Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч

Въпрос, зададен от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.

Госпожо Капон, заповядайте да развиете въпроса.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Нашият въпрос е относно приватизацията на цигарените фабрики през Фондовата борса. Искам само да отбележа, че, за съжаление, Министерството на икономиката и енергетиката не беше на срещата, която се проведе в Комисията по икономическата политика относно изслушването за начина, по който протече приватизацията на цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора. Ние изслушахме Комисията за финансов надзор. Всички сме наясно, че избраният метод за приватизация на двете фабрики през Фондовата борса показа съществени слабости и тези слабости - аз съм убедена, че Вие сте запознат – бяха поставени в самия доклад.

Беше използван нов метод за приватизация – нестандартен метод за българската борса, в противоречие с досегашните практики за приватизиране на държавни активи. Този метод сам по себе си е много известен в света и работи много добре, когато има много продавачи и много купувачи на една фондова борса. В случая обаче с Българската фондова борса се създават ясни съмнения в целесъобразността на самия метод. Тук искам да подчертая, защото от всички документи е видно, че законосъобразност съществува.

Затова нашият въпрос е: какви мерки смятате да предприемете за успешната приватизация на фабриките в София и Благоевград? Само от приватизацията в Пловдив и Стара Загора, по предварителни данни, при една от цените, която е била давана в рамките на търга, ако мога така да го нарека, на борсата, е видно, че държавата е загубила поне 5 млн. лв.

Това е нашият въпрос, господин Димитров. След това ще имаме допълнителни коментари. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Госпожо Капон, господин Димитров! Действително въпросът е изключително актуален, тъй като предстои приватизацията на още три фабрики от холдинга на „Булгартабак”. В това отношение има пряко значение. Вие разбирате, че Българската фондова борса си има структура, има си органи за управление, има вицепремиер, който отговаря за тях. От тази гледна точка дори в чисто формален план аз нямам нито служебните, нито моралните правомощия да отговарям за това как е функционирала борсата по време на сделката.

Що се касае до това, че е ново и неочаквано, в общи линии не сте прави, тъй като през 2006 г. на две сесии „Юрий Гагарин БТ” е продадена през борсата без проблеми. На 21.11.2006 г. „Пазарджик – БТ” е продадена пак през борсата. На 8 август 2007 г. „Гоце Делчев – Табак” е продадена през борсата.

От тази гледна точка аз си мисля, че борсата е от най-прозрачните и най-неатакуеми инструменти за приватизация. Там по-скоро имаше въпроси относно новия продукт, който се ползва – системата ХЕТРА, която се менажира от „Дойче Борзе”. Там по принцип и сървърите дори не са в България, а са във Франкфурт. От тази гледна точка не би трябвало да има съмнения.

Вземаме мерки да не се получава такъв род търговия с ограничен интервал. Би трябвало сесията за купувачи да е отворена, така че да се постигне максимално възможната цена. Повтарям, аз не мисля, че проблемите са в метода. По-скоро проблемите са в начина, по който е реализирана тази сделка, макар че продавачът „Булгартабак” е имал в общи линии по-ниски очаквания от това, което е получено и те не са недоволни от цената, която е реализирана на борсата.

Всички разбираме, че се пуска на борсата, за да се постигне реална пазарна цена.

В тази връзка по този начин ще бъде продадена и фабриката в Плевен. Министерството на икономиката и енергетиката взема мерки - най-малкото ще има промени в посредника, така че да не се получават такива проблеми.

