Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Новопостъпили питания за периода от 19 септември 2008 г. до 25 септември 2008 г.:

1. Постъпило е питане от народните представители Борислав Китов и Нигяр Джафер към Евгений Желев - министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на борбата с онкологичните заболявания в изпълнение на Декларацията на Народното събрание за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.

2. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно общата политика на българското правителство за изпълнение на приетата от Европейската комисия Национална стратегическа референтна рамка на страната за периода до 2013 г. и Оперативна програма „Транспорт”, и изпълнението на мерките, свързани с доклада на Европейската комисия за България от 23 юли 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.

3. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на българското правителство и на Министерството на околната среда и водите във връзка с научната разработка на Пенсилванския държавен университет в САЩ и Българската академия на науките на тема „Засушаването в България в периода 1982-1995 г. - съвременен аналог за климатични, природни, икономически и социални проблеми”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.

4. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно начина за усвояване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на финансите за 2008 г. в размер на 120 млн. лв., одобрен с Постановление № 177 от 21 юли 2008 г. на Министерския съвет. Следва да се отговори писмено до 7 октомври 2008 г.

5. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно начина на усвояване на предоставените целеви средства по бюджета на министерството за 2008 г. в размер на 26 млн. 355 хил. 534 лв., одобрени с Постановление № 180 от 22 юли 2008 г. на Министерския съвет. Следва да се отговори писмено на 7 октомври 2008 г.

6. Постъпило е питане от народния представител Яни Янев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно политиката и практиката на министерството по наемането на външните консултантски одитни фирми по дейността на Държавен фонд “Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.

7. Постъпило е питане от народния представител Лидия Шулева към Меглена Плугчиева – заместник министър-председател, относно оценките на съответствие на системите за управление и контрол по оперативните програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 .

8. Постъпило е питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно българската политика по отношение на Руската Федерация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.

9. Постъпило е питане от народните представители Ваня Цветкова и Николай Свинаров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно методическото ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври 2008 г.

Писмени отговори:

- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евдокия Манева;

- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от същия народен представител;

- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от същия народен представител;

- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;

- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева.

За съжаление народните представители ги няма.

- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;

- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;

- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;

- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС,от място): Имам въпрос към министъра на вътрешните работи за пожарите в Рила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тошев, тук няма други отговори. След като приключим парламентарния контрол, ще проверя случая.

Заповядайте за процедура, господин Христов. Надявам се, че действително е процедура.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, искам да поставя един изключително важен въпрос. Моят Законопроект за гарантиране на влоговете все още не е придвижен в съответната комисия. Знаете, че повдигам този въпрос от близо три години.

По сега действащия закон валутните депозити на гражданите ще бъдат изплащани, цитирам: „в левове и то по курса в първоначалния ден на плащането”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?

МИНЧО ХРИСТОВ: Това означава, че ако Валутният борд бъде провален, гражданите ще получат обезценени български левове. Казано направо, хората ще загубят голяма част от спестяванията, а шепа кредитни милионери ще станат по-богати.

Няма да коментирам, господин председател, критичната финансова ситуация в настоящия момент, когато фалират световни финансови институции.
Ще кажа само два факта. Брутният външен дълг на България днес е над 43 млрд. долара. За три години той се е увеличил от 15 милиарда на 43 милиарда. Търговският дефицит за първите шест месеца е 10 млрд. лв. Всеки икономист знае какво означават тези цифри.

За това, господин председател, българският парламент носи огромна отговорност за спестяванията на хората. Настоявам предложението ми за гарантиране на влоговете незабавно да бъде придвижено в съответните комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.

Знаете също, че в сряда в тази зала аз предложих този законопроект като извънредна точка в дневния ред. Потресен съм, че само 22 народни представители подкрепиха тази идея, главно независими народни представители.

Обръщам се и към политическите партии да помислят по този изключително важен въпрос, за да може следващата седмица да бъде решен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, много добре разбирате, че това не е никаква процедура, а злоупотребявате с възможността да говорите пред телевизионните камери две минути. Имате право, другата седмица направете предложението и парламентът ще реши дали да разгледа, или не Вашия законопроект.

Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.

