) Предложение, представено след изтичане на крайния срок, не се приема. Не се приема и предложение в плик, незапечатен или с нарушена цялост. Такова предложение незабавно се връща на кандидата и това се отбелязва в регистъра.

Чл. 36д.  (1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите след изтичането на срока за представяне на предложенията.

(2) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от петима членове, от които задължително един юрист и икономист.

(3) Съставът на комисията се обявява в деня, определен за разглеждане и оценяване на предложенията.

(4) Член на комисията не може да бъде лице, което:

1. е „свързано лице” по смисъла на Търговския закон с кандидат в конкурса или с членове от неговите управителни или контролни органи;

2. е участвало в подготовката на конкурса.

(5) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.

(6) Членовете на комисията представят декларация за обстоятелствата по ал. 4 и 5.

Чл. 36е.  (1) Комисията започва работа след получаване на списъка с кандидатите и представените предложения.

(2) При отварянето на предложенията от комисията могат да присъстват и представители на кандидатите, участващи в процедурата.

(3) Комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието на предложенията с предварително обявените условия.

(4) Комисията има право по всяко време да проверява заявените данни и факти от кандидатите, както и да изисква в определен от нея срок допълнителни доказателства за обстоятелствата, изложени в предложението.

Чл. 36ж. (1) Комисията не допуска до участие в конкурса кандидат, който:

1. не е представил някой от необходимите документи по чл. 36г, ал. 4;

2. не отговаря на изискванията на чл. 36а, ал. 1;

3. не е представил изисканите от комисията допълнителни доказателства в срока по чл. 36е, ал. 4.

(2) Кандидатите са длъжни в процеса на провеждането на конкурса да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 36з. (1) След разглеждане на предложенията комисията оценява и класира кандидатите според предварително обявените критерии.

(2) Основните критерии за оценяване на бизнеспрограмата на кандидатите са:

1. инвестициите по години, свързани с подобряване на типовите местообитания, фуражната база, биотехническите съоръжения и с увеличаване на дивечовите запаси в рамките на допустимите;

2. броят на планираните за откриване работни места, свързани със стопанисването на дивеча в дивечовъдния участък.

Чл. 36и. (1) Комисията изготвя протокол, който се подписва от всички членове на комисията и се предава на председателя на Държавната агенция по горите заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на конкурса.

(2) При писмено поискване от страна на кандидат в процедурата му се осигурява достъп до протокола на комисията.

Чл. 36к. (1) Председателят на Държавната агенция по горите със заповед обявява резултатите от класирането не по-късно от 7 работни дни след приключването на работата на комисията.

(2) Заповедта по ал. 1 е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Председателят на Държавната агенция по горите писмено уведомява кандидатите за резултатите от оценяването на предложенията.

Чл. 36л. (1) В едномесечен срок от обявяването на заповедта по чл. 36к, ал. 1 директорът на съответното държавно предприятие сключва договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък с лицето, спечелило конкурса, след като представи гаранция за изпълнение на договора. Гаранцията за изпълнение на договора е в размер на три годишни вноски за стопанисване на дивеча, определени по реда на чл. 36б, ал. 3.

(2) Договорите за стопанисване и ползване на дивеча се сключват за срок до 15 години.

(3) Най-малко три месеца преди изтичане срока на договора съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнението му. За резултатите от извършената проверка директорът на регионалната дирекция по горите представя писмен доклад до председателя на Държавната агенция по горите.

(4) Когато в хода на проверката по ал. 3 се установи, че лицето, стопанисващо дивеча, е изпълнило всички задължения по него и е достигнало допустимите дивечови запаси, договорът може да бъде продължен без провеждане на конкурс за срок не по-дълъг от определения в ал. 2.

(5) В случаите на продължаване срока на договора при условията на ал. 4 новият договор подлежи на актуализация, в това число и по отношение на размера на годишната вноска за стопанисване на дивеча.

(6) След изтичане срока на договора гаранцията за изпълнението му се освобождава.

Чл. 36м. (1) Директорът на съответното държавно предприятие прекратява с едностранно едномесечно писмено предизвестие договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък при:

1. виновно неизпълнение на задълженията по договора;

2. неправилно ползване на дивеча, довело до нарушаване на половата и възрастовата структура на дивечовите популации;

3. недобросъвестно стопанисване на предоставената база за ловен туризъм и биотехническите съоръжения или при използването им не по предназначение;

4. издадени и влезли в сила две или повече наказателни постановления срещу лицето, стопанисващия дивечовъдния участък или негови служители за нарушения по закона, Закона за горите и подзаконовите актове по тяхното прилагане.

(2) В случаите на прекратяване на договора по ал. 1 гаранцията за изпълнение на договора не се възстановява и остава в полза на Държавната агенция по горите.

Чл. 36н. (1) Държавната агенция по горите, нейните структури и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства осъществяват текущ контрол по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци.

(2) Най-малко веднъж годишно държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства извършват проверка по изпълнение на договорите. За резултатите от проверките се изготвят доклади, които се изпращат в съответната регионална дирекция по горите и в Държавната агенция по горите.

(3) Най-малко веднъж на три години съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци и представя в Държавната агенция по горите доклад за резултатите от нея.

(4) След изтичане на половината от срока на договора, Държавната агенция по горите извършва проверка по изпълнението му, за резултатите от която се изготвя писмен доклад.

(5) Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове. Няма желаещи.

Остават 4 минути до 10,30 ч., да приключим дотук. Следващите текстове също са важни и обемисти. Ще продължим със законопроекта през следващата седмица.

В 11,00 ч. трябва да започне парламентарният контрол.

Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)