Съгласно Стратегията за приватизация, която е приета от Народното събрание и която е законна, другите две фабрики могат да бъдат продадени само на стратегическия инвеститор. Аз мисля, че тук добрият начин е да се мине през борсата с предварително условие, че могат да участват само стратегически инвеститори. Ако няма такива кандидати, тогава вече парламентът би трябвало да вземе мерки и да промени стратегията, но в рамките на действащата стратегия според мен това е най-прозрачното възможно решение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте – право на реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! В никакъв случай Вие не бяхте искрен от трибуната на Народното събрание, защото когато депутати от опозицията поискахме изслушване на Комисията по финансов надзор по този казус в парламента, от Комисията по финансов надзор в резултат на обсъдените аргументи ясно беше казано, че използваният метод на приватизация е неправилен за такъв род сделки, при които има един продавач, който се знае кой е. Стигна се до ощетяване на държавата, което беше казано от Комисията по финансов надзор, която е независим орган, ясно и директно. При това положение да ни казвате, че всъщност проблеми нямало, господин министър, не е честно от Ваша страна. Не е коректно от Ваша страна пред Народното събрание, пред Канал 1 – слушат Ви много хора.

Другият важен въпрос, по който Вие не бяхте искрен пред тази зала и пред Вашите колеги, е, че като принципал сте участвали в избора на консултант и този консултант именно е избрал този метод на приватизация. Защо? Така нареченият метод ХЕТРА безспорно е добър, само че не когато има един продавач, а когато има много продавачи, господин министър. Това, ако никой не Ви го е казвал, аз да Ви го кажа. Като има един продавач, немската система не е добра, защото всички знаят кой е и вече не се постига най-високата цена.

Големият въпрос е следният. Не че Фондовата борса бил лош инструмент, напротив Фондовата борса е най-добрият инструмент, но за приватизация трябва да се използва досегашният добре изпитан метод за постигане на най-висока цена и отворен интервал – всички наддават пряко, открито и който даде най-много, печели. Ето това го нямаше при тази приватизация и затова се направи следната голяма беля: постави се под съмнение Фондовата борса като най-добър инструмент. И за това и Вие също носите отговорност, а това е голяма беля наистина.

За приватизацията оттук нататък. Разбира се, че през Фондовата борса, обаче отворен интервал – всеки може да участва за постигане на най-висока цена. Да има открито състезание. Това трябва да се направи, господин министър.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Димитров, малко съм озадачен от Вашата реакция. Казах го, пак повтарям: Вие ме карате да дебатирам метода, по който се работи на борсата. Този метод не е избран за тази сделка. Българската фондова борса е преминала към работа с тази система. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Това не е искане на посредника за тази сделка, това е решение на ръководството на Българската фондова борса.

Съжалявам много, поканете вицепремиера, който отговаря за борсата, и дебатирайте тези въпроси с него. Но да търсите дебата за борсата, която е инструмент, който е извън контрола на Министерството на икономиката и енергетиката, просто не е сериозно. Затова Ви казвам: водете дебата в рамките на тези, които са оправомощени да вземат тези решения. И от тази гледна точка аз се радвам, че Вие не поставяте под съмнение борсата. Това безспорно ще бъде дебатирано при следващите продажби, но разбирате, че ако пускате нещо примерно на борсата във Франкфурт, не можете Вие да определите на борсата какъв продукт ще ползва при препродажбата. Това не е сериозно, тъй като към този момент само ХЕТРА е действащият инструмент на Българската фондова борса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, на балкона на Народното събрание са група граждани от Габрово. Те са по покана на народния представител Станимир Илчев. Да поздравим габровци и да видят на живо как се прави парламентарен контрол при полупразна зала. (Ръкопляскания.)

Следва питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Господин Тошев, заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.

Този въпрос съм поставял многократно в няколко парламентарни мандата и това е може би четвъртият парламент, в който поставям въпроса за съдбата на задграничните дружества. В предходния мандат отбелязахме известен успех по този въпрос, като в резултат на решението на Народното събрание от 10 септември 2004 г. по разискванията по питане, което внесох заедно с моя колега Йордан Нихризов, беше създадена Междуведомствена комисия, която да изясни каква е съдбата на задграничните дружества. Освен това госпожа Шулева – министър на икономиката, внесе в Народното събрание регистър на 310 задгранични дружества.