Господин Сотиров, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министъра.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Гагаузов! На 28.04.1998 г. от кмета на Столичен район „Витоша” е съставен акт за публична общинска собственост за парк „Княжевска борова гора” - 761 хил. 600 кв.м. На 31.07.2003 г. и на 1.08.2003 г. този имот е актуван като държавна гора с два акта за частна държавна собственост. Това е извършено без да бъде отменен актът за общинска собственост и без имотът да е включен в горския фонд. Включването на имота в горския фонд е извършено след 20 дни – на 20 август 2003 г., като едно от основанията е наличието на акт за държавна собственост. А отмяната на акта за общинска собственост е извършена със заповед на областния управител на София чак на 12.10.2007 г.

С включването на имота в горския фонд и промяната на публичния характер на собствеността е станало възможно последващото разпореждане с тези имоти и възстановяването върху тях на собственост или обезщетяване на бивши собственици и техни наследници, въпреки че няма възстановително решение, издадено в срока, предвиден в Закона за възстановяване на земите и горите от горския фонд.

Същевременно фирма „Интертрейд” ЕООД е придобила 68 дка от гората и е направила искане за изключването им от горския фонд. Държавното лесничейство в София, Националното управление по горите, Агенцията по туризма, Българският олимпийски комитет и председателят на ДАМС утвърждават и приветстват инициативата на фирмата да изгради зона за спорт, отдих и атракции във въпросния имот.

Областният управител на София с писмо от 5.06.2007 г. е допуснал изработване на подробен устройствен план за същите имоти в землището на Княжево с параметри на застрояване – 30% плътност и коефициент на интензивност – 0,6, които многократно надвишават действащите – 1% плътност и коефициент на интензивност – 0,06. Като правно основание за това решение е посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която областният управител възлага или разрешава изработването на устройствени планове, само когато обхващат територията на повече от една община, а в случая става въпрос само за една община – Столична.

Господин министър, от изложеното е очевидно, че става въпрос за корупционна схема и моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли действия за възстановяване на публичния характер на имота и прекратяване на опитите на посочените тук държавни ведомства да унищожат парк „Княжевска гора” в полза на съмнителни инвеститори?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Асен Гагаузов.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.

Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря по същество на въпроса, искам да кажа, господин Сотиров, че въпросът не е адресиран към институцията, която се занимава с тази проблематика, но аз ще отговоря на въпроса Ви.

С акт за частна държавна собственост № 03443 от 31.07.2003 г. на областния управител на област София на основание на чл. 68, ал. 7 от Закона за държавната собственост и във връзка с чл. 146 и чл. 147, т. 6 и т. 9 от правилника за неговото прилагане, и чл. 7, ал. 4 от Закона за горите, като частна държавна собственост са актувани гори и земи в землището на Бояна, община „Витоша”, включващи съответните имоти, да не ги цитирам, Вие ги знаете. И с още един акт за частна държавна собственост № 3344 от 1.08.2003 г. на областния управител на област София на посочените по-горе основания като частна държавна собственост са актувани гори и земи в землището на Княжево, община „Витоша”, включващи останалата част от терените.

Да, наистина става дума за Княжевската гора – около 760 дка, която по преценка на областния управител е била неправилно актувана като публична общинска собственост, тъй като тя е държавна собственост, затова и областният управител съставя актове за държавна собственост.

Така както са формулирани въпросите – защо се извършва някакво разпореждане в тази гора, трябва да Ви кажа, че вследствие на тези актове, които са пуснати от страна на областния управител, Софийска община завежда дело в съда. Намираме се в процедура на водене на административно дело и никакво разпореждане в Княжевската гора не може да се извършва, тъй като съдът не се е произнесъл и не е ясно кой фактически е собственикът – дали това е Софийска община, или пък държавата. Но на базата на тези актове в момента, съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗУТ, изработването на устройствени планове, които обхващат територии, попадащи в повече от една община, или такива, които предвиждат изграждането на обекти с регионално значение, се възлагат или разрешават от областния управител.

Едно пояснение, не става дума за изработване на ПУП върху държавна или общинска земя, а става дума за реституирана част от тази гора, която собствениците са продали на това дружество и бидейки вече частна собственост, това дружество иска промяна на предназначението, за да извърши съответно строителство, за което и Вие говорите. На тази база инвеститорите явно са получили подкрепа от една част от обществеността и, разбира се, неодобрение от друга част от обществеността. Доколкото знам, в момента има два инициативни комитета – едните са за, а другите са против. Интересното е, че тези, които са продали гората, са против промяната на нейното предназначение, а тези, които не са, са обратно.

Така че, докато не бъде решен въпросът в съда, не може да има никакво по-нататъшно разпореждане, господин Сотиров, нито пък ние можем да се месим в това като Министерство на регионалното развитие и благоустройството дали гората е общинска, или държавна. Това ще реши съдът, след което ние ще упражним правото си на контрол, ако се извършват сделки или разпореждане с гората, които не отговарят на закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров за реплика.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, изглежда в България не е ясно кой отговаря за областните управители, но аз по Конституция имам право в крайна сметка да задавам въпроси на министър, а не на областен управител. Аз отправих до Вас и до министъра на държавната администрация и административната реформа въпрос, защото не е ясно кой точно отговаря за областните управители, но аз се радвам, че все пак Вие отговаряте, защото Вие сте компетентен в тази област.

Става въпрос за следното. Имотът се актува за частна държавна, аз не влизам в другите неща, които съм изложил. Ясно е защо се актува за частна държавна, това е в Княжево, на уникално място. Можете да погледнете точно, защото сте специалист и сте бил кмет, и сте министър н регионалното развитие и благоустройството, и да видите как са оформени имоти между алеи. Такова нещо аз не съм виждал в практиката си – имоти в паркови алеи. Ето, това е планът, ще Ви го покажа. (Показва плана на министъра.)

Възстановени са част от имотите, не всички имоти. Това е класическа схема – реституират се няколко имота, за да влезе частник, за да могат да продадат и държавни имоти. Затова е направен целият имот частна държавна собственост, за да може да е покрай реституираните частни, като реституцията тук е спорна, но аз не искам да повтарям неща, които съм задал в основния въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.

МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

Господин Сотиров, разсъжденията Ви са в посока, в която много пъти се е случвало нещо подобно. Аз исках да Ви кажа, че в момента, влизайки в съдебен процес, по процедурата за уточняване на собствеността не е възможно да се наруши каквото и да било докато не се уточни чия собственост е гората. След като съдът се произнесе и ако той реши, че собствеността е общинска, тогава знаете, че по ЗУТ ще се разпорежда общинският съвет на София. Дали те ще я опазят по-добре, отколкото ако е държавна, аз лично се съмнявам от многобройните примери, които имаме. Но съдът ще реши. Ако тя е общинска, ще си отговаря общинският съвет. Ако е държавна, аз ви казах, тогава ние ще поемем ангажимент тази гора да се ползва по предназначение, тъй като тя ще бъде и в момента е предоставена на Националната агенция по горите и тя я стопанисва. Няма разрешение от областния управител за каквото и да било строителство на този етап и най-вероятно няма да има. Така че в близката една година или дори повече няма да има никакво разпореждане, докато съдът не се произнесе. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.

Въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към заместник министър-председателя госпожа Миглена Плугчиева.

Имате думата, госпожо Капон, да развиете Вашия въпрос.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е относно Вашият ангажимент към недопускането на кризата със столичния боклук.

Уважаема госпожо Плугчиева, в края на миналия месец Вие се ангажирахте доста усилено в един на пръв поглед нетипичен за Вашия пост въпрос, а именно ситуацията със столичния боклук, поради изчерпването на капацитета на досега използваните депа. Намесата Ви в този по същество общински казус на практика легитимира проблема по-скоро като национален. С едно такова твърдение обаче аз, като народен представител, бих могла да се съглася единствено и дотолкова, доколкото националният характер на проблема е свързан с липсата на изградени технологични решения за сметопреработката. В този ред на мисли ангажиментът Ви би следвало да се тълкува и като отговор да се ангажират европейските партньори на България с този въпрос. Те впрочем вече са ангажирани, както знаем с досега случващите се неща.

Ето защо Ви питам какво наложи точно Вие да се ангажирате с търсенето на решение на казуса със софийския боклук. За мен лично някак си е нетипично.

И второ – какви политики следва да изработи България, за да се избегнат санкциите, с които ни заплашва Европейската комисия заради зараждащата се криза със столичния боклук? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя на Република България госпожа Миглена Плугчиева.

Защо сте се заели с боклука – пита госпожа Капон. Ами като този, дето трябва да се е заел, не си върши работата, какво да правите?

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко на Вашия въпрос, госпожо Капон.