На 11 април 2005 г., в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, Междуведомствената комисия внесе своя доклад и в първата точка на констатациите се казва: „Не се установиха данни за точно водени регистри на задграничните търговски дружества с българско участие за периода 1963-1994 г. Има заведен регистър на тези дружества от 1995 г., който е непълен и не дава цялата необходима информация за съответното търговско дружество. Не всички реквизити на регистъра са попълнени. От получената в резултат на това проучване информация от ръководителите на търговските служби частично се изяснява моментното състояние на някои задгранични дружества, но официална информация все още не е отразена в регистъра на задграничните дружества (ликвидирани, приватизирани, в процедура на ликвидация и несъстоятелност, и недействащи), който се съхранява и е воден от Министерството на икономиката, за което се изисква много време и допълнителна информация”.

Минаха три години и повече от момента, когато беше внесен в Народното събрание този доклад. Междувременно аз отново станах народен представител в края на м. юли и затова първото питане, което внасям в това Народно събрание, внесено на 27 август т.г., е това.

Моите питания към Вас, господин министър, са следните: предприети ли са действия и какви от Министерството на икономиката и енергетиката за пълно изясняване състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в чужбина? Кои от тях съществуват до момента, какъв е резултатът от тяхната дейност, кои са преустановили съществуването си, поради какви причини и с какви финансови резултати, кои са лицата, които са представлявали тези дружества, извършвани ли са ревизии на тези дружества, ако да, кога, и какви са резултатите от тях? Очаквам Вашия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много въпроси, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Един е въпросът, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми габровци! Господин Тошев, Вие в общи линии казахте това, което аз мислех да Ви кажа. Вие сте питали през 2001 г. министъра от вашето правителство господин Петър Жотев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2002 г. министър Николай Василев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2004 г. Лидия Шулева и сте получили подробен отговор, който аз Ви нося отново.

Знаете, че с решение на Министерския съвет е създадена Междуведомствена комисия. Тази комисия, както и Вие казахте, е внесла доклад в Народното събрание през м. април 2005 г. Това е междуведомственото изследване на този въпрос, той не е обект на координация или на отговорности на едно министерство. Вие знаете, че предприятията, които са били задгранични, на практика засягат целия спектър от министерства в България, и сега отново да се връщате към този въпрос... Нещо повече, споменахте за регистъра. Регистърът е ликвидиран, тъй като е разсекретен и е внесен в Народното събрание и след това е пратен в “Държавен архив”. Така че такъв регистър вече няма. Аз мога да Ви отговоря какво е състоянието на задграничните дружества към Министерството на икономиката и енергетиката, за които отговарям.

Към настоящия момент съдебно са регистрирани 49 дружества, от които действащи са само 3 дружества, останалите са в различен етап на прекратяване и ликвидация. Това са „Булгаргеомин” ЕАД – град София. Дружеството е имало участие в 7 задгранични дружества. Към настоящия момент единствено действащо е това в Монголия. Предприятието работи на загуба поради особените климатични условия, които позволяват работа до три месеца в годината, и намалението на запасите от злато в находищата. Контролът върху дейността на дружеството се осъществява чрез участието на представителя на „Булгаргеомин” в органите за управление. Там водим разговори, има кандидат-купувачи да изкупят българския дял от това дружество.

Второ, „Булгартабак холдинг” където държавното участие е около 80%. То има дванадесет задгранични дружества, създадени в периода 1997-2001 г. Към момента повечето са ликвидирани или не функционират.

„Булгарплодекспорт” – дружеството има четири задгранични поделения. Всички те не осъществяват дейност и са в процедура на ликвидация, която не е приключила.

„Интеркомерс” ЕАД – София, има участие в „Булсинг” в Сингапур, което е в процедура по ликвидация.

„Балканкар холдинг”- обявен е в несъстоятелност през 2002 г. в резултат на предприетите действия от синдиците по осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността. Основната част от притежаваните акции в задграничните дружества на холдинга са продадени. Към момента са останали непродадени акции в седем дружества, от които едно е в процес на продажба, едно е в процедура на фалит и пет не работят.

Последното е „Булгаргаз холдинг” – София. Дружеството участва с 16,67 дяла в „Набуко газ пай план интернешънъл” ООД – това е фирмата, която трябва да изгражда „Набуко”. Фирмата е със седалище във Виена – Австрия. Капиталът е в размер на 762 хил. евро. Статусът на дружеството е действащ, а източникът на средства – българско участие със средства на „Булгаргаз холдинг”.