Първо, защо лично аз съм се заела с този въпрос? Казвам веднага, че при регулярните ми посещения в Брюксел и постоянни срещи в Европейската комисия така, както с други спешни и неотложни проекти на България бях занимавана, както в случая с водния цикъл на София, както с пречиствателната станция на Пазарджик, както с проекта за сероочистката, които излизат донякъде или в определена степен извън рамките на моите преки компетенции, така бях занимавана и с проблема за третиране на отпадъците на София, като беше подчертано от страна на Европейската комисия, че това вече е проблем не само на община София, а вече е проблем на България. И ако не се вземат радикални мерки заедно от страна на правителството и на общината, опасността от въвеждане на режим на инфрийчмънт е много голяма. И, както знаете, този срок беше 30 септември. А междувременно на база на разговорите, които съм провела, успяхме да прехвърлим този срок за въвеждане на такъв режим от 30 ноември 2008 г.

Тъй като задавате след това и въпроси какви са следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, те са съвсем ясни.

На първо място, трябва да бъде решен въпросът с тези отпадъци, които в момента са временно складирани на площадките на „Кремиковци” и Искър в обем от 600 000 кубически метра. Знаете, че именно с доброто желание правителството да протегне ръка и да помогне на Столичната община, макар че по Закона за управление на отпадъците въпросът с политиката на отпадъци е изцяло в компетенциите на общините у нас, но, както казах, предвид сериозността на проблема и отговорностите, които България има и опасността за санкции към България, затова се предприеха и стъпките, за да се търси решение за трайно депониране на тези 600 000 кубически метра отпадъци. Това е първата стъпка, която трябва да се реши.

Втората е свързана с генералното решение за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Това, което ми е докладвано, е, че проектът е на етап одобрение на доклада по ОВОЗ и предстои обществено обсъждане, което означава, че максимално трябва да се ускори тази процедура и това, което е предвидено по проект – изграждането на интегрираната система, може да стане до 2011 г. Това означава, че в момента след трайното депониране на 600-те хиляди кубически метра трябва да се търси решение за този преходен период до изграждането на инсталациите. И това, което е предприето досега, са стъпки от страна на Столична община в диалог с Министерството на околната среда и водите за ползване на депото в Суходол.

С това приключвам и мога само да кажа, че проблемът е ясен и ако не се работи заедно, а само в противоборство и с политизиране на проблема, жертва на всичко това ще бъдат софиянци. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.

Аз мисля, че в тази зала всички са наясно колко е тежък проблемът и как дълги години не е приключен.

За мен е важен въпросът: какво става с престъпното балиране? Говорейки за периода до 2011 г., балирането продължава и в момента. Видно е, че основната коалиция, която се случва в момента, са икономическите интереси.

Дълго време съм била свидетел как боклукът с балите минаваше до Пловдив по една магистрала. Независимо от всичко, минаваше по нормален път. Нека сега си дадем сметка какво ще се случва по пътищата до Силистра, защото 12 бали са на един камион отзад - за всеки 12 бали реално по 1200 км, 600 в едната посока и 600 в другата.

Така че, ако не се приключи веднага балирането, няма да има реално решение, което да може през следващите две години да бъде взето за софиянци. Това е моето лично мнение.

Това, което аз очаквам обаче, е наистина да нямаме санкции за България, въпреки че срокът 30 ноември е нереалистичен срок – това е моят допълнителен въпрос. Това не е срок, в който може да се случи нещо - за два месеца.

Свидетели сме в цялата страна, че обсъждането на една ОВОС трае година-две. Дори да има някакъв натиск, аз не смятам, че трябва да има административен натиск за толкова важна процедура, като ОВОС. Няма как този срок да бъде изпълнен. Времето тече и трябва да се вземат мерки. За съжаление, аз смятам, че мафията в боклука е най-силна в целия свят. Тук сме свидетели на тази мафия, която засега е обзела само София. Видно е, че и в други краища на страната има проблем. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика – заповядайте, госпожо Плугчиева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МEГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо Капон, искам само да Ви информирам, че след срещите, които сме провели, оттук нататък са ясно разписани ангажиментите на Министерството на околната среда и водите и на общината - остават изцяло в задълженията им и те трябва да бъдат изпълнени.

По отношение на технологичния въпрос – не съм аз човекът, който отсега нататък ще се занимава. Факт е, че закъснението е огромно. Важното е сега Министерството на околната среда и водите заедно с общината да си изпълнят ангажиментите. Добре е Вашият контрол да продължи и над тях конкретно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева за днешното й участие в парламентарния контрол.