Мога отново да Ви връча екземпляр от доклада, внесен в парламента, но не може Министерството на икономиката и енергетиката да поеме контролно-регулираща функция, каквато Вие очаквате от него, без да има такива особени правомощия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.

Господин Тошев, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Димитров.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Не съм удовлетворен от този отговор. Аз имам моите отговори, които съм получавал в предишни мандати. Имам и доклада на Междуведомствената комисия, така че нямам нужда да го получавам отделно.

Искам да знам дали министърът прави разлика между задгранични дружества и външнотърговски дружества, тай като външнотърговските дружества са официални клонове на фирма, която е в България, а задграничните дружества са били регистрирани като юридически лица в съответната държава. Това е разграничение, което трябва да бъде направено между двата вида лица. Ако държавата и министърът на икономиката не се грижат за тези дружества, тогава кой би следвало да се интересува от съдбата на задграничните дружества, тъй като те са създадени с държавни средства, със средства на българската държава?! Тя не може да ги изостави, защото от това могат да произтекат редица неблагоприятни последици (а сигурно са произтекли, предполагам), с които се ощетява държавата. Затова поставям този въпрос. Той е един от нерешените въпроси на нашия преход.

За сведение – в Германия имаше комисия, която трябваше да изследва средствата, дадени от ГДР навремето в различни задгранични дружества, в дружества в страната и т.н., направени с държавни средства, като направи опит да ги събере обратно. Тази комисия върна на Германия 1,6 млрд. евро. Когато запитах нейния председател Кристиян фон Хамерщайн – „Как така в Германия вие успяхте, а другите държави, които имат същите проблеми, не успяха?”, той отговори съвсем кратко: „Германия е правова държава”.

Това са моите два уточняващи въпроса: Ако не Вие, тогава кой? Правите ли разграничение между задграничните и външнотърговските дружества?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.

Господин министър, разполагате с три минути.

МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Тошев, аз смятам, че бях пределно конкретен. Казах ви какво е състоянието на дружествата, на които принципал е Министерството на икономиката и енергетиката. Това, че Ви дадох информация за двете групи, не означава, че не ги различавам. Това е положението. Такива са правомощията на министерството. За тях отговаря Министерството на икономиката и енергетиката и за тях мога да ви дам информация. Дадох Ви пълна, изчерпателна информация. На въпроса „Кой друг?” – има си принципал на съответното задгранично дружество, който носи своята отговорност, ако то все още функционира. Дадох и информация за всички, на които принципал е Министерството на икономиката и енергетиката. Вчера имах среща с един посланик, който ми задава въпроси за решенията на съдебната система. Не влизайте и Вие в „коловоз”. Това са самостоятелни власти. Знаете, че за голяма част от дружествата информацията с този доклад беше изпратена на прокуратурата, следствието и МВР. Но не можете да питате Министерството на икономиката и енергетиката какво са направили тези видове власти. Това е неправомерно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, за да изрази своето отношение от отговорите на министъра.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.

Виждам, че сагата със задграничните дружества продължава.

Очевидно трябва да отправя въпроса към министър-председателя, който отговаря за цялостната дейност. Комисията беше междуведомствена и включваше представители от много министерства, така че може би трябва да се постъпи по този начин.

Все пак смятам, че този въпрос е важен, актуален и от обществен интерес. Вече изминаха толкова години от промените в България, но този въпрос не намира своето решение, докато в Германия е намерил. Затова смятам, че трябва да се поучим от техния успех и да видим какво можем ние да направим.

Смятам, че въпросът трябва да продължи да бъде дискутиран под контрола на Народното събрание.

Що се отнася до прословутото дело № 4, в което се съдържаше ревизионният акт на Българската външно търговска банка с частта на получателите на средства, това дело беше прекратено. Ве още не може да се очаква, че по този въпрос може да се намери някакво решение. Ако бъде образувано отделно дело, това боже би ще бъде решение, но не знам как смята да постъпи прокуратурата. Не можем да оставим обаче този въпрос без внимание. Затова продължаваме по този път до изясняване на въпросите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.

Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народните представител към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.

Първият въпрос е зададен от народния представител Илиян Илиев към министър Миков.

Заповядайте, господин Илиев.

ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, през първата седмица на м. юли 2008 г. в Северозападна България изчезват петнадесет безценни църковни камбани. На 20 януари 2008 г. кметът на монтанското село Черно Поле получил сигнал, че камбаната на селото е открадната. Тя е поставена през 1882 г., когато е построена и самата църква. През 2007 г. камбаните на съседните села Киселово, Лисивец и Добродолския манастир също са задигнати. На 30 май 2008 г. е открадната 100-годишната камбана на с. Бело поле, която е с тегло 250 кг. На 6 юни е открадната камбаната на ломското село Станево, която е на 408 г. и е историческа ценност. Същата нощ без църковни камбани остават селата Бяла, Гайтанци, Долно Линево. Една от последните откраднати камбани в този район е на бреговското село Перловец.

Тези посегателства на църковни камбани, на икони и друга църковна утвар са посегателства, насочени срещу българската история, националната ни памет, националния ни дух и идентичност и по същество – срещу българската държавност.

Господин министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема повереното Ви министерство за разкриването и предотвратяването на престъпления от такъв характер? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков, за да отговори на въпроса на народния представител Илиян Илиев.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин Илиев, наистина въпросът е сериозен и тревожен. Той не е от няколко месеца, явно става въпрос за особено изостряне през последните месеци. От години в Северозападна България, доколкото и аз съм избран за народен представител от този регион и съм обикалял доста, поради демографската ситуация, поради обезлюдеността, поради запустелостта в редица църковни имоти, се наблюдават груби посегателства по отношение не само на камбани, а и на икони и друга църковна утвар.

Проведени са срещи с представители на Светия Синод във връзка със създаване на единен регистър и документиране на цялото това културно-историческо наследство. Разбира се, възможностите на Светия Синод за описване, за документиране на тези паметници на културата са ограничени с оглед и ограничените финансови възможности. Базата данни, за която има идея и е договорено със Светия Синод да се изготви, трябва да бъде създадена и съхранявана на електронни носители в митрополиите и ставропигиите на Българската православна църква, за да може при необходимост да се предоставя точна информация на органите, които се занимават с разкриването и разследването на определено престъпление като описание на самите вещи.

Този проблем доведе до провеждане и на срещи с представители на Върховната касационна прокуратура по проблеми, касаещи престъпления, свързани с кражбите от църкви, храмове и манастири. Създадена е организация за извършване на охранителни обследвания на църкви, манастири, храмове и параклиси в страната. При проверките на системата за физическа и техническа охрана се правят препоръки, като се проследява тяхното изпълнение. Но тук става въпрос за обектите, които наистина са охранявани. Стотици са обектите, които не се охраняват по никакъв начин.

Зачестилите кражби на камбани в региона са свързани с изкупуването на черни и цветни метали. В тази посока постоянно се провеждат мероприятия, свързани с проверка на местата за изкупуване на черни и цветни метали, но засега – ползвам въпроса Ви, за да споделя – няма законодателно решение, което да ограничи в определена степен и да въведе по-сериозен контрол в местата за изкупуване на черни и цветни метали. Защото кражбите от църквите, манастирите и другите храмове са част от това, което се случва и което служи за захранване на тези складове с цветни метали.

Проверяват се също така оказиони, антиквариати, пазари и тържища, но, пак ви казвам, много сериозен проблем е липсата на първоначална информация за откраднатите вещи, тоест тяхното физическо описание. Това затруднява много често разследването и разкриването на тези престъпления.

В крайна сметка създаването на такава база данни може би ще бъде определена стъпка в тази посока, за да можем да проследяваме тези ценности на църковните храмове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илиан Илиев за реплика.

ИЛИАН ИЛИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.